2. Милтън Фридмън основателят на монетаризма и критик на регулативизма

Фрирдмън в своите публикации отбелязва, че има само два начина за координиране на икономическия живот на хората. Единият е централизираното управление изградено върху принудата. Тоталитарната държава избира този тип координация на стопанския ред. Вторият начин предполага доброволно сътрудничество на индивидите.

Две са главните методологически характеристики на икономическата теория на Фридмън:

 - първо, той е за на такава теория, която да може да прогнозира, да предсказва събитията, а не да се задоволява само с тяхното обясняване;

 - второ, предпочита малките икономически модели пред големите;

За разлика от кейнсианския модел    неокласицизмът превръща в приоритет микроравнището в което протичат основните процеси.

Задачите на съвременната теория за парите са формирани от Милтън Фридмън. Той и неговите последователи разглеждат теорията за парите не като теория за търсенето на пари, а като теория призвана да даде отговор на следните въпроси:

 - как изменението на цените и равнището на производството се „скриват” зад изменението на номиналния доход

 - как външните фактори въздействат върху равнището на номиналния доход

 - „каква е траекторията на движението на икономиката при краткосрочното и дългосрочното равновесие”

Според М.Фридмън една такава теория би следвало да се базира на предположението, че в краткосрочен период състоянието на икономиката съществено зависи от способностите на индивидите правилно да прогнозират икономическите процеси и явления т.е. от съвпадението между прогнозите на индивидите и действителните социално-икономически резултати.

Основа на монетаристката концепция става теорията за „номиналния доход” предложена от М. Фридман в началото на 70 – те години на 20 – ти век. Тя представлява едно съединяване на традиционните за неокласическия синтез макроикономически модели с редица специфични постановки, отразяващи монетаристките представи за измененията на паричната маса в обръщението и процентните ставки в условията на краткосрочното неравновесие. За целта М. Фридмън използва като изходен момент на своя макромодел шест уравнения, позволяващи от една страна да се предположи, че целите са фиксирани в резултат на което изходният модел се превръща в обикновен кейнсиански модел за определяне равновесното значение на дохода и процента. Но от друга страна тези уравнения дават възможност да се предположи, че реалният доход се определя екзогенно (външно) и съответства на равнището на производството при едно пълно използване на всички налични ресурси, в резултат на което моделът се превръща в неокласически, позволяващ да се определи равновесното значение на  цените и процента. Но и в двата случая, като посочва и самият М. Фридмън, „...не може да се получи отговор на въпроса как могат да се изменят едновременно и цените и равнището на производството.” В теоретичния модел за „номиналния доход” няма място за безработицата, а се допуска само наличието на такива хора, „ които ръководейки се от своята система на приоритети и ценности, предпочитат свободното работно време при съществуващо равнище на реалната работна заплата...”

Моделът на М. Фридмън за „номиналния доход” и получените от него резултати са квинтесенцията на методологическите и теоретическите постановки на монетаристите при предлаганите от тях подходи и методи за изследването на икономическите процеси и явления. В основата на този модел лежат предположението за една вътрешна устойчивост на съвременната западна икономика и предпоставката за устойчивостта на функцията на търсенето на пари, разглеждана от монетаристите като условие за постоянна еластичност на търсенето на пари. В модела не се засягат редица въпроси като: влиянието на паричната политика върху структурата и равнището на процентните ставки, влиянието на изменението на процентните ставки върху съвкупните разходи, процесите, извършващи се в отделните сектори и отрасли на икономиката, мероприятията на кредитно – парична политика и др. Важността на тези въпроси е подчертана и от самия М. Фридмън. Според него „...изменението в предлагането на пари ще въздейства преди всичко но финансовия пазар, а значително по-късно и върху пазара на стоките и услугите...”

Основният практически извод, който монетаристите извеждат от модела за „номиналния доход”, се свежда до т.нар. „правило на Фридмън”, съгласно което за осигуряването на устойчиви цени и стабилен икономически растеж е необходимо и достатъчно да се поддържа темп на нарастване на паричната маса в обръщението на равнище от три до пет процента в годината.

В монетаристкия подход към въпроса за съотношението между темповете на инфлацията и равнището на безработицата са залегнали хипотезата за естественото равнище на заетостта и предпоставката за адаптивния характер на очакванията та икономическите субекти. За разлика от класиците, М. Фридмън не се стреми да определи факторите, които са в основата на естественото равнище на заетостта, а поставя само въпроса за причините, предизвикващи отклонението на икономиката от нейното „естествено” състояние.

Решаването на този въпрос той свързва с проблема за адекватните субективни очаквания на икономическите субекти. Изходно положение на анализа на М. Фридмън е тезисът, че колебанията на търсенето и предлаганото на пазара на работна сила определят равнището на реалната работна заплата, но в нея се отчита не фактическото, а очакваното равнище на цените.

Като подчертават определящата роля на очакванията в динамиката на валутните курсове и платежните баланси, монетаристите се опитват да предложат и механизъм за тяхното формиране. Те се обръщат към т.нар. хипотеза за „рационалните очаквания”, съгласно която очакванията на икономическите агенти са „рационални”, доколкото са основани на цялата достъпна за тях информация - гаранция за най-добра прогноза на предстоящите събития.

