Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2015 20:46 - ПЕРЛАТА НА КАТЕРИНИ 7 - продължение на епизода
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1926 Коментари: 1 Гласове:
16

Последна промяна: 25.10.2015 21:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Продължение на епизод 7 Перлата на Катерини
  Георгиус не разбираше.

- Бяла прозрачна течност, съставка на антифриза, Георгиус. Ставрос е бил отровен с това. Явно сладникавият вкус на етилен гликола е бил добре замаскиран във виното и човекът просто е отпивал последните си глътки.

Евангелос доближи лицето си до Георгиос:

-                                              Знаеш ли какво предизвиква?

Георгиус го гледаше изумено.

- Силно главоболие, повръщане, болки в корема. А достатъчно голямо количество – смърт. Учудвам се, че в любопитния ти мозък няма данни за тази коварна отрова - каза Евангелос.

Двамата мълчаха – следователят, обмисляйки следващата стъпка, Георгиос - в очакване да научи следващата стъпка.

-                                              И сега? – не се сдържа Георгиос.

-                                              Сега ще посетим отново чичко доктор с една голяма молба.

 

* * *

 

                Новината за смъртта на Ставрос Теодоридис се разпространи мълниеносно от Солун до Катерини. След като от полицията по-късно съобщиха, че се касае за убийство, всички бяха в шок. Трябваха няколко часа, за да се реши окончателно, че изборите трябва да бъдат пренасрочени. Полихроно беше съкрушен, не можеше да си намери място от объркването, което го сграбчи. Елефтерия и Пелагия бяха все още в сковаващата прегръдка на събитията от изминалия ден и това съвсем ги сломи. Никоя от тях не слезе при Полихроно сутринта на закуска. Опита веднъж да се свърже с Елена, но безуспешно. Чу се с Алексис само веднъж след новината за Ставрос, но и двамата бяха толкова ужасени, че не намериха много думи за друго.

                Мъчителният ден измина и дойде самотната вечер. Телефонът му не беше спирал да звъни, но той не вдигна нито веднъж. Не го интересуваше нищо.

                На вратата се позвъни. Полихроно я погледна безизразно. Който и да звънеше щеше просто да го отпрати с колкото любезност му беше останала. Очакваше, че може би го търси нахален журналист или някой от администрацията, за да го затормози с поредните подробности за това или онова предвид новата ситуация. Не очакваше обаче да го посети следовател Несос и помощникът му.

-                                              Аз съм. - отговори Полихроно, когато чу името си.

-    Разбирам, че това е ужасен момент. Предполагам сте разбрали за смъртта на Вашия опонент Ставрос Теодоридис? – попита Несос.

-                                              Да, разбрах. Убийство казаха, че било. Ужасно.

- Всъщност аз съм тук, защото ме интересува за какво сте си говорили снощи. Може би в разговора...

-                                              Аз никога не съм разговарял с Теодоридис по телефона.

-                                              Интересно.

Евангелос извади малко листче и прочете цифрите.

-                                              Това ли е Вашият номер.

-                                              Да - промълви Полихроно.

-                                              Вашият мобилен телефон е последният номер, който г-н Теодоридис е набрал. Вие твърдите, че…

-                                              Моят телефон? Казах ви - никога се съм разговарял с този човек.

Евангелос и Георгиос се спогледаха.

-                                              Не е добре да лъжете следовател, господине.

Полихроно ги гледаше безмъвлен.

 – Георгиос, извади снимката, която ти казах да направиш.

Георгиос подаде телефона си, на екрана беше снимката на къщата на Теодоридис в Солун. Евангелос вдига ръка и почти навря апарата в лицето на Полихроно.

-                                              Позната ли Ви е тази къща?

Полихроно погледна снимката. Къщата, в която беше миналата вечер. Вечерта на убийството. Чувстваше как светът се преобръща на секундата.

- Съветвам Ви добре да помислите преди да ми дадете отговор. Една лъжа е повече от достатъчна.

- Нямам нищо общо с това. Според полицията убийството се е случило вчера вечерта. Аз бях при помощника си. Алексис Папас.

Георгиос светкавично извади тефтерче и записа името.

-                                              Тоест, - Евангелос го погледна изпитателно - той може да го потвърди?

Полихроно знаеше, че това беше невъзможно.

-                                              Какво искате от мен?

-                                              Като начало бих Ви…помолил, да дойдете с мен за снемане на отпечатъци.

