Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2016 22:06 - Великите думи на вечния Джон Стайнбек
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2060 Коментари: 7 Гласове:
29

Последна промяна: 22.12.2016 14:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Великите думи на вечния Джон Стайнбек 48 години от смъртта на големия писател

Едва ли има читател, който да не е бил докоснат от думите на Стайнбек.

image

Джон Ърнст Стайнбек Младши е американски писател, драматург и есеист. Носител на Нобелова награда за литература за 1962 година, на Пулицър за „За мишките и хората“ (1937), „Гроздовете на гнева“ (1939) и „На изток от рая“ (1952).

Най-известното му произведение е „Гроздовете на гнева“ (1939) – роман, считан за класика на 20-ти век. 

Стайнбек е роден на 27 февруари 1902 г. в малкото градче Салинас, Калифорния. Баща му, Джон Стайнбек-старши, работи като чиновник в общинската администрация на Монтерей, а майка му, Олив Хамилтън, е бивша учителка.

Именно от нея Джон наследява страстта си към книгите и литературата. Работата в захарна фабрика в близост до Салинас, както и сблъсъкът с по-грубата страна на преселническия живот и тъмната страна на човешката природа, по-късно провокират Стайнбек да напише прочутата повест „За мишките и хората“. Най-емблематичната му творба обаче несъмнено е романът „Гроздовете на гнева“, чието действие се развива по време на Великата депресия и засяга трагедията, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства.

Книгата се изучава в много от учебните програми на училищата и колежите в САЩ, а през 1940 г. излиза и филмова адаптация, която от своя страна печели две награди „Оскар“.

Eдни от най-прочутите и вдъхновяващи цитати на Джон Стайнбек.

 "Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."

 

"Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш."

 

  "Понякога мълчанието е най-красноречиво."

 

  "Човек може на всичко да издържи."

 

  "Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света."

 

  "…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."

 

  "Да живееш значи да имаш следи от рани."

https://www.edna.bg/izvestni/velikite-dumi-na-vechniia-dzhon-stajnbek-4646339

Тук електронен вариант на „На изток от Рая”: https://chitanka.info/text/5533/7#textstart

 Добавям и тук:

Линкът най - долу, може да отведе всеки, който поиска да прочете или препрочете негов роман. Там ще намерите как да стигнете до всяка една от тези пет нeгови творби:

"За мишките и хората" - 1937 г.,
Една от основните теми в "За мишките и хората" е способността на хората да мечтаят дори в най-тежките периоди от живота си.

"Гроздовете на гнева" - 1939 г.
Проследява историята на цяло семейство, принудено да напусне дома си в търсене на прехрана.

"Улица "Консервна" -
- описва улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, където се развива действието, така:"Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са "проститутки, сводници, комарджии и негодници", с което е искал да каже "всички". Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като "светци и ангели, благочестивци и мъченици", при което смисълът не би се изменил".

"На изток от рая" - 1952 г
- роман за непрестанната битка между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата.

"Благодатният четвъртък" - 1954 г.
- попадаме във времето след края на Втората световна война.

 http://www.avtora/news/2016/03/31/5_romana_na_djon_stajnbek_i_5_prichini_gi_da_prochete

 








Гласувай:
29
0



1. tota - Из „На изток от рая”
20.12.2016 22:34
„На този свят има родители — хора, на които им се раждат чудовища — вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някои се раждат без ръце, без нозе, някои — с по три ръце, други с опашки или с уста, поставени на най-различни места. Мислело се е, че това става случайно и че никой не е виновен. А навремето се е смятало, че те са видимото наказание за скрити грехове.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища — видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно. „ Из „На изток от рая”
цитирай
2. palada - Благодаря тота,
20.12.2016 23:11
че посвети постинга си на този велик писател! Покланям се на неговата светла памет! Много е написал, но ми се искаше да беше написал още толкова! Любима ми е също и "Тортила флет". Обичам те Джон Стайнбек където и да си!
цитирай
3. wonder - „На този свят има родители — хора, на ...
20.12.2016 23:29
tota написа:
„На този свят има родители — хора, на които им се раждат чудовища — вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някои се раждат без ръце, без нозе, някои — с по три ръце, други с опашки или с уста, поставени на най-различни места.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища — видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно. „ Из „На изток от рая”


Помня, че когато прочетох тази му книга - венец на творчеството му, от която е и първата уникална мъдрост изписана от теб по-горе, исках да се върна в миналото и да превъзпитам Кати по Макаренковски. ;))) Екранизацията на Елия Казан е страхотна! Освен,че обхваща над половинвековен период от историята на 3 поколения, романът е и мемоарен донейде, както и ситуиран върху легендата за Каин и Авел. 11-годишен труд.
цитирай
4. sande - Поздрави, Тота !
21.12.2016 18:26
"Понякога мълчанието е най-красноречиво."

***
Мълчанието е велико.

Мълчанието може да говори

Поздарвления за отбелязването на този велик писател!

Павел Матев имаше стихосбирка "Натрупани мълчания".




цитирай
5. donchevav - Поздравления за чудесния постинг, ...
21.12.2016 18:35
Поздравления за чудесния постинг, мила Ати! В един доста дълъг период от живота ми "За мишките и хората" беше моето символ-верую, "Небесните пасбища" - най-свята изповед, а Стайнбек - истински бог:))). И досега е един от най-любимите ми писатели. Топлата му болка по изгубената човечност ми е толкова близка! Благодаря ти, че ни връщаш към тая светая светих на световната литературна съкровищница!
цитирай
6. stela50 - Поздравления, мила приятелко...
21.12.2016 19:20
за великолепното представяне на Джон Стайнбек, един от Великите
в Световната литература... С възхищение и преклонение !
...Когато нещо ти липсва, винаги мислиш за него. Щом е сам човек мисли за много неща. Знаете ли, повечето хора живеят деветдесет процента в миналото, седем процента в настоящето и само три процента в бъдещето. Сатчел Пейдж е казал най-мъдрото нещо по този въпрос. Той казва „Не се оглеждай назад. Може би нещо те настига.“ – „Зимата на нашето недоволство“
Благодарности за този постинг, Ати !
цитирай
7. tota - palada, wonder, sande, donchevav, stela50,
22.12.2016 00:00
Благодаря Ви, за коментарите и за това, че заедно си спомнихме за американския писател, драматург и есеист Джон Стайнбек. Едно от най-значимите имена в литературата на ХХ век.
Линкът най - долу, може да отведе всеки, който поиска да прочете или препрочете негов роман. Там ще намерите как да стигнете до всяка една от тези пет негови творби:

"За мишките и хората" - 1937 г.,
Една от основните теми в "За мишките и хората" е способността на хората да мечтаят дори в най-тежките периоди от живота си.

"Гроздовете на гнева" - 1939 г.
Проследява историята на цяло семейство, принудено да напусне дома си в търсене на прехрана.

"Улица "Консервна" -
- описва улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, където се развива действието, така:"Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са "проститутки, сводници, комарджии и негодници", с което е искал да каже "всички". Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като "светци и ангели, благочестивци и мъченици", при което смисълът не би се изменил".

"На изток от рая" - 1952 г
- роман за непрестанната битка между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата.

"Благодатният четвъртък" - 1954 г.
- попадаме във времето след края на Втората световна война.

http://www/news/2016/03/31/5_romana_na_djon_stajnbek_i_5_prichini_gi_da_prochete
или на сайта www.avtora/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8123920
Постинги: 1198
Коментари: 16297
Гласове: 59587
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031