Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2008 11:34 - Възкръснал спомен
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4229 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 18.07.2012 11:09


Здравей, приятелю! Възкръсна спомен от твоята прекрасна песен „ Где си било яре мойе» Споделям го с теб  и с всички приятели това, което изплува в мислите ми! Роди се един малък разказ. Благодаря ти! Хубав ден!!!

 

Носех вилата, като гега

Слушам една невероятна балканска песен с народни мотиви, разказваща за изгубило се яре в планината ...”кой те чува яре мое, кой те чува душо мое.... сви чобани газдо мое ...сви чобани душо море , сви чобани планинари” ...

Тъжна песен, тъжна мелодия ...от време навреме се чува и звъна на хлопките....Сякаш стадото в планината пасейки, бавно се придвижва и дан, дан, дан ..отеква в простора ...

Мисълта ми бяга през времето ..Един  спомен напомнящ ми за моите корени, за онова място, което очите търсят докато си жив..

Бях ученичка в прогимназията...събирахме сено на Елан –тепе. Една местност, която граничи почти с Родопа планина ...Като изправиш глава и погледнеш - пред очите ти Сини връх....Диплили сме, диплили цял ден сеното и приключили работа, почти на залез сльнце се прибираме в селото. Вървим по прашния път с останалите момичета . Те разпалено коментират преживяванията си през деня....Само аз съм прекарала вилата през раменете досущ като овчарска гега...  вървя малко в страни от пътя слушайки ги, усмихвайки се....Върви срещу мене човек от селото, който не съм запомнила. Познал ме на кого съм дете ... И като се засмя гръмогласно каза: - Ех, тя крушката не пада по-далеч...Я виж ти, как носиш вилата, като гега, нали си от чобанско коляно ...

Погледнах го озадачено, продължавайки да се усмихвам. Та нали тогава още нищо не знаех за дедите ми и още по-малко за поминъка им. Всичко вече беше в стопанството.... След време започнах да проявявам по-голям интерес, питах и разпитвах кой как се е казвал, откъде е дошъл, защо, все въпроси към близките ми От разговорите разбрах, че поминъкът им е бил земеделие и скотовъдство. И намерих отговора, защо единственото момиче на мъжете продължили рода ..тогава носех вилата, като гега ...

Трудно ми беше да разбера, та нали за мен началото е от мама и татко , от чичо и чана...тогава научих за фамилията на моя прадядо -Странджеви, дошли преди 1828 година с бакърче злато, купили над 200 дка земя и на всеки декар земя – имали и по една овца. Достолепие българско и борба за живот ... Така до Първата световна война, когато неговите двама сина не се завърнали....Започнала сирашката неволя....и битката за оцеляване ...

           Тази хубава песен и музика, която струи  я нося вътре в себе си,...Дори без да звучи я чувам...Честичко ми е тъжно, защото обичаните от мен мои близки ги няма, а спомените ме глождят отвътре - да искам да ги видя, да чуя гласовете им... Да видя отново онези места с простора и хлопките, с песните на птичките, с гласовете на хората...хората, които ги няма вече ...Останал е само споменът...

http://www.youtube.com/watch?v=ZqwvIslO7Zg&eurl=http


Тук може да чуета песента:

http://www.youtube.com/watch?v=ZqwvIslO7Zg&feature=player_embedded







Гласувай:
1




1. martiniki - :)
13.06.2008 10:31
Хубаво си го разказала, трябва да знаем, помним и пазим корените си, за да сме човеци :)
цитирай
2. optimum2 - Поздравления чудесно казано
15.06.2008 20:38
Радвам ти се, как си го нанизала - от душа излиза.
Имаш едно предимство - когато пожелаеш можеш да отидеш и да видиш тези хубави места, които те свързват с нещо чисто и свято.Възползвай се.Не всички го могат.
Моля за извинение, че говора на "ти", но това е чувство, което споделям и аз, но немога да го изпълня.
Лек следобед :-))
цитирай
3. tota - @ martiniki - :) , @ optimum2 - Поздравления чудесно казано
15.06.2008 21:29
Благодаря Ви! Наистина е излезнало от душата ми... Днес за няколоко часа бях там, наистина е невероятно да се докоснеш отново и отново до това, което носиш в себе си... Напълних очите си с изгледите, които са оставили следа в съзнанието ми ...А, да знаеш корените си - това наистина е вълнуващо ..трябва да го предадем на продължението ни - нашите деца! Хубава вечер!
цитирай
4. tota - Това е песента
21.02.2010 00:35
http://www.youtube.com/watch?v=ZqwvIslO7Zg&feature=player_embedded
цитирай
5. tota - Текстът на песента може да се прочете и чуе само тук:http://kuracpalac.blog.bg/turizam/2009/05/30/gde-si-bilo-iare-moe.341632
02.05.2011 15:55
Где си било, яре мое,
Где си било, душо море?
"У планину, газдо море,
У планину, душо море."
Кой те чува, яре мое,
Кой те чува, душо море?
"Сви чобани, газдо море,
Сви чобани, душо море,
Сви чобани планинари."
Кой те бие яре мое,
Кој те бие душо море?
"Сви чобани, газдо море,
Сви чобани, душо море,
Сви чобани планинари."
Како плачеш, яре мое,
Како плачеш, душо море?
"Кекер-бекер, газдо море,
Кекер-бекер, душо море."
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12151077
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70673
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031