Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2016 17:21 - Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари - продължение
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2323 Коментари: 0 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Кър­­­ва­­ви сце­­ни из жи­­во­­та на са­­мо­­ков­­с­­­ки­­те ру­­да­­ри и въг­­­ли­­ща­­ри през вре­­ме на тур­­с­­­ко­­то роб­­с­­т­­­во

 

в с. Чам­­д­­­жас, се­­га Бо­­ри­­ка, Са­­мо­­ков­­с­­­ко/

Съб­­­рал и със­­­та­­вил: Хрис­­­то За­­фи­­ров Кон­­­до­­фер­­с­­­ки /учи­­тел/

гр. Са­­мо­­ков, 23.III.1908 г.

 

/Ис­­­тин­­с­­­ка случ­­­ка, ста­­на­­ла на 20.IV.1855 г.

 

ІІ.

Не ми­­на­­ло мно­­го вре­­ме, до­­шъл от Ца­­риг­­­рад един па­­ша в Са­­мо­­ков с ми­­сия да раз­­­пи­­та за на­­чи­­на, по кой­­то ста­­ва дос­­­тав­­­ка­­та на ру­­да­­та и въг­­­ли­­ща­­та за бейс­­­ки­­те вид­­­ни, вслед­­с­­т­­­вие тъж­­­ба­­та на Пет­­­ко чор­­­ба­д­­­жи и дру­­га­­ри­­те му. Па­­ша­­та по­­ви­­кал чрез мес­­т­­­на­­та ад­­­ми­­нис­­т­­­ра­­тив­­­на власт хо­ра­та от всич­­­кия ра­­бо­­тен ви­­ла­­ет: Бе­­лич­­­ко, Ва­­си­­лич­­­ко, Му­­хов­­с­­­ко, Ва­­ка­­рел­­с­­­ко, Их­­­ти­­ман­­с­­­ко /мес­­­та­­та, къ­­де­­то са ра­­бо­­те­­ни въг­­­ли­­ща­­та/ и от всич­­­ки ру­­дар­­с­­­ки се­­ла око­­ло Са­­мо­­ков на раз­­­пит и до­­ка­­за­­ло се, че дейс­­т­­­ви­­тел­­­но на­­ро­­дът бил теж­­­ко об­­­ре­­ме­­нен, а гос­­­по­­да­­ри­­те бе­­йо­­ве нес­­п­­­ра­­вед­­­ли­­во са се пол­­з­­­ва­­ли от кър­­­ва­­вия труд на ра­­бот­­­ни­­ци­­те въг­­­ли­­ща­­ри и ру­­да­­ри. Па­­ша­­та из­­­дал при­­съ­­да, с ко­­я­­то осъ­­дил най-ви­­нов­­­ни­­те бе­­йо­­ве на смърт, за где­­то не­­за­­кон­­­но са ка­­ра­­ли на­­се­­ле­­ни­­е­­то пос­­­ред­­с­­т­­­вом аген­­­ти­­те си да ра­­бо­­ти поч­­­ти без­­п­­­лат­­­но ма­­те­­ри­­ал за вид­­­ни­­те им, а ос­­­во­­бо­­дил ра­­бот­­­на­­та рая от та­­зи не­­по­­но­­си­­ма ан­­­га­­рия, но съ­­щев­­­ре­­мен­­­но я за­­дъл­­­жил за­­нап­­­ред пак да дос­­­та­­вя пот­­­реб­­­ния ма­­те­­ри­­ал за вид­­­ни­­те и то ве­­че с па­­зар­­­лък. Въг­­­ли­­ща­­рят и ру­­да­­рят, где­­то на­­ми­­рал по-доб­­­ра це­­на на про­­из­­­ве­­де­­ни­­е­­то си, там го ос­­­та­­вял. Та­­къв сво­­бо­­ден па­­зар по тур­­с­­­ки се на­­ри­­чал „Ри­д­­­жа па­­зар”.

