Сядам да пиша за този празник с резерви. Не защото страната ни е разделена по безброй критерии и отношението към празника е различно. Пиша единствено заради  правото на труд и на социална защита  на всеки един гражданин на Република България и заради видяното през днешния ден.

Но да се върна на празника. Кога за първи път са решили, и кой е решил, че трябва да се чества труда? От прочетеното става ясно, че той е продукт на условията на труд и необходимостта от социална защита на работниците.
 Появяването на празника се свързва с международното социалистическо движение през ХІХ век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя през 1886 година на първи май, когато се организира първата в историята общa международна стачка. В американския град  Чикаго на стачка излизат 300 000 работници с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. След тридневни протести стачката е рапръсната от полицията, а стачкуващите дават осем жертви.

В следващите години първи  май започва постепенно да се отбелязва в почти всички страни. В нашата страна международния ден на труда се чества за първи път през 1890 година. В периода 1945 – 1989 година  празникът се отбелязва с мащабни манифестации и празненства из цялата страна.

Понастоящем празникът е официален и е неработен ден. Държавната власт не се ангажира с провеждането на масово отбелзяване на празника. Честването е най-често отбелязвано от леви  партии и движения, като най-значителни са митингите-концерти.

Днес първи май се чества като ден на труда и е официален празник в редица държави като Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.

Но не самият ден и неговото отбелязване ме провокираха да пиша. А преживяното през днешния ден. Станах неволен свидетел на създала се ситуация във фирма, произвеждаща играчки в която започва поредица от принудителни престои....поради нечии интереси, а същевременно  има поръчка за милиони за изпълнение... Ситуацията е инфарктна...Как  работодателят  да защити работните места и наетите работници? И същевременно да изпълни поръчката в срок. Той би  успял само, ако имаше изградени структури, които да подпомагат бизнеса, и действаща  синдикална организация. Възникналият казус все още не е решен. Но той ме провокира да пиша за празника и същевременно да напомня, че трансформацията в нашето общество промени условията на труд. Същевременно постави  много въпроси свързани с правото на труд и неговата защита от една страна и запазването на работните места от друга. А те изискват не само констатации от Инспекциите по труда и налагане на санкции, а превантивна работа по места. Останалите институции между които Бюрата по труда, Агенцията по заетостта - също ..Колкото до синдикатите те трябва да заемат своето място на страната на работника, а не да работят само в защита на работодателите...и правителството ...

 Много са въпросите за размисъл ...и конкретния случай, и ширещата се безработица, продължаващите съкращения, и липсата на защита, обучението ...все въпроси, които убягват от полезрението на работодателите и институциите имащи отношение...

Празничността не е в представителността или заради самата дата ...

Празникът ще е празник, само тогава,  когато човешкият фактор  бъде приоритет в управлението и ежедневно се решават възникващите проблеми на хората ... Когато се разкриват повече работни места и същевременно работещите  получават необходимата социална защита...И да се създадат условия децата ни да се върнат ...

И все пак да е честит празникът на труда....Нали човек се ражда за да се труди и твори и да изпитва удовлетворение от факта, че е полезен...