Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2016 10:00 - Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари - продължение
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2746 Коментари: 6 Гласове:
16

Последна промяна: 06.06.2016 22:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Кър­­­ва­­ви сце­­ни из жи­­во­­та на са­­мо­­ков­­с­­­ки­­те ру­­да­­ри и въг­­­ли­­ща­­ри през вре­­ме на тур­­с­­­ко­­то роб­­с­­т­­­во - продължение

 

в с. Чам­­д­­­жас, се­­га Бо­­ри­­ка, Са­­мо­­ков­­с­­­ко/

Съб­­­рал и със­­­та­­вил: Хрис­­­то За­­фи­­ров Кон­­­до­­фер­­с­­­ки /учи­­тел/

гр. Са­­мо­­ков, 23.III.1908 г.

 

/Ис­­­тин­­с­­­ка случ­­­ка, ста­­на­­ла на 20.IV.1855 г.

ІІІ.

 

В съ­­щия ден ра­­но сут­­­рин­­­та Це­­не, най-ста­­ри­­ят син на дя­­до Пет­­­ко, от­­­ка­­рал аг­­­не­­та за про­­дан на па­­за­­ра в Са­­мо­­ков. Свър­­­шил си ра­­бо­­та­­та и се вър­­­нал къс­­­но към до­­ма си в се­­ло дос­­­та умис­­­лен и зас­­т­­­ра­­шен от при­­гот­­­ви­­ли­­те им се пред­­с­­­то­­я­­щи бед­­с­­т­­­вия. Има­­ли си две къ­­щи за жи­­ве­­е­­не: в по-гор­­­на­­та /по-мал­­­ка­­та/ жи­­ве­­ел си дя­­до Пет­­­ко с ба­­ба­­та, а в дол­­­на­­та – си­­но­­ве­­те му. Око­­ло за­­ход слън­­­це дош­­­ли им гос­­­ти – три­­ма тур­­­ци, здра­­ви­­са­­ли се с дя­­до Пет­­­ко, ка­­то съ­­щев­­­ре­­мен­­­но го поз­­д­­­ра­­ви­­ли от бю­­люк ба­­ша­­та Усин ефен­­­ди и ка­­за­­ли: „Ние сме не­­го­­ви сей­­ме­­ни, из­­п­­­ра­­ти ни да дой­­дем по-нап­­­ред и да ти по­­ръ­­ча­­ме да нак­­­ла­­деш го­­лям огън, за­­що­­то ще дой­­де по­­дир мал­­­ко за­­ед­­­но със сей­­ме­­ни­­те си; той е мно­­го из­­­мо­­рен, та има нуж­­­да да се из­­­су­­ши; ето, ве­­че два дни от­­­как ло­­вим бел­­­да­­ре /хо­­ра бъл­­­га­­ри, ко­­и­­то на­­си­­ла би­­ли из­­п­­­ра­­ща­­ни да ра­­бо­­тят на око­­пи­­те око­­ло Со­­фия/, а пък вре­­ме­­то дъж­­­дов­­­но, та се мно­­го из­­­мок­­­рих­­­ме и из­­­мо­­рих­­­ме”. Дя­­до Пет­­­ко не мо­­жал да се до­­се­­ти, че тук се гот­­­ви из­­­ма­­ма от те­­зи тур­­­ци, за­­що­­то на­­пъл­­­но се уве­­рил, че дейс­­т­­­ви­­тел­­­но са от бю­­люк ба­­шийс­­­ки­­те сей­­ме­­ни. По­­ка­­нил ги на кьош­­­ка­­та в гор­­­на­­та къ­­ща, нап­­­ра­­вил им ка­­фе, раз­­­го­­ва­­рял лю­­без­­­но с тях, а си­­но­­ве­­те и сна­­хи­­те му ше­­та­­ли из къ­­щи и дво­­ра и при­­гот­­­вя­­ли пот­­­реб­­­но­­то за гос­­­ти­­те.

