Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.01.2017 09:34 - Самота
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2808 Коментари: 14 Гласове:
31

Последна промяна: 06.01.2017 11:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Самота 
Отпи и остави чашата.
Празна!
Обърна я, да си гледа на кафе.
И днес, пак си го пи сам. Откак се върна, няма ни с кого да го пийне, ни с кого приказка да си каже.
Преди години се запиля по света, дано работа намери, дано прокопса, че тук надежда не виждаше. Години-те се изнизаха и там – ни с работа сколаса, ни прокопса и се върна. Обикаляше града, някога голям, някога мно-голюден, сега опустял, сега безлюден.
Ни приятел видя, ни познат срещна.
И те заминали!
Едни по тоя свят, да търсят работа, други на оня свят, та си пиеше кафето и си говореше сам.
Чу по радиото зад гърба си, че в неделя е голям празник и се сети, че в едно село, на тоя ден има сбор. Идват от къде ли не и кой ли не, да се видят, да се уважат, да се зачетат, та реши да прескочи, да види и село, и сбор, и приятели.
Някога често ходеше там. Голямо село, хубаво село, пълно село! Вечер, кога от къра се връщат и хора, и каруци, и стада, и викове, и блеене, и мучане, и поспират, че тясно става.
Отдавна не беше ходил, та тръгна.
Пристигна. Отмина мегдана. Нямаше никой и пое към уличката, де живееше приятел. Някога му беше направила силно впечатление. Китни къщи, белосани зидове на оградите, надвиснали асми, провиснали гроз-дове.
Изобилие! Да се ненагледаш!
Вървеше бавно, но дали не сбърка улицата?
Изкривени, пропаднали, олющени и къщи, и дувари.
И бурени!
Ни отпред, ни отстрани, някаква жива твар!
Пусто!
По средата, пред зид, с провиснала врата, на дъска положена на два камъка, седят стара жена и котка до нея.
Приближи и жената се надигна. Прегърбена, на бастунче подпряна. В другата ръка – кутия с бонбони.
Протегна я.
Спря. Вежливо я поздрави с празника.
Взе, благодари и отново честити.

image

Жената се обърна – сянка, в черно забрадена, с очи, в които вече нямаше и сълзи, остави кутията на дъската, открехна провисналата, прогнила врата на зида и с прекъсване изрече:
– Влез, сине! Влез! И при мен да дойде някой! Влез да види дворът човек!

Неделя е!
Празник е!
Две и тринайсета е!

Дворът видя човек!

Автор: Иван Стефанов, рисунка авторът

https://cvete.eu/samota/

 image

image

Добро утро, и на Богоявление! Вече всичко е бяло навън. И красиво. Температурите  са над нулата, затова се чуват и капчуците от козирката на прозореца.
Станах съпричастна  на  леденото хоро във водите на р. Тунджа в Калофер. Вълнуваща и впечатляваща гледка. Особено, когато доловиш енергията, която струи от хората, когато са заедно, в единение, пеещи и устояващи на студеното време.Традиции. Дали ще въздействат на идващите след нас, да усетят и чрез тях българския дух. За миг си представих тези мъже по време на бой, сякаш като онези, които са умирали в името на Отечеството. Дали ги владее същата сила. Не зная. Времена. 

Кажеш ли Калофер пред очите ти  е поетът – революционер Христо Ботев.  И неговите стихове и саможертва за свободата ни. „Майце си”, сякаш е писана за днешното време. „Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?”

Все водени от нещо, да търсим спасение или оцеляване или по - добър живот. До кога?  До кога ще пилеем най - голямото си богатство?  Къде е онова силно чувство на обич и прекланение пред Родината?  Тя е на колене. Ше има ли сили да се изправи на крака? Само чедата й, само те  и техният дух.

Духът, българският дух, само той може да възроди майка България!  За да не изричат нашите майки и баби, думите: „Влез, сине! Влез! И при мен да дойде някой! Влез да види дворът човек!”

Богоявление е. Йорданов ден е. Честит празник!
Честит  имен ден на именниците!
И мил спомен за моята незабравима майка.

