Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
24.07.2011 22:43 -
ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ -"СВОЕНРАВНИ КОНЕ"
Днес Светата православна църква чества С...
Знаменоската на Съединението Недялка Шил...
Снимки от Мелник
Знаменоската на Съединението Недялка Шил...
Снимки от Мелник
25-ти юли 1980 година ...
Не си отиде - отлетя, но си остана в нас завинаги!
Поклон!
цитирайНе си отиде - отлетя, но си остана в нас завинаги!
Поклон!
katan написа:
25-ти юли 1980 година ...
Не си отиде - отлетя, но си остана в нас завинаги!
Поклон!
Не си отиде - отлетя, но си остана в нас завинаги!
Поклон!
Моят Хамлет
Аз само част в стиха ще обясня,
дотам са пълномощията мои...
Заченат бях, естествено, във грях,
сред пот и нерви в брачните покои.
Аз знаех - над земята полетял -
нагоре все по-гибелно ще става.
Спокойно се подготвях да съм крал.
Бях принц - държах се както подобава.
Аз знаех - ще е както искам аз.
Лишения и липси не изпитах.
И служеха на мене в моя клас,
тъй както на короната бащите.
Не мислейки, изричах аз слова,
на вятъра без свян ги запокитвах,
че вярваха ми - бях им главатар -
децата с благороднически титли.
Страх всявахме в пазачите среднощ,
ний - шарка, разболяла времената.
На кожи спях, месо ядях от нож,
тормозех зли коне със стремената.
Аз знаех, че ще бъда възцарен -
роден със знак жигосан от съдбата,
от звън на сбруи бях опиянен,
злостта търпях във книжките, в словата.
Усмихвах се неискрено без труд,
а поглед таен, щом е зъл и горък,
да скрия можех - учен бях от шут.
Той мъртъв е: „Амин! Горкият Йорик!”
И аз отказах алчно да деля
награди, плячка, слава, привилегии.
За пажа мъртъв почнах да тъжа...
Заобикалях клонките зелени.
Забравих и ловджийския хазарт,
копои, хрътки вече не обичах,
от улова отдръпвах се назад
гончии и ловци налагах с бича.
Аз виждах как невинните игри
все повече приличат на безчинство.
И нощем тайно в бистрите води
отмивах се от дневното си свинство.
Проглеждах, оглупявайки съвсем,
но сляп бях за домашните интриги.
Не беше този век добър за мен,
ни хората му - и зарих се в книги.
Умът ми - лаком всичко да узнай,
разбра и неподвижност, и движение,
но полза от науки няма май,
щом срещат всеки ден опровержение.
С другарите ми нишката изтля,
на Ариадна нишката бе схема.
„Да бъдеш, или не” се питах аз
и мъчеше ме тежката дилема.
Все бурно е морето от беди
и мятаме стрели - просо във сито,
та отговора ний да отделим
от тоз въпрос, задаван упорито.
Глас на предци дочух да ме зове -
откликнах, но съмнения ме тровят,
нагоре мисъл тежка ме поде,
крилата плътски свличаха ме в гроба.
Споиха дните в мен нездрава сплав -
изстине ли - на прах ще се окаже.
Пролях кръв като всички - като тях,
не съумях от мъст да се откажа.
В предсмъртния подем се провалих.
Офелия! Отхвърлям участ тленна.
С убийството към тях се приравних
и в същата земя със тях ще легна.
Аз Хамлет съм - омразата презрях,
и плюех аз на датската корона,
но в техните очи в борба за власт
убивах аз съперника за трона.
Във раждането смърт ни се криви,
от изблик гениален лудост вее.
Задаваме все отговор фалшив,
без нужният въпрос да е намерен.
Владимир Висоцки, 1972
(Превод Светлозар Ковачев, 2009)
Едно голямо БЛАГОДАРЯ !
цитирайvalben написа:
Едно голямо БЛАГОДАРЯ !
Аз не обичам
Аз не обичам гибелния изход,
да бъда жив не ще се уморя.
Аз не обичам времето годишно,
в което с песента не веселя.
Аз не обичам явния цинизъм,
не вярвам във възторжени слова
и някой зад гърба ми да наднича,
четейки скришом моите писма.
Аз не обичам нищо полвинчато,
прекъсване на разговор без такт
и изстрел във гърба, а и когато
от упор стрелят - аз против съм пак.
Аз ненавиждам сплетнически версии,
съмнения, на почести игла,
или - когато галят все насрещно,
или с желязо стържат по стъкла.
