Завържи ми ръцете! 
И двете! 
И очите ми с кърпа вържи... 
Остави, 
остави ми
нозете, 
и където решиш
ме води... 
Ще те следвам... 
Не вярваш ли? 
Гледай! 
Бог ме води, 
и пътят е свят! 
Всяка обич
е тиха победа... 
Аз съм просто... 
частица живот... 

Звучи клетвено, силно! Много ми хареса!
Поздрави, Софи!

Нека той сам да дойде при тебе.
Това е любов - да пуснеш птичето от клетката...

:)