Полихроно усети как едни невидими ръце се вкопчват в гърлото му. Елена? Не можеше да бъде. Това беше станало в къща на нейна приятелка, това нямаше нищо общо с нея. Може би трябваше да й се обади веднага, за да не замесят и нея. Първо обаче трябваше да се погрижи за себе си.

-                                              Искам адвокат.

-                                              Разбира се, че искате. Ако нямате, ще Ви бъде осигурен.

Полихроно успя само за вземе едно тънко яке. Не се обади на Пелагия, не се обади на Елефтерия. Беше сигурен, че всичко щеше да се изясни и няма нужда да ги тревожи излишно.

 

 

* * *

Колко бъркаше Полихроно разбра съвсем скоро. Малко след като беше дал отпечатъци разпитът на Алексис потвърди съмненията на Евангелос - Полихроно не е бил с него. Къде е бил? Този въпрос следователят задаваше отново и отново на Полихроно, но той просто мълчеше. Честният отговор за вечерта му с нея би стигнал несъмнено до Пелагия. След откровения разговор, който имаха тримата, разкриването на още една дълго пазена от него лъжа щеше да сложи край и на крехката надежда, че всичко може да бъде по старому. Дълбоко в себе си той таеше надежда, че Елена вече е разбрала за цялата бъркотия и само с едно явяване тук ще сложи край на неговите перипетии. Ще посочи името на тази приятелка и полицията щеше да се насочи към нея.

Да запази мълчание го посъветва и адвокатът, който му назначиха. След като плати гаранцията за Елефтерия, Полихроно не можеше да си позволи собствен, добър адвокат. Не можеше да си позволи и собствената си гаранция.

Прекара нощта в предварителния арест. Съобщиха му, че семейството му е уведомено. След новината се е наложило да повикат лекар за Елефтерия и за Пелагия. Беше сам отново.

* * *

 

Резултатите за съвпадението на отпечатъците на Полихроно с тези по другата чаша не изненадаха Евангелос. Досега той вече си беше изяснил мотива на Полихроно, а и му го беше съобщил. Всичко изглеждаше логично – целял е отмяна на изборите, защото е знаел, че може да загуби от Теодоридис. При назначаване на нови избори той е щял да бъде печелившият. Искал е да играе на сигурно, без конкуренция и възможен друг изход освен победа. Евангелос не се изненада и от друго – резултатите от повторните изследвания на кръвната проба, взета от иконома. Имаше известни съмнения дали я пазят в болницата, но след като се върна отново да поговори с „чичко доктор“, както беше казал на Георгиос, се оказа, че пробите задължително се пазят. Причината за неразположението на иконома се оказа наистина натравяне. С етилен гликол. Сега за Евангелос оставаше само да попита иконома кога точно се е видял с Полихроно и как точно го е натровил.

Каква беше обаче изненадата му, когато икономът отрече въобще да се е срещал с Полихроно! Беше го виждал - да, по вестници, телевизия. Беше чувал и Теодоридис да говори за конкурента си и за оспорваната борба за поста, но се кълнеше, че никога през живота си не се е срещал с него.

Евангелос се отпусна в стола в малката стая за разпити. Срещу него икономът гледаше все така объркано, както и първият път в къщата. Следователят изведнъж се почувства като пораженец. Чувството му беше чуждо, изключително неприятно и подтискащо. Нещо беше пропуснал, някакъв детайл му беше убягнал. В главата до момента всичко беше толкова подредено и ясно – Полихроно е имал план да премахне Ставрос. Уговорил е вечерята си с Тедоридис при някоя тяхна лична среща. Полихроно естествено отричаше за такава, но в главата на Евангелос това беше несъмнено. Трябвало да си осигури среща без свидетели, а икономът е щял да бъде пречка и свидетел.  Отстранил е тази пречка, когато се е срещнал с иконома предварително и е успял да го изпрати в болница. Не е било необходимо да убива и него. След това е отишъл на вечерята с Теодоридис. Теодоридис му е изпратил съобщение с адреса, говорили са си отново. Всичко изглеждаше логично. До момента, в който се оказа, че няма среща между Полихроно и иконома.

Тогава една друга версия се промъкна в съзнанието на следователя. Имаше още някой. Някой, за когото двамата разпитани не бяха споменавали. Някой, който беше връзката между двамата – иконома и Полихроно.

Щом тази идея изплува и се оформи в Евенгелос, той знаеше, че разпитът на иконома няма да приключи без да се добере до името на този трети човек.

