Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2015 18:04 - ПЕРЛАТА НА КАТЕРИНИ 5
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2479 Коментари: 3 Гласове:
17

Последна промяна: 11.10.2015 18:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ПЕРЛАТА НА КАТЕРИНИ 5  Епизод 5             В бара техно ритъмът гърмеше оглушително, подсилван от проблясващи светлини, които караха танцуващите тела около Никос да изглеждат като моментални снимки. Това не беше неговата територия. Той никога не би избрал подобно място за срещата. Тази вечер обаче човекът, седнал срещу него в сепарето, диктуваше правилата.             Никос го познаваше бегло. Беше го срещал случайно няколко пъти чрез общи познати, които и сега му помогнаха да го открие. Така и не успя да се сети за името, а едва ли това, с което се представяше, беше истинското му – Спайдър. „Хакерска му работа“ – помисли си Никос.             - Трябва да копираш смарт-картата, тя дава достъп до системата на банката. След това ми трябва и паролата за системата - Спайдър говореше бавно, защото беше наясно, че Никос няма понятие точно как ще се случи всичко. - Когато имам и двете ще мога да отворя сметките и да прехвърля суми.             Никос го гледаше съсредоточено и още сега всичко му се струваше твърде сложно.             - Ще имам не повече от пет минути. Системите на всяка банка се следят, така че каквото успея да взема за пет минути - това е.             Спайдър извади бавно малко скиминг устройство и го подаде на Никос под масата.             - Как ще се добереш до картата си е твоя работа. После слагаш картата в скимера и натискаш бутона. Чакаш десет секунди, връщаш картата и ми носиш скимера. Схващаш ли?             Никос взе скимера и започна да го разглежда плахо, виждаше бутона, отвора за картата. -         Да. -     Така. После искам на пощата да й изпратиш линк, който аз ще ти изпратя. Тя трябва да го отвори. Оттам нататък действам за паролата. Погледът на Никос издаваше, че това ще бъде проблем. - Твоя работа си е какво ще я баламосваш, че има на линка. Не ме интересува какво ще й говориш. Ти трябва си свършиш твоята част, ако искаш въобще да правим удара. - Добре, добре. Ще направя всичко. Спайдър се облегна назад и изгледа изпитателно Никос. -         После делим. Шейсет на четиридесет. Не подлежи на преговори. -         Човече, поемам ужасен риск. Седемдесет на… -         Не подлежи на коментар казах. Спайдър се наведе и Никос усети дъха му в лицето си. -         После не ме познаваш, не си ме виждал. За теб не съществувам. Ясен ли съм? -         Да. -     Защото…Ти знаеш на какво са способни някои от общите ни приятели, които ми дължат доста услуги…. Никос не отговори, просто сведе поглед. -   Когато си готов, пишеш лично съобщение до потребителя, който ти дадох. Само след като си изпълнил всичко! Спайдър стана и се изгуби в тълпата. Главата на Никос пулсираше с убийствените техно децибели.   * * * Полихроно отби от главния път, както го беше инструктирала Елена, и по тесен черен път навлезе в малка кипарисова горичка. Пътят се виеше нагоре по малък хълм, оставяйки шумотевицата на междуградския трафик далеч долу в подножието. През стъклото се редяха светлинни зебри на дългите кипариси, които караха Полихроно да примижава след всеки завой. На хоризонта тъмносиньото на морето отразяваше последните слънчеви лъчи преди да се превърне в огледало на нощните звезди. Тъкмо когато се канеше да отбие и да позвъни на Елена, пред него откри  двуетажна бяла къща. Полихроно се огледа наоколо и с изненада установи, че се намира на самият връх на хълма и че пътят нагоре свършва тук. Къщата нямаше ограда, пространството около нея беше изкусно аранжирано с внимателно подбрана палитра от цветя. Изискаността и майсторството, които личаха във всеки детайл при оформлението на пространството около къщата, не оставиха Полихроно безразличен и вътрешно той се възхити на гледката. Той отвори предпазливо вратата и пред него се откри широка всекидневна с малко, но очевидно скъпи мебели. По-навътре в нея се виждаха стълби, които водеха към втория етаж и по които Полихроно с изненада видя малки свещи, които хвърляха причудливи отблясъци. Слухът му долови деликатните дихания на