Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2008 21:56 - СТЕФАН ЦАНЕВ
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9106 Коментари: 9 Гласове:
2

Последна промяна: 27.07.2008 13:39


Стефан Цанев е роден на 07.08.1936 г. в с. Червена вода, Русенска област. Завършва журналистика в Софийския университет (1959) и драматургия в Московския киноинститут (1965). Работил е като кореспондент, редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театъра на окръзите (1970-1973), в театър "София" (1973-1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991). Автор е на публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. Сред по-важните му стихосбирки са: "Часове. Стихове" (1960), "Композиции. Стихове" (1963), "Аз питам. Стихотворения и поеми" (1975), "Реквием. Стихове" (1980), "Лирика" (1983), "Поеми" (1984), "Небесни премеждия. Стихове" (1986), "Сезонът на илюзиите. Любовни стихотворения" (1988), "Спасете нашите души! Стихове" (1992). Негови са пиесите "Процесът против богомилите" (1969), "Последната нощ на Сократ" (1986), "Тайната вечеря на Дякона Левски" (1987).

http://liternet.bg/publish4/scanev/index.html

Поезия

Откритие

Стефан Цанев

Всеки ден правя откритие.
Откривам нещо ново в гласа ти.
Откривам нещо ново в очите ти.
В походката,
в движението на пръстите.
Ново е всяко твое докосване.
Ново е всяко твое отсъствие.
Ново е всяко твое идване.


И всеки ден те откривам отново.
Всеки ден ставаш по-хубава.
Всеки ден те обичам повече -
защото ставаш все по-хубава,
защото те откривам отново...

И в полунощ, когато се разделят ръцете ни,
и в полунощ, когато се срещнат  мислите ни -
аз те изучавам внимателно
и тайно се моля в себе си -
за тебе се моля
и за себе си:
- Изменяй се!
- Изменяй се!

Ще престана да те обичам,
щом престана да те откривам.

 

Писателят Стефан Цанев: Властта заробва човека

У нас в правителствата влизат аматьори - първите две години се учат да управляват, а следващите две се мъчат да се спасяват от гафовете си, казва известният интеректуалец

                                                Българинът се отврати от лъжите

Всички тези момчета, които изплуваха върху пяната на събитията преди 12 години, се оказаха парвенюта, за които няма народ, твърди драматургът

Из форумните коментари

Моята България умира, а Вашата?

Не знам какво още трябва да стане в България, та българите да повярват, че страната ни умира. Не е толкова необходимо да се командирова в обезлюдената Родопа, да обхожда на Странджа баир гората, да преваля хълмовете на посестримата и Сакар, сякаш ослепели с избодени очи на изтърбушени кошари, порутени във вандалски набези къшли, изпепелени, съсухарени, чакълести земи, разтурени и обрани до шушка от пладнешки крадци къщурлеци с избити прозорци, превърнали се в усойни свърталища на веди, самодиви, върколаци, вампири, таласъми, както и изгризаните от отмъстителни пожарища стародавни български гори.

Не е необходимо. Достатъчно е човек да надзърне в очите на българина, за да види истината. Само какви очи има той? Дълбоки, хлътнали навътре, същински пресъхнали кладенци, вглъбени в себе си, сериозни, задълбали сякаш в отдавна опоскани рудници, без лъч природен светлик в тях, излъгани очи. Достатъчно е да стъпи човек на перона на някоя вмирисана на кебапчета, риба на скара, и вкиснали от пот сака автогара, където всяка шофьорска кабина дъни убийствената с извитата си простащина садистична чалга. Достатъчно е да се омеша в истинския митинг от некъпани мургавелковци, нагъващи до повръщане киселата бира, които лющят слънчогледа за мезе с черни от древната мръсотия нокти и пръсти и безизразно киризят ветреещите се шалвари на любимите си, докато знойните им половинки кършат кьочека под звуците на устремилите се към небесата маанета. Достатъчно е човек да седне в някой гнусен влак за някъде, а всъщност - за никъде заорал през България, за да разбере по непонятното и вмирисано на мастика, кариеси и арда гъргорене на всички възможни майчини езици, че България си отива.