Аз не обичам ситото доволство -
да караш без спирачки - по-добре,
досадно ми е хорското притворство
и че не помним думичката „чест”.
Криле на две строшени като виждам
аз жалост не изпитвам - не от злост -
насилие и безсилие не обичам,
но жалко за разпнатия Христос.
Да бъда малодушен не обичам,
обидно ми е за невинно бит.
В душата ми аз мразя да надничат,
или да плюят в нея с нагъл вид.
Манежи не обичам и арени:
обменят милион на дребно там,
дори след най-големите промени -
туй никога не ще обикна, знам!
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009Svetlozar Kovachev
Благодаря, Джули!:)
цитирайbven написа:
Благодаря, Джули!:)
Към върха
В памет на М. Хергиани
Ти върввиш по ледника без дъх,
с поглед, впит във върховете сини.
Горе сънно вдишва всеки връх
облаци, издишвайки лавини.
С теб внимават, като че покой
са ти обещали тия дни те -
пазят те от каменен порой,
пазят те и от пукнатините.
Идваше беда и димен пласт
бе покрил изцяло планината.
Ти не различаваше тогаз
срутването от пукнатината.
Ако бе за помощ позовал,
щяха в миг скалите да отвърнат.
Ехото им в радиосигнал
ветровете щяха да превърнат.
Ти почувства всеотдайността
в боя за превала - там самите
камъни ти пазеха гръдта,
рамо ти подаваха скалите.
Умният не скитал по гори...
Ти пое - не вярваше в мълвите.
Ставаше гранитът мек дори,
като пух се стелеха мъглите.
И ако след някой тежък бой
легнеш в тези планини далечни,
ще се наклонят като над свой
хребетите - обелиски вечни.
© Добромир Тонев. Превод, 1984Dobromir Tonev
Аз буден съм, но сън зловещ...
Аз буден съм, но сън зловещ ме гони
и гълтам хап с надежда да заспя.
Привикнах вече да преглъщам, да търпя:
организации, инстанции, персони
ми обявиха яростна война,
затуй, че насред тая тишина
аз огласявах в цялата страна -
не съм аз спица в колелата казионни,
затуй, че не мирясвах в сънища спокойни,
затуй, че щом излъчват песни мои
от старите ми буйни времена
по радиото чуждо, някой рони:
„Без той да знае... Няма той вина!”
И още за какво? Че взех жена,
която не избрах сред поданички родни
и упорито в чуждата страна
пътувам, а към дъното не ща,
и песен съчиних, и не една,
как бихме фрица с неговите орди,
как жертваха се редниците горди,
а и на сън не съм видял война.
Крещят: „Открадна нашата луна!”
и да открадна пак не ще се посвеня.
И клевета след клеветата вечно броди...
Не ми се спи... Очите ми са бодри!
Да се пропия няма, а с ръка
аз завещанието с кръст ще отрека,
и сам ще се прекръстя и акорди
за песен ще създам и не една,
и в песните едни ще прокълна,
на други пък ще сторя аз поклони,
затуй, че писаха да спрем да сме покорни!
Дори това със хап горчив да заплатя.
1973 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
цитирайАз буден съм, но сън зловещ ме гони
и гълтам хап с надежда да заспя.
Привикнах вече да преглъщам, да търпя:
организации, инстанции, персони
ми обявиха яростна война,
затуй, че насред тая тишина
аз огласявах в цялата страна -
не съм аз спица в колелата казионни,
затуй, че не мирясвах в сънища спокойни,
затуй, че щом излъчват песни мои
от старите ми буйни времена
по радиото чуждо, някой рони:
„Без той да знае... Няма той вина!”
И още за какво? Че взех жена,
която не избрах сред поданички родни
и упорито в чуждата страна
пътувам, а към дъното не ща,
и песен съчиних, и не една,
как бихме фрица с неговите орди,
как жертваха се редниците горди,
а и на сън не съм видял война.
Крещят: „Открадна нашата луна!”
и да открадна пак не ще се посвеня.
И клевета след клеветата вечно броди...
Не ми се спи... Очите ми са бодри!
Да се пропия няма, а с ръка
аз завещанието с кръст ще отрека,
и сам ще се прекръстя и акорди
за песен ще създам и не една,
и в песните едни ще прокълна,
на други пък ще сторя аз поклони,
затуй, че писаха да спрем да сме покорни!
Дори това със хап горчив да заплатя.
1973 © Светлозар Ковачев. Превод, 2009
Завинаги!
Поздрави, Джу!
Б.
цитирайПоздрави, Джу!
Б.
kalin8 написа:
Завинаги!