 

 

За мал­­­ко ги ос­­­та­­вил дя­­до Пет­­­ко са­­мич­­­ки на кьош­­­ка­­та и тък­­­мо по то­­ва вре­­ме ми­­на­­ва край тях син му Вел­­­ко с цел да оти­­де в ко­­ша­­ра­­та при ов­­­ци­­те. Еди­­ни­­ят от тур­­­ци­­те го пог­­­лед­­­нал гроз­­­но и из­­­ръм­­­жал за­­ка­­ни­­тел­­­но по не­­гов ад­­­рес. Вел­­­ко се мно­­го уп­­­ла­­шил от та­­зи за­­ка­­на и му хрум­­­на­­ло вед­­­на­­га на ума, че ту­­ка се гот­­­ви ня­­ка­­къв ком­­п­­­лот про­­тив се­­мейс­­т­­­во­­то им. В тоз час по­­ви­­кал бра­­тя­­та си, ка­­зал им слу­­чи­­ло­­то се и съм­­­не­­ни­­е­­то си, че те­­зи тур­­­ци не са от сей­­ме­­ни­­те, ами от хай­­ду­­ти­­те: „Хай­­де бра­­тя, да уло­­вим те­­зи мръс­­­ни ку­­че­­та и да ги вър­­­жем в из­­­ба­­та, пък ако ни на­­пад­­­нат дру­­ги, ще се па­­зим; слу­­чай­­но ако са сей­­ме­­ни, ще раз­­п­­­ра­­вим всич­­­ко под­­­роб­­­но на бю­­люк ба­­ша­­та и той ще ни прос­­­ти; а ако са от хай­­ду­­ти­­те, след ка­­то се раз­­п­­­ра­­вим с дру­­га­­ри­­те им – ще ги из­­­би­­ем.” Пос­­­ле по­­ви­­ка­­ли ба­­ща си в обо­­ра и му раз­­п­­­ра­­ви­­ли слу­­чи­­ло­­то се, ка­­то ис­­­ка­­ли не­­го­­во­­то съг­­­ла­­сие за връз­­­ва­­не­­то и арес­­­ту­­ва­­не­­то на три­­ма­­та тур­­­ци. Оба­­че дя­­до Пет­­­ко им ка­­зал: „Аз поз­­­на­­вам те­­зи хо­­ра, те са от Усин-бю­­лю­­ко­­ва­­та че­­та, не­­дей­­те да нап­­­ра­­ви­­те ня­­кой ад­­­же­­ми­­лък, зер пос­­­ле къ­­де ще се де­­нем, на­­ли е сра­­мо­­та от бю­­люк ба­­ша­­та”! Ка­­то ка­­зал те­­зи ду­­ми ба­­ща­­та, си­­но­­ве­­те му се сми­­ри­­ли и си про­­дъл­­­жи­­ли ра­­бо­­та­­та. По­­не­­же ве­­че ста­­на­­ло дос­­­та тъм­­­но, дя­­до Пет­­­ко въ­­вел гос­­­ти­­те в гос­­­топ­­­ри­­ем­­­на­­та стая /до то­­газ би­­ли вън, на кьош­­­ка­­та/, а в дру­­га­­та къ­­ща се приб­­­ра­­ли си­­но­­ве­­те му с де­­чур­­­ли­­га­­та си, но все очак­­­ва­­ли да прис­­­тиг­­­не тук бю­­люк ба­­ша­­та.