И тъй, дя­­до Пет­­­ко със своя труд на­­ло­­жил смър­­­тен удар на бейс­­­ки­­те ин­­­те­­ре­­си, а съ­­щев­­­ре­­мен­­­но нап­­­ра­­вил ед­­­на не­­о­­це­­ни­­ма зас­­­лу­­га на всич­­­кия роб-ра­­бот­­­ник в Са­­мо­­ков­­с­­­ко и Их­­­ти­­ман­­с­­­ко. Та­­зи на­­ред­­­ба не е би­­ла по уго­­да­­та на бе­­йо­­ве­­те, но как­­­во да пра­­вят – по­­ми­­ри­­ли се с по­­ло­­же­­ни­­е­­то си. Те пи­­та­­е­­ли го­­ля­­ма ом­­­ра­­за към Пет­­­ко чор­­­ба­д­­­жи­­я­­та от с. Чам­­д­­­жас и ре­­ши­­ли да го пре­­мах­­­нат от то­­зи свят. На­­у­­чил се дя­­до Пет­­­ко за нап­­­ра­­ве­­ния за­­го­­вор про­­тив жи­­во­­та му и жи­­во­­та на се­­мейс­­т­­­во­­то му; снаб­­­дил се с доб­­­ро оръ­­жие; съ­­що­­то нап­­­ра­­вил и за пе­­ти­­ма­­та си си­­но­­ве и та­­ка все­­ки час очак­­­вал зло­­то. Бе­­йо­­ве­­те пос­­­то­­ян­­­но му из­­п­­­ра­­ща­­ли поз­­д­­­ра­­ви, че нас­­­ко­­ро ще­­ли да му дой­­дат на гос­­­ти с кър­­­ва­­ви но­­жо­­ве, а той без ни най-мал­­­ко да се стряс­­­ка, от­­­го­­ва­­рял: „Не­­ка за­­по­­вя­­дат, го­­тов съм вся­­ко­­га да ги пос­­­рещ­­­на и да се от­­б­­­ра­­ня”! Це­­ли 5-6 го­­ди­­ни очак­­­вал на­­па­­де­­ни­­е­­то, но ни­­що ня­­ма­­ло; опас­­­ност­­­та от ниг­­­де не ид­­­ва­­ла. Пос­­­то­­ян­­­но учил си­­но­­ве­­те си как да се бра­­нят в слу­­чай на нуж­­­да; зак­­­ле­­вал ги да гле­­дат да не ум­­­рат са­­мо мър­­­ци­­на, за­­що­­то пред­­­по­­чи­­тал да бъ­­де вър­­­зан, от­­­ка­­ран пред съ­­да, а не мър­­­тъв труп. Де­­нем и но­­щем все има­­ло по един от си­­но­­ве­­те му на стра­­жа, да очак­­­ва опас­­­ност­­­та.

