Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2016 23:18 - Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2188 Коментари: 2 Гласове:
24

Последна промяна: 04.06.2016 23:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Кър­­­ва­­ви сце­­ни из жи­­во­­та на са­­мо­­ков­­с­­­ки­­те ру­­да­­ри и въг­­­ли­­ща­­ри през вре­­ме на тур­­с­­­ко­­то роб­­с­­т­­­во  

 

в с. Чам­­д­­­жас, се­­га Бо­­ри­­ка, Са­­мо­­ков­­с­­­ко/

Съб­­­рал и със­­­та­­вил: Хрис­­­то За­­фи­­ров Кон­­­до­­фер­­с­­­ки /учи­­тел/

гр. Са­­мо­­ков, 23.III.1908 г.

 

/Ис­­­тин­­с­­­ка случ­­­ка, ста­­на­­ла на 20.IV.1855 г.

V.

Тък­­­мо по то­­ва вре­­ме се зав­­­ръ­­щал от па­­зар най-ста­­ри­­ят им брат Це­­не. Щом чул гър­­­ме­­жи и пи­­съ­­ци, ре­­ши­­тел­­­но се озо­­вал всред дво­­ра; тур­­­ци­­те за­­поч­­­на­­ли да ло­­вят юз­­­да­­та на ко­­ня му и на­­со­­чи­­ли пуш­­­ки­­те си вър­­­ху му. Оба­­че той ги из­­п­­­ре­­ва­­рил и из­­п­­­раз­­­нил пи­­що­­ва си вър­­­ху ед­­­но­­го от тях и го по­­ва­­лил на мяс­­­то. То­­газ всич­­­ки друж­­­но гръм­­­на­­ли вър­­­ху му, нап­­­ра­­ви­­ли го на ре­­ше­­то и му из­­­ви­­ка­­ли: „Ей, гя­­ур; и ти ли по­­сег­­­на на пра­­во­­вер­­­на кръв, на ти се­­га зап­­­ла­­та­­та”! Май­­ка­­та на Це­­не е би­­ла в гор­­­на­­та къ­­ща, при уми­­ра­­щия си съп­­­руг; зас­­­та­­на­­ла на про­­зо­­ре­­ца, пог­­­лед­­­на­­ла на­­до­­лу из дво­­ра и ка­­то съг­­­ле­­да­­ла, че и син й пад­­­нал убит, сър­­­це­­раз­­­ди­­ра­­тел­­­но из­­­ви­­ка­­ла: „Ей, син­­­ко, син­­­ко. И те­­бе ли изе­­до­­ха те­­зи ку­­че­­та...”! И още не до­­вър­­­ши­­ла, гръм­­­ва вър­­­ху гла­­са й един от тур­­­ци­­те и я по­­ва­­лил мо­­мен­­­тал­­­но на мяс­­­то­­то – кур­­­шу­­мът я уда­­рил в гър­­­ди­­те и се за­­бол в ед­­­на гре­­да на та­­ва­­на.

…Дру­­ги­­те че­­ти­­ри­­ма бра­­тя стре­­ля­­ли от по­­зи­­ци­­и­­те си все на ме­­со. Чак то­­газ, ка­­то раз­­б­­­ра­­ли хай­­ду­­ти­­те, че ве­­че ни­­що по­­ве­­че не мо­­гат нап­­­ра­­ви, из­­­ви­­ка­­ли: „Бе­­гай­­те, да бе­­га­­ме, че всич­­­ки ще бъ­­дем из­­­би­­ти ка­­то пил­­­ци”!...

Зав­­­час дво­­рът се оп­­­раз­­­нил, ка­­то хай­­ду­­ти­­те за­­ве­­ли със се­­бе си всич­­­ки ра­­не­­ни, пък да­­же и уби­­ти­­те си дру­­га­­ри, а ос­­­та­­нал са­­мо вкъ­­щи да ле­­жи без­­­ду­­шен Асан Пех­­­ли­­ван. След прек­­­ра­­тя­­ва­­не­­то на опас­­­ност­­­та бра­­тя­­та влез­­­ли в гор­­­на­­та къ­­ща, при уми­­ра­­щия си ба­­ща дя­­до Пет­­­ко, кой­­то бил още жив. Ви­­де­­ли го как бил обе­­зоб­­­ра­­зен, а той ги по­­пи­­тал по­­лу­­раз­­б­­­ра­­но да­­ли уми­­ра мър­­­ци­­на, кои са пад­­­на­­ли уби­­ти и да­­ли са от­­­мъс­­­ти­­ли за то­­ва, и ко­­га­­то му ка­­за­­ли, че гла­­ва­­та­­рят е убит и още мно­­го дру­­ги, и че те са из­­­лез­­­ли по­­бе­­ди­­те­­ли, ста­­ре­­цът ги бла­­гос­­­ло­­вил, зак­­­лел ги да не се де­­лят още 20 го­­ди­­ни и със спо­­кой­­на съ­­вест зак­­­ло­­пил очи. За­­ви­­на­­ги се прос­­­тил с то­­зи вре­­ме­­нен и мно­­гос­­т­­­ра­­да­­лен жи­­вот.