саксофон и къси приливи на стилно пиано, идващи от горе. Изкачи се по стълбите до втория етаж, докато се питаше дали наистина е възможно Елена да е подготвила всичко това. А и на кого беше тази къща, дали нямаше някой да се появи и да сложи тривиален край на този сън? Тези логични въпроси се редяха бързо в съзнанието на Полихроно, но се разлетяха на милиони парчета след като видя Елена пред себе си. Тя го очакваше, но не на голямо легло под покрива на последния етаж. Очакваше го навън, на голямата веранда, под ярката Вечерница и под погледите на милиарди звезди. Червеното и черното на бельото й приковаха моментално Полихроно. То загатваше линиите на изящното й тяло и отвеждаше погледа му на сластно пътуване по всеки неин връх и падина. Той прекрачи прага на верандата и обгърна Елена - удивен и запленен от магията, към която тя го притегляше. Не му каза нищо, просто му се подчини под тихите очи на звездите. Остави се на неговия първичен огън  - той беше нейният господар, нейният езически идол, на който тя дължеше съществуването си, на който се молеше и стенеше да не спира. Двамата се потапяха в този вулкан, а после се отдръпваха от изгарящия му пламък, едновременно желаейки и избягвайки края.   * * *   Никос дълго се блъскаше с невъзможни и невероятни планове как да изпълни всички указания на Спайдър. Толкова много пречки, толкова много неизвестни. Не можеше да си позволи грешка - това щеше да доведе до непредвидими последствия, включително и до това Пелагия да разбере. На няколко пъти беше на прага да се откаже и да забрави и за Елефтерия, и за Спайдър, и за всички кроежи. Парите, които можеше да има обаче, бяха първичният и най-силният стимул. Те не го оставиха да се отдръпне. Те бяха най-важни и осмисляха всяка неспокойна минута. Накрая в главата му се роди план, по който реши, че ще действа, за да се сдобие с необходимото от Елефтерия. Преди това обаче имаше нужда от последна консултация със Спайдър. Позвъняването му в самия край на работния й ден изненада Елефтерия, но молбата в гласа му за пореден път я накара да си притече на помощ. Още повече, че този път тя помагаше на мъжа, който отключи в нея любов, която беше късно да спре да изпитва. Тя изстреля бързи инструкции към служителя, който определи за свой заместник, взе чантата с лаптопа, дамската си чанта и се втурна към колата. -         Извинявай, че така изведнъж - каза Никос, докато сядаше в колата до нея. Погледът му се стрелна на задната седалка и видя чантата. -         Нищо, случва се. -         Благодаря ти. Нещо му подсказа, че сега би бил добър момент да направи и следващата стъпка. Той я погледна мило за секунда, после бавно я целуна. Тя задържа устните си върху неговите, жадна за още. -         Страхувам се да не закъснеем. Майка ми звучеше доста зле. -         Да, да, тръгваме. Колата излезе от паркинга на банката и полетя по пътя. Докато се носеха към изхода на града, Никос добави още подробности към измислената история за обаждане от майка си, че има нужда от него, защото не се чувства добре. Не забрави да включи и паричния проблем, който не му позволяваше да вземе такси за такова разстояние. Стараеше се да изглежда максимално разтревожен и напрегнат. Не пропускаше все пак да докосва Елефтерия, за да не чувства тя просто като човек с автомобил, който върши услуга на добър приятел. Искаше да й внуши, че тя е част от двойката им, в която той е по-слаб и има нужда от помощ. Отново. Увлечена в този умело воден разговор, Елефтеия не видя кога точно другата кола я удари на кръстовището. Случи се на малка скорост, достатъчна да отчупи парчета от бронята на нейния автомобил и да я накара да спре. Тя се уплаши, но успя да се съвземе бързо и изскочи от колата. Другият водач излезе също моментално, но не се отдалечи от ударената си кола. Никос погледна познатото лице. Спайдър беше одобрил идеята докато обясняваше развълнувано на Елефтерия, че тя е виновна, смигна на Никос да действа. Никос се обърна бързо, присегна се, отвори чантата с лаптопа, напипа картата, извади и я вкара в скимера. Натисна бутона. Беше твърде нервен да отброи наум десет секунди. Погледът му се върна на ситуацията отвън. Спайдър беше отвел Елефтерия настрани, така че тя да бъде с гръб