76 г. от рождението и 27 години от кончината на поета Андрей Германов

                                   
                                                                                                                                                  Андрей Германов

Андрей Димитров Германов е роден на 17.06.1932 г. в с. Яворово, Варненско. Гимназия завършва в Дългопол, а руска филология в Софийския университет през 1955 г. Работил е като редактор във в. "Народна младеж", в изд. "Народна младеж" и "Български писател", като зам. гл. редактор на сп. "Съвременник" и гл. редактор на сп. "Пламък". Поет и преводач. По-важни книги: "Работнически влак. Стихове" (1962) "Родов герб. Стихове" (1964) "Равноденствие. Стихове" (1965) "Да ме запомниш. Стихотворения" (1967) "Преображения. Стихотворения" (1970) "Като въздишка. Лирика" (1970; 1975), "Мост. Стихове" (1970), "Четиристишия. Стихотворения" (1974), "Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии, епиграми" (съвм. с Ив. Николов; 1974) "Нови четиристишия" (1976) "Самоубийствено живеем" (1979) "Шаячни момчета. Спомени" (1981). Умира през 1981 г.

http://liternet.bg/publish13/a_germanov/nostuvka.htm

 

Есента

 

Вън шуми

безутешния есенен вятър,

носи сухи листа

като сгърчени старчески шепи,

носи глухия рев,

яростта на прибоя безсънен,

носи мъртвия студ

на безлюдния есенен пясък.

Свършва лятото.

Идва ранната есен.

Пада късния плод,

Напоен с гъста слънчева сладост,

бавно стине земята.

 

В тази идваща есен

аз съм тих,

аз съм чист

като цялата тая

безкрайна синьопрозрачна вселена.

И през мене блести

това хладно залязващо слънце,

и през мене минава

безутешният

есенен вятър...

 

Ти ми трябваш сега.

Дълъг път ме очаква напред.

Тежък път .

Есента.

 

Все по-малко приятели.

Все по-малко желания.

Все по-малко илюзии.

Все по-малко мечти.

Все по-малко лета.

 

Есента.

 

Ти ми трябваш сега.

Аз съм толкоз самотен без теб

в тази идваща есен,

в тази празна синопрозрачна вселена,

в която сърцата се сбират две по две

в предчувствие ясно за студ.

Ти ми трябваш сега.

Дълъг път ме очаква напред.

Тежък път.

 

Есента.

 

*****

Не зная тайната на стиховете

 

Покълва в мене всеки ясен стих,
тъй както от пръстта покълва цвете
и тъй расте - неотклоним и тих.

Каква ръка незнайна ги излива?
Защо се блъскат в мене като в бряг?
Дали съм прав, когато със молива
аз спирам техния привичен бяг?

Къде извират те? Какво ги ражда?
Неясност. Тайна. Космос. Битие.
Те с нещо ми напомнят болка, жажда,
сълза и обич ми напомнят те.

Дали на друг не служа аз със слово?
Но стигам до минутата добра -
те натежават в миг като олово
и аз не мога вече да ги спра.

Не знам сега добре ли, зле ли сторих,
но между труд и обич, смърт и грях
живота си във стихове повторих,
съдбата си във стихове изпях.

Други негови стихове

Отдалечаване - Андрей Германов
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=151

Четиристишия Андрей Германов

http://www.litclub.com/library/bg/germanov/chetiristishia.htm

 

За него

 

Иван Гранитски  за showPane("pane1", null); Андрей Германов

 

Поезията на Андрей Германов има една цел - човекът. Тази поезия е насочена към проникването в необятните пространства на човешката душевност. И ако в творбите на поета понякога прозвучават трагични нотки, то е, защото той знае, че истинската хармония на човешката душа е изстраданата, пречистената във вътрешната борба и раздвоение, в несекващото колебание и съмнение хармония. И макар в един стих поетът носталгично да заявява: "Ще ме откривате, но късно: когато няма да ме има", ние не само преоткриваме действителните мащаби на неговата поезия, но и виждаме човека Андрей Германов. Ето хармонично изваяния му образ в неговите четиристишия - той стои и ни гледа.

Надникни: Антоанета Алипиева "А НИМА ТОВА БЕШЕ ЖИВОТЪТ?" (Андрей Германов)
           http://liternet.bg/publish/aalipieva/chetene/a.htm   

          Найден Вълчев  Думи за Андрей Германов

http://www.slovo.bg/old/litforum/106/nvalchev.htm

Светлозар ЖЕКОВ
"САМОУБИЙСТВЕНО ЖИВЕЕНЕ Е ЖИВОТЪТ"

Безброй въпроси. И подире – нищо.
Родината. Животът. Любовта.
И аз, самотно мислещо огнище
в космическата мъртва пустота.
Андрей Германов

Поетите си нямат дом,
но имат цялата вселена,
защото тя, душата им,
е нежна и лесно губи се
в "космическата мъртва пустота".
Тежи съдбата, бавно се напълва,
започва да прелива по листа.
А вечер, под заспалата липа,
подпира гръб на ствола
и търси края в лъч луна,
преди душата да разтвори
за да отпие огъня си за храна...
------
Благодаря, Ати, че спомняш този голям автор!