На дру­­гия ден дя­­до Пет­­­ко­­во­­то се­­мейс­­т­­­во из­­п­­­ра­­ти­­ло във веч­­­но­­то им жи­­ли­­ще три­­ма от сво­­и­­те чле­­но­­ве. Тъй се за­­вър­­­ши­­ла та­­зи кър­­­ва­­ва дра­­ма.

Още съ­­ща­­та ве­­чер, след из­­­бяг­­­ва­­не­­то на раз­­­бой­­ни­­ци­­те, съб­­­ра­­ло се ця­­ло­­то се­­ло на по­­мощ, без раз­­­ли­­ка на тур­­­ци и бъл­­­га­­ри /как­­­то се ка­­за в на­­ча­­ло­­то, на­­се­­ле­­ни­­е­­то е би­­ло сме­­се­­но/, но ве­­че би­­ло къс­­­но. Ко­­га­­то влез­­­ли в дво­­ра и къ­­ща­­та на пос­­т­­­ра­­да­­ло­­то се­­мейс­­т­­­во, ос­­­та­­на­­ли ка­­то гръм­­­на­­ти, вце­­пе­­ни­­ли се от ужас; гле­­дат – всред дво­­ра, по­­тъ­­нал в кър­­­ви, тру­­па на най-ста­­рия брат Це­­не, про­­ша­­рен от де­­сет­­­ки кур­­­шу­­ми; вът­­­ре в гор­­­на­­та къ­­ща ле­­жа­­ли без­­­душ­­­ни дя­­до Пет­­­ко и ба­­ба­­та му, а ка­­то ук­­­ра­­ше­­ние на всич­­­ко то­­ва сред ко­­ри­­до­­ра на дол­­­на­­та къ­­ща ле­жи из­­­тег­­­нат Асан Пех­­­ли­­ван. Бъл­­­га­­ри­­те се къ­­са­­ли от плач, пла­­ка­­ли и ри­­да­­е­­ли гор­­­ки­­те, за­­що­­то виж­­­да­­ли, че се ли­­ша­­ват за­­ви­­на­­ги от най-го­­ле­­мия си за­­щит­­­ник Пет­­­ко чор­­­ба­д­­­жи­­я­­та, кой­­то за доб­­­ро­­то на то­­зи из­­­мъ­­чен на­­род не по­­ща­­дил не са­­мо сво­­е­­то спо­­койс­­т­­­вие, но да­­же и жи­­во­­та си.

Ко­­га­­то бъл­­­га­­ри­­те съ­­жа­­ля­­ва­­ли за спо­­ле­­тя­­ло­­то ги не­­щас­­­тие, то­­газ ня­­кои от мес­­т­­­ни­­те тур­­­ци ка­­за­­ли: „Ту, язък, ста­­нал зян Асан Пех­­­ли­­ван”!, а че са се прос­­т­­­ре­­ли тук дру­­ги не­­вин­­­ни бъл­­­гар­­с­­­ки тру­­по­ве хич и око им не миг­­­ва­­ло. Ня­­кой от при­­със­­т­­­ва­­щи­­те се­­ля­­ни, ка­­то гле­­дал тру­­па на уби­­тия пех­­­ли­­ва­­нин, хрум­­­на­­ло му на ума за след­­­ния ин­­­ци­­дент, ста­­нал през де­­ня: „Ко­­га­­то днес бях в го­­ра­­та, слу­­чай­­но ми­­на­­вам край един кла­­де­­нец; още от­­­да­­ле­­че се приб­­­ли­­жих пред­­­паз­­­ли­­во да ви­­дя кой има на кла­­де­­не­­ца, за­­що­­то чух да се го­­во­­ри. Гле­­дам из шу­­ма­­ка раз­­­по­­ло­­жи­­ла се ця­­ла че­­та под во­­е­­вод­­с­­т­­­во­­то на съ­­щия то­­зи убит тур­­­чин и во­­де­­ха пре­­ние да­­ли да уби­­ят чор­­­ба­д­­­жи­­я­­та или да го пле­­нят, та по та­­къв на­­чин да взе­­мат от­­­куп за гла­­ва­­та му от си­­но­­ве­­те му. Тък­­­мо по то­­ва вре­­ме един от раз­­­бой­­ни­­ци­­те ка­­за, че по-доб­­­ре е да пле­­ним чор­­­ба­д­­­жи Пет­­­ко, а не да го уби­­ем, за­­що­­то язък ще ста­­не; на­­ли зна­­е­­те, че то­­зи чо­­век ни е да­­вал мно­­го го­­ди­­ни хляб и то­­зи не­­гов хляб ще зас­­­ле­­пи ня­­ко­­го от нас, а пък тряб­­­ва да бъ­­дем и мно­­го пред­­­паз­­­ли­­ви, за­­що­­то той и си­­но­­ве­­те му са доб­­­ре въ­­о­­ръ­­же­­ни, та ще ни раз­­­пи­­ле­­ят ка­­то пил­­­ци”... Во­­е­­во­­да­­та го пре­­къс­­­нал и ка­­зал: „Ей, гла­­во глу­­па­­ва, що се бо­­иш от чор­­­ба­д­­­жи­­я­­та и си­­но­­ве­­те му!? Треб­­­ва да зна­­е­­те, дру­­га­­ри, че аз гя­­ур­­с­­­ки­­те кур­­­шу­­ми със зъ­­би ги ло­­вя”...