Тък­­­мо след един час от стъм­­­ва­­не­­то ку­­че­­та­­та сил­­­но лав­­­на­­ли на вра­­та­­та на дол­­­ния двор /две­­те къ­­щи би­­ли прег­­­ра­­де­­ни с плет, на кой­­то има­­ло вра­­тич­­­ка за сно­­ше­­ние на ед­­­на­­та с дру­­га­­та/. В то­­ва вре­­ме при гос­­­ти­­те тур­­­ци в гор­­­на­­та къ­­ща бил ос­­­вен ста­­ре­­цът, и вто­­ри­­ят му син Хрис­­­то. Щом чу­­ли ку­­чеш­­­кия лай, еди­­ни­­ят от тур­­­ци­­те се обър­­­нал към Хрис­­­то и му ка­­зал: „Иди бре, пе­­зе­­венк, вар­­­ди ку­­че­­та­­та, ще изя­­дат бю­­люк ба­­ша­­та”! Щом из­­­ля­­зъл Хрис­­­то, гос­­­ти­­те из­­­вед­­­нъж хва­­на­­ли ста­­ре­­ца и поч­­­на­­ли да го връз­­­ват с ве­­ри­­га­­та от ко­­ми­­на. Дя­­до Пет­­­ко се­­га чак раз­­б­­­рал, че е из­­­ма­­мен и поч­­­нал от­­­ча­­я­­но да се са­­мо­­за­­щи­­та­­ва. В съ­­що­­то вре­­ме че­­та­­та на раз­­­бой­­ни­­ка Асан Пех­­­ли­­ван вляз­­­ла в дво­­ра на дол­­­на­­та къ­­ща с цел да за­­поч­­­не на­­па­­де­­ни­­е­­то, що се гот­­­ве­­ло от дъл­­­го вре­­ме. Ко­­га­­то ве­­че връз­­­ва­­ли ста­­ре­­ца, пос­­­лед­­­ни­­ят из­­­вед­­­нъж из­­­мък­­­нал с две­­те си ръ­­це и два­­та пи­­що­­ва на то­­зи тур­­­чин, що го е връз­­­вал; с дръп­­­ва­­не­­то ръ­­це­­те си на­­зад за­­пъ­­нал спу­­съ­­ци­­те им с пал­­­ци­­те си и ги из­­п­­­раз­­­нил вър­­­ху два­­ма от раз­­­бой­­ни­­ци­­те – ра­­нил еди­­ния в гър­­­ди­­те, а дру­­гия в дяс­­­но­­то ра­­мо, тре­­ти­­ят по­­бър­­­зал и из­­­гър­­­мял вър­­­ху дя­­до Пет­­­ко; ра­­нил го в гла­­ва­­та, ка­­то му от­­­къс­­­нал но­­са и му из­­­бил очи­­те и ко­­жа­­та на гор­­­на­­та че­­люст /уда­­рен бил от стра­­на/ и вед­­­на­­га из­­­бя­­гал на дво­­ра, где­­то се сме­­сил с но­­воп­­­рис­­­тиг­­­на­­ли­­те си дру­­га­­ри. Ста­­ре­­цът и два­­ма­­та ра­­не­­ни от не­­го тур­­­ци ос­­­та­­на­­ли да се мъ­­чат в пред­­с­­­мър­­т­­­на аго­­ния.

 

ІV.

 

 

 

 

Хрис­­­то, ка­­то за­­поч­­­нал да вар­­­ди нез­­­най­­ни­­те гос­­­ти /че­­та­­та/, из­­­вед­­­нъж го уло­­ви­­ли, пос­­­та­­ви­­ли го меж­­­ду ос­­т­­­ри­­ла­­та на два ята­­га­­на, с ко­­и­­то го муш­­­ка­­ли от две­­те му стра­­ни и съ­­щев­­­ре­­мен­­­но го ка­­ра­­ли да из­­­ви­­ка на бра­­тя­­та си да от­­­во­­рят къщ­­­на­­та вра­­та и да­­дат сво­­бо­­ден дос­­­тъп на хай­­ду­­ти­­те. Вра­­та­­та би­­ла яко зат­­­во­­ре­­на от­­­вът­­­ре, зад ко­­я­­то сто­­я­­ли го­­то­­ви за от­­б­­­ра­­на бра­­тя­­та Пе­­тър, Вел­­­ко и Ге­­ор­­­ги, а же­­ни­­те и де­­ца­­та се из­­­пок­­­ри­­ли под од­­­ре­­ве­­те, кьо­­ше­­та­­та и до­­ла­­пи­­те на ста­­и­­те. Къ­­ща­­та би­­ла об­­­са­­де­­на от­­в­­­ред, та не­­въз­­­мож­­­но би­­ло да из­­­бя­­га кой­­то и да би­­ло от вът­­­реш­­­ни­­те. Хрис­­­то под на­­тис­­­ка на ос­­т­­­ри­­те но­­жо­­ве, мо­­лил се на бра­­тя­­та си да му от­­­во­­рят, а те не го слу­­ша­­ли. На вра­­та­­та има­­ло маз­­­гал /дуп­­­ка/, през ко­­я­­то мис­­­ле­­ли вът­­­реш­­­ни­­те да стре­­лят вър­­­ху тур­­­ци­­те, оба­­че пос­­­лед­­­ни­­те за­­бе­­ля­­за­­ли то­­ва и за прик­­­ри­­тие пос­­­та­­ви­­ли от­­п­­­ре­­де бра­­та им, вслед­­с­­т­­­вие на ко­­е­­то не би­­ло въз­­­мож­­­но да стре­­лят вър­­­ху на­­па­­да­­те­­ли­­те си.

