2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2746 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2016 22:33
Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари през време на турското робство - продължение
в с. Чамджас, сега Борика, Самоковско/
Събрал и съставил: Христо Зафиров Кондоферски /учител/
гр. Самоков, 23.III.1908 г.
/Истинска случка, станала на 20.IV.1855 г.
ІІІ.
В същия ден рано сутринта Цене, най-старият син на дядо Петко, откарал агнета за продан на пазара в Самоков. Свършил си работата и се върнал късно към дома си в село доста умислен и застрашен от приготвилите им се предстоящи бедствия. Имали си две къщи за живеене: в по-горната /по-малката/ живеел си дядо Петко с бабата, а в долната – синовете му. Около заход слънце дошли им гости – трима турци, здрависали се с дядо Петко, като същевременно го поздравили от бюлюк башата Усин ефенди и казали: „Ние сме негови сеймени, изпрати ни да дойдем по-напред и да ти поръчаме да накладеш голям огън, защото ще дойде подир малко заедно със сеймените си; той е много изморен, та има нужда да се изсуши; ето, вече два дни откак ловим белдаре /хора българи, които насила били изпращани да работят на окопите около София/, а пък времето дъждовно, та се много измокрихме и изморихме”. Дядо Петко не можал да се досети, че тук се готви измама от тези турци, защото напълно се уверил, че действително са от бюлюк башийските сеймени. Поканил ги на кьошката в горната къща, направил им кафе, разговарял любезно с тях, а синовете и снахите му шетали из къщи и двора и приготвяли потребното за гостите.
За малко ги оставил дядо Петко самички на кьошката и тъкмо по това време минава край тях син му Велко с цел да отиде в кошарата при овците. Единият от турците го погледнал грозно и изръмжал заканително по негов адрес. Велко се много уплашил от тази закана и му хрумнало веднага на ума, че тука се готви някакъв комплот против семейството им. В тоз час повикал братята си, казал им случилото се и съмнението си, че тези турци не са от сеймените, ами от хайдутите: „Хайде братя, да уловим тези мръсни кучета и да ги вържем в избата, пък ако ни нападнат други, ще се пазим; случайно ако са сеймени, ще разправим всичко подробно на бюлюк башата и той ще ни прости; а ако са от хайдутите, след като се разправим с другарите им – ще ги избием.” После повикали баща си в обора и му разправили случилото се, като искали неговото съгласие за връзването и арестуването на тримата турци. Обаче дядо Петко им казал: „Аз познавам тези хора, те са от Усин-бюлюковата чета, недейте да направите някой аджемилък, зер после къде ще се денем, нали е срамота от бюлюк башата”! Като казал тези думи бащата, синовете му се смирили и си продължили работата. Понеже вече станало доста тъмно, дядо Петко въвел гостите в гостоприемната стая /до тогаз били вън, на кьошката/, а в другата къща се прибрали синовете му с дечурлигата си, но все очаквали да пристигне тук бюлюк башата.
Тъкмо след един час от стъмването кучетата силно лавнали на вратата на долния двор /двете къщи били преградени с плет, на който имало вратичка за сношение на едната с другата/. В това време при гостите турци в горната къща бил освен старецът, и вторият му син Христо. Щом чули кучешкия лай, единият от турците се обърнал към Христо и му казал: „Иди бре, пезевенк, варди кучетата, ще изядат бюлюк башата”! Щом излязъл Христо, гостите изведнъж хванали стареца и почнали да го връзват с веригата от комина. Дядо Петко сега чак разбрал, че е измамен и почнал отчаяно да се самозащитава. В същото време четата на разбойника Асан Пехливан влязла в двора на долната къща с цел да започне нападението, що се готвело от дълго време. Когато вече връзвали стареца, последният изведнъж измъкнал с двете си ръце и двата пищова на този турчин, що го е връзвал; с дръпването ръцете си назад запънал спусъците им с палците си и ги изпразнил върху двама от разбойниците – ранил единия в гърдите, а другия в дясното рамо, третият побързал и изгърмял върху дядо Петко; ранил го в главата, като му откъснал носа и му избил очите и кожата на горната челюст /ударен бил от страна/ и веднага избягал на двора, гдето се смесил с новопристигналите си другари. Старецът и двамата ранени от него турци останали да се мъчат в предсмъртна агония.
ІV.
