Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2016 18:35 - Истината... Павел Величков
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4201 Коментари: 10 Гласове:
28

Последна промяна: 23.04.2016 23:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
РАЗПРОСТРАНИ ДО ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ! ДУМИТЕ НА ЕДИН 90-ГОДИШЕН УЧИТЕЛ ОТ ВАРНА РЕЖАТ КАТО С НОЖ! ИСТИНАТА…  

Болно ми е! Да бъдеш първи в света, а да останеш последен! Дори и по турско време образованието на децата ни не е било толкова лошо. Тази болка измъчва 90-годишният Павел Величков. Цял живот е бил отдаден на българското образование – бил е учител по български език и литература, бил е инспектор, написал е редица книги и публикации, посветени на учението и в помощ на преподавателите.
„Преди няколко години отворих един учебник и за да разбера какво пише, трябваше да взема речника по чужди думи. Отидох на събрание на заетите в образованието във Варненска област и не чух нито една дума на тема образование!“, разказва с болка човекът.
Днес никой не задава най-важния въпрос, без отговора на който никое училище не може да работи смислено. А именно – какъв човек искаме да образоваме, какъв ще е младежът, който ще излезе от системата като приключи с този етап от живота си.
Учителят Величков, защото и към ден днешен той може да научи мнозина на много, има няколко съвсем прости съвета, които ако някой чуе, може би и образователната ни система ще се изправи на крака, за да може децата ни един ден наистина да знаят и да могат.
Преустройството на системата трябва да се съгласува с развитието на днешното общество. Но когато основната задача на заданието бъде оформена, тя трябва да бъде обсъдена с всички учители в страната, а не само с шепа хора и набързо. Когато министерството реши през 1971 г. да направи подобно преустройство, цяла година вървяха обсъждания по места, всеки имаше достъп до информацията и шанс да изрази мнение. Преди да се въведе преустройството, инспекторите, директорите и учителите бяха преквалифицирани, съгласно новите изисквания. Нито една крачка не бе прескочена, за да има качество на това, което се прави“, спомня си учителят.
Според Величков, ако днес зададете въпроса на който и да е учител кои са основите на методологията в учебния процес, едва ли някой ще може да отговори. А отговорът е прост – обучение, възпитание, развитие.
„Днес проблемът с нравственото възпитание на децата тотално липсва! Тук не говорим за пряко поучаване или груб дидактизъм, но някога букварите, учебниците на най-малките бяха пълни с народни поговорки и поучителни разкази“, посочва преподавателят. Не на последно място той засяга и проблема с децата от малцинствата, които отпадат от училище, а отпадането е огромен проблем пред съвременното българско образование. „Нима няма кой да подхване децата от махалите, да ги научи да играят футбол, баскетбол, да им спечели по този начин доверието и да ги привлече в класната стая!? Просто липсва желание. Затова тези деца като няма какво да правят, се занимават с глупости“, коментира Величков.
А за да могат учебниците да са достъпни за децата, те да ги разбират, да съумеят у дома сами да работят с тях, просто трябва да бъдат написани от действащи учители, а не от професори, които от години не са имали досег с ученици. „Защото в крайна сметка децата трябва да се научат не да повтарят или преразказват урока след учителя си, а да се научат как сами да се образоват, как да разсъждават, как да прилагат наученото“, категоричен е учителят.
Hо всичко започва от върха на пирамидата. Министерството на образованието трябва да има ясна задача, инспекторите трябва да помагат на учителите и да ги обучават, а накрая децата да излязат от училище такива, че всеки в системата да остане горд с плодовете на труда си. „Да ти е изряден дневника и документите, да отчиташ бройки – това не е образование“, посочва още Величков. И с мъка признава, че през 70-те години българското образование е било сред първите пет в света по качество, а днес е в края на опашката.

 http://politikata.net/215030/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE-%D1%86%D1%8F%D0%BB%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5/

 




