Постинг
27.10.2016 11:25 -
КАРТИНИ ОТ ЕДНА РАЗХОДКА КЪМ КОПРЕН - 9
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 2352 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2016 11:35
Прочетен: 2352 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 27.10.2016 11:35
Маршрутът ми продължава към скалите, наричани Каците. От тук се виждат по-малко каци, но от към Дива Слатина те са много и с различна големина.
Картините наоколо са прекрасни, но ако се видят на живо. Снимките дават само бегла представа за природните красоти тук.
Преди четвърт век преминах горе по тези скали. Върху тях има полянки.
Мястото на Дупни камък като финал на масива на Копрен.
Тази площадка ползвам да снимам скалите на края на масива Копрен.
Този ужасяващ наклон на ската е под границата в наша територия. И него преодолях.
Най обгледната от всички скали тип каца.
В какво са се превърнали тук пасищата, хранили овцете, а те хората хиляди години
Непроходим смърч. Ако се навлезе в него изскачат сърни, които го ползват за скивалище през деня.
Кацата с много голям зум.
Това цвете го имаше навсякъде по билото.
Зад скалата е седловината Каца камък. Тук на определена дата се е правило събор и това е била едниствената възможност да се видят роднните от двете страни на тграницата. Под зорките погледи на милиционелрите и стражарите. Идиоти!
Копрен, от масива на който се вижда една шушка.
Малко по-голяма част от мадива на Копрен. Горе започва платото с езерата, в дясно над България стърчат скалите му, а финалът са Трите чуки.
Гранична пиръмида на неголяма скала, но и тя наподобява каца.
В първия момент помислих, че ме наблюдава Ирина Бокова...
Скулптура на глава?
Един от кандидатите ни зе президенти?
Водопадът погледнат много от далеч.
Ето първата каца, малка, ниска разлата. Ами какви каци има след нея!
/Продължава/
Следващ постинг
Предишен постинг
ЗЛА СТЕНА
Погледнеш ли я, тръпки те побиват ...
Раздира дрехи, длани, колене.
Добър човек до нея би възлязъл.
Предател – не!
От стъпките му тихи ужасена.
От погледа – две сребърни пари,
тя би го стрила долу, погнусена,
с най-злите си гранитни канари ...
Разлисти ли хилядолетна памет,
не, тя не вижда българин превит,
а пламъка на българското знаме
над буйните ни български глави.
Защото щом му идвало до гуша
пред някого да скланя рамена,
народът вадел гневните си пушки
и търсел свойта вярна Зла стена.
Една стена с високо, остро чело.
С орлови и соколови гнезда.
Една стена от три епохи взела
честта да бъде остров Свобода.
Злопаметна стена. Тя помни всичко.
Престрелки. Вик ранен. И смях среднощ.
И потъмняло име на момиче,
изрязано – кога ли? – с връх на нож...
Богомил Тодоров
***
Поздрави, Коста!
цитирайПогледнеш ли я, тръпки те побиват ...
Раздира дрехи, длани, колене.
Добър човек до нея би възлязъл.
Предател – не!
От стъпките му тихи ужасена.
От погледа – две сребърни пари,
тя би го стрила долу, погнусена,
с най-злите си гранитни канари ...
Разлисти ли хилядолетна памет,
не, тя не вижда българин превит,
а пламъка на българското знаме
над буйните ни български глави.
Защото щом му идвало до гуша
пред някого да скланя рамена,
народът вадел гневните си пушки
и търсел свойта вярна Зла стена.
Една стена с високо, остро чело.
С орлови и соколови гнезда.
Една стена от три епохи взела
честта да бъде остров Свобода.
Злопаметна стена. Тя помни всичко.
Престрелки. Вик ранен. И смях среднощ.
И потъмняло име на момиче,
изрязано – кога ли? – с връх на нож...
Богомил Тодоров
***
Поздрави, Коста!
Поздрави !
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18389