Лодката леко разпорва водата.

Ти си гребло.

Защото не бързаме

Да гребем. Нямаме цел

Първо ще се целуваме. Ти ще хвърлиш вода

В моите очи. Аз ще се гмурна до кръста,

До изначалния грях.

А ти ще се смееш

С твоя бърз смях

Докато плуваме

И се държим, за ръце.

Ти си с по-мокро лице.

Вятърът ни отвива

В невъзможните те.

Рамото се измъква.

Усещаш ли как водата не иска да спре.