Разбирането на М. Фридмън за същността на пазарното стопанство и неговите характерни особености се откроява при сравняването от него на двата основни типа икономики: пазарната и командната, а така също и при опита да се даде отговор на въпроса в каква степен пазарният механизъм може да бъде внедрен в командната икономика, до каква степен елементите на командната система са допустими в пазарната икономика.

М. Фридмън характеризира идеалната пазарна икономика като система, в която съвършено независими индивиди, ръководейки се от собствените си интереси, осъществяват помежду си доброволен, взаимоизгоден обмен. Идеалната система на командната икономика предполага, че хората действат не като суверенни субекти, а само като изпълнители на определени заповеди. Според него в реалния живот „чисти” икономически системи няма. В пазарната икономика се срещат елементи на командната икономика в следните сфери на обществено - икономическия живот:

 - където е невъзможно да се установят пазарни отношения;

 - където ефективността не е единствената  цел;

 - където резултатите от действията на едни хора могат да засегнат интересите на други хора, нямащи непосредствено отношение към техните действия. Подобни отклонения от „чистата” пазарна система никога не изчезват напълно, тъй като те могат да бъдат  резултат както на съзнателната политика от страна на  държавата, така и на действието на стихийните сили. Но за сметка на това, според Фридмън, тези елементи придават на системата динамичност и способност да преживява независимо от причините за тяхното запазване.

Според него  пазарната система е по-жизнено способна от командната преди всичко поради обстоятелството, че свободния обмен на стоките, на базата на които тя е основана, се осъществява само тогава, когато това е изгодно и за двете страни.

В този смисъл Фридмън споделя схващането на Адам Смит, че човекът, който действа в интерес на своите собствени нужди, ръководен от така наречената „ невидима ръка”, в крайна сметка съдейства за благото на всички членове на обществото.

М. Фридмън разглежда и определя механизма на цените като ”нервна система” на пазарния механизъм. Според него съществуват три функции на цените: информационна, стимулираща и разпределителна. Информационната функция е свързана с това, че цените носят в себе си информация за потребността от едни или други стоки, за дефицита или излишъка от ресурси и т.н. Тази функция,   според М. Фридмън, има изключително важно значение за координирането на икономическата активност. Втората функция има за задача да стимулира хората при използването на наличните ресурси, така че да получат най-високо оценени пазарни резултати, да използват най-икономични начини за производството на материални блага. Третата функция показва защо и колко получава  един или друг икономически субект.

Фридмън разглежда всички тези функции като тясно свързани помежду си и опитът да се пренебрегне една от тях, според него, оказва негативно влияние върху другите. Той посочва, че именно едно такава тенденция е характерна за плановата икономика, където се правят опити да се съхрани и стимулиращата функция на цените и да се представи тя отделно от разпределителната. По този повод той пише: „Цените стимулират хората само защото оказват влияние на разпределение на доходите. Ако това, което човек получава за своята дейност, не зависи от това какво той работи, ако цените не изпълняват третата функция – разпределението на дохода – то тогава няма смисъл да се безпокои за информацията която носят в себе си цените и няма смисъл да реагира на тази информация.”  Това обстоятелство, според Фридмън, се отнася не само за командната икономика, но и за пазарната, която има значителни елементи на държавна намеса. Тази намеса води до това, че хората си осигуряват определено равнище на доходите независимо от цените, на които те могат да продават. В този случай командването се превръща в алтернатива за цените. Механизмът н цените в една икономика е добър само ако дава постоянна информация, позволяваща да се оцени както дейността на човека, така и съответстващите начини за нейното коригиране. Според него не е задължително пазарния модел на една икономика да господства в обществото. Днес в условията на индустриално развитото общество намесата на държавата за осигуряване за всички желаещи членове на обществото на такива блага като образование и медицинско обслужване е неизбежно и желателно, поради което е необходим един разумен компромис между елементите на диктата и индивидуалната свобода.

Монетаристите абсолютизират „естествената” заетост, разглеждайки я като породена от природните сили. Фридмън допуска и наличие в тази безработица  на определени елементи на „принуда”, които свързва с действието на „външни” сили, които възпрепятстват формирането у хората на правилни представи за икономиката. Към тези външни силите те отнасят профсъюзите, които със своите действия допринасят за съществуването на безработицата.

 

но аз съм с теб. Не обичам властващите, управниците, политиците.Вчера дори се разплаках -в шести клас пеем еврейска песен с децата, дали щото министрите са евреи, но е болно.Българи сме все пак. Ине само еврейско, дори турски фолклор учим, който няма нищо общо с християнството.Боли, душа, задушавам се, не ще издържа проклетата образователна система!!!!!!!
Отплеснах се, но ще ми простиш,
продължавай все така да светиш!
Целувки!

Зная, че сме много и ще се намерим. България трябва да я има. Ние жените даваме живот и пазим живота. Не ни е безразлична съдбата на идващите след нас- децата, нашето продължение...По-важното е, че вече има мисъл и воля да се обърне поглед към майчицата ни БЪЛГАРИЯ! Скоро, много скоро!
Благодаря ти!