2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 3906 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 18.06.2016 10:05
Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари през време на турското робство
в с. Чамджас, Самоковско, сега Борика, Ихтиманско/
Събрал и съставил: Христо Зафиров Кондоферски /учител/
гр. Самоков, 23.III.1908 г.
/Истинска случка, станала на 20.IV.1855 г.
Преди 80 години в Самоковско имало около 100 видни. За да могат да работят постоянно видните, потребен бил грамаден материал от руда и въглища. Всеки бей владеел по няколко видни и по няколко села, на които жителите са били длъжни да доставят почти безплатно желязната руда и потребните въглища за топенето на рудата. Всеки бей имал по няколко агенти – турци /джезаджии/, които ходили из бейския район и карали населението насила да събира рудата и да прави въглищата. Земеделецът не могъл нито да оре, нито да жъне, докато не представи определената му от бея руда или въглища. Всеки мъж бил длъжен да представи по 100 коли руда /за рударските села/ и по 100 товара въглища /за въглищарските села/.
Горко на тогози, що бъде заловен от агентите на своя полска работа, ако не е дал определената му ангария; той бива бит с тъй наречената кьорбалтия /Б.р. – брадва без острило/, която пропадала в ребрата му и го премазвала като псе; пък даже и да представил определената дан, пак му било съсичано ралото и отново изпращан на работа. Когато агентите залавяли някого в селото и го питали що търси тук, а не в гората или на реката и той за свое оправдание казвал: „Ага ефенди, нали съм пусти къщовник, дойдох да видя що трябва за дома, има ли сол, сапун, брашно; пък трябва и да се оре, че няма с що да се чиниме идаре”, тогаз с отвращение му било отговаряно: „Вие, гяурите, трябва да работите всякога на нашите бейове, а пък те ще хранят децата и жените ви; трябва да знаете, че Самоковско и Ихтиманско са създадени само за нашите бейове”. След този кратък разговор агентът изсипвал куп псувни и бой върху нещастния земеделец и отново го повръщал на вечно несвършващата се работа. По-първенците българи, като виждали, че това обременение на населението е лична работа на бейовете, а не наредено със закон, намислили да се оплачат лично на султана в Цариград.
Първият, който е взел инициативата да се оплачат на султана от непоносимата бейска ангария, бил чорбаджи Петко Михов, родом от с. Гюреджия, Новоселско, а преселен в с. Чамджас, Самоковско. Последното село е било населено тогаз от турци и българи /всички земеделци/. Главният поминък на селото са били въглищарството, скотовъдството и земеделие. Селото е обградено отвсякъде с хубава дъбова и букова гора. Разстоянието до Самоков е 20 км и се намира на североизток от последния – на пътя за с. Вакарел. Тогаз селото броило 40 къщи, от които 17 турски и 23 български.
Дядо Петко имал петима синове: Цене, Христо, Петър, Велко и Георги; първите четирима били женени, а последният – не /той е бил на 18-годишна възраст/. Старецът, като земеделец, изпитвал сам тегобите на ангарията, понеже плащал не само за себе си, но и за синовете си. При всичко това той бил уважаван от самоковските бейове и имал доста голямо влияние в целия Чамджаски и околен край. Много пъти дохождали селяни от селото му и околните въглищарски села да се оплачат и да го помолят да се застъпи за техните права при бейовете. Той знаел, че всичките злини произлизат от бейовете в съгласие с местната власт, казвал на хората истината, но в същото време съветвал ги да работят до тогаз, докато се нареди работата, защото при сегашната наредба безполезно е упорстването: „Ще останем само нещастници, съсипани от агентските биенета!”
Като видял всичките несправедливости, дядо Петко се решил за доброто на многострадалния народ да турне край на тези вандалщини. Отишъл в гр. Ихтиман, срещнал се с чорбаджи Балабан Станоя, открил му своето намерение и го кандардисал да работят заедно, като същевременно разкрили намерението си на двама влиятелни земеделци турци от Калилар /сега Полянци/ - Ихтиманско и решили единодушно да отидат в Цариград да се оплачат направо на султана /и турците земеделци не се отървавали от убийствената бейска ангария/. Тази комисия, в състав от 4 души, събрала волна помощ от робите работници и тайно тръгнала за Цариград. Тутакси се научили бейовете, че им се застрашават интересите; организирали една шайка и я изпратили по дирите на комисарите със заповед при удобен момент да ги унищожат.
Благодарение на предпазливостта си комисарите отишли невредими чак в Цариград. Опитали се няколко пъти да ги пуснат в султанския дворец и да се оплачат лично от непоносимата ангария, налагана на земеделците от бейовете, но не успели. Тогаз принудили се да кажат оплакването си на тогавашния гръцки патриарх. Последният ги изслушал с голямо внимание и им дал честна дума, че при първия удобен момент ще предаде оплакването им на султана, а за резултата ще почакат да им се каже. И действително патриархът изпълнил обещанието си – можал да повлияе на султана. Султанът останал изненадан от тези вандалщини и обещал в скоро време да направи потребното за облекчението на този ограбван народ. Комисарите се върнали радостни и очаквали всеки ден резултата.
Откъс от книгата: Кондоферски Христо Дневник по Балканските войни през 1912 -1913 г.,Самоков, 2012, с. 235 -238
Следва
Пояснения
Спомените на Христо Кондоферски са по истинска случка станала на 20 април 1855 година в с. Чамджас, дн. Борика, Самоковско. Записана е въз основа на разказите на наследниците на дядо Петковото семейство и най – вече на неговия внук – Ангел Велков.
При среща с писателя Асен Христофоров, преписва записаните спомени и му ги предоставя. Те стават основа на неговия роман „Ангария”, излязъл от печат през 1960 г и 1966 година.
За съжаление, писателят не посочва никъде, нито изказва благодарност за предоставените му записки, които са в основата на сюжетната линия на неговата творба. През 2012 година, внукът на Христо Кондоферски, прави опит да хвърли светлина върху този факт и разкрива истината за това от къде е почерпил информация авторът за ангарията. В записките се говори за ангарията и борбата за отхвърлянето й, както и за високата цена, платена от семейството на дядо Петко, заел се с тази трудна задача в тежки за българина времена.
Повече четете тук: Кондоферски Александър По следите на едно присвояване На вниманието на изследователите на творчеството на писателя Асен Христофоров
Продължението тук:
Тагове:
© Фабианското общество, евгениката и ист...
Размисли за националния празник на Бълга...
Поздрави, Ати !
Поздрави, Ати !
Танечка, интересно е описанието на тези кървави сцени от живота на самоковските рудари и въглищари. Те разкриват истината за тежкия живот на българите под чуждо владичество. /В записките - ясно записано робство/ Допускам, че основната причина авторът да предостави записките на Асен Христофоров е да се даде гласност на случилото се и да не потъне в забрава. Не зная какви са били съображенията на автора на "Ангария" да не отбележи един от основните източници.
03.06.2016 13:49
Турското име на селото е Чамджас, от чам (турска дума за бор). Но според една легенда името на Борика преди появата на турците е било Богика т.е. благословено от бога място.
И до днес важи принципа: Царя дава, пъдаря не...
И до днес важи принципа: Царя дава, пъдаря не...
Да, наистина е интересно. Връща ни назад във възрожденската епоха, когато въпреки пробудения национален дух , българинът е бил икономически зависим, потискан и експлоатиран. Никакви реформени актове, не са могли да променят действителността на местна почва.
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com