Христо, като започнал да варди незнайните гости /четата/, изведнъж го уловили, поставили го между острилата на два ятагана, с които го мушкали от двете му страни и същевременно го карали да извика на братята си да отворят къщната врата и дадат свободен достъп на хайдутите. Вратата била яко затворена отвътре, зад която стояли готови за отбрана братята Петър, Велко и Георги, а жените и децата се изпокрили под одревете, кьошетата и долапите на стаите. Къщата била обсадена отвред, та невъзможно било да избяга който и да било от вътрешните. Христо под натиска на острите ножове, молил се на братята си да му отворят, а те не го слушали. На вратата имало мазгал /дупка/, през която мислели вътрешните да стрелят върху турците, обаче последните забелязали това и за прикритие поставили отпреде брата им, вследствие на което не било възможно да стрелят върху нападателите си.
В това време жената на Христо, като не могла да търпи повече писъците на мъжа си, моментално хвърлила един котел вода върху огъня с цел да го изгаси и стане тъмно в коридора /огнището се намирало в коридора/ и отворила вратата. Сега турците нахлули вътре; най-напред в тъмното напипали пушката на Велко, хванали я за цевта и приклада и мъчили се да му я вземат, но той бил доста силен, та ги повлякъл към себе си. В този момент Христо се измъкнал из ръцете на мъчителите си и избягал надолу из двора. Насреща коридора имало малка вратичка, из която се излизало зад къщата. Най-малкият брат Георги, заедно с момичето Христена /15-годишна дъщеря на най-стария брат Цене/, влезли в килера, на вратата на който имало една дупка, през която Георги наблюдавал що става в коридора, като същевременно държал запънат пищова си, готов да гръмне върху първия му нападател. Третият брат Петър сполучил да отвори малката врата на коридора и се приготвил да избяга из нея, а четвъртият брат Велко изведнъж тласнал пушката си назад и се повалили на земята турците, що се държали за нея. В този момент Петър и Велко избягали през малката врата навън, но докато още последният не бил прескочил прага на вратичката, един висок турчин махнал с ятагана си върху му, да му отсече главата; благодарение, че с издигането на ръката ножът се ударил в гредите на тавана, гдето белегът от засека седи и до днес, та не могъл да го закачи.
Навън избягалите братя постигнало ги ново зло; там имало стража от двама четници, които ги хванали. Петър с всичката си сила се сборичкал с тях, катурил ги на земята, повалил ги с коленете си и щракнал с пищова си върху им, като смятал с един куршум да прониже наведнъж и двамата, но за жалост не хванал пищова му. Велко взел една от пушките на повалените турци под нозете на брата си, след това избягали малко по на страна и наведнъж гръмнали върху повалените турци и ги ранили. Съединил се с тях брат им Христо, напълнили си оръжието и чакали удобен момент за престрелка.
Байрактарят на четата, като видял, че има вече от другарите му няколко души убити и ранени, извикал с всичкия си глас: „Нека влезе вътре войводата Асан Пехливанина и да изколи и децата в пелените, да не остане ни косъм от това гяурско племе”! Тутакси Пехливанина влязъл вътре да почне сеч на мало и голямо. Той бил много едър и плещест човек, на тежест имал приблизително около 120 кг; държал в ръцете си запъната пушка, а в зъбите си нож, който лъщял в тъмнината; вървял из коридора и ръмжал. Най-малкият брат Георги, който се бил скрил в килера, поотворил малко вратата му и се приготвил да стреля, а момичето го хванало за лявата му ръка и го молило да не пушка, защото добре са прикрити и няма да ги надуши; обаче той дръпнал спусъка на пищова си и ударил Пехливанина под мишницата му. Куршумът го пронизал и излязъл през гърдите му навън. С голям трясък се повалил на земята Асан Пехливан, но същевременно сполучил да гръмне по посока на огъня, що излязъл от Георгиевия пищов. Куршумът му пробил вратата, минал през полата на Георгиевата дреха, ударил в ръката момичето, като й пръснал мишницата, и се спрял в насрещния чувал, пълен с брашно. Георги моментално се измъкнал из скривалището си, взел пушката на убития Асан Пехливан, избягал през малката врата навън и завчас се озовал при братята си, които стояли на пусия. Така събраните братя се окуражили и почнали дружен бой против нападателите, които в това време се готвили за отстъпление, та събирали по двора ранените и убитите си другари.