 

 

В то­­ва вре­­ме же­­на­­та на Хрис­­­то, ка­­то не мог­­­ла да тър­­­пи по­­ве­­че пи­­съ­­ци­­те на мъ­­жа си, мо­­мен­­­тал­­­но хвър­­­ли­­ла един ко­­тел во­­да вър­­­ху огъ­­ня с цел да го из­­­га­­си и ста­­не тъм­­­но в ко­­ри­­до­­ра /ог­­­ни­­ще­­то се на­­ми­­ра­­ло в ко­­ри­­до­­ра/ и от­­­во­­ри­­ла вра­­та­­та. Се­­га тур­­­ци­­те нах­­­лу­­ли вът­­­ре; най-нап­­­ред в тъм­­­но­­то на­­пи­­па­­ли пуш­­­ка­­та на Вел­­­ко, хва­­на­­ли я за цев­­­та и прик­­­ла­­да и мъ­­чи­­ли се да му я взе­­мат, но той бил дос­­­та си­­лен, та ги пов­­­ля­­къл към се­­бе си. В то­­зи мо­­мент Хрис­­­то се из­­­мък­­­нал из ръ­­це­­те на мъ­­чи­­те­­ли­­те си и из­­­бя­­гал на­­до­­лу из дво­­ра. Нас­­­ре­­ща ко­­ри­­до­­ра има­­ло мал­­­ка вра­­тич­­­ка, из ко­­я­­то се из­­­ли­­за­­ло зад къ­­ща­­та. Най-мал­­­ки­­ят брат Ге­­ор­­­ги, за­­ед­­­но с мо­­ми­­че­­то Хрис­­­те­­на /15-го­­диш­­­на дъ­­ще­­ря на най-ста­­рия брат Це­­не/, влез­­­ли в ки­­ле­­ра, на вра­­та­­та на кой­­то има­­ло ед­­­на дуп­­­ка, през ко­­я­­то Ге­ор­ги наб­­­лю­­да­­вал що ста­­ва в ко­­ри­­до­­ра, ка­­то съ­­щев­­­ре­­мен­­­но дър­­­жал за­­пъ­­нат пи­­що­­ва си, го­­тов да гръм­­­не вър­­­ху пър­­­вия му на­­па­­да­­тел. Тре­­ти­­ят брат Пе­­тър спо­­лу­­чил да от­­­во­­ри мал­­­ка­­та вра­­та на ко­­ри­­до­­ра и се при­­гот­­­вил да из­­­бя­­га из нея, а чет­­­вър­­­ти­­ят брат Вел­­­ко из­­­вед­­­нъж тлас­­­нал пуш­­­ка­­та си на­­зад и се по­­ва­­ли­­ли на зе­­мя­­та тур­­­ци­­те, що се дър­­­жа­­ли за нея. В то­­зи мо­­мент Пе­­тър и Вел­­­ко из­­­бя­­га­­ли през мал­­­ка­­та вра­­та на­­вън, но до­­ка­­то още пос­­­лед­­­ни­­ят не бил прес­­­ко­­чил пра­­га на вра­­тич­­­ка­­та, един ви­­сок тур­­­чин мах­­­нал с ята­­га­­на си вър­­­ху му, да му от­­­се­­че гла­­ва­­та; бла­­го­­да­­ре­­ние, че с из­­­ди­­га­­не­­то на ръ­­ка­­та но­­жът се уда­­рил в гре­­ди­­те на та­­ва­­на, где­­то бе­­ле­­гът от за­­се­­ка се­­ди и до днес, та не мо­­гъл да го за­­ка­­чи.

