Странно от миналото все помня стени. Животът ми е преминал между тях. Стените на дома, в който живеех, стените на залата в която танцувах, стените на сцената...
         Сега е май! Цъфтят рози, любимите ми лалета, небето е синьо, синьо...Ухае на окосена трева и палитра от цветя. Слънчеви лъчи те галят, милват .Тези мигове са божествени, съвършени. Те те зареждат, извисяват и сякаш свалят стени - една по една и ти излиташ, ефирно, сляла дух свисше. Ти си бог, ти си чудо. И танцуваш, танцуваш! Тези стени стават прозрачни, ти минаваш през тях. И дишаш, дишаш, с пълни гърди. Света се завърта и става чудо...
         Аплодисменти! Сълзи от възторг.!Галиш сърцата, докосваш душите на публиката. И тя е с теб! Тя танцува, тя лети нависоко или умира...Въздуха в залата трепти под звуците на вълшебната музика на Сен - Санс. Ти си лебед - бял, фин, изящен. И плуваш, плуваш, носиш се над водата. Плясък на криле, изпъната шия, молитва към бог, сбогуване със земното...
         Стените ги няма! Те са били окови, суета, нереалност. Душата ти е свободна, волна, истинска.  И е бяла, бяла, бяла...



22.  10.2013
ДЖУЛИЯ БЕЛ 

Благодаря ти, Джу!