Гласувай:
28



1. distrelets - Здравей, Ати!
23.04.2016 19:03
Тъжно... Всичко прилича на бизнес, на търговия - най-вече с учебниците! Безхаберие пълно. А има прекрасни учители, умни деца, талантливи и чудесни! Майка ми гореше в професията си, вечер проверяваше домашните, живееше с проблемите на семействата на учениците! Оставаше след часовете да помага на децата, които се справяха по трудно.Прав е за всичко Учителят!!!! Учебниците са сложни и неразбираеми! Малко родители могат да помагат на децата си в подготвянето на уроците, а тези които могат го правят с часове вечер, събота и неделя - до изтощение. Просто нямам думи!
цитирай
2. tota - Тъжно. . . Всичко прилича на бизнес, ...
23.04.2016 23:36
distrelets написа:
Тъжно... Всичко прилича на бизнес, на търговия - най-вече с учебниците! Безхаберие пълно. А има прекрасни учители, умни деца, талантливи и чудесни! Майка ми гореше в професията си, вечер проверяваше домашните, живееше с проблемите на семействата на учениците! Оставаше след часовете да помага на децата, които се справяха по трудно.Прав е за всичко Учителят!!!! Учебниците са сложни и неразбираеми! Малко родители могат да помагат на децата си в подготвянето на уроците, а тези които могат го правят с часове вечер, събота и неделя - до изтощение. Просто нямам думи!

Диди, благодаря ти за споделеното! Ако имаше приемственост във всички области, в т. ч. и в образованието нямаше да бъдат споделяни истините за състоянието му днес. Така не може да се предаде натрупаният опит. Бих посочила, че и това, което имаме се дължи на учителите и преподавателите, които обичат професията си и притежават моралните качества за дълг и отговорност. Мисля, че демотивацията, както сред една чест от тях, а така също и сред учениците е резултат на обстоятелствата при които живеем и работим. В т. н. демокрация няма ред и правила, които да се спазват. Няма и интереси насочени към обучение, възпитание и развитие на учениците. Друго липсата на дисциплина в училище, безразличието на учениците към преподавания материал, нежелание да се учи. Липсата на взискателност от страна на родителите, отсъствието им от страната, грижата за децата е оставена на възрастните баба и дядо. И още много може да се пише. Надявам се думите на възрастният учител да бъдат чути от тези, от които може да дойде промяната.
цитирай
3. tota - Интересно каква може да бъде при...
23.04.2016 23:53
Интересно каква може да бъде причината да не коментират учители, които имат странички в сайта. Вероятно страх да не изгубят мястото си. Произволно избрано училище да посетите и да присъствате на педагогически съвет ще доловите процесите, които протичат там. Не унифицирам, но мисля, че изключенията са единични
цитирай
4. distrelets - Добро утро, Ати! Прочитайки втория ...
24.04.2016 08:04
Добро утро, Ати! Прочитайки втория ти коментар и въпреки, че нямам нищо общо с учителската професия аз самата, осъзнах колко дълбок отпечатък са оставили родителите ми. И двамата ми родители бяха учители, майка - начална, а татко преподавател по електротехника и 10 години директор на училище. Много искам нещо да се промени, да има онази силна връзка ученици- учители- родители! И всички да имат една обща цел -! :))
цитирай
5. donchevav - Здравей, Ати! Хубав постинг! Ви...
24.04.2016 15:18
Здравей, Ати! Хубав постинг! Виждам го едва сега - съжалявам. Всичко, което прочетох, е истина, най-обикновената, простата, делнична истина, която учителите си повтарят от доста години, но така, помежду си. Друга трибуна на практика нямат.
Знаеш, до миналата година и аз бях действащ учител, преподавател по БЕЛ в СОУ. В последните години работех все повече и все по-трудно–по много причини–по 12-15ч. на ден, за да имат учениците ми онова, което желаят и което в моите представи би трябвало да получат в училище – клубове, секции, вестник, телевизия, сайтове.
Като преподавател по основна матуритетна дисциплина и класен ръководител на ученици в горния курс имах и други, основни задължения – прилагане на съвременни, интересни за учениците, ефективни методи на подготовка за покриване на държавните образователни стандарти след 7-ми и 12-ти клас. Не е лесно, ако искаш да си гледаш работата съвестно. Но не в това е въпросът.
Мисля, че в съвременното българско училище в резултат на комплекс от причини, от които нормативната уредба и учебниците са само част от проблема, няма условия за нормален учебен процес. Всичко е на парче, по документи, със срокове от днес за вчера, без ясна стратегия въпреки раздела „Стратегии”, с който задължително започва всеки план, в пълен алогизъм, некомпетентност и хаос, в голямо напрежение и изтощение за всички: учители, ученици и родители.
В крайна сметка след 39 г. педагогически стаж реших да напусна работа преждевременно с възможностите на ранното пенсиониране. Оставането ми дори няколко месеца в училище усетих като заплаха не само за личностното си оцеляване, но и за здравето и живота си.
На препоръките на автора на статията - идеи, които по принцип подкрепям, гледам скептично. Мисля, че трябват млади хора с нов поглед - но с всеки випуск изпращаме най-добрите в чужбина - как да стане? Нямам отговор - затова напуснах:) И все пак надеждата е в младостта – не вярвам в реформа по процедурни правила от 70-те.:)))
Поздрави,Ати! Благодаря ти!


