Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2016 22:33 - Притча за житото
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1920 Коментари: 12 Гласове:
27

Последна промяна: 23.11.2016 22:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИТЧА ЗА ЖИТОТО

Преди много години, в древни времена, житните класове започнали да дават толкоз богата реколта, че целите стръкове се изпълвали със зърно. Отношението на хората обаче започвало да става все по-пренебрежително. Не само че започвали да оставят много от житните класове несъбрани, но се стигнало до там, че едно дете най-непочтително се изакало върху Божествените стръкове. Тогаз Господ така се разгневил, че пратил мълнии и огън и подпалил житните ниви. Едва тогаз хората се стреснали и започнали да се опитват да спасят реколтата, но всичко изгаряло и не можели нищо да сторят. Всичко живо тичало и се опитвало да потуши пожарите, но не успявало. Накрая една котка в нивата сбрала предните си лапички и започнала да се моли. Молитвата и́ била толкоз силна и истинна, че Господ пожалил и запазил зърното, което се било сбрало между лапичките и́, които тя притиснала, когато започнала да се моли. От тези зрънца се запазило житото на Земята.”
(Тази притча, считана от някои хора за легенда, ми бе споделена на 2.8.2016г. в Паскалевата къща в Ивайловград от Атанас Дамянов. Още не е установено откъде и откога е произходът и́, но се знае, че е запазена в Ивайловград)
Виж тук:
http://www.korenyt.info/blog/2016/08/12/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%82%d1%87%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d1%82%d0%be%d1%82%d0%be/

Във връзка с притчата , записана от Константин Каменов ще разкажа неща, които зная от моята майка.  Защо трябва да почитаме котките? Защо котките  станали домашни животни?
image

Нейното предание беше следното: Една млада майка, посегнала и откъснала  няколко стръка от зеленото все още жито и избърсала дупето на детето си.
Видял това Господ и се разгневил на постъпката на младата жена и решил да лиши хората от очакваната реколта. Годината била сушава, житата не могли да охранят зърното. Само тук – там имало зрънца на класовете. Господ  решил и тях да им вземе. Когато събрал класовете, тогава котката скочила и взела стръковете от ръката му.
С тези зрънца хората отново поставили началоно на отглеждането на житото.
Мама продължаваше разказа си като нареждаше думите.“ Затова, котката станала домашно животно и започнала да живее редом с хората в дома им. Затова трябва да се почита“.
За хляба казваше – никой не е по – голям от хляба. Не позволяваше да хвърляме коричките, трохичките. Всичко събирахме в шепичките си и връщахме у дома. Коричките се натопваха в ядене и даваха на котката, а трохичките  поръсвахме на перваза – за врабчетата. Не ни се позволяваше хляб да хвърлим, а ако видим на земята парченца, трябваше да ги вдигнем и поставим на място,  за да не бъде стъпкван.  Имаше почит към хляба. 

image










Гласувай:
27
0



1. donchevav - Мила Ати, прочетеното тук ме върна ...
23.11.2016 23:27
Мила Ати, прочетеното тук ме върна далече назад, сякаш в друга, отдавна отминала ера, когато хората живееха в почит към хляба, в хармония с природата, в обич и грижовност и към животните, и към растенията, на които се чувстваха стопанини. И моята баба ни учеше, че не сме по-големи от хляба, караше ни да събираме в шепа трохичките, на нивата грижливо прибираше и последното изронено от напръхналата шушулка бобче, че било грехота, на лозето гледаше да не остава под лозите нито едно паднало зрънце, царевиците проверяваха с дядо ми по два пъти за изпуснати мамули. Сливи, джанки, круши - всичко се прибираше до последното капнало плодче, нищо не оставаше "да ходи зян", т.е. да се загуби, да се похаби. Какъв огнен вихър вилня из нашите села, кой господ за какви грехове ни наказа, та отне тоя сайбийски дух на българина, неговата грижливост, спестовност, чувство за отговорност?
За двете легенди специално благодаря! Не съм чувала никога по-мило нещо за котката, а знаеш - аз обожавам котки:)))) Прегръдка, приятелко!
цитирай
2. tota - Мила Ати, прочетеното тук ме върна ...
23.11.2016 23:56
donchevav написа:
Мила Ати, прочетеното тук ме върна далече назад, сякаш в друга, отдавна отминала ера, когато хората живееха в почит към хляба, в хармония с природата, в обич и грижовност и към животните, и към растенията, на които се чувстваха стопанини. И моята баба ни учеше, че не сме по-големи от хляба, караше ни да събираме в шепа трохичките, на нивата грижливо прибираше и последното изронено от напръхналата шушулка бобче, че било грехота, на лозето гледаше да не остава под лозите нито едно паднало зрънце, царевиците проверяваха с дядо ми по два пъти за изпуснати мамули. Сливи, джанки, круши - всичко се прибираше до последното капнало плодче, нищо не оставаше "да ходи зян", т.е. да се загуби, да се похаби. Какъв огнен вихър вилня из нашите села, кой господ за какви грехове ни наказа, та отне тоя сайбийски дух на българина, неговата грижливост, спестовност, чувство за отговорност?
За двете легенди специално благодаря! Не съм чувала никога по-мило нещо за котката, а знаеш - аз обожавам котки:)))) Прегръдка, приятелко!