България умира. Очебийно до ужас! Достатъчно е излъганите ви очи да скочат от прозорците на влака, да се хвърлят по треволясалия скат, да се спуснат по каменистите и стръмни склонове с извлечената от пороищата и лакомите бури земя, за да се убедите. Не е нужно зениците ви да далдисват в страховитите подмоли на невероятния и пуст язовир "Студен кладенец", където, казват, дремят 200-килограмови сомове-убийци. Или да литнат в празните небеса, където не самолети на "Балкан" да се кандилкат, ами не кръжат дори лешояди и соколи. Не е нужно човек да ходи и по-най северното ни Черноморие, за да проплаче за тамошните ветровити мъже и жени без поминък, безжалостно изнудвани от мутри в копринени костюми за зърното, зеленчуците, тонажите дини и пъпеши, рибата в таляните, пазарена за жълти стотинки и препродавана от хищниците – матрапази на десеторна цена.
И ако не дай, Боже на човек му се случи да пресича боазите на Балкана с вмирисания на кисела пот, пикоч и евтин тютюн и мръсни пердета бърз трен, да се нагледа на тучни, но като че ли нарочно запуснати ливади, по които някак без мерак, се поклащат и пасат мека тревица дръгливи кравки, мижави кози, рехави, неостригани за летните пекове овце.

Дори соцгордоста на България – Димитровград, строен с кръвта, потта и хъса на елате хиляди младежи, за 12 години преход към демокрация се е превърнал в изоставен завод с обрани халета, съборени цехове, поругани и порутени алеи на бившата слава, докато по улиците му трополят 70-годишни старци, прославени връстници на големия поет с ватенката Пеньо Пенев, някогашните първостроители. Същото е дереджето в напечените градчета на Делиормана, където мъжките кафета, изпити на унизителна вересия в кафенетата, се точат с години, а оглушителните плясъци на безработните карета карти ехтят като сочни шамари по охранените бузки на иначе мислещите за народа наши управници.

http://www.pravoslavieto.com/interviews/2002/tsanev.htm

 Из Интервю на Мария Димитрова

- Много от колегите ви гледат на тези неща без толкова драматизъм.

- Аз се отнасям с голям респект към работата на държавниците. Това е сериозна професия. В чужбина хората, които искат да стават политици и държавници, дълго се готвят за това - учат, практикуват, издигат се постепенно в йерархията. У нас в правителствата влизат аматьори - първите две години се учат да управляват, а следващите две се мъчат да се спасяват от гафовете си или кроят планове как да останат вечно на власт. Да не говорим за онези, които посвещават повечето време да крадат. Бедни са хората, пък са близо до държавната хазна и изкушенията са големи. А и славата им замотава главите, не мине месец и се мислят за гении. Ако човек е професионалист, ще гледа делнично и делово на работата си. Както аз съм професионалист в драматургията и в поезията, така трябва и министрите да са професионалисти. Няма нищо по-жалко от аматьори, както в театъра, така и в държавата. Странно, ние в театъра не допускаме аматьори - нито актьори, нито режисьори, нито автори - да се качат на сцената, а на държавната сцена се качват профани без много да му мислят. Несериозно е. Затова сме на този хал. Затова не си позволих да участвам в тази държавна пиеска.

- Дали да допуснете една пиеса на сцената зависи от вас, но онази пиеса, която се играе горе в държавата – от кого зависи да бъде допусната? И как ви изглежда като на зрител?