Откъс от книгата: Кондоферски Христо Дневник по Балканските войни през 1912 -1913 г.,Самоков, 2012, с. 241 -245
Следва
Първа част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/03/.1455626
Втора част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/03/.1455694
Историята на едно обвинение в некоректност
Още веднъж за източниците на „Ангария“ от Ас. Христофоров
тук :http://aretov.queenmab.eu/archives/criticism/256-angariya.html
Тагове:
Кървави сцени из живота на самоковските ...
Кървави сцени из живота на самоковските ...
Нищо ново под слънцето, Коста. Всичко се повтаря в спиралата на времето на друго ниво, но вече в държавата ни. Където примерът не е пример, се случват и такива неща като Ценкочоковите. До колко сами можем да решаваме съдбата си е въпрос с повишена трудност. Е, може да я няма ангарията в тогавашното и проявление, но експлоатацията на човек от човека я има. Липсва и сигурността за живота.
04.06.2016 21:47
Нищо ново под слънцето, Коста. Всичко се повтаря в спиралата на времето на друго ниво, но вече в държавата ни. Където примерът не е пример, се случват и такива неща като Ценкочоковите. До колко сами можем да решаваме съдбата си е въпрос с повишена трудност. Е, може да я няма ангарията в тогавашното и проявление, но експлоатацията на човек от човека я има. Липсва и сигурността за живота.
... до тук сме стигнали до генерализиране на два основни извода?
- Дори и при социализма пак имаше експлоатация - дори понякога по-лоша и от тази в кап. държавите ... поради което социалзми е най-лошата по вида си форма на КАПИТАЛИЗМА - защото е ДЪРЖАВЕН!
- Второ върху което сме разисквали е, Кое български или чужди капиталисти е по-добре да ни експлоатират! Там сме стигнали до ПО-СВЕЖ ИЗВОД :))) Защото капиталиста СПОРЕД марксизма е кръво-смукач на пролетариата, тоест нещо от вида на "въшките" - от Което и ИЗВОДА - По-добре да не "смучат" :))) западните и по-стари капиталисти ... от колкото нашите - които като по-млади, а от това и по-гладни - ще ни "смучат" повече!
- Това в кръга на шегата го споделям - Но?
- Но като гледам НОРМИТЕ НА ЗАПЛАЩАНЕ които не определят чрез ИЗБРАННИЦИТЕ СИ родните въшки-капиталсти ... шегата, като че ли ще излезе и истина?
- Ти как мислиш и какво предпочиташ? Сита или гладна въшка да ти пия кръвта :)))?
04.06.2016 22:35
Но нека се върнем към публикуваното. То се отнася за епоха, когато нямаме собствена държава и сме били заставяни да работим ангария на хора смятащи се за по - горе стоящи от нас българите, поради което всичко им е било позволено. Въпросът тук опира не само до експлоатация, но и до достойнство. Нали ние човеците имаме еднакви потребности и тежнения.
Каквато и система да се установи, независимо как ще я квалифицираме в политически план, по - важното е тя да съумее да осигури качество на живота на поданиците си.
Колкото до нормирането на труда имаш основание. И за по - младите въшки имаш основание, нали трябва да се наситят първо те и чак след това да мислят за тези, които им работят. И в крайна сметка за каквото и да говорим най - важното е да бъдем човеци. Въпросът е до колко сме?
05.06.2016 11:45
Но нека се върнем към публикуваното. То се отнася за епоха, когато нямаме собствена държава и сме били заставяни да работим ангария на хора смятащи се за по - горе стоящи от нас българите, поради което всичко им е било позволено. Въпросът тук опира не само до експлоатация, но и до достойнство. Нали ние човеците имаме еднакви потребности и тежнения.
Каквато и система да се установи, независимо как ще я квалифицираме в политически план, по - важното е тя да съумее да осигури качество на живота на поданиците си.
Колкото до нормирането на труда имаш основание. И за по - младите въшки имаш основание, нали трябва да се наситят първо те и чак след това да мислят за тези, които им работят. И в крайна сметка за каквото и да говорим най - важното е да бъдем човеци. Въпросът е до колко сме?
- Проблема който коментираш - според мен, следва да се разглежда не през ПРИЗМАТА на политология, или ИстМата - както го наричахме навремето ... а по-скоро през призмата на релиого-знанието?
