Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2017 13:13 - Леонид I: Закусете здраво, спартанци, защото ще вечеряте в Царството на мъртвите!
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1762 Коментари: 18 Гласове:
28

Последна промяна: 27.01.2017 13:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Леонид I: Закусете здраво, спартанци, защото ще вечеряте в Царството на мъртвите! 

 Два пъти в знаменитото си стихотворение "Опълченците на Шипка" Иван Вазов
лети с "машината на времето" назад-назад в годините, за да вземе от кървавия
огън  при Термопилите и да го пренесе на Шипка. Да прогласи пред цял свят, че
безсмъртният подвиг на спартанците възкръсва в подвига на българските опълченци, и трогнат, очарован, да се поклони доземи:


...Защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта история кат легенда грей,
едно име ново, голямо, антично,
като Термопили славно, безгранично...

И по-нататък:

...Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса...

Какъв Ксеркс, какви спартанци, какви Термопили? Какво е ставало? Кога, как?
Убеден от съветниците си да предприеме завоевателен поход срещу гърците, за да разшири своята империя и да отмъсти за претърпяното преди години поражение, обявилият се за бог цар Ксеркс I тръгва на път по суша и по море. Гръцкият поет Симонид Кеоски пише: "Те били толкова много, че разклащали земята с маршируването си и предизвиквали земетресения, изпивали реките до пресушаване, а когато лагерували през нощта, огньовете им били повече, отколкото звездите по небето!"
Такава армия светът не бил виждал...
Високомерни поради своето исполинско превъзходство, най-напред персите предлагат на своите противници да склонят глави без бой и да изпратят символично "вода и земя" в знак на покорство. Някои, изплашени, се подчиняват, но атиняните хвърлят посланиците на Ксеркс I в една яма - да си изкопаят сами пръст, а спартанците - в един кладенец - да се налочат с вода!
Става ясно, че битката е неизбежна: стотици хиляди и даже милиони перси срещу 7000 гърци, сред тях спартанците са под командата на своя цар Леонид I. Нему е позволено да вземе само 300 бойци - това са мъже, които имат наследници, за да продължат рода им. Армията на Спарта, съгласно закона, остава в града.
Персите са смаяни, че имат насреща си толкова малка военна сила, и очакват тя да се предаде. Всъщност спартанците четири дни укрепват старата стена, построена напречно на прохода Термопили, който отваря пътя към Южна Гърция. Ксеркс I четири дни чака. Сигурно е, че той няма представа какво значи Термопили (от гр. - горещи врата). Ще го разбере, щом започнат боевете...
Търпението на Ксеркс I се изчерпва и той изпраща 10-хилядна войска срещу гърците сутринта на 11 август 480 г. пр.н.е. Тя буквално е изтребена. Гърците използват тактиката на тарана и допирайки щитовете си един до друг, като булдозер-чудовище, изхвърлят противника в морето и го издавят.
Следва второ нападение - 20 хиляди перси тръгват на бой, но резултатът е катастрофален - в тесния проход огромната армия на Ксеркс I не може да се разгърне, не може да обгради седемте хиляди войни и да ги смачка, тук няма възможност да бъде използвана прочутата персийска конница, нито бойните слонове.
