2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. hadjito
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 4179 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 22.12.2016 14:01
Едва ли има читател, който да не е бил докоснат от думите на Стайнбек.
Джон Ърнст Стайнбек Младши е американски писател, драматург и есеист. Носител на Нобелова награда за литература за 1962 година, на Пулицър за „За мишките и хората“ (1937), „Гроздовете на гнева“ (1939) и „На изток от рая“ (1952).
Най-известното му произведение е „Гроздовете на гнева“ (1939) – роман, считан за класика на 20-ти век.
Стайнбек е роден на 27 февруари 1902 г. в малкото градче Салинас, Калифорния. Баща му, Джон Стайнбек-старши, работи като чиновник в общинската администрация на Монтерей, а майка му, Олив Хамилтън, е бивша учителка.
Именно от нея Джон наследява страстта си към книгите и литературата. Работата в захарна фабрика в близост до Салинас, както и сблъсъкът с по-грубата страна на преселническия живот и тъмната страна на човешката природа, по-късно провокират Стайнбек да напише прочутата повест „За мишките и хората“. Най-емблематичната му творба обаче несъмнено е романът „Гроздовете на гнева“, чието действие се развива по време на Великата депресия и засяга трагедията, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства.
Книгата се изучава в много от учебните програми на училищата и колежите в САЩ, а през 1940 г. излиза и филмова адаптация, която от своя страна печели две награди „Оскар“.
Eдни от най-прочутите и вдъхновяващи цитати на Джон Стайнбек.
"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."
"Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш."
"Понякога мълчанието е най-красноречиво."
"Човек може на всичко да издържи."
"Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света."
"…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
"Да живееш значи да имаш следи от рани."
https://www.edna.bg/izvestni/velikite-dumi-na-vechniia-dzhon-stajnbek-4646339
Тук електронен вариант на „На изток от Рая”: https://chitanka.info/text/5533/7#textstart
Линкът най - долу, може да отведе всеки, който поиска да прочете или препрочете негов роман. Там ще намерите как да стигнете до всяка една от тези пет нeгови творби:
"За мишките и хората" - 1937 г.,
Една от основните теми в "За мишките и хората" е способността на хората да мечтаят дори в най-тежките периоди от живота си.
"Гроздовете на гнева" - 1939 г.
Проследява историята на цяло семейство, принудено да напусне дома си в търсене на прехрана.
"Улица "Консервна" -
- описва улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, където се развива действието, така:"Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са "проститутки, сводници, комарджии и негодници", с което е искал да каже "всички". Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като "светци и ангели, благочестивци и мъченици", при което смисълът не би се изменил".
"На изток от рая" - 1952 г
- роман за непрестанната битка между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата.
"Благодатният четвъртък" - 1954 г.
- попадаме във времето след края на Втората световна война.
http://www.avtora/news/2016/03/31/5_romana_na_djon_stajnbek_i_5_prichini_gi_da_prochete
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища — видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно. „ Из „На изток от рая”
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища — видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно. „ Из „На изток от рая”
Помня, че когато прочетох тази му книга - венец на творчеството му, от която е и първата уникална мъдрост изписана от теб по-горе, исках да се върна в миналото и да превъзпитам Кати по Макаренковски. ;))) Екранизацията на Елия Казан е страхотна! Освен,че обхваща над половинвековен период от историята на 3 поколения, романът е и мемоарен донейде, както и ситуиран върху легендата за Каин и Авел. 11-годишен труд.
***
Мълчанието е велико.
Мълчанието може да говори
Поздарвления за отбелязването на този велик писател!
Павел Матев имаше стихосбирка "Натрупани мълчания".
в Световната литература... С възхищение и преклонение !
...Когато нещо ти липсва, винаги мислиш за него. Щом е сам човек мисли за много неща. Знаете ли, повечето хора живеят деветдесет процента в миналото, седем процента в настоящето и само три процента в бъдещето. Сатчел Пейдж е казал най-мъдрото нещо по този въпрос. Той казва „Не се оглеждай назад. Може би нещо те настига.“ – „Зимата на нашето недоволство“
Благодарности за този постинг, Ати !
Линкът най - долу, може да отведе всеки, който поиска да прочете или препрочете негов роман. Там ще намерите как да стигнете до всяка една от тези пет негови творби:
"За мишките и хората" - 1937 г.,
Една от основните теми в "За мишките и хората" е способността на хората да мечтаят дори в най-тежките периоди от живота си.
"Гроздовете на гнева" - 1939 г.
Проследява историята на цяло семейство, принудено да напусне дома си в търсене на прехрана.
"Улица "Консервна" -
- описва улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, където се развива действието, така:"Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са "проститутки, сводници, комарджии и негодници", с което е искал да каже "всички". Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може би щеше да ги види като "светци и ангели, благочестивци и мъченици", при което смисълът не би се изменил".
"На изток от рая" - 1952 г
- роман за непрестанната битка между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата.
"Благодатният четвъртък" - 1954 г.
- попадаме във времето след края на Втората световна война.
http://www/news/2016/03/31/5_romana_na_djon_stajnbek_i_5_prichini_gi_da_prochete
или на сайта www.avtora/
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com