 








Гласувай:
31
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Честит празник, мила Ати! Чудесен ...
06.01.2017 10:47
Честит празник, мила Ати! Чудесен разказ си избрала, вълнуващи мисли си споделила - топли, искрени, български.
Тъжно и страшно е по нашите села, права си! Всъщност и в малките градчета е така - от грозните панелни блокове през един, през два апартамента гледат мръсни, набързо закнижени стъкла - знак, че стопаните са някъде надалече.. Какво да говорим за селата - ако не са ромите, отдавна да са опустели. Но напоследък има някакво раздвижване - поне по нашия край: купуват се доста скъпо къщи за вили, за летен отдих и почивка през уикенда, мода е, някакъв нов знак за социален престиж дори да се живее в тях и да се пътува до близкия град. Ловен туризъм, екотуризъм, земеделие със средства от европейски фондове /дано не ги спрат:)))/ - някакви кълнове на живот. Дано! Амин, дай, Боже! Но тъгата остава, спомените ни са толкова живи! Прегръщам те, приятелко! Светла да е паметта на твоята майчица!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Колко покани съм имал и аз да влеза в къща на сомотна стара жена в планината!
06.01.2017 10:52
Жените са по-дълголетни от мъжете, има доста останали сами по къщите си в селата и махалите по планините ни. Попадал съм на такива, понякога събрали се с други баби и не мога да откажа на поканата им да остана няколко минутки с тях. Те предлагат ракийца, сланинка, кисело мляко, плодово винце, бомбони лукчета. Така се радват да мине някой покрай къщата им и да ги посети. Това за тях е събитие в живота им. За момент живват, започват да разправят за миналото си. Огромното им стопанство с къща, обори, сеновали, обитавана е останала само една стая. На двора има кокощки, куче и котка. Веднаж в месеца идва някой от синовете да донесе по нещо и да провери, жива ли е още майка им. В момента пред очите ми е една баба от с. Редина, която имаше да ме почерпи само с един от двата бомбона лукчета в стъклена бомбониера. Цялата бе в черно, защото и сина й починал.
Друг път ще разкажа какво става с къщите на тези баби като починат, защото е много тъжно.
Поздравления за постинга!
цитирай
3. tota - Честит празник, мила Ати! Чудесен ...
06.01.2017 11:35
donchevav написа:
Честит празник, мила Ати! Чудесен разказ си избрала, вълнуващи мисли си споделила - топли, искрени, български.
Тъжно и страшно е по нашите села, права си! Всъщност и в малките градчета е така - от грозните панелни блокове през един, през два апартамента гледат мръсни, набързо закнижени стъкла - знак, че стопаните са някъде надалече.. Какво да говорим за селата - ако не са ромите, отдавна да са опустели. Но напоследък има някакво раздвижване - поне по нашия край: купуват се доста скъпо къщи за вили, за летен отдих и почивка през уикенда, мода е, някакъв нов знак за социален престиж дори да се живее в тях и да се пътува до близкия град. Ловен туризъм, екотуризъм, земеделие със средства от европейски фондове /дано не ги спрат:)))/ - някакви кълнове на живот. Дано! Амин, дай, Боже! Но тъгата остава, спомените ни са толкова живи! Прегръщам те, приятелко! Светла да е паметта на твоята майчица!

Мила, Вени, благодаря за споделените мисли. Много често разсъждавам върху съдбата на България, а тя е съдба на всички нас, останали тук и напуснали я за по - добър живот или само за оцеляване. И се питам, защо са тези непрекъснато повтарящи се превратности, които сриват всичко и все се започва от нулата? Обстоятелствата или недалновидността на застаналите на кормилото са извършителите. Или приспособяващите, които ги следват. Всички заедно...Защо допуснахме, за кой ли път, да сме на колене, унизени. Къде отидоха волята и силата на духа ни? Къде?
Може да има раздвижване тук и там. Забогателите купуват имоти или строят . Само дето картината като цяло е тъжна. Казваш, "някакви кълнове на живот. Дано! Амин, дай, Боже!" И аз ще повторя думите ти, дано! Да бъде!
Но, може ли нещо да бъде без хората?
цитирай
4. tota - Жените са по-дълголетни от мъжете, ...
06.01.2017 11:41
planinitenabulgaria написа:
Жените са по-дълголетни от мъжете, има доста останали сами по къщите си в селата и махалите по планините ни. Попадал съм на такива, понякога събрали се с други баби и не мога да откажа на поканата им да остана няколко минутки с тях. Те предлагат ракийца, сланинка, кисело мляко, плодово винце, бомбони лукчета. Така се радват да мине някой покрай къщата им и да ги посети. Това за тях е събитие в живота им. За момент живват, започват да разправят за миналото си. Огромното им стопанство с къща, обори, сеновали, обитавана е останала само една стая. На двора има кокощки, куче и котка. Веднаж в месеца идва някой от синовете да донесе по нещо и да провери, жива ли е още майка им. В момента пред очите ми е една баба от с. Редина, която имаше да ме почерпи само с един от двата бомбона лукчета в стъклена бомбониера. Цялата бе в черно, защото и сина й починал.
Друг път ще разкажа какво става с къщите на тези баби като починат, защото е много тъжно.
Поздравления за постинга!