- Прилича на банален фарс, изпълнявам от твърде бездарни актьори. В театъра има две основни неща – сцената и публиката в салона. В обществения живот салонът е държавата, а публиката се нарича народ. Когато на публиката в театъра не й хареса играта на сцената, тя напуска залата. И в държавата ни се получи нещо подобно. Младите хора отказаха да гледат тъпата държавна пиеска и напуснаха България. От публиката и от нейните критерии зависи съдбата на актьорите. И в театъра, и в живота обаче, когато искаш да ти повярват на лъжите, поне половината трябва да е истина. Наглост е да лъжеш 100 % и да се сърдиш на народа, че не ти вярва. Това в театъра го няма дори в най-елементарната пиеса. А нашите държавници лъжат на поразия. Слушам изказванията на Николай Василев напоследък и се чудя. Да говориш в очите на този беден народ, че живее вече много добре, че нашата икономика е в растеж и по проценти на растежа си е едва ли не на първо място в Европа… Държавниците много обичат да баламосват народа с мистиката на процентите. Ако Германия е произвела миналата година 100,000 коли, а тази година произведе хиляда коли повече, растежа ще бъде 1%. Ако ние сме произвели миналата година две коли, а тази година произведем 4, нашият растеж ще бъде 100%. Но нашите две коли не са сто пъти повече от хилядата немски, нали? Може да се надлъгваме колкото искаме, но този номер вече не минава. Народът, както и всеки човек, ако му кажеш истината, може да го заболи много, но поне ще те уважава. А като го лъжеш в очите и го правиш на ахмак, ще ти тегли една майна. Лошото е, че тези фарсове свършват винаги трагично за народа, а за управниците - с хепиенд.

- Бяхте председател на журито за есе "Аз съм". Как видяхте първото поколение деца на демокрацията?

- Бях наистина изненадан. Получихме 1600 есета, грамада. Още от първите стотина разбрах, че става дума за нещо много сериозно. Има наистина около десетина есета със сериозни художествени качества и си заслужава да се проследи как ще се развият тези момчета и момичета. Но в другите има нещо много по-важно – начинът на мислене. Децата мислят различно от нас. Всички деца са или родени след 1990 година – най-малките, или тогава са тръгнали на училище – най-големите. Т.е. и в двата случая става дума за поколение на демокрацията. Те наричат себе си обаче "забравеното поколение". Те се чувстват забравени от държавата, от обществото, от учителите си и от родителите си. И тези деца го казват, без да се съобразяват дали ще се харесат на някого, те мислят свободно. Нещо повече – те искат да ни предизвикат, да ни ядосат, надявайки се на диалог. Те ни обвиняват, разбирайки нашите проблеми, разбират и проблемите на обществото, и на държавата, но не ни прощават, защото ние не ги разбираме. Чест им прави, че са толкова граждански ангажирани, че живеят с проблемите на обществото, но на нас не ни прави чест, че сме допуснали нашите проблеми да станат проблеми на децата ни. В напредналите държави децата се занимават със своите първи чувства, натрупват знания, веселят се, спортуват, пътешествуват, те не се интересуват кой е министър председател, кой е президент, кой управлява държавата, цар ли е, пъдар ли е... Така че нашите деца се оказват много различни не само от нас, но и от връстниците си по света. В някои от тях личи възпитанието на родителите и наставленията на учителите – и техните есета са банални и си приличат. Едно от момичетата директно пише: "Не ни вкарвайте в своите калъпи. Ние искаме да бъдем различни." Трябва да се подчиним на това желание, защото ако заприличат на нас, нищо добро не ни чака…

- Как виждате самото образование, което по един или друг начин също следите като част от българската култура?

Честно казано, за културата вече не ми се говори. С риск да се обидят някои мои приятели - за хората на изкуството не е толкова важно кой и как управлява. Дали ще бъдем бедни, много бедни или съвсем бедни – нас, хората на изкуството, нищо не може да ни спре. Ако държавата ни подкрепи – чудесно, ако не иска – майната й, най-многото да умрем от глад, само смъртта може да ни спре. Докато намесата на държавата в образованието е решаваща и страшна, защото децата са беззащитни. Лесно се моделират. И от това какво е образованието на децата ни, зависи бъдещето на държавата. Нашето средно образование беше едно от най-добрите в света. Комунистическият режим не можа да разруши образователната ни система. Идеологизира я, но това беше пришита кръпка. От 600 000 младежи, които напуснаха България и няма да се върнат, повече от 400 000 са със средно образование. И те веднага си намират работа в чуждите държави. Защо? Дъщеря ми учеше в класическата гимназия. Имаше една съученичка, която след като завърши осми клас, замина да учи в една от най-цветущите държави в Европа. Миналата година се видяха като абитуриентки и тя й каза: "Знаеш ли, че до края на училището там не можахме да стигнем до това, което учихме тук в осми клас." Нашите ученици излизат с познания на световната литература, на световната история, на световната география. Децата на големите нации познават само своите литератури, своята история, своята география. Това ги прави национално ограничени. Затова се чудят, къде се намира Прага, Белград на коя държава е столица, София в Гърция ли се намира или в Турция…

- Променя ли се нещо в това традиционно високо ниво на средното образование, та учениците дори излизат на улицата?