- Именно религията и то в нейният извратен вид ... когато същата Е НА ЕТАП ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕ и от това ставаща ТЕОКРАТИЧНИЯТ ФУНДАМЕНТ НА ДАДЕНА ИМПЕРИЯ - е тази която носи трагедията НА РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ ХОРАТА ... на такива от вида - който познаваме под ГОСПОДАРИ и РАЯ ?
- В подкрепа на това за което намеквам - само ще маркирам ДВЕ НЕЩА?
- Твърдението на М. Вебер - Че? Началото на "капитализма" в Европа се бележи от ПАДАНЕТО на Константинопол при Мехмед Фатих/Завоевателя (1444 - 1481) - същият с претенции, че ПРЕВЗЕМАЙКИ КОНСТАНТИНОПОЛ е "възстановил" Източната римска империя надделявайки над "латинските-католици" ?
- А откъде идва това ЧОВЕКОНЕНАВИСТНИЧЕСТВО - в смисъл: Деление на хората, на "висши" и "нисши" - можем да си отговорим - задълбочавайки знанията си по отношение на т.нар. Стар завет - най-вече към МОМЕНТА след Второ-законие??
- След влизане на ВТОРОЗАКОНИЕ в СИЛА - идва именно и тази човеко-омразна доктрина ... Която ще е причина за религиозни войни, ще е оправдание за робството ... ще е "моралният" фундамент ОПРАВАВАЩ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА "ЧОВЕК от ЧОВЕКА !" ... това е базата на религиозният-ционизъм дал ОТРОВЕН ПЛОД и довел в края на краищата до това ... за което ние християните сме обвинявани в момента ... за ШЕСТТЕ МИЛИОНА ЖЕРТВИ - загинали ПРИ ПОСЛЕДНИЯТ СВЕТОВЕН ВОЕНЕН АБСУРД под названието ХОЛОКОУСТ//Все-съжение?
- Странното във всичко това при тази невъобразимо голяма тема е че? ЧЕ Политическа доктрина на хитлеризма НОСИ МНОГО ОТ ПРИСЪЩИТЕ на ЦИОНИЗМА ЧЕРТИ?? А какви са те? Можем донякъде да научим - запознавайки се както с религиозно-полемичните спорове(от момента на институциализиране на християнството) ... така и в тяхното прерастване в правно-политически от времето(19-ти век) когато руският философ В. Соловьов прави правно-философски обзор в труда си "Талмуд и новейшая полемическая литература о нём в Австрии и Германии" ... това пък във връзка с нашумелият процес във връзка книгата на Арон Бриман "Der „Judenspiegel“" (в превод: "Еврейско огледало"), публикувана в Германия през 1883 г. ... а тя пък във връзка с галахическата трактовка на основните ТЪЛКУВАНИЯ в Талмудическият свод от закони известен, като "Шулхан арух" ... ? - Тук ще спра, тъй като ... темата е "Океан" ... като само допълвам!
- Именно ПОРАДИ ВТОРОЗАКОНИЕТО от Време на ВРЪЩАНЕ ОТ ПЛЕН при Ездра и Неемия - юдаизма изпада в плен на ОПОРТЮНИЗМА - което той в последствие приВнася ... в по-младото "хлистиянство" - като с това замърсява същото ВКАРВАЙКИ ИДЕЯТА ... за "Богоизбраност", "Божественост" като ПРОИЗХОД на ВЛАСТта ... "иконоклазъм"(иконоборчество) ... ВСИЧКО ТОВА ДОВЕЛО до ТЕОКРАТИЧНИ БОРБИ прерастващи в политически и военни такива - довели до масови "аутодафета" и то не в Испания(от средновековие) а от тук Балкани В късна античност ... и още много, много други СМУЩАВАЩИ ИНТЕЛЕКТА и чувствата на ми на християнин - вярващ в завета на Спасителя - че всички Хора са чеда на бог и поради това БРАТЯ ... и пред него ние всички сме равни ... без значение, на произход, пол, или каквато и друго да е ... ?
- Това "накратко" - въпреки, че не съм упоменал и една стотна от това, което следва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СЕ ЗНАЕ ?!!
- Поздрави!
се основава на доказани факти, преживяни събития - една реалистична
картина от онова време... и да - въпросът тук опира не само до експлоатация,
но и до достойнство, за човешкото, за потъпкани права... и още...
Моите поздравления за проучването и издаването на книгата -
важно е да се познава миналото и всеки документален разказ има своя принос.
Поздрав и за теб, Ати, за срещата с автора и сборника !
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com