Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2015 08:22 - ЛУДАТА Стоян Чакъров
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3844 Коментари: 6 Гласове:
27

Последна промяна: 19.12.2015 13:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ЛУДАТА
(Съвременен разказ по Елин Пелин)

Стоян Чакъров

Поп Сава, с весело позачервено лице, вдъхновен и ентусиазиран, държеше своята неделна проповед, в малката селска черквичка. Гласът му, тържествен и благ, се носеше над главите на богомолците, трепкаше с крилцата на ранна пролетна пеперуда и омайваше страдалческите им души.

Изведнъж откъм женската отделение се чу писклив женски глас, изви се плачевно и проехтя в купола на черквата откъдето Господ Бог следеше всичко със строгите си очи.

- Отче, защо ни лъжете? Защо ни мамите? Защо не ни кажете цялата истина?!...Нали двайсетина години живеем уж в демокрация, без желязна завеса!

Бедната Илчовица, слаба и немощна, с изпито лице и широко отворени очи гледаше поп Сава и чакаше неговия отговор. Няколко жени я държаха и й говореха кротко.

- Недей с такъв нападателен тон, Илчовице! Какво е виновен поп Сава, че пенсийката ти е нищожна, и нямаш парче хляб в къщи!

Поп Сава приближи, помилва бедната женица по мършавите бузи и поднесе под носа й- честния кръст.

- На помоли се,Илчовице, Бог ще ти изпрати изцеление на душата! Целуни кръста!

- Не, отче, Вие ни лъжете!...Я виж какво стана с моята щерка Цветана! Завърши средното образование, пратих я в града пари да печели, секретарка стана на един новоизлюпен бизнесмен.И какво - всичко поскъпна, и тя горкичката, за пари, с шефа си любов почнала...

Уууу ! Не говори греховно Илчовице, всичко ще си дойде на мястото. Леса по – лека ще си стъпим на краката, нали така говореше едно време по телевизията Живка Гичева: „Ще са оправим!”

- Не ти вярвам, отче! Не видиш ли!Данъци се дигат, такса сметка, расте ли расте, а  пенсийката ми – ниска- вече десетина години месце не съм хапвала! А и аз искам да живея като човек – не като депутатите ,и министрите, не като търгашите и банкерите...Като човечец искам да живея, дала съм четерийсет и кусур години в текезесето, с ей тия две ръце. Гледай ги, отче, напукани и мазолести като свински подметки.

- Горката, полудяла е! – шепнеха жените и бършеха жешките й сълзи.

- Кой мисли за нас, отче? Кой мисли за беднотията? Никой ...Само за избори ни дирят!...

Илчовица млъкна, от очите й се лееха сълзи, отънелите й бледи ръце трепереха.

- Помоли се,Илчовице, укроти се! – рече поп Сава и вдигна към църковния купол безпомощни ръце.

- Ще се укротя, отче, когато министрите се разминистрят, политиците разполитичат, опатриархът се разпатриарши и някой най – после ни каже на къде е тръгнала България...

Бедната Илчовица се задъха от изтощение, подви колене и тупна на пода.

- От глад е! – рече една женица и се наведе да я вдигне.

От черковния купол на малката селска черквица нарисуваният дядо Господ гледаше с мрачни очи и се чудеше как да отговори на окаяната женица. Защото и сам Той не знаеше накъде е тръгнала България!

 

Из: Чакъров Стоян Доживотна присъда, ИК „Феномен” С., 2015, с.81-82;

 

 

 






Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Тъжно! Илчовица, онази - някога...
10.12.2015 09:04
Тъжно! Илчовица, онази - някогашната несретница, и тази - от днешно време, ще продължава да цепи с крясъците си прекадения въздух на нашата родна действителност - а ние ще се кръстим пред лудостта й с упование в молитвите на поп Сава и в собствената си кротост и нормалност. Поздрави, Ати!
цитирай
2. stela50 - Вълнуващ разказ... сякаш изваден от томовете
10.12.2015 19:29
на вечната българска класика. Силно и тъжно...
болка и сила. Човешко, твърде човешко.
Поздрави за избора и представянето, Ати !
цитирай
3. megg - " Като човечец искам да живея (...)"
10.12.2015 20:24
Тежка въздишка, стон, вик за помощ; вик в нищото на един свят, изгубил опорите. И се блъскат в теб въпросите за свестните, за лудите... Вълнуващ разказ - защита на човешкото, събира те целия в една горчилка и отеква болката -" Като човечец"...
Поздрави за представянето, Ати!
цитирай
4. injir - Разказът е от Елин Пелин.
12.12.2015 08:40
Разказът е от Елин Пелин.
цитирай
5. mt46 - Не точно. Изплагиатстван е...
19.12.2015 09:09
injir написа:
Разказът е от Елин Пелин.

цитирай
6. tota - Към Мария (injir) и Марин (mt46) - коментарите Ви разкриват познаването на творчеството на Елин Пелин
19.12.2015 13:14
injir - Разказът е от Елин Пелин. 5. mt46 - Не точно. Изплагиатстван е...
Държа книжката на автора в ръцете си. Отворила съм на раздела "Съвременни мини разкази по Елин Пелин". В него авторът е включил разказите си: Сър Андрешко, На оня свят, Лудата, Иван селския, Мила родна картинка, Душата на учителя, Най - честните, Занаят, Човекът, за когото всички се грижат, Мечтатели. Странно ми прозвучаха коментарите, защото авторът в детайли познава творчеството на Елин Пелин и едва ли би допуснал да публикува негов разказ от свое име. Приемам коментарите да са отправени към мен, защото при представянето на разказа, не поясних вижданията на автора. Сега вече го направих. Това още един път ни разкрива, че през 1904 г. когато е публикуван разказът на Елин Пелин и днес в нашето съвремие, нищо не се е променило. И авторът с разказа ни е разкрил, че нещата се повтарят. Или нищо ново под Слънцето, за наше съжаление. Питам, нима в нашата литература няма примери на писатели, които са писали по нечий мотив? И самият Елин Пелин, доколко си спомням има творба по мотиви на Иван Вазов. Публикувам я тук:
Елин Пелин
Отечество любезно
"Отечество любезно, как хубаво си ти!"

Иван Вазов

Отечество любезно, уроки да не са ти,
ама си много мило и убаво си много!
Земята ти — земя, небото ти небо!
Ете, бая със зор изкаруваме лебо
и малко на законо дъската му клопа,
ама инат чиним на цела Европа,
със тебе се хвалим дек бива и не бива…
Твойта убосия сърца ни опива
и със нея вечно ще се костоперим,
ще да и се чудим, ще да и се дзверим,
Твоят въздух чисти със хлеб да се руча —
благ е като млеко…
А студна ти вода може да се смуче,
отечество мило и на гладно сърце.
Отечество любезно! Да е да пада лебо, готов от небото,
че турим у торбата, че седнем край селото,
цел ден че да се дзверим на твойте красоти,
че окам, колко можем:
отечество любезно, е, убаво си ти!
Отечество драго, земя моя мила,
оно много пъти гърбо ми е била
ръката стражарска, ама ти прощавам —
обичам те много, не сакам да шавам.
Народо да кажем, он е немотен,
отечество мило, ама е работен —
иди къде сакаш:
по връх планините, или у механите,
иди у джендемо, ако ти е воля —
сваде че намериш свидетели много,
сваде че намериш от цървул парчета,
петал от магаре, кости мъченишки от некоя крава,
в ралото умрела от труд и от мъка —
сваде че намериш босонога диря
или на орача, или на пастиря!
Гявол да те вземе отечество мило!
Нека да си дума кой каквото сака,
нека да ни лаят пцета по сокака,
ама и Русия на деда Ивана
да дойде да каже: триста гроша давам!
Отечество мило, я те па не давам!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146653
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031