Срещу зле подготвените и недобре организирани бойци на Ксеркс I, без значителен опит, без ищах за победа, се възправят отлично обучените гърци и фантастично възпитаните в боен дух и жертвоготовност спартанци. Неслучайно вече 2400 години понятието "спартански дух" е символ на мъжество, сила, храброст, преданост, безгранична любов към отечеството. Децата в Спарта до 7-годишна възраст са възпитавани в семейството под надзора на държавата. От 7 до 20-годишна възраст те са обучавани в държавни училища, където строгостта, суровостта, дисциплината, лишенията, висшите бойни изкуства, тежките физически натоварвания са основни закони. Затова от тези деца израстват непобедими войни.
Въоръжени с бронзови доспехи и щитове, с много здрави мечове, с триметрови копия, те светкавично оформят фаланга, все едно непробиваема стена, в която се разбива и угасва всяка вража вълна. Няма спор, че персите са по-зле въоръжени и по-уязвими.
Слисан от загубите, Ксеркс I изпраща свои делегати с предложение за прекратяване на боя и още едно: ако се предаде, Леонид I ще бъде богато възнаграден и ще бъде обявен за сатрап на Гърция. На което той отговаря: "По-добре да умра за братята си, отколкото да им бъда тиран!"
Що се отнася до оръжията, гърците се заклеват: "Няма да ги дадем! Елате и ги вземете!"
Словесната престрелка, описана от Херодот, продължава: "Нашите стрели ще са толкова много, че ще закрият слънцето!"
На което спартанецът Диенек отговаря: "Още по-добре, така ще се бием на сянка!"
След това, на втория ден сутринта, битката продължава - още по-свирепа и безпощадна. Ксеркс I хвърля 50-хилядна войска и в нея "корпусът на безсмъртните" - елитна бойна част и лична негова гвардия, смятана за най-добре обучената и въоръжена военна сила в Персийската империя.
Кървава сеч, викове и стенания до небето, хиляди убити перси, докато накрая "корпусът на безсмъртните" след тежки загуби отстъпва обезверен, бяга от полесражението. Суматоха и ужас сковават цялата гигантска армия на Персия, а името Термопили приема пророчески смисъл - Проход на възмездието, подвига, саможертвата!
Царят, обявил се за бог, е объркан, отчаян: не воюват ли срещу него по-могъщи богове, не му ли обръща гръб съдбата? В армията започва бунт, войниците му не искат да се бият с врага. Идва съобщение за друг бунт - в Персия. Най-редно е царят веднага да обърне войските и да се връща назад, за да спасява империята.
Още миг и заповедта ще бъде дадена, когато...
В световната история са описани хиляди предателства. Извършеното тогава е едно от най-коварните! Създателите на филма "300" (режисьор Зак Снайдър, 2007 г.) са смесили историята с легендата и представят предателя Ефиалт като гърбушко, който моли цар Леонид I да го вземе в своя отряд, но царят отклонява молбата му с думите: "Помагай на хората в тила, помагай на ранените. Ти нямаш достатъчно сили да въртиш меча в битката..."
Обиден, озлобен, Ефиалт посочва тайна планинска пътека на персийците, която ги отвежда в гръб на гръцките части. Ксеркс I му дава толкова злато, колкото може да носи...
Известен за вероломството, Леонид I разбира, че срещу него тръгва Смъртта. Но над Смъртта е свещеният закон на Спарта: "Воинът се връща, носейки щита, или носен на него!" Той се разпорежда всички съюзници-гърци да се оттеглят и само неговите спартанци да останат пред прохода.
