Владимир Башев



Владимир Башев

(пълното му име е Валентин-Владимир) —роден е в София на 28 юли 1935 година. Ранното му детство преминава в Шумен, Видин и Лом, където адвокатствува баща му. След завършването на Софийския университет - специалност "българска литература" Владимир работи в редакциите на вестник "Народна младеж", "Работническо дело", "Пулс" и "Литературен фронт".

Владимир Башев е издал книгите:

·  "Тревожни антени" — 1957

·  "Преодоляване на гравитацията" — 1960

·  "Желязно време" — 1962

·  "Нецелунатите момичета" — 1963

·  "Магазин за часовници" — 1964

·  "Възраст" — 1966
     месец след смъртта му  е издадена и  последната съставена от него книга —

·  "Ателие" — 1967, за която Владимир Башев е удостоен с Димитровска награда.

Владимир Башев загинал в автомобилна катастрофа на 19 ноември 1967 година.

Нощ над Пловдив

Владимир Башев

Ах, тия тепета, тия пет облака,
легнали на червените керемеди!
Ти не беше ни срамежлива, ни опака –
просто искаше никой да не ни види.

И изчезнахме в най-близкия облак двамата.
Едни стълби ни грабнаха към звездите,
а зелените шумки разбиха тайната
и със сенки затрупаха трайно следите.

Ние плувяхме над града и се чуваше
как си бъбрят вечерните минувачи.
Закъсняло момиче на хазайката чукаше.
Татък глъхнеха стъпките виновати.

В дворче мъж и жена поливаха пиките
на повехнало градинско мушкато. 
Стар хлебар от пещта изваждаше питките
и ги милваше като тежки монети злато.

В будна клиника пъшкаше някаква малка.
и с последни сили сънуваше пролет.
В мрака стенеше самолет и една майка
небесата проверяваше с поглед.

Накъде ме изведе? Нали трябваше
да не си навличаме лоша слава.
Ти спокойно в мойте ръце отслабваше.
Аз сияех, че си такава слаба.

И сто хиляди души ясно чуваха,
как почти над тяхните керемиди
двама влюбени празнично се целуваха
и се радваха, че градът ще ги види.

Любовта връщаше на закъснялите времето,
връщаше слепите самолети от полет,
извисяваше в смело растение семето,
обещаваше питки, обещаваше пролет.

И с понятна печал, че са толкова кратки
тия мигове близост, тия нощи лъчисти,
на върха ний осъмнахме като светещи капки,
като ясна роса невинни и чисти.

РИСУНКА
ВЛАДИМИР БАШЕВ

ИСКАМ ДА ТЕ НАРИСУВАМ
НЕ СЪС МОЛИВ
НЕ СЪС ЧЕТКА
С УСТНИ ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ,

БЛАГОДАРНИТЕ СИ УСТНИ
ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ
С ДЕСЕТ ПРЪСТЧЕТА ВЪЗТОРГ
ЩЕ ТЕ НАРИСУВАМ

ЩЕ ЗАПОЧНА ОТ ЛИЦЕТО
ЩЕ ОПИША КРЕХЪК ПРОФИЛ
ЩЕ НАПОДОБЯ КОСИТЕ
НА ЛИКУВАЩ ВОДОПАД

ЩЕ СЕ ВЪРНА НА ЧЕЛОТО
ВЪВ ОЧИТЕ ТИ ЩЕ ПАДНА
И НА УСТНИТЕ ТИ ТЪНКИ
ДЪЛГО, ДЪЛГО ЩЕ СЕ СПРА

И ЩЕ СТАНЕШ ТИ КРАСИВА
КАТО НИКОЯ КРАСИВА
И ТАКАВА ЩЕ ТЕ ПОМНЯ
ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЕН...

 ПРОЩАВАЙ ПАЛАВНИЦЕ
ВЛАДИМИР БАШЕВ

С УСИЛИЕ И С ПОСТОЯНСТВО
И ТОЗИ СВЯТ СИ ОЧЕРТА
НАРЕД С ДЪРЖАВИ ВЪВ ПРОСТРАНСТВО
ДЪРЖАВИ И ВЪВ ВЪЗРАСТТА

УЖ БЯХМЕ МЛЕДИ И СЪС ВРЕМЕ
БЕЗКРАЙНО ВСЕКИ БЕ БОГАТ
А ВЕЧЕ ИДВА ДРУГО ПЛЕМЕ
КОЕТО СИ СЪЗДАВА СВЯТ.