цитирай
6. dedenze - Истината е в крайната цел !
24.04.2016 17:45
Това е пълното унищожение на българите и България, като образователната система е един елемент от това ! Дано уважаемият Павел Величков си отиде с надежда от този свят, преди да разбере и усети ужаса на политическите действия и намерения !
цитирай
7. tota - Добро утро, Ати! Прочитайки втория ...
24.04.2016 23:43
distrelets написа:
Добро утро, Ати! Прочитайки втория ти коментар и въпреки, че нямам нищо общо с учителската професия аз самата, осъзнах колко дълбок отпечатък са оставили родителите ми. И двамата ми родители бяха учители, майка - начална, а татко преподавател по електротехника и 10 години директор на училище. Много искам нещо да се промени, да има онази силна връзка ученици- учители- родители! И всички да имат една обща цел -! :))

Благодаря, Диди! Това , което пишеш "нещо да се промени, да има онази силна връзка ученици- учители- родители! И всички да имат една обща цел" - това е най - доброто, но то би било постижимо, когато стратегията образование, обучение, възпитание, развитие н обучаваните е подчинена на националните ни интереси.
цитирай
8. tota - Здравей, Ати! Хубав постинг! Ви...
24.04.2016 23:52
[quote=donchevav]Здравей, Ати! Хубав постинг! Виждам го едва сега - съжалявам. Всичко, което прочетох, е истина, най-обикновената, простата, делнична истина, която учителите си повтарят от доста години, но така, помежду си. Друга трибуна на практика нямат.
Знаеш, до миналата година и аз бях действащ учител, преподавател по БЕЛ в СОУ. В последните години работех все повече и все по-трудно–по много причини–по 12-15ч. на ден, за да имат учениците ми онова, което желаят и което в моите представи би трябвало да получат в училище – клубове, секции, вестник, телевизия, сайтове.
............
Мисля, че в съвременното българско училище в резултат на комплекс от причини, от които нормативната уредба и учебниците са само част от проблема, няма условия за нормален учебен процес. Всичко е на парче, по документи, със срокове от днес за вчера, без ясна стратегия въпреки раздела „Стратегии”, с който задължително започва всеки план, в пълен алогизъм, некомпетентност и хаос, в голямо напрежение и изтощение за всички: учители, ученици и родители.
...........
На препоръките на автора на статията - идеи, които по принцип подкрепям, гледам скептично. Мисля, че трябват млади хора с нов поглед - но с всеки випуск изпращаме най-добрите в чужбина - как да стане? Нямам отговор - затова напуснах:) И все пак надеждата е в младостта – не вярвам в реформа по процедурни правила от 70-те.:)))
Поздрави,Ати!

Благодаря, Вени! Мисля, че възрастният учител е искал чрез съветите да насочи вниманието на МОН и работещите в образованието, че реформите не бива да се провеждат от днес за утре. Това е отговорна дейност и трябва да се подхожда с особено внимание и грижа. Моето мнение за връзката между поколенията и предаването на опита е малко по - различно , нека се вземе това, което отговаря на потребностите на обществото и същевременно да е в съзвучие с променените обстоятелства. Без да се нарушават традициите.
цитирай
9. tota - Това е пълното унищожение на бъл...
24.04.2016 23:54
dedenze написа:
Това е пълното унищожение на българите и България, като образователната система е един елемент от това ! Дано уважаемият Павел Величков си отиде с надежда от този свят, преди да разбере и усети ужаса на политическите действия и намерения !


Това е много тъжна истина за нас. Дано се намерят здрави сили сред младите хора, които да обърнат нещата. Дано!
цитирай
10. planinitenabulgaria - Един ценен, размислящ постинг.
24.05.2016 22:51
Всичко срещу образованието на децата ни бе замислено, сега върви реализацията му. А последствията ще бъдат - липса на ценностна система и манипулируеми примати...
цитирай
11. zvezdichka - Aти в подкрепа
26.05.2016 08:44
на темата споделям и разсъжденията на Теодора Димова, които четох тези дни:
http://kultura/web/%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12148571
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031