към Никос, докато той копираше картата. В главата му за миг изскочи екрана на компютъра, от който вече беше изпратил на Елефтерия линка, получен от Спайдър. Няколко часа по-рано беше поискал адреса й, за да й изпрати линк със снимка на малко магазинче, което се надяваше да може да наеме с последните си спестявания. Там имаше всичко друго, освен снимка. После й се извини притеснено по телефона - объркал е сайта, а и магазинчето вече било наето. Никос извади картата, мушна я обратно в чантата и прибра скимера във вътрешния си джоб. После леко отвори вратата, което беше сигнал за Спайдър, че е готов. -         По дяволите, не съм аз виновен. Нека да извикаме полиция. Елефтерия се обърна и видя тревожния поглед на Никос. -     Вижте…Не, забравете. В момента имам много голям проблем. Не мога да чакам полиция. Тя изтича, качи се в колата и потегли бързо. Спайдър размени бърз поглед с Никос и остана втренчен в отдалечаващия се автомобил, докато си мислеше:„Съвсем скоро тая броня ще ти е най-малкият проблем.“ По пътя Никос получи обаждане от „майка“ си. Ако Елефтерия беше чула гласа от другата страна, веднага щеше да разпознае гласа на непознатия, който преди малко държеше да извикат полиция. Тя обаче чу само Никос, който казваше, че щом е така ще дойде утре направо в болницата. Тя чу още, че загрижена съседка е откарала майка му в болница, че ще остане до нея през нощта, че е по-добре той да дойде сутринта, че Никос няма смисъл да се тревожи. Така спешното пътуване на двамата приключи по средата на път, който Никос беше планирал те изобщо да не изминат.   * * *               Нощният бриз разхлаждаше приятно Полихроно и Елена, галейки игриво изтощените им тела. Той не искаше това да свършва, но поводът за отсъствието си, който беше представил на Пелагия, имаше своите ограничения. Среща с отдавна забравени състуденти, колкото и да обичат нощния живот, по думите на Полихроно, не можеше да продължи вечно. -     Мислех си за твоето „да“ на моето предложение - каза Елена. – Нали не си се отказал? -     Не, не съм. Просто не знам точно как да подходя, с какво да започна. А и не знам дали ще имам шанс за избираемо място в Атина. -         Не мисли за Атина. Тук има място за теб. -         Какво имаш предвид? -  Сега е септември. Имаме два месеца до ноември, когато ще са изборите за кмет на Катерини. Аз познавам един човек, – тя го целуна страстно -  за който знам, че е много, много способен. – Елена продължи надолу по гърдите му. - Този човек е много силен, с голям....- целуна корема му - потенциал. Дишането на Полихроно се ускори и той притвори очи. Елена обаче не продължи, а се върна нагоре и го целуна. - Ти ще успееш, Полихроно. Сигурна съм. Просто се изисква малко усилие и всичко ще се нареди за един твой нов живот. Той се откъсна от прегръдката на новия прилив сладострастие. Погледът му стана замислен. Елена улови тази промяна: -         Какво те тревожи? - Аз… Има нещо, което…Един малък проблем, който се опитвам да реша от известно време. Не знам дали няма да повлияе. -         Да? -   Кметството ми се струва постижимо, да. Но имам един висящ дълг. Към банка. Така и не успях да погася всичко. Получих отсрочка, но не съм го ликвидирал -  пръстите му притиснаха нервно челото му. - Не знам дали няма да се разчуе. Дали няма да бъде проблем, ако, тоест когато се кандидатирам? Елена извърна глава. Непредвидените пречки винаги й причиняваха раздразнение. Вътрешно се бореше това да не й проличи. После в съзнанието й се прокрадна действителната сила на това ново обстоятелство. То бавно придоби силата не на пречка, а на аргумент. Тя отметна косите си и бавно легна върху Полихроно, бедрата й обвиха кръста му и гърбът й се изпъна, предлагайки на мъжа под нея цялата прелест на изваяните й гърди. - Това ще бъде незначителен факт. Този проблем ще изчезне в момента, в който ти бъдеш обявен за победител. Ще изчезне завинаги, Полихроно. Никога повече няма да се тревожиш за това. Ще имаш предостатъчно, за да покриеш всичко.             