Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2016 09:51 - Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари през време на турското робство
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3897 Коментари: 5 Гласове:
15

Последна промяна: 18.06.2016 10:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

  Кър­­­ва­­ви сце­­ни из жи­­во­­та  на са­­мо­­ков­­с­­­ки­­те ру­­да­­ри и въг­­­ли­­ща­­ри през вре­­ме на тур­­с­­­ко­­то роб­­с­­т­­­во

 

 

 

 в с. Чам­­д­­­жас, Самоковско, се­­га Бо­­ри­­ка, Ихтиман­­с­­­ко/

Съб­­­рал и със­­­та­­вил: Хрис­­­то За­­фи­­ров Кон­­­до­­фер­­с­­­ки /учи­­тел/

гр. Са­­мо­­ков, 23.III.1908 г.

 

 

/Ис­­­тин­­с­­­ка случ­­­ка, ста­­на­­ла на 20.IV.1855 г.

Пре­ди 80 го­­ди­­ни в Са­­мо­­ков­­с­­­ко има­­ло око­­ло 100 вид­­­ни. За да мо­­гат да ра­­бо­­тят пос­­­то­­ян­­­но вид­­­ни­­те, пот­­­реб­­ен би­л гра­­ма­­ден ма­­те­­ри­­ал от ру­­да и въг­­­ли­­ща. Все­­ки бей вла­­де­­ел по ня­­кол­­­ко вид­­­ни и по ня­­кол­­­ко се­­ла, на ко­­и­­то жи­­те­­ли­­те са би­­ли длъж­­­ни да дос­­­та­­вят поч­­­ти без­­п­­­лат­­­но же­­ляз­­­на­­та ру­­да и пот­­­реб­­­ни­­те въг­­­ли­­ща за то­­пе­­не­­то на ру­­да­­та. Все­­ки бей имал по ня­­кол­­­ко аген­­­ти – тур­­­ци /дже­­за­д­­­жии/, ко­­и­­то хо­­ди­­ли из бейс­­­кия ра­­йон и ка­­ра­­ли на­­се­­ле­­ни­­е­­то на­­си­­ла да съ­­би­­ра ру­­да­­та и да пра­­ви въг­­­ли­­ща­­та. Зе­­ме­­де­­ле­­цът не мо­­гъл ни­­то да оре, ни­­то да жъ­­не, до­­ка­­то не пред­­с­­­та­­ви оп­­­ре­­де­­ле­­на­­та му от бея ру­­да или въг­­­ли­­ща. Все­­ки мъж бил длъ­­жен да пред­­с­­­та­­ви по 100 ко­­ли ру­­да /за ру­­дар­­с­­­ки­­те се­­ла/ и по 100 то­­ва­­ра въг­­­ли­­ща /за въг­­­ли­­щар­­с­­­ки­­те се­­ла/.

Гор­­­ко на то­­го­­зи, що бъ­­де за­­ло­­вен от аген­­­ти­­те на своя пол­­с­­­ка ра­­бо­­та, ако не е дал оп­­­ре­­де­­ле­­на­­та му ан­­­га­­рия; той би­ва бит с тъй на­­ре­­че­­на­­та кьор­­­бал­­­тия /Б.р. – брад­ва без ос­т­ри­ло/, ко­­я­­то про­­па­­да­­ла в реб­­­ра­­та му и го пре­­маз­­­ва­­ла ка­­то псе; пък да­­же и да пред­­с­­­та­­вил оп­­­ре­­де­­ле­­на­­та дан, пак му би­­ло съ­­си­­ча­­но ра­­ло­­то и от­­­но­­во из­­п­­­ра­­щан на ра­­бо­­та. Ко­­га­­то аген­­­ти­­те за­­ла­­вя­­ли ня­­ко­­го в се­­ло­­то и го пи­­та­­ли що тър­­­си тук, а не в го­­ра­­та или на ре­­ка­­та и той за свое оп­­­рав­­­да­­ние каз­­­вал: „Ага ефен­­­ди, на­­ли съм пус­­­ти къ­­щов­­­ник, дой­­дох да ви­­дя що тряб­­­ва за до­­ма, има ли сол, са­­пун, браш­­­но; пък тряб­­­ва и да се оре, че ня­­ма с що да се чи­­ни­­ме ида­­ре”, то­­газ с от­­в­­­ра­­ще­­ние му би­­ло от­­­го­­ва­­ря­­но: „Вие, гя­­у­­ри­­те, тряб­­­ва да ра­­бо­­ти­­те вся­­ко­­га на на­­ши­­те бе­­йо­­ве, а пък те ще хра­­нят де­­ца­­та и же­­ни­­те ви; тряб­­­ва да зна­­е­­те, че Са­­мо­­ков­­с­­­ко и Их­­­ти­­ман­­с­­­ко са съз­­­да­­де­­ни са­­мо за на­­ши­­те бе­­йо­­ве”. След то­­зи кра­­тък раз­­­го­­вор аген­­­тът из­­­сип­­­вал куп псув­­­ни и бой вър­­­ху не­­щас­­т­­­ния зе­­ме­­де­­лец и от­­­но­­во го пов­­­ръ­­щал на веч­­­но нес­­­вър­­ш­­­ва­­ща­­та се ра­­бо­­та. По-пър­­­вен­­­ци­­те бъл­­­га­­ри, ка­­то виж­­­да­­ли, че то­­ва об­­­ре­­ме­­не­­ние на на­­се­­ле­­ни­­е­­то е лич­­­на ра­­бо­­та на бе­­йо­­ве­­те, а не на­­ре­­де­­но със за­­кон, на­­мис­­­ли­­ли да се оп­­­ла­­чат лич­­­но на сул­­­та­­на в Ца­­риг­­­рад.