Тък­­­мо по то­­ва вре­­ме вър­­­лу­­вал по Са­­мо­­ков­­с­­­ко хай­­ду­­ти­нът Хрис­­­то Ча­­къ­­ра, ро­­дом от гр. Са­­мо­­ков. Той бил сви­­реп от­­­мъс­­­ти­­тел на тур­­­чи­­на: оби­­рал тур­­с­­­ки­­те къ­­щи, при­­чак­­­вал по пъ­­ти­­ща­­та и ха­­ни­­ща­­та път­­­ни­­ци­ тур­­с­­­ки, пре­­тър­­с­­­вал ги, взе­­мал им всич­­­ко, как­­­во­­то се на­­ми­­ра­­ло в тях, и най-пос­­­ле не­­ми­­лос­­­ти­­во ги уби­­вал. Власт­­­та го мно­­го прес­­­лед­­­ва­­ла, но не би­­ла в със­­­то­­я­­ние да го за­­ло­­ви, за­­що­­то бъл­­­га­­ри­­те му да­­ва­­ли съ­­дейс­­т­­­вие при все­­ки за не­­го неб­­­ла­­гоп­­­ри­­я­­тен слу­­чай, кри­­е­­ли го в къ­­щи­­те си и да­­ва­­ли за не­­го и дру­­жи­­на­­та му пот­­­реб­­­на­­та хра­­на. Той во­­дел със се­­бе си ня­­кол­­­ко дру­­га­­ри, меж­­­ду ко­­и­­то би­­ли по-вид­­­ни: Ми­­те Ди­­кя­­та, Ко­­ле Ме­­са­­ро и др. и с тях със­­­та­­вил хай­­душ­­­ка че­­та, на ко­­я­­то се про­­въз­­г­­­ла­­сил за вой­­во­­да. Ка­­то бил се спрял в с. Гор­­­ни Па­­са­­рел, на­­у­­чил се от ед­­­на же­­на на име Ма­­рия, ко­­я­­то би­­ла с ле­­ко по­­ве­­де­­ние и пос­­­то­­ян­­­но дру­­жи­­ла с тур­­­ци­­те, че са­­мо­­ков­­с­­­ки­­те бе­­йо­­ве ор­­­га­­ни­­зи­­ра­­ли тур­­с­­­ка раз­­­бой­­ни­­чес­­­ка че­­та, със­­­то­­я­­ща се от 30 ду­­ши, под во­­е­­вод­­с­­т­­­во­­то на ня­­кой си Асан Пех­­­ли­­ван, с цел да уби­­ят Пет­­­ко чор­­­ба­д­­­жи от с. Чам­­д­­­жас и уни­­що­­жат съ­­вър­­­ше­­но се­­мейс­­т­­­во­­то му. То­­ва уз­­­на­­ла же­на­та от са­­мия Асан Пех­­­ли­­ван, ка­­то би­­ло нап­­­ра­­ве­­но ве­­че раз­­­по­­реж­­­да­­не, що­­то на 17 ап­­­рил през нощ­­­та сре­­щу 18-о чис­­­ло да на­­пад­­­нат тай­­но къ­­ща­­та му и да при­­ве­­дат в из­­­пъл­­­не­­ние от­­­дав­­­на скро­­е­­ния план. Ча­­къ­­ра, ка­­то на­­у­­чил всич­­­ко то­­ва под­­­роб­­­но, ре­­шил да оти­­де в до­­ма на дя­­до Пет­­­ко, да му оба­­ди за скро­­е­­ния план и за­­ед­­­но със се­­мейс­­т­­­во­­то и си­­но­­ве­­те му да уни­­що­­жи през та­­зи фа­­тал­­­на нощ всич­­­ка­­та тур­­с­­­ка раз­­­бой­­ни­­чес­­­ка че­­та.

На 17 ап­­­рил 1855 г. оти­­шъл Ча­­къ­­ра в до­­ма на дя­­до Пет­­­ко за­­ед­­­но с дру­­жи­­на­­та си; из­­­ви­­кал го тай­­но на­­вън и му раз­­­ка­­зал всич­­­ко, как­­­во­­то е на­­у­­чил за за­­го­­во­­ра про­­тив жи­­во­­та му и ра­­зо­­ре­­ни­­е­­то на се­­мейс­­т­­­во­­то му. Дя­­до Пет­­­ко ос­­­та­­нал ка­­то гръм­­­нат от та­­зи но­­ви­­на пот­­­ре­­са­­ва­­ща; съг­­­ла­­сил се с пред­­­ло­­же­­ни­­е­­то Ча­­къ­­ро­­во и по-ско­­ро по­­бър­­­зал да му оба­­ди да се скрие той и дру­­жи­­на­­та му в обо­­ра да ги не за­­бе­­ле­­жи бю­­люк ба­­ша­­та, кой­­то му бил на гос­­­ти за­­ед­­­но с ня­­кол­­­ко зап­­­ти­­е­­та. Ед­­­на от обя­­за­­нос­­­ти­­те на бю­­люк ба­­ша­­та би­­ла да прес­­­лед­­­ва и Ча­­къ­­ро­­ва­­та че­­та. Вой­­во­­да­­та се раз­­т­­­ре­­пе­­рил от ярост, ис­­­кал още вед­­­на­­га да вле­­зе в къ­­ща­­та и да от­­­се­­че гла­­ва­­та на бю­­люк ба­­ша­­та на име Усин ефен­­­ди, но по­­не­­же бил при­­я­­тел на дя­­до Пет­­­ко, пос­­­лед­­­ни­­ят ед­­­вам из­­­мо­­лил жи­­во­­та му от ра­­зя­­ре­­ния бъл­­­га­­рин. Вед­­­на­­га се скри­­ли в оп­­­ре­­де­­ле­­но­­то от дя­­до Пет­­­ко мяс­­­то и ре­­ши­­ли да не на­­па­­дат Усин ефен­­­ди, с ко­­е­­то мо­­же би ще си поп­­­ре­­чат на глав­­­на­­та цел, имен­­­но: из­­­би­­ва­­не­­то на Асан Пех­­­ли­­ва­­но­­ва­­та че­­та. Раз­­­по­­ло­­жи­­ли се в обо­­ра, нах­­­ра­­ни­­ли се, а след то­­ва очак­­­ва­­ли през ця­­ла­­та нощ на­­па­­де­­ни­­е­­то, ко­­е­­то за жа­­лост не ста­­на­­ло през та­­зи ве­­чер. В зо­­ри че­­та­­та се пре­­мес­­­ти­­ла в плев­­­ня­­та, за­­що­­то в обо­­ра бил ко­­нят на бю­­люк ба­­ша­­та, та да не ги ви­­ди ко­­га си тръг­­­не.