Беше толкова просто. Та един такъв пост наистина щеше да реши и този отдавна тегнещ въпрос. Край на мъките с намиране на пари, край на притесненията. Полихроно едва сега осъзна тази полза. Защо не се беше сетил по-рано, а вместо това се тормозеше дали да се захваща, дали да се впуска изобщо? Да, да, правилно беше приел. Всичко в главата му се нареди и изясни. Кметството беше отговорът на всичко - бърз, окончателен отговор на финансовия проблем.             Полихроно обхвана талията й, притисна я силно и плътно.             - Значи е време да започна кампанията си.   * * *   Полихроно се прибра късно. Искаше му се да отложи колкото е възможно угнетяващия разговор, който трябваше да проведе с Пелагия. Това му тежеше повече от лъжата, която й каза, за да бъде с Елена. Вече нямаше как да се върне назад, трябваше изпие тази чаша, защото на дъното й беше сладостта, която вярваше, че ще промени живота му. Завари я да гледа унило телевизия. Тя го погледна и за миг му се стори, че може би вече знае, че женската й интуиция го е изпреварила и е разкрила лъжата му. После си каза, че това е само внушение. -         Как мина? -         Скука общо взето. Но трябваше да ги изтрая, заради спомените. Той приседна на дивана до нея. -         Искам да споделя една идея. -         Да? - отвърна Пелагия без да отмества погледа си от екрана. -         Не съм я споделял с никой още. Мисля, че ще може да се осъществи. Тази прелюдия грабна вниманието на Пелагия и тя го погледна втренчено. Съвместният им живот я беше научил, че такива увертюри са присъщи на съпруга й, когато има въпрос, който наистина е важен. Полихроно пое дълбоко въздух. -         Ще има избори, знеш. Скоро. Искам да се кандидатирам за кмет на Катерини. Пелагия очакваше всичко друго, но не и това. След сътресенията, които беше преживял Полихроно при първия си и единствен опит да влезе в политиката, за нея тази тема беше приключена. Как въобще му беше хрумнало отново да се впусне в подобно нещо? - Кмет? Полихроно не мога да повярвам, че въобще такова нещо може да ти дойде на ума. -   Пелагия, изслушай ме. Няма да допускам минали грешки. Това ще бъде различно. - И как ще бъде различно? И защо реши, че точно ти имаш някакви шансове? - Ще бъде различно, защото вече знам, какво може да се обърка, какво да не допускам. Имам и шансове, и то не лоши. Ти сама си била свидетел, когато сме си говорили с други собственици, че винаги биха подкрепили човек от нашия бизнес. Аз не съм от вчера в него, познават ме, уважават ме. - Полихроно, дори не вярвам, че водим този абсурден разговор. Тя стана ядосано и отиде до прозореца, сякаш не искаше да бъде изобщо с него в стаята. Той се изправи бавно и пристъпи към нея. -         Помисли все пак, недей да реагираш така. -    Какво да помисля? Липсва ли ти нещо, неудовлетворен ли си от това, което имаш, за да се вреш в тая политика, която ти причини толкова неприятности? Не те разбирам, Полихроно...Просто не те разбирам. -         Моля те просто за малко подкрепа. Ръката му докосна плахо лакътя й. Тя се отдръпна, поклати разочаровано глава. -         Не те разбирам, съжалявам. Пелагия сведе глава и без да го погледне отиде в спалнята и затвори вратата след себе си. В тишината на стаята последните й думи сякаш звучаха още по-силно. Може би й се искаше да беше потърсил подкрепата й за друго – за начинание, в което тя би видяла смисъл, но той й даде само повод за съжаление. Сега съжаляваше й себе си. А само преди малко Елена го беше накарала да чувства като единствен и непогрешим владетел. Осъзна, че не иска да загуби това чувство. Искаше повече него, от опиянението на Елена, а не от съжалението на Пелагия.             Той седна на дивана. „Мога – каза си Полихроно. - Мога и ще го направя.”   * * * Септември премина за Полихроно на крилете на надеждата и в безумно препускане по срещи и изяви. Краят на сезона не беше далеч и това до известна степен облекчи графика му. Елена не беше до него. Нейният съвет беше, че той трябва да поддържа имиджа на улегнал и успешен семеен мъж и бизнесмен. За нея разбира се появата й до него би била самоубийство – парите на г-н Ставрос щяха да бъдат безвъзвратно загубени. Тя беше сянката зад Полихроно, невидимият диригент, който дърпаше конците, докато куклата живееше в свят на илюзорен контрол. Тайнствеността беше удобна и за Полихроно – избягваше обясненията пред Пелагия, докато пиеше с пълни шепи от водопада на еленината страст. Тя