Ще поместя няколко серии снимки от една красива, забравена вече от нас Българска планина, Бясна Кобила. Някога по нейното лило е преминавала границата ни със Сърбия, но от двете страни пак са живяли българи. При изгонваането на турците от Венеция и Виена австрийците освобождават от тях тези територии към 1986 г. и те биват присъединени към Сърбия.
   Бясна Кобила  има форма на подкова, във вътрешната част на която са Босилеградските села. Естествената им връзка е била с Кюстендил, но след преместването на граниицата  през 1919 г.те биват откъснати от българия и отделени от Сърбия с планината, която прилича на Балкана в дела Мургаш, на Язовата планина и на Руй. Планината е свързана с Осоговската планина от едната страна и от другата с Руй планина. Т представлява част от много дълга пранинска верига, съперничеща на Балкана, която съм описвал в блога си. Милевската планина е разклонение от Бясна Кобила.
   Населението в региона е намаляло много, защото живеещите тук могат да осъществяват връзки съмо с България, но тази възможност име е било отнета. Когато изродите  са определяли тази граниица през 1919 г. мисля, че са я определили така, за да измрат тук българите от непосилните условия на живот или да мигрират. Че условията на живот тук са много трудни посочвам факта, че тук сърби няма. Имало е изпратени на времето полицаи, партийни секретари и от УДБА, но след приключване на раотата им са се връщали обратно.
   Изходните точки за посещение на Бясна Кобила са селото Лисина, над което има прекрасен язовир, а от него пътека до вр. Стрешер. Пътят е поне 6 часа. Бясна кобила има и проход, висок е към 1800 м. Там си устройвам база, но пътят е много лош. Изходна точка са още селата Дукат и Горно Тлъмино.
   Това, което е на-чудното за мен е обстоятелството, че при тези тежки климатични условия българите там все още ги има- Те слизат в Босилгард да поработват по нещо, но сновното им занятие е гледането на животни. Те имат и една надежда - че "Наказателната граница" важала 100 години и след това отново ще се присъединят към България.



в. км. Отнетото ни след 1919 г, намиращо се в Сърбия, Гърция и Турция - то е към 10000 кв. км. предиимно планини аз не мога да прежаля. Считам тези региони за български и затова пиша за забравените български планини.



На тази и на следващите няколко снимки е вр. Стрешер, погледнат от различни места по билото на планината.

До това метрологично съоръжение е останал единственият граничен камък от границата между България и Сърбия до 1919 г.







Власинското езеро /язовир/. Виждат се двата острова на него както на яз Батак.



Идиоти са решили да стоят ретранслатор на вр. Стрешер. Нищо не са направили, но са го загрозили за години напред



                                                 По билото на Бясна Кобила



Вижда се пътят от високопранинския язовир Власинско езеро за гр. Сурдулица. Откъснатата част от България прилича на подкова - планината Бясна кобила, висока. почти 2000 м. Тя разделят Босилеградско от Сурдулица, град с моравски българи. Да се пропътува тозии участък през зимата е невъзможно, а пътят който се вижда навлиза в теснина и е опасен за пътуване и през лятото.



                      Маркировка на вр. Стрешер



                                            Било от Бясната Кобила.



В дъното и в дясно на тази снимка се виждат очертанията на планината Руй.



                 Обезобразеният от строителните идиоти вр. Стрешер.







Гънка на Бясната Кобила, зад която се вижда силуетът на Милевската планина.











Тук е имало букова гора. Сърбите са я изсекли и откарали от другата страна на планината. Тази сеч продължава и сега. Ето резултатът от екоразрухата - ужасяваща жега ии суша.



            Останки от буковата гора, която е преобладаваща за Бясна Кобила.



           Ще се възстанови ли някога природата след сечта на буковата гора?







            Оригинална букова гора. Под нея има села и затова е пощадена.



По тази планина има и естествени смърчови гори както при Ком или Чупрене.



























Тези маркировки са направени за туристи, изкачащи вр. Стрешер от Лисинското езеро. Сърбите наричат язовирите езера.







                                             По билото на Бясна Кобила.







Само под този окосмен триъгълник май има вода за дърветата. След изсичането на буковата гора тук климатът е променен.







Тази и следващите снимки са направени по билота на планината Бясна Кобила.

















 

Много хубави снимки си направил... Аз не съм виждал бясна кобила... А, сетих се за Кобилкина...

Чудесен постинг!

И всеки, който посегне, ще получи, рано или късно, божието възмездие!

Сърбия си го получи. Като начало. А има и още да пати и страда.

А на високомерната и нагла до безумие Англия тепърва я чакат изпитания и тегла.

Амин!

Поздрави за постинга !

Много ми хареса ище си го сложа на стената във Фейса.