Скъпа Вени, задаваш въпрос, на който трудно можем да намерим отговора. Въпреки, че част от него знаем. Времето върви напред, настъпват промени, които оставят своя отпечатък върху хората. Зъ съжаление една от причините е скъсаната връзка между поколенията и липсата на приемственост. Потребитилското общество не създава стопани, за съжаление. Все още ми звучат думите на жена, поживяла при децата си в града, която не спираше да се хвали, че няма смисъл да произвежда нищо, след като може да си купи и евтини картофи и лук и всичко, което й потрябва. Без да се интересува къде е произведено. И дали е качествено.
Все си мисля, че ще има връщане отново към селото и селскостопанското производство.
Светли дни, Вени!
цитирай
3. stela50 - Да... имаше уважение към хляба навсякъде...
24.11.2016 19:38
аз съм живяла винаги в град, в къща с двор, в който имаше почти всичко -
плодове, зеленчуци, цветя - до късна есен... като малки много ни водиха
на посещения - виждахме как се ражда и меси хляба, как се пече,
а как само ухаеше... и баба, и мама често месеха питки - и до днес
обичаме и често си подаряваме тези моменти. Хляб не се хвърляше,
а мама не позволяваше хляба да се обръща обратно...
така и в града не беше по-различно - в нашия заден двор винаги имаше
пресни зеленчуци - от марули и репички, до малки пъпеши, плодни
дръвчета, две асми, пресни яйца...всичко. Толкова голям ми се е виждал
този градски двор... и сега е пред очите ми. Увлякох се, извини ме, Ати.
Благодаря ти за споделените легенди... надявам се да не сме изгубили
тази почит към хляба и даровете на земята... и усещането да посееш
и сътвориш нещо сам.
Поздрави !



цитирай
4. syrmaepon - Преситеният човек, както се казва, ...
25.11.2016 11:12
Преситеният човек, както се казва, на легенди не вярва докато не го споходи лично бедата. Сам човекът влошава храната си и самият той после се изражда, загуби представа за истинското. А на котките явно не случайно им приписват магически свойства.
цитирай
5. tota - аз съм живяла винаги в град, в къща с ...
25.11.2016 18:33
stela50 написа:
аз съм живяла винаги в град, в къща с двор, в който имаше почти всичко
плодове, зеленчуци, цветя - до късна есен... като малки много ни водиха
на посещения - виждахме как се ражда и меси хляба, как се пече,
а как само ухаеше... и баба, и мама често месеха питки - и до днес
обичаме и често си подаряваме тези моменти. Хляб не се хвърляше,
а мама не позволяваше хляба да се обръща обратно...
така и в града не беше по-различно - в нашия заден двор винаги имаше
пресни зеленчуци - от марули и репички, до малки пъпеши, плодни
дръвчета, две асми, пресни яйца...всичко. Толкова голям ми се е виждал
този градски двор... и сега е пред очите ми. Увлякох се, извини ме, Ати.
Благодаря ти за споделените легенди... надявам се да не сме изгубили
тази почит към хляба и даровете на земята... и усещането да посееш
и сътвориш нещо сам.
Поздрави !

Мила Танечка, положителното от онова време беше в съхранените традиции и спазването им в семейството. Възпитанието на децата се основаваше на други критерии - на първо място беше уважението. Животът не беше лек, но домовете бяха пълни с хора, а в отношенията им превес взимаше сговорът. За децата имаше правила, които се спазваха, имаше и респект на по - възрастните към по - младите. Ценностната система рухна с разпада на патриархалното семейството. Процес продължил много дълго. Липсата на връзки между поколенията също допринесоха за проблемите във възпитанието. Преди са живеели в една къща три поколения на едно. Благодарение на това съжителство се е взаимствал и примера, и опита. Сега всяко семейство живее само. Това има своите плюсове, но и многото минуси, защото се късат връзките и липсва близостта в общуването. Затова институциите, които формират личността трябва да имат уеднаквени критерии за изграждането й. Семейството с примера и правилата на общуване в обществото, училището с яснота в съдържанието на учебния процес, взискателност и дисциплина. Държавата ,с политика към постигане качество на живота.
цитирай
6. tota - Преситеният човек, както се казва, ...
25.11.2016 18:41
syrmaepon написа:
Преситеният човек, както се казва, на легенди не вярва докато не го споходи лично бедата. Сам човекът влошава храната си и самият той после се изражда, загуби представа за истинското. А на котките явно не случайно им приписват магически свойства.