Сетне, на 13 август сутринта, започва не битка, а клане. Спартанците искат преди да умрат, да избият колкото може повече врагове, и правят чудеса в сражението: набождат хиляди перси на копията си, посичат още хиляди с мечовете си, а накрая, щом копията и мечовете им се счупват, те вземат оръжията на убитите и продължават боя с тях. Убити са двама от братята на Ксеркс I, той едва се спасява от копието на Леонид, докато наблюдава продължилата часове битка отстрани.
В нея участва дори ослепеният преди това спартанец Еврит, който загива в боя. Загива и цар Леонид I, загиват спартанците, а тялото на Леонид I е обезглавено.
Остава жив единствено Аристодем, и когато всички гърци следващите месеци, съюзени, възкръсват за борба срещу завоевателите, унищожават персийската флота при остров Саламин и една година по-късно, през 479-а пр.н.е., разгромяват персийската армия, Аристодем се бори като лъв в битката, за да отмъсти за смъртта на своя цар и на 300-та свои братя. После той разказва за славната епопея при Термопилите, докато е жив, и разнася славата на спартанците по целия античен свят.
Неговият разказ - потресаващ, величав - пробива стената на времето и 2400 години по-късно отново разтърсва и възхищава чрез стиховете на един български поет - Иван Вазов. Приликите между спартанците и опълченците от знаменитото стихотворение на Вазов са толкова много, че цял научен екип би бил достоен да ги изследва:
- води се кървава битка на свободата срещу тиранията;
- защитавани са на живот и смърт два прохода - Термопилите и Шипка, които имат съдбоносно значение за изхода на двете войни;
- налице е почти пълно съвпадение във времето - на 11, 12 и 13 август са боевете при Термопилите, на 9, 10 и 11 август - на Шипка;
- и в двата случая - безчислен враг срещу една шепа защитници на отечеството;
- чутовна сила и храброст на мъжете, изправили се срещу тиранина;
- и спартанците, и опълченците избират смъртта пред робството и застават пред нея с меч в ръка;
- останали без оръжие, с отнетото оръжие на врага, с камъни, дървета, тела на убитите бранят двата прохода;
- опиянение от мисълта да умрат като герои за родината;
- битка на ръба между погрома и победата;
- противопоставяне на "урвата дива" и върха на подвига и саможертвата, където потомците осветяват паметник и коленичат пред него...
И още, и още...
Пред проф. Иван Шишманов Вазов се изповядва:
"Това е едно от най-силните мои стихотворения! Нямам какво повече да кажа."
Скромен, деликатен, той няма какво повече да каже, защото в стихотворението е казал всичко, излял е душата си. А българите, за които "Опълченците на Шипка" е химн на саможертвата и подвига за България, със задавен глас и сълзи в очите биха продължили думите му: "...едно от най-силните стихотворения в българската и световната поезия!"
И тъй като Бог е надарил поетите с дарбата на прорицатели и вдъхновители, които възпяват величието на човешкия дух и неговото безсмъртие, ето как големият майстор Симонид от Кеос (556-474 г. пр.н.е.) и големият майстор Вазов от Сопот (1850-1921 г.) през цяла бездна от време увековечават героите:

