2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари през време на турското робство
в с. Чамджас, сега Борика, Самоковско/
Събрал и съставил: Христо Зафиров Кондоферски /учител/
гр. Самоков, 23.III.1908 г.
/Истинска случка, станала на 20.IV.1855 г.
ІІ.
Не минало много време, дошъл от Цариград един паша в Самоков с мисия да разпита за начина, по който става доставката на рудата и въглищата за бейските видни, вследствие тъжбата на Петко чорбаджи и другарите му. Пашата повикал чрез местната административна власт хората от всичкия работен вилает: Беличко, Василичко, Муховско, Вакарелско, Ихтиманско /местата, където са работени въглищата/ и от всички рударски села около Самоков на разпит и доказало се, че действително народът бил тежко обременен, а господарите бейове несправедливо са се ползвали от кървавия труд на работниците въглищари и рудари. Пашата издал присъда, с която осъдил най-виновните бейове на смърт, за гдето незаконно са карали населението посредством агентите си да работи почти безплатно материал за видните им, а освободил работната рая от тази непоносима ангария, но същевременно я задължил занапред пак да доставя потребния материал за видните и то вече с пазарлък. Въглищарят и рударят, гдето намирал по-добра цена на произведението си, там го оставял. Такъв свободен пазар по турски се наричал „Риджа пазар”.
И тъй, дядо Петко със своя труд наложил смъртен удар на бейските интереси, а същевременно направил една неоценима заслуга на всичкия роб-работник в Самоковско и Ихтиманско. Тази наредба не е била по угодата на бейовете, но какво да правят – помирили се с положението си. Те питаели голяма омраза към Петко чорбаджията от с. Чамджас и решили да го премахнат от този свят. Научил се дядо Петко за направения заговор против живота му и живота на семейството му; снабдил се с добро оръжие; същото направил и за петимата си синове и така всеки час очаквал злото. Бейовете постоянно му изпращали поздрави, че наскоро щели да му дойдат на гости с кървави ножове, а той без ни най-малко да се стряска, отговарял: „Нека заповядат, готов съм всякога да ги посрещна и да се отбраня”! Цели 5-6 години очаквал нападението, но нищо нямало; опасността от нигде не идвала. Постоянно учил синовете си как да се бранят в случай на нужда; заклевал ги да гледат да не умрат само мърцина, защото предпочитал да бъде вързан, откаран пред съда, а не мъртъв труп. Денем и нощем все имало по един от синовете му на стража, да очаква опасността.
Тъкмо по това време върлувал по Самоковско хайдутинът Христо Чакъра, родом от гр. Самоков. Той бил свиреп отмъстител на турчина: обирал турските къщи, причаквал по пътищата и ханищата пътници турски, претърсвал ги, вземал им всичко, каквото се намирало в тях, и най-после немилостиво ги убивал. Властта го много преследвала, но не била в състояние да го залови, защото българите му давали съдействие при всеки за него неблагоприятен случай, криели го в къщите си и давали за него и дружината му потребната храна. Той водел със себе си няколко другари, между които били по-видни: Мите Дикята, Коле Месаро и др. и с тях съставил хайдушка чета, на която се провъзгласил за войвода. Като бил се спрял в с. Горни Пасарел, научил се от една жена на име Мария, която била с леко поведение и постоянно дружила с турците, че самоковските бейове организирали турска разбойническа чета, състояща се от 30 души, под воеводството на някой си Асан Пехливан, с цел да убият Петко чорбаджи от с. Чамджас и унищожат съвършено семейството му. Това узнала жената от самия Асан Пехливан, като било направено вече разпореждане, щото на 17 април през нощта срещу 18-о число да нападнат тайно къщата му и да приведат в изпълнение отдавна скроения план. Чакъра, като научил всичко това подробно, решил да отиде в дома на дядо Петко, да му обади за скроения план и заедно със семейството и синовете му да унищожи през тази фатална нощ всичката турска разбойническа чета.
На 17 април 1855 г. отишъл Чакъра в дома на дядо Петко заедно с дружината си; извикал го тайно навън и му разказал всичко, каквото е научил за заговора против живота му и разорението на семейството му. Дядо Петко останал като гръмнат от тази новина потресаваща; съгласил се с предложението Чакърово и по-скоро побързал да му обади да се скрие той и дружината му в обора да ги не забележи бюлюк башата, който му бил на гости заедно с няколко заптиета. Една от обязаностите на бюлюк башата била да преследва и Чакъровата чета. Войводата се разтреперил от ярост, искал още веднага да влезе в къщата и да отсече главата на бюлюк башата на име Усин ефенди, но понеже бил приятел на дядо Петко, последният едвам измолил живота му от разярения българин. Веднага се скрили в определеното от дядо Петко място и решили да не нападат Усин ефенди, с което може би ще си попречат на главната цел, именно: избиването на Асан Пехливановата чета. Разположили се в обора, нахранили се, а след това очаквали през цялата нощ нападението, което за жалост не станало през тази вечер. В зори четата се преместила в плевнята, защото в обора бил конят на бюлюк башата, та да не ги види кога си тръгне.
Сутринта бюлюк башата заминал за Вакарел, без да подозре, че тук се крият българи-разбойници. Това е било в интерес на домакина, защото тогаз и административната власт щяла да му стане смъртен враг, загдето прикрива български хайдушки чети. Когато бюлюк башата заедно със сеймените заминавал край скривалището на Чакър войвода, последният го гледал през една дупка на стената, като скърцал със зъбите си от ярост, но нищо не направил – за хатъра на дядо Петко, въздържал се. След изпращането на турците всички се събрали и се чудели защо не е станало нападението през тази определена нощ. Чакъра много съжалявал, загдето не можал да се разправи с нападателите и казал, че рано или късно това ще стане, затуй останал да чака и по-следната нощ. Като не станало нападението и тогаз, воеводата си взел сбогом и дал съвет на стареца как да се пази. Това е било на 20 април сутринта. Дядо Петко не се опасявал много, защото разчитал на своята опитност и сила и на храбростта на добре въоръжените си синове. На тръгване гостите обещали да го споходят пак тези дни.
Откъс от книгата: Кондоферски Христо Дневник по Балканските войни през 1912 -1913 г.,Самоков, 2012, с. 235 -238
Следва
Първа част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/03/.1455626
Тагове:
Кървави сцени из живота на самоковските ...
Кървави сцени из живота на самоковските ...
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com