Щом свър­­­шил раз­­­ка­­за си, пог­­­лед­­­нал лу­­ка­­во и са­­мо­­до­­вол­­­но към тру­­па на Пех­­­ли­­ва­­ни­­на и из­­­ви­­кал: „Ей, ги­­ди ефен­­­ди, що не си хва­­нал бъл­­­гар­­с­­­кия кур­­­шум със зъ­­би, но за по-здра­­во с гър­­­ди си го уло­­вил и пак не си го удър­­­жал”!

 VІ.

    След убийс­­т­­­во­­то, ко­­га­­то тру­­по­­ве­­те на бъл­­­га­­ри­­те би­­ли пог­­­ре­­ба­­ни, дош­­­ла в се­­ло­­то ад­­­ми­­нис­­т­­­ра­­тив­­­на­­та след­­с­­т­­­ве­­на власт да сне­­ме доз­­­на­­ние от­­­но­­си­­тел­­­но убийс­­т­­­во­­то на Асан Пех­­­ли­­ван и на­­ка­­же не­­го­­ви­­те убий­­ци. Мно­­го би­­ли из­­­те­­за­­ва­­ни ос­­­та­­на­­ли­­те жи­­ви чле­­но­­ве от дя­­до Пет­­­ко­­во­­то се­­мейс­­т­­­во, но бла­­го­­да­­ре­­ние на ин­­­кя­­ра, отър­­­ва­­ли се без но­­ви жер­­т­­­ви. Всич­­­ки еди­­но­­душ­­­но каз­­­ва­­ли: „През нощ­­­та на 20 ап­­­рил 1855 г. на­­пад­­­на ни не­­на­­дей­­но Асан­­­пех­­­ли­­ва­­но­­ва­­та че­­та; за­­поч­­­на­­ха от всич­­­ки стра­­ни да ни об­­с­­т­­­рел­­­ват; ние, ка­­то бя­­гах­­­ме из­­­меж­­­ду тях, уби­­ха ба­­ща ни, май­­ка ни и най-го­­ле­­мия ни брат, а ос­­­вен туй са­­ми и ед­­­ни дру­­ги се из­­­би­­ха в таз нощ­­­на тъм­­­ни­­на и су­­ма­­то­­ха.”

 

       След сне­­ма­­не­­то на доз­­­на­­ни­­е­­то власт­­­та за­­ка­­ра­­ла мър­­т­­­вия Аса­­нов труп в Са­­мо­­ков, где­­то го и пог­­­ре­­ба­­ли. След­­с­­т­­­ве­­но­­то де­­ло ве­­че не се под­­­но­­ви­­ло. От ця­­ла­­та че­­та ос­­­та­­на­­ли са­­мо 8 ду­­ши не ра­­не­­ни, а от уби­­ти­­те тур­­­ци има­­ло пог­­­ре­­ба­­ни в окол­­­ност­­­та на се­­ло­­то, на ня­­кол­­­ко мес­­­та, от са­­ми­­те им дру­­га­­ри. Те­­зи жи­­ви раз­­­бой­­ни­­ци още дъл­­­го вре­­ме прес­­­лед­­­ва­­ли дя­­до Пет­­­ко­­во­­то се­­мейс­­т­­­во с цел да си от­­­мъс­­­тят, но пък и пос­­­лед­­­ни­­те не сто­­я­­ли с кръс­­­те­­ни ръ­­це – чак то­­га­­ва се по­­ос­­­во­­бо­­ди­­ли, ко­­га­­то нас­­­та­­на­­ли по-бла­­гоп­­­ри­­ят­­­ни вре­­ме­­на и се стро­­шил яре­­ма на тур­­с­­­кия хо­­мот.

