Марко Ганчев Маринов е роден на 13.02.1932 г. в с. Марча (дн. квартал на Дряново), Габровско. Завършва гимназия в Дряново (1950) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като редактор във в. "Народна култура" и "Стършел". През 1984-89 е гл. редактор на алманах за хумор и сатира "Апропо". До 1992 г. е гл. редактор на в. "Литературен форум". Той е поет и преводач, автор на литература за деца. По-важи книги: "Марсиански възторзи" (1960), "Второ пришевствие" (1964), "Всички пътища и един от тях" (1965), "Правото да бъдеш буден. Стихотворения" (1966), "Оправяне на света. Сатири" (1967), "Бягащо дърво. Лирика" (1969), "Огледало за обратно виждане" (1975; 1978), "Лирика" (1979), "Епиграми" (1979), "Кълбовидна мълния" (1980), "Професия несъгласие" (1982), "Избрани сатири" (1982), "Къси съединения" (1989).

Мимолетно

Марко Ганчев

Когато след дълго събрание

слезеш да прекосиш площада,

върху тебе неоново сияние

като небесна благодат пада.

Горе чоплиха ти душата

и ти, щеш или не щеш,

диреше на другите от словата

себе си да разбереш.

Слава богу, най- после свърши!

Упоително въздух вдъхни

и погледай как мило се кършат

в есенни рокли жени.

Как е хубаво, вместо всяка

да те докосва с рамена,

ей там долу на пряката

да се срещнеш и ти със една.

Да не иска от тебе анализи,

мълчешком да не пита и тя

със годините опознал ли си

себе си, другите и света.

Зад пресечката с нея да свърнете,

да прекарате цялата нощ,

във един човек двама превърнати,

който никога не е лош.

*  *   *

Марко Ганчев

Аз не разделям на добри и лоши

поетите, а ги чета наред.

Все пак не може друго де си вложи

в стиха, освен съдбата на поет.

Поетът користно и да участвува

в лъжата на деня с таланта свой,

законът на поезията властвува

над него и не ще излъже той.

Не ще излъже, а в стиха ще вложи

трагичната си утрешна съдба.

Поетите са и добри и лоши,

а пък поезията – все добра.

Ний цял живот берем

Марко Ганчев

Ний цял живот берем,

берем, за да ядем –

узрели плодове берем.

Берем за нещо страх,

берем за друго грях,

и грижите берем и тях.

И иде време да умрем,

тогаз душа берем,

най-ценното берем.

Марко Ганчев: „Свободата на словото е свобода и на глупавото слово.“ ...

"Читателю, ако още те има, нека те успокоя, че и мене още ме има. Не се мъчи да си припомниш нищо от 40-те книги, които съм издал през последните 50 години. Нали знаеш, че поетът цял живот пише една книга. Моята е тази. Сложиха ми етикет, че съм бил поет сатирик. Знам ли. Само перото знае. Когато трябва, то си пуска ироничната капка, когато трябва – тъжната, а понякога дори и оскъдната капка на радостта. Малко са ти другите горчиви капки в живота, че ти предлагаме и тия. Но ти винаги си бил великодушен, бъди и сега…”

Из интервю  на Галя Григорова : «Писателят Марко Ганчев: Лошият език помага на бездуховността»

- Г-н Ганчев, какво според вас става в българското образование? Вярна ли е посоката, в която се развива?

- Не зная какво става в българското образование. Аз зная да пиша текстове и това съм направил за българското образование. Заедно с Валери Петров написахме текстове към буквара на издателство "Анубис". Най-важното, което искам да ви съобщя, е, че текстовете са писани сега, а не преди 20 години, както отговаря министерството. Пред 20 г. с Валери Петров писахме експерименталния буквар на Сендов, а сега ония текстове не могат да се използват. Причината е, че редът, по който се изучават буквите, е съвсем друг. Този ред беше определен от министерството тази година.Така че всичко текстове са писани сега. Нашите са хубави, всеки, който съпостави текстовете от един буквар с тези от друг буквар за една и съща буква, ще разбере.

- Какво наложи да се изработят нови читанки?

- Предишният буквар е от 15 години. Езикът се променя, едни неща стават актуални, други не. По отношение на програми, на концепции за образование специално ние с Валери Петров като автори не участваме и не се мешаме в това, защото не сме компетентни. Ние сме компетентни във възможностите на българския език. Издателството се обърна към нас. Написахме четиво за всяка буква като то трябва да е написано от буквите, които са учени досега. Например първото четиво се пише само за две букви - "Умен Нено", учи се "м" и "н". В следващото могат да влизат "м" и "н" и новата буква, която се учи. Така, че четивото трябва да бъде с три съгласни. Следващото с четири, с пет и т.н. Обикновено на писателя не му достигат думите, а в случая не достигат и буквите и затова ние сме се постарали всички възможности на българския език да бъдат измъкнати по най-естествен и завършен начин. За мен специално е учудващо, че такива неща се отхвърлят, когато министърът е литератор. Ако министърът беше от някаква друга специалност, както и да е. Не върви литераторът-министър да няма поглед върху това кое е приличен текст и кое не.

- Според вас какво породи спора да влезе или не в букварите Вазовото стихотворение "Аз съм българче"?

- Малко ли глупави спорове възникват по всякакви работи, не само по литература. Това е изкуствено създаден спор. Не може да има такъв спор, но те го включиха.

- Защо?

