Животът ми, уви, е колело.

                         Завършен кръг с началото и края.

                         С това, което вече е било,
                         душата си не бива да терзая

                                    Ясен Ведрин

                        НА  ВРЪХ  БЕЛЧЕВА  СКАЛА  

             /Един умален модел а Западния Балкан до София/

     Този връх е в страни от алпийското било на Витоша, наричано Платото, което от Черни връх през върховете Скопарника, Купена и после през върха Белчева скала достига до седловината Ярема с още две опции - слизане до  местността Царева ливада, от където има автобусна линия /№69/ до метрото на всеки 20 мин. или слизане в с. Железница. След тази седловина, Ярема, Витоша носи друго име, Плана -  по-малката и по-нежната й сестрица, красавица като нея.

     Южната част на Витоша е прекрасна. Подстъпите от юг към планината са от седловината Ярема, от селата Железница,   Ярлово,  Чуйпетлово и Кладница. Над тези села, както и над тези от север, Витоша е много сериозна планина, като във високата си част е подчертанно алпийска, с по-лош климат от от този по доста по-високите била и плата на Рила и Пирин. От нея извира великата река Струма, друга една река, Палакария, с много голяма алпийска водосборна зона обикаля в полукръг половината Плана преди да се влее в Искър. Още много са витошките реки и всяка има своята красота. Една от витошките реки – Владайската - заради водоснабдително съоръжение изтича към две морета, Черно и Бяло.  Няма да описвам Витоша както сторвам с непознатите планини, които преобладаващо посещавам, има достатъчно писано за нея. Към тази планина, която съм упознал изцяло/!!!/ преди много години имах заспали чувства, които сега прекрасното стихотворение на Великия поет, Колелото на живота, пробуди в мен. То внесе яснота в мислите ми, във върхов за мен момент - когато от вр. Белчеви скали се наслаждавах на красотата на едно от любимите ми места на тази малка планина, наричано Казана. И други Казани има по нашите планини, повечето от тях, циркуси. По страховитост витошкият Казан им отстъпва, но като красота – не! Ливади се редуват с различен цвят в зависимост от надморската височина, в зависимост от това, какви треви растат на определени места, има пояс, покрис.т със смрика, под него има борови гори, под тях огромни буки с различни форми. Нагоре към планината отива сива морена от сиенитни скали, достигащи билото, което тук е много широко, поради което бива наричано платото. На дясно над този Казан – друга красота, Големият Купен, а точно над него Купенът, висок към 2200 м. н. в. Ридът с изявеният на него вр. Белчеви скали достига Платото. В ляво остава друг огромен чал, Сивата грамада, наречена така заради морените, спускащи се на юг.

   Всеки преход от тези села към планината е много красив. От селата, които посочих се излиза на Витошкото плато, като се избере  желаната детинация – по долината на р. Струма от Чуйпетлово, по долината на р. Палакария от Ярлово, има още доста. Любимият ми от тези преходи в Южна Витоша е този от с. Железница. Този преход към алпийското било на планината съществува в няколко варианта, аз предпочитам започващия от местността Царева ливада. Доста сериозен път, по който пътуват и джипове минава през заслона Синята стрела, покрай върха Белчеви скали и достига платото с опция да се достигне до х. Акедемик без това тежко изкачване, като се премине през Казана - водосборната зона на р. Селска. Връх Белчеви скали е малко в страни от алпийското било, което дава възможност от него да се разгледа алпийският шедьовър, наречен Казана, над който виши снага личният връх Голям Купен. Макар и наречен Голям, този Купен е по-нисък от следващия, но има много характерна форма и е по-личен, защото е изнесен малко в страни от главното било на Витоаа. Вижда се дори от София.

От върха се виждат още много красоти – Рила, Плана, Лозенската планина, Балкана, София, селата по долината на р. Искър. Много е красиво тук.

   Много рядко идвам тук, но от Витоша, където ходех със спортна цел започнаха смислените ми пътуванията планините на България. Един кръг, на който тук бе началото. Този кръг стана много голям, извървявах го няколко десетки години. Но както казва Великият поет, той все някога ще бъде завършен, когато се съединят началото и кряя му. Аз съм съвсем близо до тази точка и размислен върху това съединение, радостен от красотата на всичко около мен и с прозрението на Великия поет, в което включих и себе си, тръгнах обратно към Царева ливада. Но за да се разделя по-бавно с тази красота, докоснала завинаги сърцето ми, минах по друга пътека, току под Казана. Тя разкрив други красоти...

   Наближавайки селото, размислен за красотата, с която се разделих и за стихото, се замислих колко важен е Поетът за хората. Ние цял живот мислим, правим нещо, търсим смисъл, а Той с един стих или куплет разкрива част от света, в който ние, обликновените хора се лутаме, търсим себе си, мястото по земния ни път, който извървяваме. Пътят, по който в един момент ще се съедини началото му с края...

   Някакво съвпадение или нещо, внушено Свише, но това е част от такста на една премъдрост в Стария завет, включена в текста на Немския реквием на Брамс.
   
   Ето го прекрасното стихо, което докосна сърцето ми:

 КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА

Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
аз искам със притворени очи
по пътя си отново да премина.

На прима виста в спомени отвред
да превъртя годините предишни.
И този съдбоносен пирует
да разпилее скърбите излишни.

Поуките - със стряскащи цени
да ме пропуснат - тихо, милостиво...
Да шепне младостта ми: Остани!,
а аз да съм й кремъчно огниво.

Ще мога ли да бъда някой друг?
Щастливец, от извечното белязан...
Да бъда там - преди... Не днес и тук,
в двубой със неизбежната боязън.

Животът ми, уви, е колело.
Завършен кръг с началото и края.
С това, което вече е било,
душата си не бива да терзая.

Да, вярно! Бях в годините си млад.
И не от раз ми стана някак криво.
Отсечките напомнят за квадрат,
а той не се придвижва въртеливо.

Безсмислено е тъжното "язък".
Дори земята се върти, за Бога.
Освен да си изпълня моя кръг,
не искам нищо друго. И не мога...

Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
дъхът ми всяко зло ще премълчи,
и... свършил своя път, ще си замина.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)

   Ще приложа линк с едно произведение на Шуман, Детски сцени. Пояснявам, че тези сцени са спомени на зрял човек за детския му свят и пиесите съвсем не са детски. Как детето си представя света когато е в началото на кръга, описан от Великия поет, цитирам пиесата Мечтание.