Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2016 08:48 - Откраднато ангелче
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4407 Коментари: 14 Гласове:
27


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Откраднато ангелче

 

             На 19 октомври 2015 г. от нас си отиде едно невинно дете – Калоян Иванов Бармов.

Медицината бе безсилна да му помогне и коварната болест прекърши неговия полет. Останаха само споменът и обичта, и болката, с която го носим в сърцето си.

              Той беше лъчезарно, стройно и красиво момченце, умно и с чисти помисли, и бе сред нас само петнадесет години, два месеца и два дни. Време достатъчно, за да остави светла диря след себе си, но твърде кратко за житейски път.

              Преди една година всички – родители, близки, приятели, цялото училище начело с директора, учителите, съучениците и много съграждани, покрусени от мъка по него, го изпратиха до последното му убежище в гробищния парк на Ридо, в родния му град. Времето сякаш е спряло там. Няма утеха за такава мъка по откраднатото от нас ангелче Калоянчо.

image

* * *

              ...Не мога да не разкажа за случилото се месец по-късно. Неговата майка намира върху гроба му, оставени от незнайна ръчица, букетче с полски цветя, гривничка и красиво ангелче. Сълзите неспирно потичат от очите й. Тя ридае, примряла от мъка в страшната самота наоколо. Пронизва я мисъл. Незнайно момиченце, може би първата невинна любов или само симпатия, е дошло тук самичко с покрусена душичка, да донесе гривничката, вероятно подарък от Калоянчо, за да не й къса повече сърчицето, да подари на отишлото си от този свят другарче - ангелче и цветенца. И да докаже, че в тази студена, безпощадна и непредвидима действителност не може да го прежали лесно…

* * *

                  Няколко дни по-късно майката забелязва, че букетчето, гривничката и ангелчето вече ги няма. Още по-силна болка пронизва сърцето й.

                   Прощавай, скъпо дете, за ужасното ни безсилие!
image 

 

 

        Господи, Ти, който Си на небето, който Си близо и понякога прекалено далеч от нас – хората, смирено Те моля да ми дадеш отговор само на този въпрос: „Какво е това безвремие, сред държава, в която ограбват не само живите, но и тези, които са си отишли от нас!?”

                                  

Александър Кондоферски





Гласувай:
27



1. mariniki - тъжно...
13.10.2016 10:45
разплака ме, Ати... от болка...
цитирай
2. tota - разплака ме, Ати. . . от болка. . . ...
13.10.2016 11:02
mariniki написа:
разплака ме, Ати... от болка...


Много тъжно е, Мариники! Няма по - голяма болка от тази. Тя е от рана, която не зараства.
цитирай
3. ivoki - MНОГО ТЪЖНО
13.10.2016 13:09
MНОГО ТЪЖНО
цитирай
4. katan - И мен разплака, Ати.
13.10.2016 13:21
Много тъжна история е разказал А.Кондоферски. Освен болката от загубата има и обич и нещо много пошло /бих използвала и друга дума, но сърце не ми дава/ - да вземеш на едно дете последния подарък ...
цитирай
5. tota - MНОГО ТЪЖНО Да, Ивоки, тъжно е. ...
13.10.2016 19:15
ivoki написа:
MНОГО ТЪЖНО


Да, Ивоки, тъжно е...друга дума не може да бъда намерена за загубата на една прекрасно дете...и случилото се...
цитирай
6. tota - Много тъжна история е разказал А. ...
13.10.2016 19:22
katan написа:
Много тъжна история е разказал А.Кондоферски. Освен болката от загубата има и обич и нещо много пошло /бих използвала и друга дума, но сърце не ми дава/ - да вземеш на едно дете последния подарък ...


