2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Откраднато ангелче
На 19 октомври 2015 г. от нас си отиде едно невинно дете – Калоян Иванов Бармов.
Медицината бе безсилна да му помогне и коварната болест прекърши неговия полет. Останаха само споменът и обичта, и болката, с която го носим в сърцето си.
Той беше лъчезарно, стройно и красиво момченце, умно и с чисти помисли, и бе сред нас само петнадесет години, два месеца и два дни. Време достатъчно, за да остави светла диря след себе си, но твърде кратко за житейски път.
Преди една година всички – родители, близки, приятели, цялото училище начело с директора, учителите, съучениците и много съграждани, покрусени от мъка по него, го изпратиха до последното му убежище в гробищния парк на Ридо, в родния му град. Времето сякаш е спряло там. Няма утеха за такава мъка по откраднатото от нас ангелче Калоянчо.
* * *
...Не мога да не разкажа за случилото се месец по-късно. Неговата майка намира върху гроба му, оставени от незнайна ръчица, букетче с полски цветя, гривничка и красиво ангелче. Сълзите неспирно потичат от очите й. Тя ридае, примряла от мъка в страшната самота наоколо. Пронизва я мисъл. Незнайно момиченце, може би първата невинна любов или само симпатия, е дошло тук самичко с покрусена душичка, да донесе гривничката, вероятно подарък от Калоянчо, за да не й къса повече сърчицето, да подари на отишлото си от този свят другарче - ангелче и цветенца. И да докаже, че в тази студена, безпощадна и непредвидима действителност не може да го прежали лесно…
* * *
Няколко дни по-късно майката забелязва, че букетчето, гривничката и ангелчето вече ги няма. Още по-силна болка пронизва сърцето й.
Прощавай, скъпо дете, за ужасното ни безсилие!
Господи, Ти, който Си на небето, който Си близо и понякога прекалено далеч от нас – хората, смирено Те моля да ми дадеш отговор само на този въпрос: „Какво е това безвремие, сред държава, в която ограбват не само живите, но и тези, които са си отишли от нас!?”
Александър Кондоферски
Много тъжно е, Мариники! Няма по - голяма болка от тази. Тя е от рана, която не зараства.
Да, Ивоки, тъжно е...друга дума не може да бъда намерена за загубата на една прекрасно дете...и случилото се...
Мила Катя, разказаното от Ал. Кондоферски е за племенника на неговата съпруга. Болестта им го отне много бързо. Бяха безсилни в битката с коварната болест. Всичко в есето е истина, от която още повече боли.
Много тъжна история! Съжалявам, съболезнования на сем. Кондоферски! Светло да бъде на душичката на невинното ангелче!
Прегръдка, мила Ати!
Този бизнес явно го има и по другите гробища на страната. От нещо обаче много ме е страх - да не се разпространи този бизнес по каменорезбените кръстове и да поемат те към Западна Европа или Америка. Това са уникати, които никъде другаде по света ги няма.
Много тъжна история! Съжалявам, съболезнования на сем. Кондоферски! Светло да бъде на душичката на невинното ангелче!
Прегръдка, мила Ати!
Благодаря, мила Вени за съпричастността! Доловила си лъча светлинка, проникнала от мрака, заради жаждата за живот, неизживените трепети от прекъснатия полет... ..И онази другата светлина, породена от първата невинна любов или само симпатия, която свети по - силно и след раздялата....Утеха може да има само в такива мигове...но непрежалима е такава загуба, а болката по - дълбоко дълбае....
Казваш, че не бива да ни напуска вярата в младите хора и надеждата за бъдещето ни. Наистина има прекрасни млади хора, но действителността - тя, може ли да отговори на стремежите им? Или очаква от тях, те да я променят. Дано!
Светло да бъде на душичката на невинното ангелче Калоянчо!
Този бизнес явно го има и по другите гробища на страната. От нещо обаче много ме е страх - да не се разпространи този бизнес по каменорезбените кръстове и да поемат те към Западна Европа или Америка. Това са уникати, които никъде другаде по света ги няма.
Коста, този т. нар. бизнес е известен и се шири във всички гробищни паркове. Но и затова си затварят очите, хората отговарящи за охраната им. Не е случайно зададен въпросът на автора на есето: „Какво е това безвремие, сред държава, в която ограбват не само живите, но и тези, които са си отишли от нас!?”
Дали ще намерим отговор? Само можем да се питаме - до кога?
Колко ли още ще бъдат поругавани най-съкровените чувства на останалите все още добри хора ... в това наше СЪВРЕМЕННО общество ...
Колко ли още ще бъдат поругавани най-съкровените чувства на останалите все още добри хора ... в това наше СЪВРЕМЕННО общество ...
Вили, за съжаление подобни посегателства се случват почти във всички гробищни паркове, независимо, че има охрана. Но в това наше съвременно общество всичко е позволено за някои хора.
Благодаря, Мая!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com