Поздрави, Джу!
Б.
Поздрави, Джу!
Б.
Надбягването на раванлията
Бягам аз, но някак по-различно,
по роса, из локви, по наклон.
Щом е раванлия - по-различно
нещо има, казват, в този кон.
А жокеят стремената с бяс
впива в мен през цялата езда.
Бих препускал във табуна аз,
ала без седло и без юзда!
Ножът, щом е в ножницата пъхнат,
става безопасен, става друг.
Ето ме - и оседлан, и спънат,
и с уста, разкъсана с мундщук.
С рани на гърба, треперя аз,
хълбоците - целите вода.
Бих препускал във табуна аз,
ала без седло и без юзда.
Днес ми предстои да изпреварвам.
Бягане. Днес фаворит съм аз.
Всички вярват в мен, но аз не вярвам -
и жокеят е с прегракнал глас!
Той ме ръга с шпорите в екстаз.
В първите редици - присмех... Ах,
как бих бягал във табуна аз -
без седло и без юзда - с размах.
Как танцуват всички преди старта,
всеки срещу всеки озлобен -
бесни, фанатични и хазартни,
и разпръскват пяна - като мен.
Публиката тачи моя ас,
майстора на висшата езда.
Ох, как бягал бих в табуна аз,
ала без седло и без юзда!
Няма да са златни планините -
аз ще съм последен, не герой:
аз ще му припомня синините,
ще го хвърля, ще изгуби той!...
Звън! И ме възсяда моят ас,
виждайки се в лаври увенчан...
Ох, как бягал бих в табуна аз -
ала без юзда, неоседлан!
Но какво ми става, как тъй смея!...
Чуждата ли стръв ме облада!
Аз не мога да се овладея -
аз не мога да не победя!
И какво да правя аз? Тозчас
да изхвърля своя корифей
и като в табун да хукна аз -
под седло, с юзда, но без жокей...
Вплетен във опашката, горкия,
влачи се след мен, пребит до кръв...
Аз, преди да стана раванлия -
исках като всички да съм прав!
© Добромир Тонев. Превод, 1984Dobromir Tonev
Песента на певеца пред микрофона
Достъпен съм за целия салон.
Пристъпвам към привична процедура:
икона уж е този микрофон,
з днес стоя като пред амбразура.
Не му допадам аз, от моя глас
навярно всички са се отегчили.
И знам, ако излъжа в нещо аз,
безжалостно лъжата ще усили.
Бие в кръста рампата с лъчите,
злостните фенери - във очите,
и прожектор ребром ме слепи,
в край мен - кипи!
Той, дяволът, е с безотказен слух,
способен да усети фалш до йота.
Макар за мойте грижи да е глух,
аз честно ще изпея всяка нота.
Особено хрипти днес моя глас,
но риск не бих поел с височините.
Че щом си изкривя душата аз,
той няма да изправи кривините.
Бие в кръста рампата с лъчите,
злостните фенери - във очите,
и прожектор ребром ме слепи,
в край мен - кипи!
И микрофонът с гъвкавия врат
върти пред мен главичката си змийска.
И хапе, ако забележи спад.
Да пея до побъркване ли иска?
Не се движи, внимавай с всеки жест...
Змия си. По езика те познавам.
Но аз съм змиеукротител днес,
не пея песни - кобри укротявам.
Бие в кръста рампата с лъчите,
злостните фенери - във очите,
и прожектор ребром ме слепи,
в край мен - кипи!
И като птиче лакомо и зло
той звуците кълве от дробовете.
Куршум ще шибне в моето чело.
Китарата - ще ми държи ръцете.
Това не означава кран, покой.
Какво е моя микрофон, кажете!
Кандило пред лицето ми е той,
но аз не съм светец и той не снети.
Бие в кръста рампата с лъчите,
злостните фенери - във очите,
и прожектор ребром ме слепи,
в край мен - кипи!
С най-прости гами пея и за миг
ако не е до края искрен тона,
аз получавам в този миг плесник
от стихналата сянка микрофонна.
Към мен - очи от целия салон.
Покой ли да очаквам или буря?
Икона уж е този микрофон,
а днес стоя като пред амбразура.
Бие в кръста рампата с лъчите,
злостните фенери - във очите,
и прожектор ребром ме слепи,
в край мен - кипи!
© Добромир Тонев. Превод, 1984
цитирайДостъпен съм за целия салон.
Пристъпвам към привична процедура:
икона уж е този микрофон,
з днес стоя като пред амбразура.
Не му допадам аз, от моя глас
навярно всички са се отегчили.