наложи Алексис като пръв и доверен помощник на Полихроно по пътя към длъжността. Двамата се сработиха както преди, но не отваряха дума за миналото. Пелагия неохотно прие ролята на благоверна съпруга, което й костваше огромни усилия. Даде си сметка обаче, че всяка друга реакция от нейна страна би изложила на опасност всичко, което с Полихроно бяха изградили с толкова труд. Какво би спечелила, ако упорства? Какво щеше да докаже? Съпротивата й беше безсмислена, а и всяка негативна новина или шум около Полихроно щяха да поставят и нея под лупа. А тя изпитваше ужас от подобно развитие на нещата. Имаше какво да крие в личния си живот и сега би бил най-неподходящият момент нещо да излезе наяве. Затова и срещите й с Никос се разредиха, което допълнително я измъчваше. За Никос септември преля от светлината на надеждата за бързо забогатяване към тъмнината на съмнението и дъното на отчаянието. Нямаше никаква вест от Спайдър. Нищо. Не последва никаква реакция след като остави личното съобщение, както беше инструктиран. Никой от общите им познати не знаеше къде е. Дните в живота на Никос се нижеха по-празни и безсмислени от всякога. Периодът на очакване беше смазващ и неизвестността го правеше нервен и злобен. Отношенията му с Пелагия се влошиха, а тя беше под стрес при всяко от спорадичните им виждания. Срещите му с Елефтерия обаче зачестиха по нейно настояване. На тях той продължи чинно да изпълнява ролята си на влюбен, но никога не свали гарда и всеки път внимателно преценяваше къде и как да се срещат. Един ден в края на месеца чу от познат, че Спайдър е бил задържан от полицията малко след като Никос му беше предал скимера. Оттогава никой нямаше новини за него. Това още повече отчая Никос. Нима всичко е било напразно? Сега може би и той беше в опасност. В Никос настъпваше една болезнена тревога. Дали Спайдър не го беше изиграл? Но от друга страна, ако обирът се беше случил, той щеше да разбере от Елефтерия. Или от новините. Поредната догадка, поредната задънена улица. Неизвестните  го задушаваха. Кога щеше да свърши всичко? Вече нямаше значение как, Никос искаше просто да има някакъв отговор, някакъв край.  Този отговор щеше да дойде в заключителната част на предизборната кампания през ноември. Тогава Полихроно и Ставрос Теодоридис се оказаха с изравнени шансове. Елена беше свършила отлична работа от тъмния си ъгъл. Борбата беше ожесточена, но всичко протичаше в рамките на спорове, без удари под кръста.   * * * Елефтерия спря колата си на подгизналия от силния ноемврийски дъжд паркинг. Излезе бързо, разтвори чадъра и се затича към входа на банковия офис, като внимаваше да не измокри съвсем панталона си. Точно когато се присегна да отвори вратата, нечия силна ръка я хвана за лакътя. Тя се извърна и видя двама униформени полицаи и човек в костюм, който я държеше. Със свободната си ръка човекът извади полицейска карта: - Аз съм инспектор Апостолидис от дирекция „Финансови престъпления“. Трябва да дойдете с мен за разпит.   Б. Методиев, В. Милушева Следва



Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Хм, бях малко заета напоследък, ...
15.10.2015 09:42
Хм, бях малко заета напоследък, рядко влизах в блога, още по-рядко посещавах тебе, мила Ати, признавам - и съм изпуснала много! Но ще наваксам - обещавам, и пак ще ти пиша, по-конкретно върху постингите за "Перлата на Катерини". Много ме заинтригува!
А сега отивам да замеся традиционните за панаирните дни в нашия град сладки - „мъстакулки”. Трябва да направя най-малко 100-на парчета:))))))
Прегръдка, приятелко! Слънчев и добър да е денят ти!
цитирай
2. sande - Поздравления за разказвачите!
02.11.2015 12:10
Отличен ритъм и темпо на разказа. Чете се с лекота, интригата е завладяваща, психологическата конструкция е здрава и убедителна. Героите са живи и атрактивни. Пестеливи детайли в поведението и действията им, безспорно достоинство за избрания жанр на повествованието.
С удоволствие ще прочета и следващите части на сериала.
цитирай
3. tota - http://tota. blog/lichni-dne...
04.11.2015 11:16
http://tota.blog/lichni-dnevnici/2015/10/04/perlata-na-katerini-4.1396766
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147012
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031