Нетленна слава дадоха
на своята родина
за нея падналите -
бавно се обвиха
във синята мъгла
на Вечността.
Умрели - не, те пак са живи:
високо ги възнесе храбростта...

              (Симонид от Кеос)

Следва написаното в чест на нашите опълченци:

...Защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх,
на безсмъртен подвиг паметник огромен...

              (Иван Вазов от Сопот)

 

 

Богдан Иванов

http://www.duma.bg/node/60206

 

  

 

  








Гласувай:
28
0



1. tota - Накратко за главните герои
27.01.2017 13:39
Ксеркс I е цар на Персия от 485 до 465 г. пр.н.е., като на 35-годишна възраст наследява баща си Дарий I на трона. Слабодушен, надменен и не много умен. След като потушава въстание в Египет и друго в Халдея, тръгва на грандиозен поход срещу Гърция. Над Дарданелите построява голям мост от кораби, за да премине безбройната му войска, но буря го разрушава. Ксеркс I, който се смята за цар-бог, наказва морето с... 300 удара с камшик! Печели почти загубена битка при Термопилите, опустошава Беотия и Атика, запалва Атина. Присъства на страшното поражение на бойния си флот в Саламинския проток и бяга изплашен, като изоставя гигантска армия, която по-късно е разбита от гърците. Затваря се в двореца си в Персеполис, занимава се с харемски сплетни и лентяйства. Убит през 465 г. пр.н.е.
х х х
Леонид I е роден през 520 г. пр.н.е. Спартански цар от 490 до 480 г. пр.н.е. Невероятно смел, силен, решителен, умен и находчив. Начело едва на 300 войни се възправя да защитава отечеството срещу най-многобройната армия, съществувала дотогава. С хитроумна стратегия се отбранява три дни геройски и смайва врага, дори го обръща в бягство, докато не е предаден.
Знаейки, че изходът е само един - смърт, казва на своите 300 верни спартанци, надсмивайки се над неизбежния край: "Спартанци, закусвайте здраво, защото ще вечеряме в Хадес" (царството на мъртвите - б.а.).
Той и хората му се бият като демони и проправят пътека от трупове към царя-бог Ксеркс I. Леонид дори успява да го рани и се провиква: "Вижте го, уж цар, уж бог, а и той кърви!"
Загива на метри от Ксеркс, пронизан от стотици стрели...
Един град срещу една... империя
Обявена от историците за град-държава, Спарта възниква около IХ век пр.н.е. в Древна Гърция след преселението на дорийците. Робовладелски строй с остатъци от родови отношения. Организирана върху основата на строга аристократична дисциплина, със силна централизирана власт и военен дух. Достига най-голяма мощ през VI-V в. пр.н.е., като покорява силната Атина, оглавява Пелопонеския съюз и установява хегемония над цяла Гърция. След това постепенно запада икономически и военно и през 146 г. пр.н.е. е завладяна от Рим.
* * *
Персия (днешен Иран) е империя в Югозападна Азия, която при цар Дарий I достига апогея си, като присъединява към владенията си Египет, Пенджаб, поречието на река Инд и част от Скития. Безпределното славолюбие и жаждата за световно господство на персийските царе обаче довеждат до трите Мидийски войни (490-450 г. пр.н.е.), които империята губи, като така европейската цивилизация е спасена от подчинението на азиатската мощ. А военният гений на Александър Велики слага край на Персийската империя в лицето на Дарий III (330 г. пр.н.е.).
Какво е съотношението на силите
Кога точно е битката при Термопилите и колко войници наброява всяка от двете армии - тук вече специалистите са на коренно различни мнения. И ако с много уговорки повечето се съгласяват да приемат дните 11, 12 и 13 август 480 г. пр.н.е. за максимално достоверни, то при сведенията за числеността на армиите има направо чудовищни(!) разлики.
В своя знаменит труд "Истории" Херодот, наричан още Бащата на историята, пише:
"Ако преди 10 години Дарий I изпратил просто една вълна, то сега Ксеркс I водел цял океан!" и в характерния за него лек, непринуден и очарователен стил, по-скоро присъщ на художествена творба, отколкото на строг научен труд, обяснявал, че войската на персите е събирана 4 години от всички краища на империята, сред 100-те нации, които я населяват!
Изследователи сочат 400 000 редовна армия, 600 000 наемници и роби, 100 000 лична гвардия на Ксеркс I, бойна морска армада от 1200 кораба!
Херодот говори за 2,5-милионна армия от перси, а поетът Симонид Кеоски, който възпява подвига на цар Леонид I и неговите спартанци - за 4 милиона!
Като добавя и подкрепленията, Херодот стига до главозамайващата цифра 5 милиона души вражеска армия!!!
Италианският историк проф. Ливио Стечини дели действащата персийска армия от 1,7 милиона души на 10, но смята, че дори 170 000 е нереалистично голяма армия. Негови колеги от началото на миналия век започват от 40-хилядна армия, за да стигнат до 300 000.
Ако следва все пак да се спрем на някаква средна величина, значителен брой историци приемат армия от 100-200 хиляди души.
В същото време разногласията за гърците са малки: Диодор Сицилийски изчислява тяхната армия на близо 4000-4300 души, а Херодот - на 7000, като спартанците във всички източници са 300.
http://www.duma/node/60206

цитирай
2. sande - Велики думи ...
27.01.2017 13:58
"Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса..."

***

Този връх висок е, тя ще ни съзре.

