Иво Голдщайн е преподавател по Средновековна история в университета в Загреб и бивш директор на Института по хърватска история към същия университет през 1991-1996г.

            Представената книга е в обем от 295 страници.Авторът е използвал над 25 основни източници и над 98 за различните исторически периоди на Хърватия.

            Въпреки, че има изследвания, с подобна проблематика, предлаганото научно изследване по обхват и съдържание, разкрива събитията в Хърватия от античността до настоящето и показва как един малък европейски народ води борба за оцеляване и формиране на своя независима държава.

            В сруктурно отношение материалът е разпределен по следния начин: Започва с предговор и списък на картите, отразяващи хърватските земи в исторически план, във въведението, освен краткия увод към историята на Хърватия, авторът разглежда и географските особености на региона. Преминава  през хърватските земи в античността, проследява населението, обитавало тези земи - илири, келти и гърци, оказали влияние върху културата, цивилизацията, етническата, икономическата и политическа характеристика  на региона.

            В изследването място е отделно и на първите векове на Хърватската история и основаването на Хърватската държава. Авторът, макар и синтезирано, проследява установяването на славяни и хървати на Балканите през VІІ и VІІІв., покръставенто им през ІХ век и разпространението му от два различни центъра, създали специфични обстоятелства и условия. Посочва, че учениците на Кирил и Методий пренасят в Хърватия църковния ритуал в славянския език, и по-специално, славянската азбука, която в хърватските земи по-късно се развива в глаголица. В същото време се разпространяват и латинския език, и литургия.

            Независимо от факта, че не е изяснено колко хървати са покръстени според единия или другия ритуал, това приобщава Хърватия в лоното на европейската цивилизация и стимулира цялостното и обществено развитие в края на ІХ век и началото на Х век прави възможно неговото включване в западноевропейската цивилизация на равни начала.

Отделено е място и на общественото развитие в Хърватия през ранното Средновековие достигнало връх в края на ХІ век. По много външни и вътрешни признаци страната започва да наподобява тогавашна Европа. Най-характерното за ранното средновековие в Хърватия е смесването на местното население с пристигащите нови заселници, интегрирането и допълването на техните култури, нарастващата сила на християнството и влиянията от различни части на  Европа. Така в ранното средновековие хърватите създават етническете, политическите и културните основи, които са запазени като тяхно исконно право и до днес.

В следващата глава авторът проследява историческото развитие на Хърватия през ХІІ – ХVІ-ти век, когато минава под управлението на Унгария. Възникват и се утвърждават феодалните отношения, Хърватия отново процъфтява. Променени са политическите и икономически условия, които бележат началото на културното интегриране между крайбрежната и континенталната част на Хърватия. Писането на глаголица се разпространява и на север. От това време датират първите литературни съчинения писани според местния говор. Писмената култура и необходимостта от книги здраво се вкоренява сред населението. През този период е постигната независимостта на Дубровник, който заема специално място сред хърватските градове. Икономическият просперитет осигурява стандарт на живот близък до този в Западна Европа. В края на ХІV-ти век започва разпадането на обединената държава. Възниква криза, която засяга всички социални групи, избухват граждански войни, в резултата на които са откъсната територии. Налагането на османското господство и завладяването на Далмация от Венеция разделя Хърватия на три политически обособени региона с нарушени връзки между тях. Това се отразява изключително неблагоприятно върху хода на историческите процеси. Независимо от политическата разруха и военният упадък, културата достига високо ниво на развитие в областта на литературата и изкуството.

В пета глава авторът проследява историческите процеси през ХVІ – ХVІІІ век, когато Хърватия е между Венецианската република, Османската и Австрийската империя. Разглежда военните конфликти, откроява поврата във войните срещу Османската империя, движението на Реформацията и Контрареформацията, намерили добър прием и силна подкрепа само в крайните райони на Хърватия. Разглежда и заговора на Зрински и Франкапан получил широк отзвук сред населението, в който представители на двете религии се борят за постигане на една и съща политическа цел.

Впечатлява умението на автора да пресъздаде борбата за освобождение от османско владичество и обединяването на хърватските земи под християнско господство. Проследява и процесите на интеграция на хърватската нация и на модернизация, които започват в края на ХVІІІ-ти век и оказват влияние върху развитието на държавата през голяма част от ХІХ-ти век. Много ярко са откроени и възрожденските процеси, които довеждат до формирането на нацията , революцията от 1848 – 1849 г. и процесите на модернизация и обединяване на хърватската нация. Очертава и контурите на сътрудничество и конфликтите между хървати и сърби, и различната интерпретация на югославизма и влиянието му върху историческите процеси на Хърватия.

Проследено е и  икономическото развитие, новите политически и национални събития, на които авторът е посветил много страници. Направените от него изводи, че съществуват етнически сходства между народите населяващи  земите на Хърватия, успоредно с това попаднали под различно икономическо и културно влияние те същевременно са и различни. Хърватите и Хърватия в западната си част традиционно са свързани с унгарски, италиански и германски региони и Западна Европа, както и силно са повлияни от средизеимноморския начин на живот.

В рамките на пет глави са разгледани и процесите протичащи в Хърватия, в годините от 1918 – 1941 г., когато е част от Югославия и следва нейното историческо развитие и нейния стопански, политически и културен модел до установяване на независимостта на Хърватия през 90-те години на ХХ-ти век.

В детайли разглежда войната между Босна и Херцеговина  и ролята на хърватите и Хърватия в нея, сблъсъците с Босна и непоследователната политика спрямо мюсюлманите и войната със Сърбия и шанса на Хърватия да се присъедини към Европа.

Представената книга демонстрира безспорно изследователските качества на своя създател. Книгата е превод от английски език, но в езиково отношение  вярно интерпретира историческите процеси и събития в Хърватия.

Книгата на Иво Голдщайн запълва една ниша в балкансата историография по проблемите на балканските народи.

В този смисъл трудът е необходим постамент за изследователи и специалисти, ценно справочно ръководство за държавници, дипломати и други в тяхната практика неотменно и нужно учебно помагало за студенти от различни специалностти – история, балканистика, право, журналистика и др. То е интересно четиво и за широката публика!