И знам, ако излъжа в нещо аз,
безжалостно лъжата ще усили.
Бие в кръста рампата с лъчите,
злостните фенери - във очите,
и прожектор ребром ме слепи,
в край мен - кипи!
Той, дяволът, е с безотказен слух,
способен да усети фалш до йота.
Макар за мойте грижи да е глух,
аз честно ще изпея всяка нота.
Особено хрипти днес моя глас,
но риск не бих поел с височините.
Че щом си изкривя душата аз,
той няма да изправи кривините.
Бие в кръста рампата с лъчите,
злостните фенери - във очите,
и прожектор ребром ме слепи,
в край мен - кипи!
И микрофонът с гъвкавия врат
върти пред мен главичката си змийска.
И хапе, ако забележи спад.
Да пея до побъркване ли иска?
Не се движи, внимавай с всеки жест...
Змия си. По езика те познавам.
Но аз съм змиеукротител днес,
не пея песни - кобри укротявам.
Бие в кръста рампата с лъчите,
злостните фенери - във очите,
и прожектор ребром ме слепи,
в край мен - кипи!
И като птиче лакомо и зло
той звуците кълве от дробовете.
Куршум ще шибне в моето чело.
Китарата - ще ми държи ръцете.
Това не означава кран, покой.
Какво е моя микрофон, кажете!
Кандило пред лицето ми е той,
но аз не съм светец и той не снети.
Бие в кръста рампата с лъчите,
злостните фенери - във очите,
и прожектор ребром ме слепи,
в край мен - кипи!
С най-прости гами пея и за миг
ако не е до края искрен тона,
аз получавам в този миг плесник
от стихналата сянка микрофонна.
Към мен - очи от целия салон.
Покой ли да очаквам или буря?
Икона уж е този микрофон,
а днес стоя като пред амбразура.
Бие в кръста рампата с лъчите,
злостните фенери - във очите,
и прожектор ребром ме слепи,
в край мен - кипи!
© Добромир Тонев. Превод, 1984
Джу, боя се че си от малкото блогъри, които разбират това, което Той разбра!
Един от моите идоли!
Бъди щастлива!
цитирайЕдин от моите идоли!
Бъди щастлива!
pegas08 написа:
Джу, боя се че си от малкото блогъри, които разбират това, което Той разбра!
Един от моите идоли!
Бъди щастлива!
Един от моите идоли!
Бъди щастлива!
Маски
Навярно изигран съм и рева
от смях като пред криво огледало:
ухилени усти, халки в носа -
като венециански карнавал е!
Край мене в танц тълпата се тресе
и в своя кръг въвлича ме и тласка,
и моето - нормалното лице
навярно всички взели са за маска.
Конфети, блясък... Да, но не за мен...
А маските упрекващо ме зяпат,
че тактът пак от мен е нарушен,
и стъпвам на партньора по краката.
Оттук да бягаш нещо те зове...
Или ведно със тях се весели ти?...
Надявай се под маски-зверове
лица човешки все пак да са скрити.
В перуки, в маски са като един -
от приказки или от книги взети...
Стои отляво тъжен арлекин,
палач е друг, безумен - всеки трети.
Един да се изкара иска бял,
друг образа си крие от огласа,
а някой да познай не би успял
лицето си от вечната гримаса.
Насред смеха избива ме на плач,
тъй както в хоровода съм се хванал:
току виж, някой с маска на палач
харесал я и с нея си останал?
Току виж арлекинът затъжи
завинаги с лицето си печално;
или глупецът тъпия си вид
забрави на лицето си нормално?
Аз по петите маските следя,
но всякакви въпроси са опасни -
току виж всички маски се свалят,
а там - полулица и полумаски?
И как да не проспя добро лице,
как честните надеждно да открия? -
Надянали са маски всички те,
лицето си в скала да не разбият.
Аз тайната на маските разбрах -
уверен съм във точния анализ:
с безлични маски някои от тях
предпазват се от храчки и шамари.
© Светлозар Ковачев. Превод, 2009Svetlozar Kovachev
Търсене
За този блог
Гласове: 61512
Блогрол
1. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" втора част
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. РУСКИ САЙТ
17. Библиотека
18. Чуден подарък - клипове от demidiin
19. Написано от Вестник "Посредник"
20. от скъп приятел
21. от Клео
22. Уникално
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. РУСКИ САЙТ
17. Библиотека
18. Чуден подарък - клипове от demidiin
19. Написано от Вестник "Посредник"
20. от скъп приятел
21. от Клео
22. Уникално