Благодаря, Коста за коментара. Думите ти потвърждават споделеното от автора в разказа За съжаление, такава е картината...Богоявленско хоро и самота ...
цитирай
5. leonleonovpom2 - Здравей, Ати!
06.01.2017 13:56
Да е светла паметта на майка ти!

Чудесен разказ си написала!
Разчувства ме!
Моята майка имаше имен ден на днешната дата!
Беше невероятен човек! Когато и е най- тъжно, пееше
Постепенно и останалите разбраха това и състояние
Случваше се да ме срещнат и да ми кажат- Майка ти пее! Нищо друго
Зарязвах всичко и тръгвах
Песента продължаваше Отваряше ми вратата с думите
-Влез сине, да влезе и при мен човек!

Хубав празничен ден, Ати!
цитирай
6. tota - Да е светла паметта на майка ти! ...
06.01.2017 15:26
leonleonovpom2 написа:
Да е светла паметта на майка ти!

Чудесен разказ си написала!
Разчувства ме!
Моята майка имаше имен ден на днешната дата!
Беше невероятен човек! Когато и е най- тъжно, пееше
Постепенно и останалите разбраха това и състояние
Случваше се да ме срещнат и да ми кажат- Майка ти пее! Нищо друго
Зарязвах всичко и тръгвах
Песента продължаваше Отваряше ми вратата с думите
-Влез сине, да влезе и при мен човек!

Хубав празничен ден, Ати!

Иване, благодаря за споделеното! И моята майка имаше имен ден. Реших разказа на Иван Стефанов да посветя на майките светици, които до последния си дъх чакат децата си. Твоята е казвала, "влез сине, да влезе и при мен човек", а моята - стига ми само да знам, че Ви има. Дано да сме били достойни за тяхната всеотдайност и грижа и да сме изпълнили дълга си.
Светла да е паметта им! Честити да са именниците!
цитирай
7. miaa - За много години, Ати!
06.01.2017 21:51
Бъди здрава и щастлива! Честито Богоявление!
Харесвам твоята душевност и чистота на мислите!
цитирай
8. tota - Бъди здрава и щастлива! Честито ...
06.01.2017 22:03
miaa написа:
Бъди здрава и щастлива! Честито Богоявление!
Харесвам твоята душевност и чистота на мислите!


Благодаря, Миа! За много години и на теб! Мама казваше за пожеланията : За всички, та и за нас да е!
Здрави и щастливи! За всички, та и за нас да е! Дано! Добавям, и МИР да е!
цитирай
9. makont - Ати, беше прекрасно, хорото и усещането, че българщината няма да умре!
06.01.2017 23:08
Колкото и да се делим, да се мразим, да бягаме, все остават здрави семенца да покълнат, запазили силата и духа на нашия Народ, традициите и стремежа към свобода и съвършенство. Ще ни има! Честит празник!
цитирай
10. tota - Колкото и да се делим, да се мразим, ...
06.01.2017 23:36
makont написа:
Колкото и да се делим, да се мразим, да бягаме, все остават здрави семенца да покълнат, запазили силата и духа на нашия Народ, традициите и стремежа към свобода и съвършенство. Ще ни има! Честит празник!


Благодаря, Майче! Ще ни има! Дано! В "Книга за царете" богомилът Петър Осоговац казва за България: "През изкус и съсипни ще мине, ала ще изтрае."
Честит празник и на теб!
цитирай
11. stela50 - Вълнуващ разказ... прекрасен постинг...
07.01.2017 20:11
Разплака ме, мила Ати... много сила и вяра, надежда и обич има
в нашите празници и обреди... много болка, устойчивост, борбеност,
предавани през вековете.
Мъдра и светла жена беше майка ти, приятелко... топла и добра...
Не зная защо, но нещо застава в душата ми - нещо, което съм пропуснала,
забравила, неволно отминала... ако е така - моля те прости ми...
Здрава и честита да си, благословени дните ти !
С обич !
цитирай
12. tota - Разплака ме, мила Ати. . . много сила ...
08.01.2017 19:35
stela50 написа:
Разплака ме, мила Ати... много сила и вяра, надежда и обич има
в нашите празници и обреди... много болка, устойчивост, борбеност,
предавани през вековете.
Мъдра и светла жена беше майка ти, приятелко... топла и добра...
Не зная защо, но нещо застава в душата ми - нещо, което съм пропуснала,
забравила, неволно отминала... ако е така - моля те прости ми...
Здрава и честита да си, благословени дните ти !
С обич !