 

* * *

В късния следобед на същия ден Евангелос посети кантората на адвокат Мармарис - човекът, за когото икономът каза, че е изпълнител на завещанието на мъртвия Ставрос.

Мармарис го покани в кабинета си. Следователят с интерес установи, че прозорците бяха покрити с плътни пердета, което навяваше усещане за пресилена секретност. Евангелос се разположи в меката естествена кожа на удобното кресло срещу тежкото бюро на адвоката. Отказа предложеното му питие.

- Признавам, че съм изненадан, следовател Несос - каза Мармарис. – Интересно ми е с какво съм станал интересен на полицията.

-                                              Вие лично - не. Засега.

Вратичката, която този отговор оставяше, не се понрави на Мармарис и той стисна устни, подтискайки раздразнението.

- Разследвам смъртта на вашия клиент, както вече казах. Разбирам, че е бил доста имотен човек.

- Не отричам. За толкова години е успял да натрупа едно-друго. Не е работил случайни неща, както предполагам сте се осведомил.

Докато казваше това, Мармарис разсеяно прелистваше документи. Присъствието на Евангелос го дразнеше, но беше немислимо да му го каже директно. Затова беше избрал да демонстрира пренебрежението си - косвено, но все пак достатъчно ясно.

- Сигурен съм, че има логично обяснение за състоянието му. Усърден е бил, разбирам. Трудно ми е да повярвам, че би оставил разпределението на такова богатство на случайността.

Адвокатът понечи да отговори, но усети, че ще засегне въпрос, който беше обещан на Теодоридис да пази в дълбока тайна.

- Предвидливостта не му беше никак чужда - каза Мармарис, без да вдига поглед от повторното прелистване на същите страници. Това не убягна на Евангелос.

-                                              Като негов адвокат следва да сте наясно кой ще наследи всичко.

Сега вече Мармарис погледна следователя право в очите.

-                                              Това е обект на адвокатска тайна, господин...?

На Евангелос беше вече ясно, че адвокатът ще използва всеки момент да покаже пренебрежение и да го унижи с поведение и думи.

-                                              Несос.

-                                              Да, г-н Несос. Това е адвокатска тайна.

Евангелос се изправи и пристъпи бавно към бюрото на адвоката. Следователят се взря отгоре към адвоката с поглед, който беше изтгръвал много истини, стотици страници самопризнания и показания. Погледът, който дори не беше тренирал – просто го беше придобил естествено с годините в професията.

                - Има лице, което наследява всичко. Има лице, което има интерес от тази смърт. То сега не е тук. Има и лице, което може би сега прикрива някого. Това лице е тук, в тази стая. Ще ви подскажа, адвокат Мармарис. Не съм аз.

                Адвокатът много добре знаеше какво носи прикриването на извършител и лъжесвидетелството. Той не предполагаше, че Елена може да има общо с убийството, което шокира и самия него. Беше вече чул за ареста на конкурента на своя клиент и приятели в полицията му бяха подшушнали за версията, по която се работи. Спомни си как се отврати от Полихроно, как се възмути на мерзостта на този човек с болни амбиции. Но сега пред него цялата ситуация придобиваше други измерения. Вече го засягаше не просто като пасивен изпълнител на завещание, а заплашваше да го превърне в активно замесен.

 

* * *

 

Два часа след като очите на Евангелос сломиха съпротивата на адвоката, пред кантората спря колата на Елена. Тя влезе уверено, пълна с планове за пътувания и удоволствията, които беше обещала пред себе си да изживее след като получи наследството. А това следваше да се случи след по-малко от час. Теодоридис беше подготвил всичко, знаеше го добре. Остана само последната формалност, която беше поводът да дойде при адвокат Мармарис.

Асистентката отвори за Елена вратата на кабинета, зад бюрото Мармарис я подкани да влезе. На Елена той се стори някак по-блед от обикновено. Може би беше от липсата на светлина.

Тя седна в креслото. Зад нея, в тъмния ъгъл на широкия кабинет, Евангелос беше затаил дъх.

-                                              Изключително се радвам да ви видя, адвокат Мармарис.

-                                              Да, и аз госпожице - отговори резервирано той.

-                                              Готов сте с всичко, нали? Нямам много време до самолета.

Тогава зад Елена дойде спокойният, дълбок глас на Евангелос.

-                                              Ще е прахосване на пари, ако вече сте резервирали полета. Елена.

Тя се обърна уплашено и видя непознатия мъж, който уверено пристъпи до нея.