- За съжаление, променя се към лошо. Смениха се доста правителства и няма разлика в тяхната политика към средното образование. Всички тихомълком го разрушават. Струва ми се, че това става под нечий натиск. Западните държави искат нашето образование да бъде приравнено към тяхното, за да не могат нашите младежи, които отиват на запад, да конкурират техните.

- Значи ли това, че българският път към Европа е деградация на образованието?

- Мисля, че става дума за нещо по-елементарно и по-жестоко. Когато нашето образование падне достатъчно ниско, напливът на наши млади хора към запад ще спре. Освен това ниско образованите хора по-лесно се манипулират. Образованият човек е свободен, трудно се подчинява. А това изглежда не се харесва на някои… Все повече си мисля, че нас наистина ни готвят да бъдем келнерите и проститутките в това кьоше на Европа. А за тая работа много култура не трябва…

http://www.pravoslavieto.com/interviews/2002/tsanev.htm

 






Гласувай:
2



1. monna - Много го харесвам!
23.07.2008 22:02
Има едно стихотворение, мисля че беше "Птица ми мина път", посветено на Н.Йорданов - много е силно.!
Поздрав, Тота!
цитирай
2. tota - monna - Много го харесвам!
23.07.2008 22:04
Благодаря! Ще го потърся! Хубава вечер!
цитирай
3. tota - Нещо красиво! Надникнете!
23.07.2008 22:22
www.senseofbulgaria.org
цитирай
4. slavuncho - Извинявай, но след прочетеното
24.07.2008 19:50
не ми се гледа нищо красиво.
Само ми се псува... и това правя.
цитирай
5. iliada - Браво за постинга!
24.07.2008 21:09
Много го харесвам и с удоволствие ,чета и гледам постановки правени по негови творби!Смятам ,че е един от най- откровените ни творци- оригинален и критичен!
цитирай
6. tota - slavuncho - Извинявай, но след прочетеното
24.07.2008 22:36
Eх, още повече ще заболи от контраста - красивата ни Родина - изгледи - картини и прекрасна музика днешната действителност обрисувана от Стфен Цанев. Тъжно е ..де да можеше да мине от псуването ...И все пак - приятна вечер!
цитирай
7. tota - iliada - Браво за постинга!
24.07.2008 22:39
Брагодаря! Оценките са за Стефан Цанев - откровеният и оригинален писател, големият БЪЛГАРИН!!!! Приятна вечер!
цитирай
8. tota - И още нещо от Стефан Цанев
25.07.2008 11:20
***

Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим...

Но не казвайте:утре ще бъдем красиви.
Не казвайте:утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте:утре ще бъдем, ще бъдем...
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес ще печеля пари за прехраната.
Не казвайте:утре ще бъдем честни,
днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи момчета,
ходейки падаме, падайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим...
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.
цитирай
9. анонимен - Възхитителният Стефан Цанев
09.07.2010 01:17
Знам,че ако прочете заглавието ми,ще свие презрително устни,обаче на можах да измисля нещо по-семпло :) Чудно ми е как любознателността ми е допуснала чак сега да набарам "Хрониките".Започнах първия том и веднага си купих и другите два.Мноооого се радвам,че си осигурих лятното четиво :))) В Михайловградския театър през сезон 84/85 играх Жената от "Животът-това са две жени" на Стефан Цанев-най-любимата ми роля.Искам само да е жив и здрав и вечно да открива Доротея.....И за двамата ми е иска да кажа само усмихнати неща.Обичам ви:Илиана Балийска
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12148955
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031