Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2008 22:00 - ПАВЕЛ МАТЕВ
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11352 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 22.01.2012 00:00


Павел Христов Матев е роден на 06.12.1924 г. в с. Оризово, Хасковско. Завършва гимназия в Чирпан (1938) и славянска филология в Софийския университет (1949). Работи в КНИК (1949-1951), редактор в Комитета за кинематография (1951-1956), зам.-главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1958; 1964-1965), гл. редактор на сп. "Септември" (1964-1966). Заемал най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел "Изкуство и култура" при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели. Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които: "В строя" (1951), "Дълг" (1955), "Време, родина, любов" (1962), "Родословие" (1963), "Прозрения. Избрана лирика" (1965), "Чайките почиват на вълните" (1965; 1967), "Стихотворения" (1966), "100 стихотворения. Подбрани" (1970), "Избрани стихотворения" (1972), "Натрупани мълчания" (1973; 1974; 1981), "Строго лято. Избрана поезия" (1974), "Внезапни паузи" (1976; 1980), "Рани и слънца. Избр. стихотворения" (1978), "Когато птиците летят по-бавно" (1979), "Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома" (1984), "Сърдечни затишия" (1985), "Ти сън ли си. Любовна лирика" (1989). Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове станаха текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20 век. Умира на 4 февруари 2006 г. в София

http://liternet.bg/publish9/pmatev/index.html

                                                                image

Поезия

 

*  *   *

Павел Матев

 

Различна орис всекиму се пада

и всеки е с това забележим:

на тебе – снежна изненада,

на мене – огъня неповторим.

 

На тебе непонятните пространства

и северните цветни небеса.

На мене – южните пиянства,

светкавици и шумни чудеса.

 

Навярно поговорките са верни –

и двата полюса стоят така,

че неизменно Югът търси Север,

ръката моя – твоята ръка.

 

Навярно във вселената ни има

полярна близост при взаимен зов.

От нея иде тоя хубав климат

на  тиха изповед и на любов.


***

 

*  *  *

Павел Матев

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!


Павел Матев : "Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората... Понякога се чувствам заточеник на спомените. Човек се състои от спомени. Най-често се връщам към детството си. Младенческата възраст е не само най-невинната, тя е прелестна, знаменита. При нея човек е наистина божие създание: чиста, отворена душа, незамъглени очи, ръце, с които хващам само доброто."

 

«Смутен съм от похвалите към мен. Аз съм селски син и е в природата ми да мисля със земни понятия. Поетите са орачи на духа и сеячи на идеали"

 

"И знам, че птиците се приземяват,/ но тежко е да бъдеш приземен".

 

Аз винаги съм бил на теб обречен. Не съм безумен и не съм лукав. Измама ли си ти, или Отечество, молитва ли си, или тъмен гняв? Не си ли ти най-скритата ми тайна, мерило за отдаденост и чест? Не си ли кацналият черен гарван в безлистната....

 

« Моите ласкави чувства дирят човешки заслони. /С моето тихо изкуство искам да ме запомнят.»

 

« - Ами щяхме да правим хармонични личности. Направихме ли ги? Не виждаме ли как сега бухнаха престъпленията, кражбите, убийствата, рушветите, подкупите, изнасилванията? А се хвалихме, в това число и моя милост, че сме изградили новия, хармоничния човек. Всичко се превърна на плява.

"Тъгата не значи примирение, още по-малко отчаяние. Тя е съзиждащо, сътворяващо чувство. Не е ли тъжен и такъв жизнесъздател като Пушкин в неговата гениална творба: "Я помнь чудное мгновенье"? Не е ли тъжен открай до край в своите изумителни елегии Дебелянов? Да си спомним Ботев, който искаше тежко вино, за да забрави всичко друго. Аз не мога, а вие можете ли да си представите един ухилен до ушите поет? Ухилени поети няма. Един велик руски композитор ми казваше, че бог е създал три безсмъртни неща: природата, човека и тъгата. Склонен съм да му се доверя без остатък. "

 Надникни:  http://jemil.my.contact.bg/krasota.htm

 Красота

Веднъж писателят Емилиян Станев срещнал Павел Матев на площад "Св. Неделя"

в София. По онова време първият пишел романа "Иван Кондарев" и като видял Матев, казал: "Знаеш ли, Павле, какво Христакиев попита Кольо Рачика, когато се срещнаха в моя роман? Попита го: Още ли Ви мъчи красотата?"
Така се родило стихотворението на Павел Матев "Мен ме измъчва красотата".

Мен ме измъчва красотата
На Емилиян Станев

Мен ме измъчва красотата.
О, докога? О, докога?
Тя ту е малко птиче ято,
ту тиха есенна тъга,
ту розов цвят от млада вишна,
ту мътна пролетна река,
ту спомен от любов предишна,
ту пренебрегната ръка,
ту вятър, който лудо тича,
ту януарска белота,
ту златна чашка на лютиче,
ту плът, пленена от страстта,
ту гръд, която обич пръска,
ту слово, пълно с доброта,
ту смърт, с която се възкръсва...

Мъчи ме още, красота!


А когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна пълна със солени сълзи.
-- Защо плачеш? – попитали ореадите.
- Плача за Нарцис – отвърнало езерото.
- О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис – продължили те – В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш от близо красотата му.
- Нима Нарцис беше красив? – попитало езерото.
- Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата.
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
- Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.


Надникни:

http://www.vbox7.com/play:7a4398c1

Павел Матев – Признание

http://www.zazz.bg/play:d639ee53

Павел Матев - При реката на детството свято

 






Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mmmmmmmmm - Беше ми
30.07.2008 23:19
изключително приятно да си припомня тези стихове!:)
Благодаря ти и поздрави!:)))
цитирай
2. tota - mmmmmmmmm - Беше ми
31.07.2008 09:14
Благодаря и аз! Приятно е да чуя, че съм припомнила тези стихове и че са четени отново. Приятен ден!!
цитирай
3. анонимен - Павел Матев е космически поет
04.01.2011 10:25
Павел Матев е най-великия поет на тази земя. Това мое мнение ще се възпроизвежда през годините и със сигурност името му ще бъде вписано като едно от най-космическите пера на съвременния поетичен свят.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146648
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031