Аз няма да ти кажа, че те търся
във другите мъже, които срещам.
(Защо ми е да се повтаря същото?
Една измама стига за сърцето.)

Сега ми трябва обич земна, тиха –
балсам за раните ми по душата.
Каквото сме грешили, си простихме
и всеки да си продължи нататък –

без драми, без сълзи и късни думи,
с разбитите илюзии за вечност...
Една любов премина помежду ни.
Поне да ни направи по-човечни.

Преминава обикновено като светкавица, която трудно се укротява...Хубаво стихотворение, Ели!

Добре е, когато любовта ни прави по-човечни...

че героинята ти ще намери тиха и земна обич!
Хареса ми, стихотворението ти, Ели!
Прегръдки!

Поздрави! :)