2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2188 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2016 23:25
Кървави сцени из живота на самоковските рудари и въглищари през време на турското робство
в с. Чамджас, сега Борика, Самоковско/
Събрал и съставил: Христо Зафиров Кондоферски /учител/
гр. Самоков, 23.III.1908 г.
/Истинска случка, станала на 20.IV.1855 г.
V.
Тъкмо по това време се завръщал от пазар най-старият им брат Цене. Щом чул гърмежи и писъци, решително се озовал всред двора; турците започнали да ловят юздата на коня му и насочили пушките си върху му. Обаче той ги изпреварил и изпразнил пищова си върху едного от тях и го повалил на място. Тогаз всички дружно гръмнали върху му, направили го на решето и му извикали: „Ей, гяур; и ти ли посегна на правоверна кръв, на ти сега заплатата”! Майката на Цене е била в горната къща, при умиращия си съпруг; застанала на прозореца, погледнала надолу из двора и като съгледала, че и син й паднал убит, сърцераздирателно извикала: „Ей, синко, синко. И тебе ли изедоха тези кучета...”! И още не довършила, гръмва върху гласа й един от турците и я повалил моментално на мястото – куршумът я ударил в гърдите и се забол в една греда на тавана.
…Другите четирима братя стреляли от позициите си все на месо. Чак тогаз, като разбрали хайдутите, че вече нищо повече не могат направи, извикали: „Бегайте, да бегаме, че всички ще бъдем избити като пилци”!...
Завчас дворът се опразнил, като хайдутите завели със себе си всички ранени, пък даже и убитите си другари, а останал само вкъщи да лежи бездушен Асан Пехливан. След прекратяването на опасността братята влезли в горната къща, при умиращия си баща дядо Петко, който бил още жив. Видели го как бил обезобразен, а той ги попитал полуразбрано дали умира мърцина, кои са паднали убити и дали са отмъстили за това, и когато му казали, че главатарят е убит и още много други, и че те са излезли победители, старецът ги благословил, заклел ги да не се делят още 20 години и със спокойна съвест заклопил очи. Завинаги се простил с този временен и многострадален живот.
На другия ден дядо Петковото семейство изпратило във вечното им жилище трима от своите членове. Тъй се завършила тази кървава драма.
Още същата вечер, след избягването на разбойниците, събрало се цялото село на помощ, без разлика на турци и българи /както се каза в началото, населението е било смесено/, но вече било късно. Когато влезли в двора и къщата на пострадалото семейство, останали като гръмнати, вцепенили се от ужас; гледат – всред двора, потънал в кърви, трупа на най-стария брат Цене, прошарен от десетки куршуми; вътре в горната къща лежали бездушни дядо Петко и бабата му, а като украшение на всичко това сред коридора на долната къща лежи изтегнат Асан Пехливан. Българите се късали от плач, плакали и ридаели горките, защото виждали, че се лишават завинаги от най-големия си защитник Петко чорбаджията, който за доброто на този измъчен народ не пощадил не само своето спокойствие, но даже и живота си.
Когато българите съжалявали за сполетялото ги нещастие, тогаз някои от местните турци казали: „Ту, язък, станал зян Асан Пехливан”!, а че са се прострели тук други невинни български трупове хич и око им не мигвало. Някой от присъстващите селяни, като гледал трупа на убития пехливанин, хрумнало му на ума за следния инцидент, станал през деня: „Когато днес бях в гората, случайно минавам край един кладенец; още отдалече се приближих предпазливо да видя кой има на кладенеца, защото чух да се говори. Гледам из шумака разположила се цяла чета под воеводството на същия този убит турчин и водеха прение дали да убият чорбаджията или да го пленят, та по такъв начин да вземат откуп за главата му от синовете му. Тъкмо по това време един от разбойниците каза, че по-добре е да пленим чорбаджи Петко, а не да го убием, защото язък ще стане; нали знаете, че този човек ни е давал много години хляб и този негов хляб ще заслепи някого от нас, а пък трябва да бъдем и много предпазливи, защото той и синовете му са добре въоръжени, та ще ни разпилеят като пилци”... Воеводата го прекъснал и казал: „Ей, главо глупава, що се боиш от чорбаджията и синовете му!? Требва да знаете, другари, че аз гяурските куршуми със зъби ги ловя”...