Благодаря, Сирме, за верния прочит на споделеното чрез притчата разказана от Атанас Дамянов. Всичко до което достигнахме в обществото се потвърждава от поговорката, че каквото сам си направиш, и Господ не може да ти го направи. Мисля, че наближава времего, когато ще търсим истинските неща, не само в храната и хранителните продукти.
цитирай
7. distrelets - Добро утро, Ати! Докато четях па...
27.11.2016 09:08
Добро утро, Ати! Докато четях пастинга ти си мислех за Вени и Таня :) !!!
Аз съм много отворена и любопитна за всичко, много се радвах на чуждоземните храни и дори се чудех защо някои хора.роптаят. Но както обикновено - прекалихме с всичко! Да обикаляме из пазарите и да търсим като луди БЪЛГАРСКИ КАРТОФИ И ЛУК /НАПРИМЕР/, еее вече ми е в повече.. А земята ни да пустее и да има безработиця! Както винаги, поставяш болезнени въпроси, но ти благодаря от сърце! <3
цитирай
8. tota - Добро утро, Ати! Докато четях па...
27.11.2016 18:01
distrelets написа:
Добро утро, Ати! Докато четях пастинга ти си мислех за Вени и Таня :) !!!
Аз съм много отворена и любопитна за всичко, много се радвах на чуждоземните храни и дори се чудех защо някои хора.роптаят. Но както обикновено - прекалихме с всичко! Да обикаляме из пазарите и да търсим като луди БЪЛГАРСКИ КАРТОФИ И ЛУК /НАПРИМЕР/, еее вече ми е в повече.. А земята ни да пустее и да има безработиця! Както винаги, поставяш болезнени въпроси, но ти благодаря от сърце! <3

Да, Диди, наистина достигнахме дъното, селскостопанските продукти да са разчетени на внос, при възможността да бъдат родно производство. В какво сбъркахме...И дали ще я има политическата воля за провеждане на стопанска политика, която да доведе до промяна в качеството на живота. И една друга истина, казват, че всеки народ трябва да консумира храна, произведена от продукция, която вирее в земите му.
Хубава вечер, Диди!
цитирай
9. planinitenabulgaria - Същото умажение към хляба имам и аз.
27.11.2016 21:53
Нося го на конете, ако е стар, на мравките или на вилата на кучетата. Не само хляб, никаква храна не давам да се хвърля, толкова често съм сред животните.
По време на екскурзионните летувания даваха много храна, тя оставаше и аз вземах в една торба за из пътя. Тази храна другите наричаха кучешката храна, защото я давах на овчарските кучета. Веднаж обаче се загубихме и групата поиска от мен кучешката храна, за ди си вземе по нещо, ако става за ядене. Всичката храна изчезна, кучетата този дин нищо не ядоха..
Тази тема за хляба е блестящо представена от Хайтов в книгата му Бодливата роза.
цитирай
10. flymore - Ще се връщам
28.11.2016 09:37
към притчата отново и отново...Развълнува ме, мила Ати!.. Топло, затрогващо и възпитаващо ни в любов към хляба и още нещо.
Прегръдки!<3
цитирай
11. tota - Нося го на конете, ако е стар, на м...
28.11.2016 17:44
planinitenabulgaria написа:
Нося го на конете, ако е стар, на мравките или на вилата на кучетата. Не само хляб, никаква храна не давам да се хвърля, толкова често съм сред животните.
По време на екскурзионните летувания даваха много храна, тя оставаше и аз вземах в една торба за из пътя. Тази храна другите наричаха кучешката храна, защото я давах на овчарските кучета. Веднаж обаче се загубихме и групата поиска от мен кучешката храна, за ди си вземе по нещо, ако става за ядене. Всичката храна изчезна, кучетата този дин нищо не ядоха..
Тази тема за хляба е блестящо представена от Хайтов в книгата му Бодливата роза.

Коста, не би могло да е друго и твоето отношение към хляба. Поколенията преди нас бяха преживели много гладни години. Дали заради войните или неурожай от природни бедствия, те знаеха какво е недоимък и какво е да няма хляб. Не че сега с това разслоение в обществото - няма. И сега има хора, които ровят по кофите и търсят не само отпадъци. Зная ценностната система на Николай Хайтов и гражданската му позиция, изразени ясно в творбите му, и в изявите му докато беше жив. Той беше радетел за бългаарското и българщината. С превратностите във времето и променените обстоятелства, резултат от глобализацията и налаганото консуматорско общество, коренно се промени и начина живот. От там и ценностната ни система. Огношението към хляба се формира не само когато не достига, а и от това да имаш знание, какво е необходимо за неговото производство. Продължавам да мисля, че трябва да се работи с подрастващите в посока за формиране на отношение - почит към хляба, почит към труда на тези, които го произвеждат.
цитирай
12. tota - към притчата отново и отново. . . ...
28.11.2016 17:47
flymore написа:
към притчата отново и отново...Развълнува ме, мила Ати!.. Топло, затрогващо и възпитаващо ни в любов към хляба и още нещо.
Прегръдки!<3


Благодаря! Мисля, че може да се ползва в работата с децата , в училище.
Прегръдка и от мен, flymore!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8123805
Постинги: 1198
Коментари: 16297
Гласове: 59587
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031