Мила, Танечка, благодаря за милите думи за моята майка. Не само в такива дни мислите ми се връщат назад. Преживяното остава следа. То е част от живота ни. Вълнуват ме и традициите, вълнуват ме и проблемите прозиращи от нашата действителност. Често се питам, защо допуснахме така да протече този несвършващ преход, който довършва най - ценното на държавата ни - народа й. Разказът е силен, от него боли, защото едно поколение си отиде в мизерия и самота. Друго, в силата на живота трябваше да започне всичко отначало. И то където намери място за да оцелее. Идващото - то къде е?
Дали традициите и в този им вариант ще пробудят духът на обединението, на възраждането, така потребен сега на България.
Хубава, топла вечер, в това зимно време! С обич!
цитирай
13. inel379 - Убийствена самота...
09.01.2017 17:17
Това е разказ обобщение на депресията, обхванала много хора. Наистина действа потискащо, защото е твърде близо до истината. Сетих се за един друг /чуден разказ/, които четох преди няколко години. "За петата ракия..." Там, в едно родопско село бяха останали хора, колкото на едната ръка да ги преброиш. Те означаваха много един за друг и даже живееха пълноценно /двама от тях не си бяха говорили почти цял живот, но в труден миг единият спасява живота на другия/. Дано не ни се налага "след петата ракия" да ни се пречистват затлачените каналчета към същността ни, че тогава да оценяваме най-важните неща.
И аз гледах хорото в Калофер заедно с цялото семейство /сестра ми също имаше празник/. Беше вълнуващо, много зареждащо със здрава позитивна енергия. Направо наелектризираща. Повечето от мъжете бяха млади, излъчваха сила, решителност, непоколебимост да бранят българското. Този знак на родолюбие ме впечатли и аз дълбоко му вярвам, че той не е само театър, още по-малко пък временна екзалтация. В това е нашето спасение - да сме заедно в трудното време, опирайки се на ценностите си.
Вярвам в това, Tota. Зная, че и ти вярваш, защото си много духовна личност.
И нека обичта вдъхновено ни води към истината и бъдещето на нашата родна България, където искаме да сме щастливи - ние и нашите деца.
И в памет на твоята мила майчица.
Да черпим сила от духа на тези, дето са ни закърмили с любов.
С усмивка за теб /нали сме достойни българи/!:)
цитирай
14. tota - . . . . . . . . . . . . . . . . . . . И аз гледах ...
10.01.2017 08:57
inel379 написа:
...................
И аз гледах хорото в Калофер заедно с цялото семейство /сестра ми също имаше празник/. Беше вълнуващо, много зареждащо със здрава позитивна енергия. Направо наелектризираща. Повечето от мъжете бяха млади, излъчваха сила, решителност, непоколебимост да бранят българското. Този знак на родолюбие ме впечатли и аз дълбоко му вярвам, че той не е само театър, още по-малко пък временна екзалтация. В това е нашето спасение - да сме заедно в трудното време, опирайки се на ценностите си.
Вярвам в това, Tota. Зная, че и ти вярваш, защото си много духовна личност.
И нека обичта вдъхновено ни води към истината и бъдещето на нашата родна България, където искаме да сме щастливи - ние и нашите деца.
И в памет на твоята мила майчица.
Да черпим сила от духа на тези, дето са ни закърмили с любов.
С усмивка за теб /нали сме достойни българи/!:)

Инел, благодаря са споделените мисли в коментара. Знаем, че животът не може да е винаги във възход, редува се и с падове, но този път към новото се оказа много труден и с висока цена. Съгласна съм с теб, че нашето спасение е да сме заедно в трудното време, опирайки се на ценностите си. Така е, именно взаимопомощта е била в основата на оцеляването в трудни времена. Но, в дешната дейстителност, когато се разпадат родовите връзки, дали онова, което е заложено в гените ни ще стигне за да се съхраним като народност? Не губя надежда, стига всички да вървим в една посока - да се подобри качеството на живота и постигне национално единение чрез духа.
Подкрепям твоя призив, да черпим сила от духа на тези, които са ни закърмили с любов!
С усмивка, надявам сме да сме достойни българи!:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7340752
Постинги: 1182
Коментари: 16127
Гласове: 58253
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031