На­­вън из­­­бя­­га­­ли­­те бра­­тя пос­­­тиг­­­на­­ло ги но­­во зло; там има­­ло стра­­жа от два­­ма чет­­­ни­­ци, ко­­и­­то ги хва­­на­­ли. Пе­­тър с всич­­­ка­­та си си­­ла се сбо­­рич­­­кал с тях, ка­­ту­­рил ги на зе­­мя­­та, по­­ва­­лил ги с ко­­ле­­не­­те си и щрак­­­нал с пи­­що­­ва си вър­­­ху им, ка­­то смя­­тал с един кур­­­шум да про­­ни­­же на­­вед­­­нъж и два­­ма­­та, но за жа­­лост не хва­­нал пи­­що­­ва му. Вел­­­ко взел ед­­­на от пуш­­­ки­­те на по­­ва­­ле­­ни­­те тур­­­ци под но­­зе­­те на бра­­та си, след то­­ва из­­­бя­­га­­ли мал­­­ко по на стра­­на и на­­вед­­­нъж гръм­­­на­­ли вър­­­ху по­­ва­­ле­­ни­­те тур­­­ци и ги ра­­ни­­ли. Съ­­е­­ди­­нил се с тях брат им Хрис­­­то, на­­пъл­­­ни­­ли си оръ­­жи­­е­­то и ча­­ка­­ли удо­­бен мо­­мент за прес­­т­­­рел­­­ка.

Бай­­рак­­­та­­рят на че­­та­­та, ка­­то ви­­дял, че има ве­­че от дру­­га­­ри­­те му ня­­кол­­­ко ду­­ши уби­­ти и ра­­не­­ни, из­­­ви­­кал с всич­­­кия си глас: „Не­­ка вле­­зе вът­­­ре вой­­во­­да­­та Асан Пех­­­ли­­ва­­ни­­на и да из­­­ко­­ли и де­­ца­­та в пе­­ле­­ни­­те, да не ос­­­та­­не ни ко­­съм от то­­ва гя­­ур­­с­­­ко пле­­ме”! Ту­­так­­­си Пех­­­ли­­ва­­ни­­на вля­­зъл вът­­­ре да поч­­­не сеч на ма­­ло и го­­ля­­мо. Той бил мно­­го едър и пле­­щест чо­­век, на те­­жест имал приб­­­ли­­зи­­тел­­­но око­­ло 120 кг; дър­­­жал в ръ­­це­­те си за­­пъ­­на­­та пуш­­­ка, а в зъ­­би­­те си нож, кой­­то лъ­­щял в тъм­­­ни­­на­­та; вър­­­вял из ко­­ри­­до­­ра и ръм­­­жал. Най-мал­­­ки­­ят брат Ге­­ор­­­ги, кой­­то се бил скрил в ки­­ле­­ра, по­­от­­­во­­рил мал­­­ко вра­­та­­та му и се при­­гот­­­вил да стре­­ля, а мо­­ми­­че­­то го хва­­на­­ло за ля­­ва­­та му ръ­­ка и го мо­­ли­­ло да не пуш­­­ка, за­­що­­то доб­­­ре са прик­­­ри­­ти и ня­­ма да ги на­­ду­­ши; оба­­че той дръп­­­нал спу­­съ­­ка на пи­­що­­ва си и уда­­рил Пех­­­ли­­ва­­ни­­на под миш­­­ни­­ца­­та му. Кур­­­шу­­мът го про­­ни­­зал и из­­­ля­­зъл през гър­­­ди­­те му на­­вън. С го­­лям тря­­сък се по­­ва­­лил на зе­­мя­­та Асан Пех­­­ли­­ван, но съ­­щев­­­ре­­мен­­­но спо­­лу­­чил да гръм­­­не по по­­со­­ка на огъ­­ня, що из­­­ля­­зъл от Ге­­ор­­­ги­­е­­вия пи­­щов. Кур­­­шу­­мът му про­­бил вра­­та­­та, ми­­нал през по­­ла­­та на Ге­­ор­­­ги­­е­­ва­­та дре­­ха, уда­­рил в ръ­­ка­­та мо­­ми­­че­­то, ка­­то й пръс­­­нал миш­­­ни­­ца­­та, и се спрял в нас­­­рещ­­­ния чу­­вал, пъ­­лен с браш­­­но. Ге­­ор­­­ги мо­­мен­­­тал­­­но се из­­­мък­­­нал из скри­­ва­­ли­­ще­­то си, взел пуш­­­ка­­та на уби­­тия Асан Пех­­­ли­­ва­н, из­­­бя­­гал през мал­­­ка­­та вра­­та на­­вън и зав­­­час се озо­­вал при бра­­тя­­та си, ко­­и­­то сто­­я­­ли на пу­­сия. Та­­ка съб­­­ра­­ни­­те бра­­тя се оку­­ра­­жи­­ли и поч­­­на­­ли дру­­жен бой про­­тив на­­па­­да­­те­­ли­­те, ко­­и­­то в то­­ва вре­­ме се гот­­­ви­­ли за от­­с­­­тъп­­­ле­­ние, та съ­­би­­ра­­ли по дво­­ра ра­­не­­ни­­те и уби­­ти­­те си дру­­га­­ри.