Сут­­­рин­­­та бю­­люк ба­­ша­­та за­­ми­­нал за Ва­­ка­­рел, без да по­­доз­­­ре, че тук се кри­­ят бъл­­­га­­ри-раз­­­бой­­ни­­ци. То­­ва е би­­ло в ин­­­те­­ре­с на до­­ма­­ки­­на, за­­що­­то то­­газ и ад­­­ми­­нис­­т­­­ра­­тив­­­на­­та власт щя­­ла да му ста­­не смър­­­тен враг, заг­­­де­­то прик­­­ри­­ва бъл­­­гар­­с­­­ки хай­­душ­­­ки че­­ти. Ко­­га­­то бю­­люк ба­­ша­­та за­­ед­­­но със сей­­ме­­ни­­те за­­ми­­на­­вал край скри­­ва­­ли­­ще­­то на Ча­­кър вой­­во­­да, пос­­­лед­­­ни­­ят го гле­­дал през ед­­­на дуп­­­ка на сте­­на­­та, ка­­то скър­­­цал със зъ­­би­­те си от ярост, но ни­­що не нап­­­ра­­вил – за ха­­тъ­­ра на дя­­до Пет­­­ко, въз­­­дър­­­жал се. След из­­п­­­ра­­ща­­не­­то на тур­­­ци­­те всич­­­ки се съб­­­ра­­ли и се чу­­де­­ли за­­що не е ста­­на­­ло на­­па­­де­­ни­­е­­то през та­­зи оп­­­ре­­де­­ле­­на нощ. Ча­­къ­­ра мно­­го съ­­жа­­ля­­вал, заг­­­де­­то не мо­­жал да се раз­­п­­­ра­­ви с на­­па­­да­­те­­ли­­те и ка­­зал, че ра­­но или къс­­­но то­­ва ще ста­­не, за­­туй ос­­­та­­нал да ча­­ка и по-след­­­на­­та нощ. Ка­­то не ста­­на­­ло на­­па­­де­­ни­­е­­то и то­­газ, во­­е­­во­­да­­та си взел сбо­­гом и дал съ­­вет на ста­­ре­­ца как да се па­­зи. То­­ва е би­­ло на 20 ап­­­рил сут­­­рин­­­та. Дя­­до Пет­­­ко не се опа­­ся­­вал мно­­го, за­­що­­то раз­­­чи­­тал на сво­­я­­та опит­­­ност и си­­ла и на храб­­­рост­­­та на доб­­­ре въ­­о­­ръ­­же­­ни­­те си си­­но­­ве. На тръг­­­ва­­не гос­­­ти­­те обе­­ща­­ли да го спо­­хо­­дят пак те­­зи дни.

 

Откъс от книгата: Кондоферски Христо Дневник по Балканските войни през 1912 -1913 г.,Самоков, 2012, с. 235 -238

Следва

Първа  част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/03/.1455626

 



Гласувай:
13



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12150314
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031