Щом свършил разказа си, погледнал лукаво и самодоволно към трупа на Пехливанина и извикал: „Ей, гиди ефенди, що не си хванал българския куршум със зъби, но за по-здраво с гърди си го уловил и пак не си го удържал”!
VІ.
След убийството, когато труповете на българите били погребани, дошла в селото административната следствена власт да снеме дознание относително убийството на Асан Пехливан и накаже неговите убийци. Много били изтезавани останалите живи членове от дядо Петковото семейство, но благодарение на инкяра, отървали се без нови жертви. Всички единодушно казвали: „През нощта на 20 април 1855 г. нападна ни ненадейно Асанпехливановата чета; започнаха от всички страни да ни обстрелват; ние, като бягахме измежду тях, убиха баща ни, майка ни и най-големия ни брат, а освен туй сами и едни други се избиха в таз нощна тъмнина и суматоха.”
След снемането на дознанието властта закарала мъртвия Асанов труп в Самоков, гдето го и погребали. Следственото дело вече не се подновило. От цялата чета останали само 8 души не ранени, а от убитите турци имало погребани в околността на селото, на няколко места, от самите им другари. Тези живи разбойници още дълго време преследвали дядо Петковото семейство с цел да си отмъстят, но пък и последните не стояли с кръстени ръце – чак тогава се поосвободили, когато настанали по-благоприятни времена и се строшил ярема на турския хомот.
VІІ.
Такова е било теглото на нашия роб рудар и въглищар. Тъй са налагали волята бейовете /притежателите на видните/, като не са щадили нищо за постигане на целта си, която е била такава: „Измъчвай народа гяурски с непоносима работа, за да натрупаш огромни капитали, които ти дават възможност да живееш разкошно и то тъй, както предвижда Мохамедовия Ал коран в бъдещия задгробен живот.”
Забележка. Всичко съм събрал и проверил от живите наследници на дядо Петковото семейство. Най-много ми е услужил Ангел Велков /внук на дядо Петко/, който беше за всичко събрал и записал най-верни сведения, за които му изказвам моите най-големи благодарности.
Христо Зафиров Кондоферски, учител
Тази история, вписана тук, я преписах от оригинала на 24 януари 1956 г., и я оставям за назидание и спомен на наследниците ми.
Иконом Христо Зафиров Кондоферски
Откъс от книгата: Кондоферски Хр. Дневник по Балканскине войни пред 1912 и 1913 г., Самоков, 2012, с.245 -248.
Край
Първа част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/03/.1455626
Втора част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/03/kyrvavi-sceni-iz-jivota-na-samokovskite-rudari-i-vyglishtari.1455694
Трета и четвърта част тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/06/04/kyrvavi-sceni-iz-jivota-na-samokovskite-rudari-i-vyglishtari.1455810
Отговор на критиката на проф. Н. Аретов от Александър Кондоферски Четете тук:По следите на едно обвинение в некоректност
Тагове:
всичко това би могло да се повтори, независимо кой ще е роб,
и кой господар... Два пъти чета представения откъс, неволно
правя асоциации със съвременността в глобален мащаб...
04.07.2016 10:45
от едната ми леля, сестра на баща ми, и съвпада
със записаното от дядо ви, мога само да добавя
че дядо Петко е бил нещо като касиер на четата
на Чакъра или поне е разполагал с някакви техни
пари, част от които в последствие отиват за чеиз
на Христенка, която остава саката в ръката след
нападението на турската шайка. Аз съм, прочее,
от коляното на най-малкия син - Георги, който по
онова време не е бил женен още. " Борис Захариев, Калифорния
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com