 

Откъс от книгата: Кондоферски Христо Дневник по Балканските войни през 1912 -1913 г.,Самоков, 2012, с. 241 -245

 

 

Следва

Първа  част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/03/.1455626

Втора част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/03/.1455694

Историята на едно обвинение в некоректност

Още веднъж за източниците на „Ангария“ от Ас. Христофоров

 тук :http://aretov.queenmab.eu/archives/criticism/256-angariya.html

 

 




Гласувай:
16



1. planinitenabulgaria - Тези събития са във връзка и с разбойническите,
04.06.2016 11:48
кърджалийски години, които тогава опустошавали изчерпалата се вече Османска империя. В един момент от Високата порта се усетили, че тези разбойници подриват устоите на империята им и започват с тях война. Нещо подобно става сега в България, където също осъзнаха, че организираните престъпници трябва да бъдат премахнати. Дано това, което стана с кмета на Галиче е знак на признак, че и при нас, в разпадащата ни се от престъпност страна започва нещо подобно.
цитирай
2. tota - кърджалийски години, които тогава ...
04.06.2016 18:13
planinitenabulgaria написа:
кърджалийски години, които тогава опустошавали изчерпалата се вече Османска империя. В един момент от Високата порта се усетили, че тези разбойници подриват устоите на империята им и започват с тях война. Нещо подобно става сега в България, където също осъзнаха, че организираните престъпници трябва да бъдат премахнати. Дано това, което стана с кмета на Галиче е знак на признак, че и при нас, в разпадащата ни се от престъпност страна започва нещо подобно.


Нищо ново под слънцето, Коста. Всичко се повтаря в спиралата на времето на друго ниво, но вече в държавата ни. Където примерът не е пример, се случват и такива неща като Ценкочоковите. До колко сами можем да решаваме съдбата си е въпрос с повишена трудност. Е, може да я няма ангарията в тогавашното и проявление, но експлоатацията на човек от човека я има. Липсва и сигурността за живота.
цитирай
3. get - - Драга Ати - често спорим в компания с приятели - които ги вълнуват тези въпроси ... й ... ?
04.06.2016 21:47
tota написа:
planinitenabulgaria написа:
кърджалийски години, които тогава опустошавали изчерпалата се вече Османска империя. В един момент от Високата порта се усетили, че тези разбойници подриват устоите на империята им и започват с тях война. Нещо подобно става сега в България, където също осъзнаха, че организираните престъпници трябва да бъдат премахнати. Дано това, което стана с кмета на Галиче е знак на признак, че и при нас, в разпадащата ни се от престъпност страна започва нещо подобно.


Нищо ново под слънцето, Коста. Всичко се повтаря в спиралата на времето на друго ниво, но вече в държавата ни. Където примерът не е пример, се случват и такива неща като Ценкочоковите. До колко сами можем да решаваме съдбата си е въпрос с повишена трудност. Е, може да я няма ангарията в тогавашното и проявление, но експлоатацията на човек от човека я има. Липсва и сигурността за живота.


