Реших да ти напиша нещо от дневника на Боян Пенев.  Дневникът и неговите интимни писма и спомени разкриват само някои важни черти от духовния му образ.  Боян Пенев е рядко явление в  културния живот на България в началото на миналия век. „Моето нещастие  -изповядва  той - е , че пораснах  с един идеал, който не е бил и не е за тоя свят.” Често се връщам към неговия дневник, спомени,  когато съм  насаме със себе си за да се докосна  до неговата богата душевност.

 

25 май 1906

„Мъката е копнеж за свобода.

Човек може да се самоубие под  гнета на непоносимо страдание и да изпита преди това същата радост, каквато изпитва пуснатият на свобода затворник.

Но, уви, то е и радостта на страхлив воин, който бяга от бойното поле. Защото самоубиството не е нищо друго освен дезертиране от живота.

Бори се докрай и умри в борба със съдбата си!”
 

 4 юли 1906 година. 

"На всеки случай за мен самия имаше нещо тъмно във всичко това, нещо, което чувствах като сила, която ще ми разкрие нови пътища, ще окрили духа ми и ще ме подеме. Но аз само за миг почувствах тая сила - тя не може да ме завладее. Остана мъчителна загадка. Аз искам всичко, което се зароди в мен, да го изживея, искам да прегори то в огнището на душата ми. Нещо тъмно искаше живот, без да ме пита - една друга воля, не моята воля. Дали то изчезна безследно, завинаги или се стопи в мен, за да пробуди отпосле с нова сила? 

 

" След изживяването на едно ражда се друго - човек живее с това друго, за да го изживее и превъзмогне, и тъй с богатството на неговата душа расте неговата смелост и сила. Това, което иска живот, трябва да се изживее, да прегори в огнището на душата. Само така се пречиства и възражда тя. Остане ли нещо неизживяно, непрегоряло, то се натрупва в нея и загася нейния огън. Неразумно е да се мисли, че посредством волята може да се преодолее всяко силно чувство, което считаме за опасно. Остане ли влечението неудовлетворено, колкото е по-мощно, толкова по-силно раздрусва душата и я разбива. Никаква воля не е в състояние да го преодолее.

Но все пак какъв красив трагизъм се крие в борбата между мощното чувство и силната воля - макар този трагизъм да довежда до вътрешни катастрофи...

 

В чистилището на душата ни прегарят всички страсти.

Тъмни, всевластни, свободни сили живеят в нас.

Те ще легнат пред нозете ни, уморени, готови да се покорят - ще изнемогват, но след един силен живот, в който не са срещнали никаква пречка.

Да можехме да живеем отделно от тях, да бяхме и ние свободни като тях...

Да можехме в техния живот да запазим цялостна душата си и върху тяхната смърт да издигнем своя живот..."

 

2 септември 1906

„ Възможно е човек да притежава такава богата душа, че в своя живот да не може да изчерпи своите най-съществени влечения и всички онези възможности, що се таят в душата му.”

 

4 септември 1906

„Любовта е мъка и жажда за творчество.”

 

27 октомври 1906

„Животът е постоянно разрушение на бляновете.”                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

 

23 септември 1907

„Любовта е безкрайност. А стремежът към всяка безкрайност е страдание. Любовта е винаги нещастна.”

 

31 декември 1907

„Отдавай се само на най-хубавите си настроения- само на тях! Щастието е винаги с нас – никога около нас – дори и когато любим.

Нека носим в душата си по една зима, по една студена самотност и по една лъчезарна пролет. Есента сама ще дойде със своята тиха замисленост, с нежната си тъга, със сочните си плодове. А всяка безсънна нощ е едно знойно лято.

Да прегори душата ни като  слънцето, което захожда е най-хубавата смърт.

Да не се чувстваме на земята- това е най - хубавият живот.

Да любим и да бъдем самотни – в това е най-хубавата наслада на страданието.”

 

Неговият  борчески патос и принципна последователност в търсене на високи духовни ценности и днес е пример за нас. Споделените  мисли в дневника разкриват другия Боян Пенев –сантименталния, изправен пред бездните на сърцето... 
                                     

 Биографични бележки*
Боян Николов Пенев (27.04.1882, Шумен - 25.06.1927, София). Завършва гимназия в Русе (1902) и славянска филология в Софийския университет (1907). През 1907-1908 е учител в София. Частен хоноруван доцент (1909), редовен доцент (1912), извънреден професор (1917), редовен професор (1925) в Софийския университет, титуляр на Катедрата по българска и славянски литератури (1925-1927). През 1912-1913 е командирован в Мюнхен и Берлин, за да се запознае с влиянието на немската литература върху славянските литератури; през 1913-1914 продължава командировката си в Краков, Варшава и Прага, където изучава влиянието на полската и чешката литература върху Българското възраждане. По покана на полското Министерство на просветата през 1923-1924 чете лекции по история на българската литература в университетите в Краков, Варшава и Лвов. Дописен член на БАН (1918). В Софийския университет чете лекции за българската литература през XVII и XVIII в., началото на новобългарската литература, българската литература преди Освобождението, дамаскини, В. Друмев, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Ал. Константинов, Ив. Вазов, началото на литературата у славянските народи, увод и преглед на славянските литератури, руска литература през Александровата епоха, руския стих, представители на славянския романтизъм, полския романтизъм, новата полска лирика, А. С. Пушкин, А. Мицкевич.

Боян Пенев е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от пьрвите десетилетия на XX в. Творец с ярко изразена индивидуалност и с разностранни интереси, които засягат както литературната история и наука, така и музиката, изобразителното изкуство и други области на човешката духовност.

 

 

 

 

 

 

 

*(материалът е взет от "Речник по нова българска литература (1978 - 1992)", Хемус, С. 1994;

 

 

 

 

 

 

 

 

"От вчера насам ми звучи една фраза от Григовата П Р О Л Е Т*. Едно твърде дълбоко чувство е изразено в тая лирическа песен. Там има и подем, и възраждане, и пробуждяне на блянове, и някаква скръб. С нищо в света не можем да се слеем напълно - не можем да се слеем и с тая вечно млада и бодра пролет. Тя минува край нас, капризна ижизнерадостна, нашепва ни нови песни ,отминава и се връща пак. Но ние носим в душата си една нова есен.

*Става дума за творба на великия норвежки композитор, пианист, диригент и общественик Едвард Григ /1843 - 1907/

НЕ КА БЛАГОДАТНАТА ВЪСКРЕСНА СВЕТЛИНА ДА СЕ
РАЗНЕСЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ !
Само доброто да Ви спохожда!
ВЕЛИКДЕН Е !

"Червен, червен ВЕЛИКДЕН,

пъстри яйца в кошница,

сбирайте се, дечица,

да Ви даря по яйце;

който от Вас превари,

няй-пъстрото ще вземе."

Ал. Божинов