Мои познати се оплакват от майстори, работници, търговци, партньори –търсейки такива, налитали непрекъснато все на некадърници и мошеници.  Дама, която познавам от доста години, изпаднала в криза след поредния си неуспех в работата и финансовата безпътица, изпадна в самоизолация и депресия. Други пък, които са прочели някоя и друга книжка или статия в интернет за положителното мислене, са твърде уверени, че това не работи и е пълна заблуда…Примерите са много.

Преди време и аз се изкушавах да се спусна по нанадолнището на подобно мърморанско поведение. Днес вече си давам сметка, че това поведение съвсем не е безобидно. То крие много невидими опасности и най-лошото е, че подготвя един цикъл от взаимно обусловени отрицателни събития в живота ни.

Ето някои основни закономерности, които биха могли да са „ключът“ към разрешаването на проблема с негативизма. Тези, които не вярват в силата на мислите или пък биха повярвали, но само ако постигнат мигновени или поне бързи резултати, може и да прескочат текста.

Едва ли нещо в живота ни е случайно. Но колко от нас съзнават, че самите ние сме алфата и омегата на собствения си живот. Ние го творим, извайваме в детайли, шлифоваме. Може би е време да спрем да се оправдаваме или виним останалите. Разковничето е много просто: каквото генерираме във вътрешните си представи, това откликва във физиологията, а всичко това определя  поведението.