... до тук сме стигнали до генерализиране на два основни извода?

- Дори и при социализма пак имаше експлоатация - дори понякога по-лоша и от тази в кап. държавите ... поради което социалзми е най-лошата по вида си форма на КАПИТАЛИЗМА - защото е ДЪРЖАВЕН!

- Второ върху което сме разисквали е, Кое български или чужди капиталисти е по-добре да ни експлоатират! Там сме стигнали до ПО-СВЕЖ ИЗВОД :))) Защото капиталиста СПОРЕД марксизма е кръво-смукач на пролетариата, тоест нещо от вида на "въшките" - от Което и ИЗВОДА - По-добре да не "смучат" :))) западните и по-стари капиталисти ... от колкото нашите - които като по-млади, а от това и по-гладни - ще ни "смучат" повече!
- Това в кръга на шегата го споделям - Но?
- Но като гледам НОРМИТЕ НА ЗАПЛАЩАНЕ които не определят чрез ИЗБРАННИЦИТЕ СИ родните въшки-капиталсти ... шегата, като че ли ще излезе и истина?

- Ти как мислиш и какво предпочиташ? Сита или гладна въшка да ти пия кръвта :)))?
цитирай
4. tota - Приятелю, Гет, най - напред хубаво е, че се появи , но пак разбуни духовете.
04.06.2016 22:35
Директно на въпроса ти - не бих искала никаква въшка да ми пие кръвта, което в този ред на мисли води към едно - самата аз да съм в тази роля. :))
Но нека се върнем към публикуваното. То се отнася за епоха, когато нямаме собствена държава и сме били заставяни да работим ангария на хора смятащи се за по - горе стоящи от нас българите, поради което всичко им е било позволено. Въпросът тук опира не само до експлоатация, но и до достойнство. Нали ние човеците имаме еднакви потребности и тежнения.
Каквато и система да се установи, независимо как ще я квалифицираме в политически план, по - важното е тя да съумее да осигури качество на живота на поданиците си.
Колкото до нормирането на труда имаш основание. И за по - младите въшки имаш основание, нали трябва да се наситят първо те и чак след това да мислят за тези, които им работят. И в крайна сметка за каквото и да говорим най - важното е да бъдем човеци. Въпросът е до колко сме?
цитирай
5. get - - Вероятно ще ти се стори неуместно и без връзка със съдържанието на поста ти предходното а и този ми коментар - Но?
05.06.2016 11:45
tota написа:
Директно на въпроса ти - не бих искала никаква въшка да ми пие кръвта, което в този ред на мисли води към едно - самата аз да съм в тази роля. :))
Но нека се върнем към публикуваното. То се отнася за епоха, когато нямаме собствена държава и сме били заставяни да работим ангария на хора смятащи се за по - горе стоящи от нас българите, поради което всичко им е било позволено. Въпросът тук опира не само до експлоатация, но и до достойнство. Нали ние човеците имаме еднакви потребности и тежнения.
Каквато и система да се установи, независимо как ще я квалифицираме в политически план, по - важното е тя да съумее да осигури качество на живота на поданиците си.
Колкото до нормирането на труда имаш основание. И за по - младите въшки имаш основание, нали трябва да се наситят първо те и чак след това да мислят за тези, които им работят. И в крайна сметка за каквото и да говорим най - важното е да бъдем човеци. Въпросът е до колко сме?


- Проблема който коментираш - според мен, следва да се разглежда не през ПРИЗМАТА на политология, или ИстМата - както го наричахме навремето ... а по-скоро през призмата на релиого-знанието?
- Именно религията и то в нейният извратен вид ... когато същата Е НА ЕТАП ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНЕ и от това ставаща ТЕОКРАТИЧНИЯТ ФУНДАМЕНТ НА ДАДЕНА ИМПЕРИЯ - е тази която носи трагедията НА РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ ХОРАТА ... на такива от вида - който познаваме под ГОСПОДАРИ и РАЯ ?

- В подкрепа на това за което намеквам - само ще маркирам ДВЕ НЕЩА?