Ако би бегали, да мрем по-добре!
цитирай
3. redabyss - Много любима история. Благодаря ...
27.01.2017 14:50
Много любима история.Благодаря ти,мила Тота.:)
цитирай
4. donchevav - Филмът "300" и продъ...
27.01.2017 15:38
Филмът "300" и продължението му от 2014г. "300. Възходът на една империя". Благодаря ти за припомнянето на този филм, както и за възкресяването на невероятния филм на Н. Корабов за Ботев! Класика!
Прочетох статията с интерес - не познавам този автор, но паралелите ми харесаха. Безсмъртен е Вазов, велика - одата му "Опълченците на Шипка". Всяко едно от изпълненията - и на незабравимия Константин Кисимов, и на изключителния Янко Лозанов, носи своя прелест, вдъхва по свой начин трепет. Мисля, че няма как, слушайки тези изпълнения, едно българско сърце да не почувства възторг и национална гордост, да не бъде облъхнато от благоговение и преклонение пред безсмъртния подвиг на героите на нашата свобода!
Поздрави, скъпа Ати!
цитирай
5. inel379 - Паралелите със спартанците са невероятни, наистина!
27.01.2017 15:54
Четейки и преживявайки постинги като твоя,
си даваме ясно сметка за пореден път,
какво значи подвиг в името на България,
на справедливостта, на истината, на свободата!
Осъзнаваме смисъла
на световното поетично наследство,
което граници на годините и вековете не познава.
Блестящата в езиково отношение ода на Вазов
възкресява героичната епопея на опълченците.
Възкресява всичко - смелост, решителност,
жертвоготовност, гордост, родолюбие,
отдаденост пълна, които спират дъха!
Този словесен ураган от емоции
им слага печата на безсмъртието,
дарява ги с вечност!
К. Кисимов е емблематичен изпълнител на творбата.
Глас, който въздейства и се помни.
А Иван Вазов, съвсем неслучайно,
народът ни го дарява с "титлата" - НАРОДЕН!
Благодаря ти, Tota!
От цялото си сърце!
Поздрав!
цитирай
6. tota - sande, redabyss, donchevav, inel379 ,
27.01.2017 16:23
Благодаря Ви, за коментарите! Повод да публикувам материала на Богдан Иванов , посветен на подвига на нашите опълченци, сравнен с този на спартанците при Термопилите е именно паралелното разглеждане на тези две исторически събития, оставили следа в историята. Същевременно намерили място в творчеството на Симонид от Кеос и на Вазов от Сопот. Винаги съм мислила, че че е правилно така да бъдат заложени учебните дисциплини в учебните планове, че материала да се изучава паралелно. Така знанието ще е по пълно, представата ясна, както за събитията, така и за творбите, в които е възпят проявения героизъм в името на защита на родната земя и свободата. Тогава и въздействието ще е силно, запомнящо се. Надявам се, в реформите, които се предприемат в образованието ни, да се съблюдава и възможността за паралелно изучаване на събития и художествени творби, в които са възпети. Но, дори и да е пропуск в плановете това би бил добър подход при поднасянето на учебния материал. И още така е видно, че всеки народ е готов на "саможертва в името на справедливостта, на истината, на свободата."
Хубав ден!
цитирай
7. barin - Интересна историческа тема, tota. ...
28.01.2017 07:41
Интересна историческа тема, tota. Приятно съм изненадан от добре поднесения материал. Потрудила си се здраво. Има много общи неща между нашите опълченци и 300-та спартанци на Леонид, като се има предвид съотношението на силите по численост. Миналата година четох, че в Кавказ също има подобна битка в една от Руско-турските войни между местното население и настъпващите османци. Поздрави!
цитирай
8. tota - Интересна историческа тема, tota. ...
28.01.2017 09:44
barin написа:
Интересна историческа тема, tota. Приятно съм изненадан от добре поднесения материал. Потрудила си се здраво. Има много общи неща между нашите опълченци и 300-та спартанци на Леонид, като се има предвид съотношението на силите по численост. Миналата година четох, че в Кавказ също има подобна битка в една от Руско-турските войни между местното население и настъпващите османци. Поздрави!