-                                              Кой сте вие? – после към Мармарис – Кой е този човек?

-     Аз съм следовател Евангелос Нисос. Тук съм, за да видя единственият човек, който има полза от смъртта на Ставрос Теодоридис.

-   Какво?! Това са пълни глупости! Ако сте достатъчно добър полицай, досега да сте схванали, че вестниците са напълно прави за убиеца. Това е онзи, Полихроно, който също се опитва да кметува. Толкова е прозрачно и ясно!

Евангелос хвана нежно ръката й.

- Така сте го планувала, нали? Да бъде прозрачно, ясно. Да има отпечатъци, да няма свидетели.

Елена го гледаше с прикован, безизразен поглед, в който за кратко проблясна неувереност. Евангелос се наведе близо до нея.

- Полихроно е бил отличен избор, трябва да призная. Отглеждала сте го, така да се каже. Проучвала сте го. Изработила сте план. Всичко е започнало с нещо съвсем тривиално – почерпила сте иконома с парче тирамису. Нещо сладко, нещо, което да прикрие сладникавостта на етилен гликола, Лекарят беше така добър да удовлетвори молбата ми и да направи повторни изследвания на пробата, взета при постъпването на иконома в болница. И, о, изненада! Виното в чашата на мъртвия ви благодетел и кръвта на иконома се оказа, че имат нещо общо - избраната от вас отрова. Икономът не бил свикнал, както самият той ми каза, да бъде черпен. Вярно, трябваше да го разпитам отново, защото той се оказа изключително предан човек. Тайната на връзката ви със Ставрос Теодоридис е била като светая светих за него.

-                                              Това е нелепо!Аз…

Евенагелос притисна леко ръката й:

- Спрете ме само ако чуете нещо невярно. И така. Отстранила сте иконома за вечерта, после сте отровила Ставрос. След това сте звъннала на Полихороно, като дори сте му изпратила съобщение с адреса на къщата. Много предвидливо сте записала неговия телефон в контактите на Ставрос. После сте вечеряли с Полихроно. За естеството на връзката ви с него мога само да гадая. Според Алексис, неговият сътрудник, избран от вас, когото също трябваше да разпитам отново, тя е била изцяло в името на победата на Полихроно - съперникът на Ставрос. Ваш благодетел, сега покойник.

Евангелос стана и оправи вратовръзката си. Закрачи бавно в кръг около замръзналата Елена.

                - Така сте осигурила заподозрян, който, трябва да призная има отличен мотив. Осигурила сте и улики – чашите и приборите гъмжаха от отпечатъци на Полихроно. Осигурила сте си и анонимност – нито икономът ви свърза с Полихроно, нито Алексис ви свърза със Ставрос.

                Евангелос пристъпи зад немия Мармарис и го потупа одобрително по рамото.

                - Господин адвокатът обаче ме осветли, макар и малко неохотно, за вашия мотив. Защото наистина ми се губеше. Защо ви е мъртвият Теодоридис? Та връзката ви с него е била толкова удобна за вас. Но не, вие сте искала всичко. А той, воден от съвсем искрени чувства и грижа, вече е бил направил грешката да ви посочи за наследница. Не е бил добър лъжец и вие сте била наясно с идеята му. После сте задействала плана.

Евангелос приклекна до нея и я погледна в очите.

                - Но знаете ли какво истински ме впечатли? Че въпреки всичките си усилия по престъплението, не сте си направила труда да смените марката на виното. Икономът ми каза, че Ставрос е обичал да споделя взаимните ви преживявания с точно определена реколта шардоне. Просто по навик сте избрала пак нея за вечерята ви с Полихроно. Тогава за мен нямаше съмнение, че в дъното на това стоите именно вие. Пили сте до насита виното, което мъртвият Ставрос е споделял само и единствено с вас.

 

* * *

Показанията на Елена приключиха окончателно загадката около смъртта на Ставрос Теодоридис и сложиха кръст на всякакви съмнения за участието на Полихроно. Новата дата на изборите вече беше известна, но той нямаше никакво намерение да се замесва отново. Искаше само и единствено спокойствие. Искаше да види и Агата. Но този път реши да вземе и Елефтерия и Пелагия.

Б. Методиев, В. Милушева

Следва




Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sande - Поздравления за двамата разказвачи!
02.11.2015 13:26
Поздравления!

За проявената находчивост, изобретателност, убедителност в развитието на интригата и достоверноста на героите.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147876
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031