Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2017 00:30 - “Бях суетно помислил,че с огън огъня ще изгася. А какво излезе - старият огън пламна още по-силно и ме изпепели...”Захари Зограф
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4532 Коментари: 6 Гласове:
28

Последна промяна: 07.04.2017 00:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

“Бях суетно помислил,че с огън огъня ще изгася. А какво излезе - старият огън пламна още по-силно и ме изпепели...”Захари Зограф

“Виновно ли е малкото сиво врабченце, че няма гласа на чучулигата, крива ли е тихата вадичка, че си тече лениво и не отхвърля пенливи пръски, и какво може да стори босилекът, за да добие цветовете на гиргината? Невинни са те. Те са това, което бог ги е създал, а виновен е тоя, който в самоизмама е сметнал дряновата пръчка за стройна бреза, дребната смъртна светулка за ярка вечерница и свирукането на коса за славеева песен! Само той е виновен, тоя, който в самоизмама е потърсил лек за сърдечната си болка.”
Из Спасов Павел, Греховната любов на зографа Захарий Греховна ли е била любовта на Зографа...

image

"Ако отидете в Самоков и се спрете пред музея, ще видите от лявата страна на входа наредени няколко надгробни плочи. На една от тия надгробни плочи са издялани в камъка емблемите на вярата, надеждата и любовта - кръст, котва и сърце, - а надписът гласи:  „Здес почива покойната ни мат Христиания, съпругата на Димитрия Изограф и поживя лета 43 и преселиса на вечна жизн на 1853 лето май 27 пресветое вознесение господне".
До тая надгробна плоча има друга, значително по-голяма, изписана с текста на дълга молитва и указанието, че тя е била поставена над гроба на Хаджи Гюро, който ще да е бил абаджия, защото в камъка има издялани ножици. На края на тая надгробна плоча са издълбани - твърде примитивно - няколко слова, от които се разбира, че в същия гроб е било положено и тялото на зографа Захарий, починал на 14 юни, същата 1853 година.Това е началото на една малко известна история написана от Павел Спасов, събрана в книжка малък формат, озаглавена "Греховната любов на Зографа Захарий"
Това е автентичен аудио-запис на моно спектакъла "Греховната любов на зографа Захарий" в изпълнение на актьора Спас Джонев.
Приятно слушане !!!

 




Гласувай:
28



1. planinitenabulgaria - Един свестен постинг,
07.04.2017 10:05
пример за тези, които пишат в Блог. бг. На Любовта аз гледам като на едно от най-висшите Божии творения. Брависимо!
цитирай
2. inel379 - Ощастливяване и изпепеляване в огън от любов без суета!
08.04.2017 10:47
В семейството ми се пази грамофонна плоча
с това изпълнение на Спас Джонев по творбата на Павел Спасов.
Като реликва.
За едно съкровено огнено копнение на зографа Захарий...
За една любов събрана в две златнозелени очи...
И как трепти, как звъни в душата това чувство...
Като песен на чучулига в ранно утро!
Като песен на планински ручей!
Като песен на тънкоковни медни гердани!
Класика.
Тя трогва и ощастливява.
Като песен за песента.
СЪРЦЕТО ПЕЕ ОЩАСТЛИВЕНО, ДРАГИНКО!
И изгаря в огъня докрай...
Прекрасен спомен, Tota!
Вълнуващо преживяване!
Благодаря ти за него!
Поздрав!

цитирай
3. tota - planinitenabulgaria, inel379,
09.04.2017 21:38
Благодаря Ви, за коментарите! И у нас се пази на специално място и плочата и касетата с това прекрасно изпълнение на Спас Джонев. Неговото изпълнениее повода, да публикувам тази "легенда" сътворена от Павел Спасов. Ето и част от публикация във в. "Приятел", разкриваща, как се е родила идеята за книгата.
"Идеята Павел Спасов /1905-1980 г./ да разкаже „легендата” за греховната любов на Зографа идва след едно негово посещение в музея в Самоков в края на 50-те години на миналия век. Директор на музея и гид в тези години е художникът Слави Генев /1893-1977 г./. Той е роден в гр. Марица. След като завършва гимназия в Пловдив е студент по живопис в Държавното рисувално училище в София, при професорите Цено Тодоров, Стефан Иванов и Иван Ангелов. После е в Мюнхен, Париж, Рим… В Европа се учи от изкуството на големите световни майстори, а после съдбата го изпраща в гнездото на възрожденските иконописци – Самоков, където е учител по рисуване в гимназията и след това директор на музея.
Нямаше самоковец, който да не познава художника Слави Генев. Високата му европейска култура сякаш беше несъвместима със средата, в която живееше. Той умееше да се шегува, да иронизира… И когато при него в музея идва Павел Спасов и го разпитва за надгробните плочи на зографите и защо гробовете на Християния и Захарий Зограф са били един до друг, Слави Генев се пошегувал, че „са имали интимна връзка” и в същия момент в главата на Павел Спасов се родила „легендата” за „греховната любов”.
След излизането на книгата Слави Генев пред мнозина е споделял: „Абе, тоя човек от шега не разбира ли!”"
http://vestnikpriatel/
цитирай
4. stela50 - Вълнуващ постинг, Ати...
10.04.2017 10:38
Светли незабравими спомени за Велики българи... Благодаря ти...
Сила, любов, дарба... съдба. Спас Джонев - великолепно изпълнение !
Поздравления за теб, приятелко !
цитирай
5. donchevav - Бархетен глас, магично присъст...
13.04.2017 11:36
Бархетен глас, магично присъствие!
Благодаря ти, мила Ати!
Светли Великденски празници!
цитирай
6. tota - stela50, donchevav,
29.04.2017 22:36
Танечка, Вени,
Позволих си да споделя тази легенда, не само заради силата на любовта и копнежите по нея. Най - вече, заради Спас Джонев и неговото великолено изпълнение на творбата, чрез чувствата, които умело разкрива и чрез "бархетния", завладяващ глас.
Хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12149100
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031