Мила Катя, разказаното от Ал. Кондоферски е за племенника на неговата съпруга. Болестта им го отне много бързо. Бяха безсилни в битката с коварната болест. Всичко в есето е истина, от която още повече боли.
цитирай
7. donchevav - И ми е тъжно - много, много тъжно, и ми ...
13.10.2016 22:21
И ми е тъжно - много, много тъжно, и ми е гневно - но усещам и светлинка някаква. Дали защото е разказано толкова нежно, приглушено в полутоновете на безсилна пред смъртта обич, дали заради този мил момичешки жест, който някак пречиства скръбта... Има я любовта - и тя наистина прескача отвъд границата на живота - невинна, чиста, първа... Има все още такива недокоснати от безвремието светли души...истински цветчета, ангелчета. Значи има надежда за бъдещето, към което всички останали, луднали в безпътицата и отчаянието си, сме се устремили...
Много тъжна история! Съжалявам, съболезнования на сем. Кондоферски! Светло да бъде на душичката на невинното ангелче!
Прегръдка, мила Ати!
цитирай
8. planinitenabulgaria - Много тъжно...И валсът е тъжен.
13.10.2016 22:38
Съпругата ми има доста роднини, погребани в гробището Орландовци. Ако не скъсиш дръжките на цветята, циганите ги крадат и носят при цветарите отново, железните предмети и скамейки изчезнаха за скрап, чупят паметниците за да ги възстановяват после. И щом отидем на гробището веднага идват цигани с предложение да поправят нещо по него, б. м. да отстранят пакостите, които те са причинили.
Този бизнес явно го има и по другите гробища на страната. От нещо обаче много ме е страх - да не се разпространи този бизнес по каменорезбените кръстове и да поемат те към Западна Европа или Америка. Това са уникати, които никъде другаде по света ги няма.
цитирай
9. tota - И ми е тъжно - много, много тъжно, и ми ...
14.10.2016 00:13
donchevav написа:
И ми е тъжно - много, много тъжно, и ми е гневно - но усещам и светлинка някаква. Дали защото е разказано толкова нежно, приглушено в полутоновете на безсилна пред смъртта обич, дали заради този мил момичешки жест, който някак пречиства скръбта... Има я любовта - и тя наистина прескача отвъд границата на живота - невинна, чиста, първа... Има все още такива недокоснати от безвремието светли души...истински цветчета, ангелчета. Значи има надежда за бъдещето, към което всички останали, луднали в безпътицата и отчаянието си, сме се устремили...
Много тъжна история! Съжалявам, съболезнования на сем. Кондоферски! Светло да бъде на душичката на невинното ангелче!
Прегръдка, мила Ати!


Благодаря, мила Вени за съпричастността! Доловила си лъча светлинка, проникнала от мрака, заради жаждата за живот, неизживените трепети от прекъснатия полет... ..И онази другата светлина, породена от първата невинна любов или само симпатия, която свети по - силно и след раздялата....Утеха може да има само в такива мигове...но непрежалима е такава загуба, а болката по - дълбоко дълбае....
Казваш, че не бива да ни напуска вярата в младите хора и надеждата за бъдещето ни. Наистина има прекрасни млади хора, но действителността - тя, може ли да отговори на стремежите им? Или очаква от тях, те да я променят. Дано!

Светло да бъде на душичката на невинното ангелче Калоянчо!
цитирай
10. tota - Съпругата ми има доста роднини, ...
14.10.2016 00:23
planinitenabulgaria написа:
Съпругата ми има доста роднини, погребани в гробището Орландовци. Ако не скъсиш дръжките на цветята, циганите ги крадат и носят при цветарите отново, железните предмети и скамейки изчезнаха за скрап, чупят паметниците за да ги възстановяват после. И щом отидем на гробището веднага идват цигани с предложение да поправят нещо по него, б. м. да отстранят пакостите, които те са причинили.
Този бизнес явно го има и по другите гробища на страната. От нещо обаче много ме е страх - да не се разпространи този бизнес по каменорезбените кръстове и да поемат те към Западна Европа или Америка. Това са уникати, които никъде другаде по света ги няма.


Коста, този т. нар. бизнес е известен и се шири във всички гробищни паркове. Но и затова си затварят очите, хората отговарящи за охраната им. Не е случайно зададен въпросът на автора на есето: „Какво е това безвремие, сред държава, в която ограбват не само живите, но и тези, които са си отишли от нас!?”
Дали ще намерим отговор? Само можем да се питаме - до кога?


цитирай
11. vilish - :-((( !
17.10.2016 14:51
Мъката на родителите ... като че ли е малка, та и това?!

Колко ли още ще бъдат поругавани най-съкровените чувства на останалите все още добри хора ... в това наше СЪВРЕМЕННО общество ...


цитирай
12. tota - Мъката на родителите. . . като че ли е ...
18.10.2016 08:58
vilish написа:
Мъката на родителите ... като че ли е малка, та и това?!

Колко ли още ще бъдат поругавани най-съкровените чувства на останалите все още добри хора ... в това наше СЪВРЕМЕННО общество ...


Вили, за съжаление подобни посегателства се случват почти във всички гробищни паркове, независимо, че има охрана. Но в това наше съвременно общество всичко е позволено за някои хора.
цитирай
13. makont - Злото е в нас. Като стихия.
18.10.2016 13:38
Не всеки може да я укроти. Остава ни надеждата, че добрите хора са повече и че тяхната положителна енергия може да намали силите на лошотията. Светла му памет на Калоян!
цитирай
14. tota - Не всеки може да я укроти. Остава ни ...
19.10.2016 17:45
makont написа:
Не всеки може да я укроти. Остава ни надеждата, че добрите хора са повече и че тяхната положителна енергия може да намали силите на лошотията. Светла му памет на Калоян!


Благодаря, Мая!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12149855
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031