"Името и творчеството на френския поет Жак Превер (1900-1977) са живи и днес, защото стиховете, сценариите, текстовете за песни, които той ни остави, са дълбоко демократични по дух, говорят на разбираем език, дишат човечно и нежно, възпяват любовта, борят се за свобода и социална справедливост, ненавиждат войната. Поради това поезията на Превер, пресъздадена на много езици, е близка на хората от цялата земя и продължава да им носи - въпреки ужасите, сред които живеем днес - вяра в един по-човечен утрешен свят." - Валери Петров

Тази любов,

Толкова пълна със щастие, с радост и присмех.
Трептяща  от страх като дете посред мрака
и толкова сигурна в себе си като човек крачещ спокойно в нощта.
Тази любов, навяваща страх у другите хора,

които бледнеят и почват да шепнат пред нея.

Тази любов, гонена дълго от нас и от нас направлявана,

 Мачкана, бита, забравена, пъдена.

 Тази любов, толкова жива, все пак обляна от слънце:

Тя е твойта любов! Тя е мойта любов!

Онова, което за нас бе винаги ново, което не се промени.

Тя е истинска като растение,

Тръпна като птица

И като лято гореща и жива.

Ние двамата бихме могли да си тръгваме и пак да се връщаме.

Бихмае могли да забравяме, да заспиваме, да се будим отново,

Да стареем, да страдаме, да заспиваме и пак да мечтаем за смърт

и пробудени пак да се смеем за миг подмладени.

Но тази любов ще остане при нас, упорита и жива като желание,

като памет жестока,

като жалба нелепа,

нежна като далечния спомен,

студена като късче от мрамор,

красива като деня и крехка като малко дете.

Тя ни шепне без думи и аз цял изтръпнал я слушам.

И викам за теб, и викам за мен и я моля.

За теб и за мен и за всички, които са влюбени, които са любили някога.

Викам към нея, за теб и за мен и за всички останали, макар непознати.

Остани! Недей си отива!

Ние, които някога сме обичали, бяхме забравили вече за тебе.

Но ти недей ни забравя! Ние нямаме друго на тая земя освен тебе.

Недей ни оставя да станем студени и все по-далечни, все по-далечни.

Дай ни знак, че си жива, безразлично де, безразлично кога,

Дори късно да бъде!

Излез из леса на нашите спомени! Подай ни внезапно ръка и спаси ни!

 Повече за автора :
http://www.slovo.bg/old/litforum/109/asugarev.htm

 Сугарев Атанас, Да нарисуваш поезия, Литературен форум, бр. 9, 06 - 12 .03.2001.Брой 9 (4)50), 6.03. - 12.03.2001 гБрой 9 (450), 6.03. - 12.03.2001 г