Пър­­­ви­­ят, кой­­то е взел ини­­ци­­а­­ти­­ва­­та да се оп­­­ла­­чат на сул­­­та­­на от не­­по­­но­­си­­ма­­та бейс­­­ка ан­­­га­­рия, бил чор­­­ба­д­­­жи Пет­­­ко Ми­­хов, ро­­дом от с. Гю­­ре­д­­­жия, Но­­во­­сел­­с­­­ко, а пре­­се­­лен в с. Чам­­д­­­жас, Са­­мо­­ков­­с­­­ко. Пос­­­лед­­­но­­то се­­ло е би­­ло на­­се­­ле­­но то­­газ от тур­­­ци и бъл­­­га­­ри /всич­­­ки зе­­ме­­дел­­­ци/. Глав­­­ни­­ят по­­ми­­нък на се­­ло­­то са би­­ли въг­­­ли­­щар­­с­­т­­­во­­то, ско­­то­­въд­­с­­т­­­во­­то и зе­­ме­­де­­лие. Се­­ло­­то е об­­г­­­ра­­де­­но от­­в­­­ся­­къ­­де с ху­­ба­­ва дъ­­бо­­ва и бу­­ко­­ва го­­ра. Раз­­с­­­то­­я­­ни­­е­­то до Са­­мо­­ков е 20 км и се на­­ми­­ра на се­­ве­­ро­­из­­­ток от пос­­­лед­­­ния – на пъ­­тя за с. Ва­­ка­­рел. То­­газ се­­ло­­то бро­­и­­ло 40 къ­­щи, от ко­­и­­то 17 тур­­с­­­ки и 23 бъл­­­гар­­с­­­ки.

Дя­­до Пет­­­ко имал пе­­ти­­ма си­­но­­ве: Це­­не, Хрис­­­то, Пе­­тър, Вел­­­ко и Ге­­ор­­­ги; пър­­­ви­­те че­­ти­­ри­­ма би­­ли же­­не­­ни, а пос­­­лед­­­ни­­ят – не /той е бил на 18-го­­диш­­­на въз­­­раст/. Ста­­ре­­цът, ка­­то зе­­ме­­де­­лец, из­­­пит­­­вал сам те­­го­­би­­те на ан­­­га­­ри­­я­­та, по­­не­­же пла­­щал не са­­мо за се­­бе си, но и за си­­но­­ве­­те си. При всич­­­ко то­­ва той бил ува­­жа­­ван от са­­мо­­ков­­с­­­ки­­те бе­­йо­­ве и имал дос­­­та го­­ля­­мо вли­­я­­ние в це­­лия Чам­­д­­­жас­­­ки и око­­лен край. Мно­­го пъ­­ти до­­хож­­­да­­ли се­­ля­­ни от се­­ло­­то му и окол­­­ни­­те въг­­­ли­­щар­­с­­­ки се­­ла да се оп­­­ла­­чат и да го по­­мо­­лят да се зас­­­тъ­­пи за тех­­­ни­­те пра­­ва при бе­­йо­­ве­­те. Той зна­­ел, че всич­­­ки­­те зли­­ни про­­из­­­ли­­зат от бе­­йо­­ве­­те в съг­­­ла­­сие с мес­­т­­­на­­та власт, каз­­­вал на хо­­ра­­та ис­­­ти­­на­­та, но в съ­­що­­то вре­­ме съ­­вет­­­вал ги да ра­­бо­­тят до то­­газ, до­­ка­­то се на­­ре­­ди ра­­бо­­та­­та, за­­що­­то при се­­гаш­­­на­­та на­­ред­­­ба без­­­по­­лез­­­но е упор­­с­­т­­­ва­­не­­то: „Ще ос­­­та­­нем са­­мо не­­щас­­т­­­ни­­ци, съ­­си­­па­­ни от аген­­т­­с­­­ки­­те би­­е­­не­­та!”