- Твърдението на М. Вебер - Че? Началото на "капитализма" в Европа се бележи от ПАДАНЕТО на Константинопол при Мехмед Фатих/Завоевателя (1444 - 1481) - същият с претенции, че ПРЕВЗЕМАЙКИ КОНСТАНТИНОПОЛ е "възстановил" Източната римска империя надделявайки над "латинските-католици" ?

- А откъде идва това ЧОВЕКОНЕНАВИСТНИЧЕСТВО - в смисъл: Деление на хората, на "висши" и "нисши" - можем да си отговорим - задълбочавайки знанията си по отношение на т.нар. Стар завет - най-вече към МОМЕНТА след Второ-законие??

- След влизане на ВТОРОЗАКОНИЕ в СИЛА - идва именно и тази човеко-омразна доктрина ... Която ще е причина за религиозни войни, ще е оправдание за робството ... ще е "моралният" фундамент ОПРАВАВАЩ ЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА "ЧОВЕК от ЧОВЕКА !" ... това е базата на религиозният-ционизъм дал ОТРОВЕН ПЛОД и довел в края на краищата до това ... за което ние християните сме обвинявани в момента ... за ШЕСТТЕ МИЛИОНА ЖЕРТВИ - загинали ПРИ ПОСЛЕДНИЯТ СВЕТОВЕН ВОЕНЕН АБСУРД под названието ХОЛОКОУСТ//Все-съжение?
- Странното във всичко това при тази невъобразимо голяма тема е че? ЧЕ Политическа доктрина на хитлеризма НОСИ МНОГО ОТ ПРИСЪЩИТЕ на ЦИОНИЗМА ЧЕРТИ?? А какви са те? Можем донякъде да научим - запознавайки се както с религиозно-полемичните спорове(от момента на институциализиране на християнството) ... така и в тяхното прерастване в правно-политически от времето(19-ти век) когато руският философ В. Соловьов прави правно-философски обзор в труда си "Талмуд и новейшая полемическая литература о нём в Австрии и Германии" ... това пък във връзка с нашумелият процес във връзка книгата на Арон Бриман "Der „Judenspiegel“" (в превод: "Еврейско огледало"), публикувана в Германия през 1883 г. ... а тя пък във връзка с галахическата трактовка на основните ТЪЛКУВАНИЯ в Талмудическият свод от закони известен, като "Шулхан арух" ... ? - Тук ще спра, тъй като ... темата е "Океан" ... като само допълвам!
- Именно ПОРАДИ ВТОРОЗАКОНИЕТО от Време на ВРЪЩАНЕ ОТ ПЛЕН при Ездра и Неемия - юдаизма изпада в плен на ОПОРТЮНИЗМА - което той в последствие приВнася ... в по-младото "хлистиянство" - като с това замърсява същото ВКАРВАЙКИ ИДЕЯТА ... за "Богоизбраност", "Божественост" като ПРОИЗХОД на ВЛАСТта ... "иконоклазъм"(иконоборчество) ... ВСИЧКО ТОВА ДОВЕЛО до ТЕОКРАТИЧНИ БОРБИ прерастващи в политически и военни такива - довели до масови "аутодафета" и то не в Испания(от средновековие) а от тук Балкани В късна античност ... и още много, много други СМУЩАВАЩИ ИНТЕЛЕКТА и чувствата на ми на християнин - вярващ в завета на Спасителя - че всички Хора са чеда на бог и поради това БРАТЯ ... и пред него ние всички сме равни ... без значение, на произход, пол, или каквато и друго да е ... ?

- Това "накратко" - въпреки, че не съм упоменал и една стотна от това, което следва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СЕ ЗНАЕ ?!!

- Поздрави!
цитирай
6. stela50 - Бих искала да коментирам разказаната
05.06.2016 21:15
от съставителя истинска случка, но дали е нужно - представения материал
се основава на доказани факти, преживяни събития - една реалистична
картина от онова време... и да - въпросът тук опира не само до експлоатация,
но и до достойнство, за човешкото, за потъпкани права... и още...
Моите поздравления за проучването и издаването на книгата -
важно е да се познава миналото и всеки документален разказ има своя принос.
Поздрав и за теб, Ати, за срещата с автора и сборника !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12148316
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031