ПРОЩАВАЙ ПАЛАВНИЩЕ СТРАННИЦЕ,
РОЙ НЕДОВЪРШЕНИ НЕЩА
УЖАСНО Е, ЧЕ ИДВА ГРАНИЦА
РАЗДЕЛЯЩА НИ С МЛАДОСТТА

ИЗМИСЛИЦИ СА ВСИЧКИ КЛЕТВИ,
ЧЕ ИМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД
СЛЕД ТОЛКОЗ ЖЕТВИ, ТОЛКОЗ КЛЕТВИ
НЕ МОЖАШ ВСЕ ДА БЪДЕШ МЛАД

И ТАМ НЕ ТОЛКОЗ РОМАНТИЧНИ
ПО ДИПЛОМИРАНИ ОТ НАС
ПО ТОЧНИ ПО МАТЕМАТИЧНИ
ЗАСТАВАТ ЮНОШИ НА ВЛАСТ

ТИ ВЛИЗАШ В СДЪРЖАНА ДЪРЖАВА
ПРИЕМАШ УСТАВА Й СТРОГ
ЗА ПОДВИГ ВРЕМЕ НЕ ОСТАВА
ДО ПОДВИГА ОСТАВА СРОК

ПРИПЕВ:

И САМО С ФОРМУЛА СЪС ПОЗИВ
С НАХОДКА С ХАПЧЕ ПРОТИВ РАК
И САМО ГИПСОВ ИЛИ БРОНЗОВ
БИ МОГЪЛ ДА СЕ ВЪРНЕШ ПАК

ВЪВ БЕЗПОЩАДНИТЕ ДЪРЖАВИЦИ
БУШУВАЩИ ОТ СМЕХОВЕ
ОТ СПОРОВЕ И ОТ НАЗДРАВИЦИ
ОТ ГРЕХОВЕ И СТИХОВЕ

ОТКРИХ ЗВЕЗДА

Владимир Башев

Предвкусвам паника в научните среди.
Становища предвкусвам и диспути.
И дълги нощи телескопи и бради
в небето ще осъмват като луди.
Къде е? Как се казва? В кой квадрант?
Между кои известни се намира?
Въпросите ще падат като град.
Звездата трябва да се номерира.
Открих звезда
Отчайващо откритие - звезда.
Да беше лек, листо или лепило.
Да беше. Но се случи за беда
едно неподозирано светило.
Открих я, а не мога да я дам
във плен на лещи и на бюлетини.
Ще скитам в потресение и срам
по сини улици и по площади сини.
Открих звезда.
Докоснах я, в ръцете я държах,
разхождахме се бавно по земята.
Съзряхте мен, защото аз блестях,
но аз бях спътникът, а тя - звездата.
Не мога нищо да ви обясня,
ала за вас все пак ще ми е жалко.
Как сте живели толкоз времена
в небето си с една звезда по-малко..." 

Припомняме си Владимир Башев...

Талантливият поет Владимир Башев е справедливо наричан “звезда на своето поколение” е загинал в автомобилна катастрофа едва на 32 години. Ерудит, кръстник и първи главен редактор на вестник “Пулс”, активен преводач на поезия, новатор в областта на формата и съдържанието, той респектира не само колегите си по перо, но и мнозина други представители на художествено-творческата интелигенция. По повод преждевременната му кончина композиторът Любомир Пипков ще каже: “Смъртта зазида един от прозорците, през които гледахме”. Изявил се твърде рано, изпреварил с лирическите си пророчества времето, той не е забравен през годините. От десетилетия съществува награда на негово име – за най-добър поетичен дебют, чиито носители са едни от най-талантливите български автори.
Иван Тенев

 

 

http://www.vbox7.com/play:065627e3
Мариана и Тодор Трайчеви - Искам да те нарисувам

http://www.youtube.com/watch?v=dtmZhJc9OUU&feature=related
Мариана и Тодор Трайчеви Vuzrast

Чудесна идея на вашият блог, продължавайте, сложете и други стихове, за тези хора които не са в България това е мана.
antoninaatanassova@hotmail.com