Ка­­то ви­­дял всич­­­ки­­те нес­­п­­­ра­­вед­­­ли­­вос­­­ти, дя­­до Пет­­­ко се ре­­шил за доб­­­ро­­то на мно­­гос­­т­­­ра­­дал­­­ния на­­род да тур­­­не край на те­­зи ван­­­дал­­­щи­­ни. Оти­­шъл в гр. Их­­­ти­­ман, срещ­­­нал се с чор­­­ба­д­­­жи Ба­­ла­­бан Ста­­ноя, от­­к­­­рил му сво­­е­­то на­­ме­­ре­­ние и го кан­­­дар­­­ди­­сал да ра­­бо­­тят за­­ед­­­но, ка­­то съ­­щев­­­ре­­мен­­­но раз­­к­­­ри­­ли на­­ме­­ре­­ни­­е­­то си на два­­ма вли­­я­­тел­­­ни зе­­ме­­дел­­­ци тур­­­ци от Ка­­ли­­лар /се­­га По­­лян­­­ци/ - Их­­­ти­­ман­­с­­­ко и ре­­ши­­ли еди­­но­­душ­­­но да оти­­дат в Ца­­риг­­­рад да се оп­­­ла­­чат нап­­­ра­­во на сул­­­та­­на /и тур­­­ци­­те зе­­ме­­дел­­­ци не се отър­­­ва­­ва­­ли от убийс­­т­­­ве­­на­­та бейс­­­ка ан­­­га­­рия/. Та­­зи ко­­ми­­сия, в със­­­тав от 4 ду­­ши, съб­­­ра­­ла вол­­­на по­­мощ от ро­­би­­те ра­­бот­­­ни­­ци и тай­­но тръг­­­на­­ла за Ца­­риг­­­рад. Ту­­так­­­си се на­­у­­чи­­ли бе­­йо­­ве­­те, че им се зас­­т­­­ра­­ша­­ват ин­­­те­­ре­­си­­те; ор­­­га­­ни­­зи­­ра­­ли ед­­­на шай­­ка и я из­­п­­­ра­­ти­­ли по ди­­ри­­те на ко­­ми­­са­­ри­­те със за­­по­­вед при удо­­бен мо­­мент да ги уни­­що­­жат.

Бла­­го­­да­­ре­­ние на пред­­­паз­­­ли­­вост­­­та си ко­­ми­­са­­ри­­те отиш­­­ли нев­­­ре­­ди­­ми чак в Ца­­риг­­­рад. Опи­­та­­ли се ня­­кол­­­ко пъ­­ти да ги пус­­­нат в сул­­­тан­­с­­­кия дво­­рец и да се оп­­­ла­­чат лич­­­но от не­­по­­но­­си­­ма­­та ан­­­га­­рия, на­­ла­­га­­на на зе­­ме­­дел­­­ци­­те от бе­­йо­­ве­­те, но не ус­­­пе­­ли. То­­газ при­­ну­­ди­­ли се да ка­­жат оп­­­лак­­­ва­­не­­то си на то­­га­­ваш­­­ния гръц­­­ки пат­­­ри­­арх. Пос­­­лед­­­ни­­ят ги из­­с­­­лу­­шал с го­­ля­­мо вни­­ма­­ние и им дал чес­­т­­­на ду­­ма, че при пър­­­вия удо­­бен мо­­мент ще пре­­да­­де оп­­­лак­­­ва­­не­­то им на сул­­­та­­на, а за ре­­зул­­­та­­та ще по­­ча­­кат да им се ка­­же. И дейс­­т­­­ви­­тел­­­но пат­­­ри­­ар­­­хът из­­­пъл­­­нил обе­­ща­­ни­­е­­то си – мо­­жал да пов­­­лияе на сул­­­та­­на. Сул­­­та­­нът ос­­­та­­нал из­­­не­­на­­дан от те­­зи ван­­­дал­­­щи­­ни и обе­­щал в ско­­ро вре­­ме да нап­­­ра­­ви пот­­­реб­­­но­­то за об­­­лек­­­че­­ни­­е­­то на то­­зи ог­­­раб­­­ван на­­род. Ко­­ми­­са­­ри­­те се вър­­­на­­ли ра­­дос­­т­­­ни и очак­­­ва­­ли все­­ки ден ре­­зул­­­та­­та.