Барин, благодаря за коментара! Заслугата не е моя, автор на материала е Богдан Иванов. Помагах на мое близко дете, ученик в пети клас да си подготви урока за битката при Термопилите. Споделих му, че и ние имаме такава битка възпята от народния поет, патриарх на българската литература Иван Вазов. Сравнена от него с тази на при Термопилите. После, попаднах на този материал и реших да го споделя на моята страница. Мисля, че повечето от нас прочели го, се върнахме в клас, когато сме изучавали "Опълченците на Шипка" и припомнихме чувствата, които са ни владели. В тази битка най - напред впечатлява неравнопоставеността на силите, участващи в боя, по силно е въздействието, което остава след това, от силата на духа на спартанците и нашите опълченци, готовността им за саможертва в името на свободата и родната земя. Величави битки в различни епохи, на два народа, пример за величието на човешкия дух и неговото безсмъртие.
Хубави почивни дни!
цитирай
9. leonleonovpom2 - Поздрави, Ати!
28.01.2017 11:11
Да, битката на Термопилите е еквивалент на подвига на нашите опълченци!
Една, малко странна войска, предизвиквала първоначално присмех Тук таме с български офицери, завършили военно училище, или пък напуснали го, заради войната
Но с подвига си спечелили уважението на света!
Затова както се споменават спартанците, така и тези, които критикуват освобождението ни, че не е извършено от нас, не бива да се забравят опълченците и всички Българи ,взели участие във войната!

Най- важната, ключова битка е спечелена от тях!
Гениален е Вазов:
- На вашата сила царя повери
прохода, войната и себе дори!

Много силен ход! Създадена в движение Българска армия, която веднага печели най-бляскавата си победа!
Или , ако се използва спортна терминология, създаден е отбор, с чужди треньори, който веднага почва да печели и то гръмки победи!
Никой няма право да твърди, че нямаме пръст в Освобождението си!