- Това е празен, излишен спор за нашите класици. Винаги най-добрите стихотворения на Вазов, Славейков, Разцветников трябва да присъстват в христоматиите. Колкото повече, толкова по-добре. В това се изразява нашето образование, нашата степен на цивилизация да се изравнява с европейската. Това е бедата на нашето общество - нито криза, нито преход, а ниска степен на цивилизация. Образованието трябва да е най-приоритетно, заедно с културата. Разбира се, за всяко едно правителство приоритет има икономиката. Обаче без преодоляване на ниската ни степен на образованост няма да помръднем. А пък това преодоляване се забави през последните десетилетия, а ние и без това сме изостанали. Това е зле и за икономиката. Не случайно има поговорка - "Прост народ, слаба държава".

- Как ще се отрази на образованието на децата този хаос с учебниците?

- Световният опит е следният: всички написани буквари и читанки излизат на пазара, едни училища поръчват от едни учебник, други поръчват повече от другия, значи той е по-добър. Освен това в края на учебната година министерството преценява по резултатите програмата си за едни или за друг учебник. Тогава се оценява кой учебник е по-добър и кой не е. Такава е в световната практика.

- А у нас как оценявате практиката за избор на буквар и читанка?

- У нас едва сега започва тази практика, но както винаги, всичко се побългарява. Министерството одобрява един вариант и издава един учебник, и толкова. Така е във Финландия, така беше и у нас. Но във Германия и Франция е иначе. Сега министерството одобрява четири комплекта буквар и читанка и отхвърля други. Би трябвало, щом има такъв конкурс, наистина всички да се отпечатат. Да се видят от учителите, от инспекторите. Да се види кои ще се харесат, кои ще се изберат и с кои ще има по-добри резултати в училище. Пътят за разрешаване на този скандал е един. Да се издадат всички учебници и учителите и училищата ще изберат кой е по-добрият. Едни ще учат по едни, други по-друг. Накрая на учебната година министерството ще прецени от кой учебник има по-добри резултати. Защото сега не можем с Валери Петров да се съгласим някой априори да отхвърли нашите текстове. След 5 или след 15 години като се сравнят с другите, ще се види кое е по-добро. Не напразно издателство "Анубис" заплашва, че ще издаде този буквар с надпис "Неодобрен от МОН с министър Владимир Атанасов".

- По какъв критерий трябва да се избират букварите и читанките?

- Би трябвало да има едно жури за текст, друго за картинки, трето за педагогическите неща. Не знам как ги правят тия оценки. Кой текст е по-добър, за да го сложиш на съответната буква. Това е единственият критерии. Не знам какъв е критерият в нашето министерство. Дано да няма някакви интереси за пари. Ще бъде много обидно и жалко, ако от такива критерии са се водили във ведомството.

- Как ще коментирате обвиненията към министерството, че по роднински връзки одобрява учебници?

- Не смятам, че има такова нещо и не в това е въпросът. Става въпрос за различни издателства. Ние с Валери Петров настоявахме да не бъдем от авторския колектив на учебниците, а автори на четивата. Така и пише в тях.

- Има ли опасност да се породи бездуховност в българското образование?

- Има опасност от бездуховност. Духовност се гради и насърчава с добрия български език. В България не са много хората, които могат да го правят. Ще бъде жалко, ако от някакви безпринципни мотиви да вкараме свои хора, или свои колективи, или свои икономически интереси струпаме на децата лоши текстове. И без това рапърите ги затрупват. Министерството на образованието само ще помогне за утвърждавено на езика на рапърите. Лошият език помага на бездуховността. Именно така трябва да се погледнат текстовете във всички приети и отхвърлени буквари - кои текстове са съдържателни и художествени и така трябва да се приемат. А всъщност, те се приемат с интириги. Приели един учебник с два гласа, отхвърлили друг с три гласа. Чии са тези гласове - на начални учителки. Не може три учителки да отхвърлят трима писатели като Валери Петров, Леда Милева и Йордан Радичков. Ние си свършихме работата с Валери Петров да помогнем на българското образование. Нас ни отхвърлят. Е, щом е така, да приемат тези, които ще им помогнат по-добре.

- Вие самият видяхте ли одобрените проекти? Как ги преценявате?

- Не, само това, което излезе в пресата. Видях урокът за буква Г, вижте нашата буква Г и ще ви стане ясно.

- Смятате ли, че образованието ни се нуждаеше от тези реформи, които станаха през последните години?

- Нашата образователна система имаше големи постижения, имахме големи успехи в преодоляване на степента на изостаналост, благодарение на това образование. Винаги трябва да взимаме предвид най-добрите постижения на предишните поколения. Европа не ни предписва какво точно да правим, но Европа отдавна е преодоляла своя европейски културен центризъм. Европейският културен елит отдавна го е преодолял. Там отдавна почитат стойностите на китайската, японската и други древни култури. Присъединявайки се към европейската степен на образование, се приближаваме към световните стойности на образованост.

- Това ли е панацеята?

- Простотията не е наша идентичност. Преди войната са идвали френски дейци на образованието, за да се учат от нашата образователна система. Трябва да се потърсят тия неща.

- Какво ни пречи?



- Това не е ли пречка, да не могат да се направят нормални учебници. България е малка - знае се кой и колко може. Но поради различни амбиции и претенции, често пъти финансови, които диря нямат, стават мафиотски неща. Всички неща навеждат на мисълта на експерти, които постоянно се намесват и сигурно са нанесли вреди. Човек намества логиката на нещата. По художествените текстове трябва да има експерти.

 http://www.pravoslavieto.com/interviews/2002/2.htm