 Откъс от книгата: Кондоферски Христо Дневник по Балканските войни през 1912 -1913 г.,Самоков, 2012, с. 235 -238


Следва

 Пояснения

Спомените на Христо Кондоферски са по истинска случка  станала на 20 април 1855 година  в с. Чамджас, дн. Борика,  Самоковско.  Записана е въз основа на разказите на наследниците на дядо Петковото семейство и най – вече на неговия внук – Ангел Велков.

При среща с писателя Асен Христофоров, преписва записаните спомени и  му ги предоставя.  Те стават основа на  неговия роман  „Ангария”, излязъл от печат през  1960 г и 1966 година.

image        

За съжаление, писателят не  посочва никъде, нито изказва благодарност за предоставените му записки, които са в основата на сюжетната линия на  неговата творба. През 2012 година, внукът на Христо Кондоферски, прави опит да хвърли светлина върху този  факт и разкрива истината  за това от къде е почерпил информация авторът за ангарията.  В записките се говори  за ангарията и борбата за отхвърлянето й, както и за високата цена, платена от семейството на дядо Петко, заел се с тази трудна задача в тежки за българина времена.

Повече четете тук: Кондоферски Александър  По следите на едно присвояване На вниманието на изследователите на творчеството на писателя Асен Христофоров

http://vestnikpriatel.com/%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5/

 

Продължението тук:

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/03/kyrvavi-sceni-iz-jivota-na-samokovskite-rudari-i-vyglishtari.1455694

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/04/kyrvavi-sceni-iz-jivota-na-samokovskite-rudari-i-vyglishtari.1455810

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/04/kyrvavi-sceni-iz-jivota-na-samokovskite-rudari-i-vyglishtari.1455923

 




Гласувай:
15




1. stela50 - С интерес прочетох...
03.06.2016 10:58
и очаквам продължението.
Поздрави, Ати !
цитирай
2. tota - и очаквам продължението. Поздр...
03.06.2016 11:59
stela50 написа:
и очаквам продължението.
Поздрави, Ати !


Танечка, интересно е описанието на тези кървави сцени от живота на самоковските рудари и въглищари. Те разкриват истината за тежкия живот на българите под чуждо владичество. /В записките - ясно записано робство/ Допускам, че основната причина авторът да предостави записките на Асен Христофоров е да се даде гласност на случилото се и да не потъне в забрава. Не зная какви са били съображенията на автора на "Ангария" да не отбележи един от основните източници.
цитирай
3. tota - Борика е село в Западна България. Намира се в Община Ихтиман, Софийска област.
03.06.2016 13:49
Село Борика се намира в планински район. Мястото е спокойно и тихо, подходящо е за отдих и почивка.
Турското име на селото е Чамджас, от чам (турска дума за бор). Но според една легенда името на Борика преди появата на турците е било Богика т.е. благословено от бога място.


цитирай
4. travell - Четох ги отзад напред...
04.06.2016 14:37
По принцип интересно четиво.
И до днес важи принципа: Царя дава, пъдаря не...
цитирай
5. tota - По принцип интересно четиво. И до ...
04.06.2016 20:22
travell написа:
По принцип интересно четиво.
И до днес важи принципа: Царя дава, пъдаря не...


Да, наистина е интересно. Връща ни назад във възрожденската епоха, когато въпреки пробудения национален дух , българинът е бил икономически зависим, потискан и експлоатиран. Никакви реформени актове, не са могли да променят действителността на местна почва.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146993
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031