Хубав ден, Ати!
цитирай
10. tota - leonleonovpom2, като потвържд...
28.01.2017 13:00
leonleonovpom2 , като потвърждение на твоя комантар е и споделеното на страниците на в. 24 часа от проф. Божидар Димитров - за трите неща, които може би не знаем за руско-турската война. Той посочва, че войната освен на българска земя се води и на още два фронта - в Кавказ и във водите на Черно море; че в началото на войната руското командване прави груба стратегическа грешка, като подценява турската способност за съпротива както в Кавказ, така и в българските земи, още че боевете при Шипка не са само патриотичен мит. Ето част от неговата публикация, която споделям и аз и голяма част от сънародниците ни.
“Знаете ли, че Шипка не е патриотичен мит. Знаете ли, че Иван Вазов не преувеличава, когато казва в известното си стихотворение, че на Шипка не само си спечелихме свободата, но спасихме от унищожение руската армия и "царя дори".
Случва се неведнъж в историята на войните една сравнително малка част да спечели в своето сражение цялата война Имаше го и в нашата по-късна история. Девета плевенска дивизия 1918 г. в състав само от 34 хил. бойци - числеността на цялата ни армия е 1 млн. души, спечели сама битката при Дойран. И с това постигнахме благоприятното Солунско примирие, спожред което България нямаше да бъде окупирана от войски на балканските си съседи - сърби, гърци и румънци.
Каква бе военната ситуация към 20 юли? Русите си даваха сметка, че дори само двете турски армии можеха да ги размажат. А турският флот на Дунав (44 канонерки със 77 оръдия) можеше да разруши единствената им връзка с Румъния - моста при Свищов. Петима руски генерали са опаковаха багажа, обявиха се за болни и отидоха да се лекуват в Румъния. Императорът заповядва да бъдат арестувани и съдени за дезертьорство. Разжалвани са и пратени в Сибир. Но тук върхоното турско командване направи груба грешка, заповядвайки комбинирата атака на дунавския флот и северните турски армии да започне едва когато армията на Сюлейман мине Балкана, т.ест. подсигури победата си с трета армия. Не е трудно да се прогнозира какво щеше да се случи. Сто и петдесетхилядната руска армия нямаше дори и да успее да се оттегли зад Дунав и щеше да копитулира. В Русия след всяка неуспешна война избухва революция и цалят щеше да бъде свален. Русия едва ли щеше да повтори кампанията, а българският народ щеше да бъде изклан като арменците през 1915 г. и гърците в Мала Азия през 1922 г.
И така по волята на съдбата Сюлейман паша тръгва към Шипченския проход. Там сме само ние - 7000 български мъже от опълчението и от отделни части от Брянския и Орловския руски полкове. Останалите руснаци са изпратени на Хаинбоаз. Радецки, командващ отбраната на Балкана, правилно преценява, че Сюлейман би трябвало да мине през този лесен проход. Между другото, Сюлейман може да мине Балкана през още 15 прохода на Стара планина без да изгуби и един войник - те са в турски ръце. На ден-дна дни път са и Карнобатският, и Сливенският, и Айтоският, и Троянският, и кой ли още не прохода. Но той тръгва към Шипка. Казват, за да си отмъсти за боя, който яде от опълчението при Стара Загора. Щабните му офицери тайничко го подиграват, че пет часа "раите" са му скъсали шушоните от бой. На Русия трябва около месец да докара до Дунав елитните си части - 12 гренадирски дивизии, артелерийските си корпуси и т.н., въоръжени с модерно оръжие.
Но Сюлейман на 9 август, когато започва атаката на Шипка, е само на 2 дни път от Дунавската равнина. На 9, 10 и 11 август бойците от останалото сам опълчение на Шипка са изправени пред страшна дилема. Във всички времена и епохи военният дълг се смята за изпълнен докрай, ако войните измрат до един, сражавайки се с врага. Опълченците нямат право дори да измират. Тогава Сюлейман пак ще мине Балкана и с русите, и с българите е свършено.
Те имат само една възможност - ПОБЕДА. И постигат тази ПОБЕДА. Със скапаните си музейни пушки, с камъни, дървета, труповете на загиналите. Не е прав дядо Вазов, че в последната атака на 11 август щял да падне "заветният хълм", но пристигналите 105 казаци на Радецки спасили положението След последната отбита атака турците бягат като луди към лагера в Шейново, а опълченците, вдигнали се самоволно в контраатака, се бият... с офицерите си, като се мъчат да ги върнат в окопите, за да не бъдат отрязани от върха от нови турски части. Все пак турците са 35 000, а ние само 6500. След Шипка турските усилия замират. Шипка спечелва не един, а нямолко месеца, през които руснаците си осигуряват и голямокалибрената артилерия, и гренадирите, и казашката конница. И почват да млатят турците по всички правила на военното изкуство. И ги довършват, отново не без наша помощ.”

Копирано от https://www.24chasa/novini/article/4631215
© www.24chasa

цитирай
11. syrmaepon - Много хубава тема. Показателна за ...
29.01.2017 11:07
Много хубава тема. Показателна за това, че храброст и родолюбие не изчезват, те винаги намират своите носители.
цитирай
12. miaa - Поздравления, Tota, за интересната тема!
29.01.2017 19:50
Един велик писател Марк Твен, Е казал, че "историята е пророчество, защото в нея се чете не само миналото, но се чете и бъдещето"! За бъдните поколения, подвига на опълченците на Шипка ,саможертвата им за свободата на отечеството, Е пример, за възпитаване на родолюбие, смелост и сила на духа ! На преданост, достойнство и себеуважение! Благодаря, за хубавия постинг!
цитирай
13. tota - Много хубава тема. Показателна за ...
29.01.2017 23:14
syrmaepon написа:
Много хубава тема. Показателна за това, че храброст и родолюбие не изчезват, те винаги намират своите носители.


