За  значението на думите

 

Хризип твърди, че всяка дума е по природа двусмислена, защото една и съща дума може да се схване в две или повече значения. Обаче Диодор, по прякор Кронос, казва: „Никоя дума не е двусмислена, никой не говори и не мисли двусмислено, никакво друго значение не бива да търсим в казаното освен това, което е в мислите на говорящия. Но ако аз съм мислил едно, а ти си разбрал друго, то казаното може би е по-скоро неясно, отколкото двусмислено; защото двусмислената дума по природа би трябвало да бъде такава, че говорещият да казва две или повече неща наведнъж. Но никой не казва две или повече неща, щом мисли, че казва едно нещо.

 

За основния закон при спорене

 Закон, казват, било в диалектическата наука, че ако при обсъждането и разискването на нещо неизяснено ти зададат някакъв въпрос, ти трябва да отговориш, ала не бива да казваш нещо повече, а само да потвърдиш или да отречеш това, за което си питан; който не спазва този закон и отговаря или иначе, или повече от това, за което е питан, той се смята за невежа, непознат е с начините и правилата на спора.

За това към този закон е редно да се прибави и правилото, че не бива да се отвръща на коварни въпроси.

 

За въздържането на мъдрия от прегрешения

 

Когато бях в Атина, видях се с философа Перегрин, наречен по-късно Протей, известен със своята непоклатимост и постоянство; живееше той в една колиба извън града. И тъй като често го навестявах, аз чувах от него, Херкулес ми е свидетел, не едно или две полезни и почтени напътствия, сред които съм запомнил като особено интересно следното: Мъдрият мъж, казваше той, никога не ще извърши прегрешения дори ако има възможност боговете и хората никога да не узнаят греха му. Защото не страхът от наказания или позор трябва да ни предпазва от прегрешения, а стремежът и вътрешната ни обвързаност със справедливостта и почтеното. Ако някои все пак не притежават подобна дарба и не са просветени в този дух, та със свои сили и по своя воля да могат лесно да удържат от греха, всички те, смяташе той, са по-склонни да грешат тогава, когато преценят, че грехът им може да остане скрит, и се надяват поради тази скритост да избягнат наказанието: „ Но ако хората знаят, казваше Перегрин, че абсолютно нищо не може да се утаи за дълго, те ще грешат по-сдържано и по-свенливо.

”Ето защо, заключаваше той, човек трябва винаги да има наум следните стихове на  най-разумния от всички поети Софокъл: „Освен това не скривай нищо, тъй като щом всичко вижда, всичко чува, времето на показ всичко ще извади някой ден.” Други някои от древните поети, чието име не мога да си спомня вече е казал, че ИСТИНАТА Е ДЪЩЕРЯ НА ВРЕМЕТО.”

За значението на думата proletarii

 

Веднъж на форума в Рим цареше затишие в обществения живот поради веселото чествуване на някакъв празник и по този случай пред многолюдното събрание се четеше една книга от аналите на Квинт Ений. В тази книга се срещат следните стихове: „Щит и желязо, жадно за кръв, пролетарият носи за държавното благо; стените, града и площада той охранява...”

Тогава наоколо започнаха да питат какво ще рече думата „ пролетарий”.

Юлий Павел – поет – „Онези граждани, числящи се към римския плебс, отговори той, които били най-бедни и с най-невзрачен произход и чието имущество не е надхвърляло хиляда и петстотин аса, били наричани „пролетарии”, а които пък нямали никакви или имали съвсем малко средства, били назовавани „оценени само с главата си”, тоест „голтаци”, чиято единствена ценност бил собственият им живот; крайна сума, в чиито граници се оценявали „голтаците”, била 375 аса.”

Но тъй като се смятало, че имотът и парите са залог и поръчителство спрямо обществото и че на тях се основава и крепи вярната любов към родината, нито пролетариите, нито „голтаците” били записвани в армията освен при големи бунтове или опасности за държавата, защото техните семейства и имоти или били съвсем оскъдни, или изобщо не съществували. И все пак съсловието на пролетариите било на по-голяма почит и с положението и с името си , отколкото прослойката на „голтаците”, така в тежките за републиката времена, когато имало недостиг на млади хора, те били вземани в опълченията, въоръжавани за сметка на държавната хазна и наричани „пролетарии” /създатели на потомство/ не според оценката на имуществото им, а заради почетната им длъжност да създават потомство  /пролес/, защото, не можейки да помогнат на държавата с малкото си състояние, те все пак умножавали гражданите с многобройно поколение.

Що се отнася до „голтаците”, пръв Гай Марий  ги взел в армията и това станало или както твърдят някои – в страшните за републиката времена на войната с кимврите, или по-скоро във войната с Югурта, ако се доверим на Салустий; няма никакви данни и документи, че подобно нещо било правено преди него.

Ще цитирам най-накрая казаното от Салустий в „Югуртинската история” за консула Гай Марий и за „оценените с главата си”: „Междувременно той записвал войници в армията, но не според обичая на предците и по класи, а вземал всекиго, комуто се искало, и най- вече „оценените с главата си.” Едни приписвали това на недостига от добри граждани, други на честолюбивите му стремежи като консул, защото тази прослойка му помогнала да се прочуе и издигне и защото за човек, стремящ се към власт, най-бедният е най-удобен.

 

*„Атически нощи” всъщност са обърнати към широката публика. Филология и математика, музика и философия, история и медицина, анекдоти и морални поучения, куриози от древността и практически съвети за настоящето - всички те са сглобени в едно цяло въз основа на несложен композиционен принцип: всеки откъс да третира тема, различна от темата на обкръжението, принцип, сякаш имитиращ пъстрия привиден хаос на житейските събития...

Две похвални качества отличават грижливия събирач Гелий: прецизността, с която той използва източниците си и която го поставя над подобните нему съставители, и режисирането на всеки откъс, в който знанието не е просто изложено като полезна информация от типа на "Естественонаучна история" на Плиний Стари, а е разиграно - като диалог, като разговор или гощавка, като любопитна случка из живота на автора в Рим или Атина..."

Анна Николова

**Авъл Гелий (около 125 - след 180 г. сл. Хр.) е латински автор и граматик, вероятно от африкански произход. Предполага се, че е роден и израстнал в Рим. Учи граматика и реторика в Рим, както и философия в Атина. Единствената му книга - „Атически нощи” - е замислена и започната именно там. Завършена е след завръщането на автора в Рим.

Книгата е блестящо и неостаряващо четиво!

Няма въведени мнения.

Изпрати мнение

За да можете да давате мнение, трябва да сте регистриран потребител и да сте влезли с вашето име и парола.

showPane("pane1", null);  

По тоя повод за времето, искам да ти кажа един израз, който помня от една възрастна жена, която преди доста години ни беше хазяйка. Бог да я прости. Та тя казваше, Нищо тайно и нищо трайно няма на тоя свят..ще ми се за второто да не е била права, но имаше и други доста мъдри мисли..А Атически нощи достъпна ли е за прочит!? Благодаря ти за интересния постинг, Насе!

Тези извадки съм направила през 1986 година. Четях написаното от Авъл Гелий с много голям интерес. Има какво да се учим от древните мъдреци и писатели. Да, достъпна е ...но винаги при всяко издаване се изчерпва бързо ...