Постинг
16.09.2018 20:51 -
Под лунен сърп
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 6094 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2018 20:53
Прочетен: 6094 Коментари: 16 Гласове:
4
Последна промяна: 16.09.2018 20:53
Запитвал ли си се какво изпитва
умиращото цвете в късна есен...?
Под лунен сърп надеждите отлитат.
Мълчат щурци наказани - без песен.
И рижи хълмове пак втренчват поглед
в прегърбените мигове без броня.
Керваните им лъкатушещо се молят
пред Залеза - най-святата икона.
умиращото цвете в късна есен...?
Под лунен сърп надеждите отлитат.
Мълчат щурци наказани - без песен.
И рижи хълмове пак втренчват поглед
в прегърбените мигове без броня.
Керваните им лъкатушещо се молят
пред Залеза - най-святата икона.
Това стихотворение го усещам много близко до нагласата ми в момента.Пишеш както винаги вълшебно,сякаш минувач минава и ми казва ето,това чувстваш...
цитирайkaramelita написа:
Това стихотворение го усещам много близко до нагласата ми в момента.Пишеш както винаги вълшебно,сякаш минувач минава и ми казва ето,това чувстваш...
Изрази се много поетично, което на свой ред ме накара да изпитам усещането, че всички ние сме случайни минувачи по тротоарите на този свят. Всяка плътност в нас се разрежда до степен болезнено да констатираме неговата ефимерност. В този смисъл би следвало с напредване на възрастта да развиваме култ към Залеза!
Да имаш седмица на вдъхновението! Този поздрав /най-горе/ е за теб!
Страхотно си уловил нечии мисли ( понякога и моите ), които се въртят в главите при настъпването на есента! Поздравявам те!
цитирайЗалезите - ще са есенни..., ще започне да изчезва синьото от спектъра на светлината, ще има много повече червено и жълто..., и сиво
цитирайtikovpisane написа:
Меланхолично-сладостно стихотворение, Приятелю! Страхотно си уловил нечии мисли ( понякога и моите ), които се въртят в главите при настъпването на есента! Поздравявам те!
Ето, че премиерата на романа ти, в читалище Хайтов на 26 септември от 18.30 часа, наближи. Ти успя и това много ме радва. До скоро, Приятелю и да ти е разкошна новата седмица! Честит празник на София, а също и Вяра, Надежда и Любов!
vedrina написа:
Залезите - ще са есенни..., ще започне да изчезва синьото от спектъра на светлината, ще има много повече червено и жълто..., и сиво
Уви, есента смесва радост и печал, но тъгата в крайна сметка натежава. Честит празник на София, а също и Вяра, Надежда и Любов!
Една хубава редакция с изтриване на излишното/ малка идейна систематизация би превърнала минуса ми в плюс. Винаги се иска още малко работа.
цитирай Не ми е странно че и част от моите мисли си уловил с твоята гениална сказателност Младен :-)
Ами ние Хората сме същи като цветята и щурците и птиците и …, с присъщото ни човешко съмислие…, усещащи порива да пеят любовно пред Залеза и да отлетят на юг на есен.
цитирайАми ние Хората сме същи като цветята и щурците и птиците и …, с присъщото ни човешко съмислие…, усещащи порива да пеят любовно пред Залеза и да отлетят на юг на есен.
оригинален поглед към есента. Поздравления , приятелю.
Винаги изненадваш!
цитирайВинаги изненадваш!
10.
piligor -
само поетичен канибал може да съ...
17.09.2018 19:30
17.09.2018 19:30
само поетичен канибал може да съчетае в едно изречение
запитвал-изпитвал
слабо, слабооооо, хахахахъа
цитирайзапитвал-изпитвал
слабо, слабооооо, хахахахъа
morskipesni написа:
Като цяло-сносно, има живец но...Една хубава редакция с изтриване на излишното/ малка идейна систематизация би превърнала минуса ми в плюс. Винаги се иска още малко работа.
Плаша се от плюсове, защото почти винаги са незаслужени. А минусите вещаят перспектива и лесно се умножават на минуси.
lexparsy написа:
Не ми е странно че и част от моите мисли си уловил с твоята гениална сказателност Младен :-)
Ами ние Хората сме същи като цветята и щурците и птиците и …, с присъщото ни човешко съмислие…, усещащи порива да пеят любовно пред Залеза и да отлетят на юг на есен.
Ами ние Хората сме същи като цветята и щурците и птиците и …, с присъщото ни човешко съмислие…, усещащи порива да пеят любовно пред Залеза и да отлетят на юг на есен.
Може би носим по нещо от цветята, от щурците и от птиците, но без да го осъзнаваме. При всички случаи лимбичността ни е присъща, дори и за да уравновесяваме рептилийния си дял в мозъка.
rosiela написа:
Младене, оригинален поглед към есента. Поздравления , приятелю.
Винаги изненадваш!
Винаги изненадваш!
Твоето поощрение е радост за мен. Нека тази радост ти ес връща и те съпътства през новата седмица!
анонимен написа:
само поетичен канибал може да съчетае в едно изречение
запитвал-изпитвал
слабо, слабооооо, хахахахъа
запитвал-изпитвал
слабо, слабооооо, хахахахъа
Така да бъде. От слабаци не се обиждам.
Кервани от хълмове и залез като икона!
Това не всеки може да види...
Тъжна е твоята есен, Мисана!
цитирайТова не всеки може да види...
Тъжна е твоята есен, Мисана!
stih написа:
Образност! Кервани от хълмове и залез като икона!
Това не всеки може да види...
Тъжна е твоята есен, Мисана!
Това не всеки може да види...
Тъжна е твоята есен, Мисана!
Искам само да доуточня, че се касае за кервани от мигове, а не за кервани от хълмове. Хълмовете са винаги неподвижни и това обезсмисля образ като "кервани от хълмове". Колкото и развинтено въображение да имам понякога, не бих си позволил дързостта да прибегна към такъв образ. Докато миговете се движат и така формират "кервани от мигове". Именно тези кервани "лъкатушещо се молят пред иконата на Залеза". Залезът е с главно З, защото той символизира залязването въобще, а не залез от природен пейзаж.
Забележи, че съм изписал мигове и кервани с наклонен шрифт, именно с цел да избегна недоразумението думата кервани да бъде отнесена към хълмове.