Да, Сирме, това беше и мотивът ми да събера всичко в едно, за да го има примера, "че храброст и родолюбие не изчезват, те винаги намират своите носители". Затова и в процеса на обучение и в други форми трябва да се възпитава чувството на любов и принадлежност към Родината и преклонение към подвига на всички ваювали за родната земя. Тя може без нас, но ние без нея не можем. носим я в сърцето си, където и да сме по света.
цитирай
14. tota - Един велик писател Марк Твен, Е к...
29.01.2017 23:20
miaa написа:
Един велик писател Марк Твен, Е казал, че "историята е пророчество, защото в нея се чете не само миналото, но се чете и бъдещето"! За бъдните поколения, подвига на опълченците на Шипка ,саможертвата им за свободата на отечеството, Е пример, за възпитаване на родолюбие, смелост и сила на духа ! На преданост, достойнство и себеуважение! Благодаря, за хубавия постинг!


Благодаря, Миа! Споделем твоите мисли и дано никога повече няма битки, за които да се пише с възхищение за изпълнения воински дълг до край. Затова да се учим от историята и от опита, оставен ни от живелите преди нас.
цитирай
15. stela50 - Много интересна статия... непознат автор за мен,
01.02.2017 10:19
което е още един голям плюс. Споделям написаното в коментара
на Миа - "историята е пророчество, защото в нея се чете не само миналото,
но се чете и бъдещето"... с разбиране и незабрава да се предават посланията
през вековете. Благодаря, Ати...
Поздрави за постинга !
цитирай
16. tota - което е още един голям плюс. Спод...
02.02.2017 11:39
stela50 написа:
което е още един голям плюс. Споделям написаното в коментара
на Миа - "историята е пророчество, защото в нея се чете не само миналото,
но се чете и бъдещето"... с разбиране и незабрава да се предават посланията
през вековете. Благодаря, Ати...
Поздрави за постинга !


Да, Танечка, интересна статия, на която случайно попаднах и поради това споделих. Имаш основание за историята, че "с разбиране и незабрава да се предават посланията през вековете,"
Поздрави и хубав месец да е февруари!
цитирай
17. tota - което е още един голям плюс. Спод...
03.02.2017 14:21
tota написа:
stela50 написа:
което е още един голям плюс. Споделям написаното в коментара
на Миа - "историята е пророчество, защото в нея се чете не само миналото,
но се чете и бъдещето"... с разбиране и незабрава да се предават посланията
през вековете. Благодаря, Ати...
Поздрави за постинга !


Да, Танечка, интересна е статията, на която случайно попаднах и поради това споделих. Имаш основание за историята, че "с разбиране и незабрава да се предават посланията през вековете,"
Поздрави и хубав месец да е февруари!

цитирай
18. litatru - Здравейте!
07.02.2017 22:11
От така поднесения постинг лъхат Вашите стил и класа, както и от великите: Вазов, Симонид, К. Кисимов, загиналите бойци..... Поклон!
Поздравления и почитания!
Литатру
цитирай
19. tota - От така поднесения постинг лъхат ...
12.02.2017 11:56
litatru написа:
От така поднесения постинг лъхат Вашите стил и класа, както и от великите: Вазов, Симонид, К. Кисимов, загиналите бойци..... Поклон!
Поздравления и почитания!
Литатру


Благодаря, за хубавите думи, Литатру! Важното е да проникваме със сетивата си в доловеното от творците, живели преди нас. И не само от тях. И от онези, които със саможертвата в името на свободата, отечеството, са вдъхновили творците. Станали не само величав пример с поведението си, но и разкрили, че всичко се повтаря, и че хората реагират по един и същ начин при такива обстоятелства....Поклон!
Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7340752
Постинги: 1182
Коментари: 16127
Гласове: 58253
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031