 

 VІІ.

 

Та­­ко­­ва е би­­ло тег­­­ло­­то на на­­шия роб ру­­дар и въг­­­ли­­щар. Тъй са на­­ла­­га­­ли во­­ля­­та бе­­йо­­ве­­те /при­­те­­жа­­те­­ли­­те на вид­­­ни­­те/, ка­­то не са ща­­ди­­ли ни­­що за пос­­­ти­­га­­не на цел­­­та си, ко­­я­­то е би­­ла та­­ка­­ва: „Из­­­мъч­­­вай на­­ро­­да гя­­ур­­с­­­ки с не­­по­­но­­си­­ма ра­­бо­­та, за да нат­­­ру­­паш ог­­­ром­­­ни ка­­пи­­та­­ли, ко­­и­­то ти да­­ват въз­­­мож­­­ност да жи­­ве­­еш раз­­­кош­­­но и то тъй, как­­­то пред­­­виж­­­да Мо­­ха­­ме­­до­­вия Ал ко­­ран в бъ­­де­­щия зад­­г­­­ро­­бен жи­­вот.”

 

 

 

 

За­­бе­­леж­­­ка. Всич­­­ко съм съб­­­рал и про­­ве­­рил от жи­­ви­­те нас­­­лед­­­ни­­ци на дя­­до Пет­­­ко­­во­­то се­­мейс­­т­­­во. Най-мно­­го ми е ус­­­лу­­жил Ан­­­гел Вел­­­ков /внук на дя­­до Пет­­­ко/, кой­­то бе­­ше за всич­­­ко съб­­­рал и за­­пи­­сал най-вер­­­ни све­­де­­ния, за ко­­и­­то му из­­­каз­­­вам мо­­и­­те най-го­­ле­­ми бла­­го­­дар­­­нос­­­ти.

 

 

 

 

 

                       Хрис­­­то За­­фи­­ров Кон­­­до­­фер­­с­­­ки, учи­­тел

 

  Та­­зи ис­­­то­­рия, впи­­са­­на тук, я пре­­пи­­сах от ори­­ги­­на­­ла на 24 яну­­а­­ри 1956 г., и я ос­­­та­­вям за на­­зи­­да­­ние и спо­­мен на нас­­­лед­­­ни­­ци­­те ми.

 

 

                                  Ико­­ном Хрис­­­то За­­фи­­ров Кон­­­до­­фер­­с­­­ки

 

 

 Откъс от книгата: Кондоферски  Хр. Дневник по Балканскине войни пред 1912 и 1913 г., Самоков, 2012, с.245 -248. 

 

Край

 

Първа  част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/03/.1455626

Втора част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/03/kyrvavi-sceni-iz-jivota-na-samokovskite-rudari-i-vyglishtari.1455694

Трета и четвърта част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/04/kyrvavi-sceni-iz-jivota-na-samokovskite-rudari-i-vyglishtari.1455810

Отговор на критиката на проф. Н. Аретов от Александър Кондоферски Четете тук:По следите на едно обвинение в некоректност

http://vestnikpriatel.com/%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA/

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
24



1. stela50 - Поздрави за автора и за теб, Ати...
17.06.2016 18:31
тегобно време, трудни съдби... четеш и не вярваш, че след векове
всичко това би могло да се повтори, независимо кой ще е роб,
и кой господар... Два пъти чета представения откъс, неволно
правя асоциации със съвременността в глобален мащаб...
цитирай
2. tota - Споделено от Борис Захариев пра-пра-пра-внук на Петко Михов , повел борба срещу ангарията, заради която платил висока цена
04.07.2016 10:45
"Историята за дядо Петко съм чувал като малък
от едната ми леля, сестра на баща ми, и съвпада
със записаното от дядо ви, мога само да добавя
че дядо Петко е бил нещо като касиер на четата
на Чакъра или поне е разполагал с някакви техни
пари, част от които в последствие отиват за чеиз
на Христенка, която остава саката в ръката след
нападението на турската шайка. Аз съм, прочее,
от коляното на най-малкия син - Георги, който по
онова време не е бил женен още. " Борис Захариев, Калифорния
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12150458
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70668
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031