2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 5505 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2013 20:04
Стихове -2 Давид Овадия е роден на 1 декември 1923 г. в гр. Кърджали. Активен член на РМС от 1940 г. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Втора средногорска бригада „Васил Левски“. Член на БКП от 1945 г През 1950 г. завършва руска филология в Софийски университет. Работи като редактор последователно в Радио София, издателство „Партиздат“ и издателство „Народна младеж“. Заслужил деятел на културата от 1974 г. Член на СБП. Почти цялото му творчество е посветено на борбата срещу фашизма. Преводач на руска поезия. Участва в редица състезания по шахмат - софийските първенства по шахмат, Мемориал „Бахаров“, турнири за ветерани и др. Янаки Петров е роден на 28. 02. 1947 г. в с. Голямо Буково, Бургаско. Завършва българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски" (1978). Работи като миньор, печатарски работник, редактор в изд. "Български художник", с.п. "Деца, изкуство, книги", алм. "Море". Публикува от 1960 г. Автор е на стихосбирките "Лирично ято" (1975), "Зимна птица" (1978). Голяма част от творчеството му е посветено на децата, сред които е особено популярен с псевдонима си Чичо Чичопей. Издал е следните книги за деца: "Чичо Чичопей" (1980), "Африканец на комин" (1981), "Ловец-храбрец" (1985), "Къщичка с огледала" (1986), "Робин Бобин" (1990) и др. Негови творби са превеждани на руски, полски, турски, сръбски, чешки и словашки. Умира на 04. 09. 1999 г.
на Давид Овадия, Янаки Петров и Янко Димов
Давид Овадия
Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
***
Янаки Петров
Любов
Янаки Петров
Решително, неутолимо -
излишно е да се теша –
отиде си неудържима,
като излитаща душа.
Сега се връщам. Мълчалив.
Като от фронта инвалид.
Със радост, че съм жив.
Със мъка, че не съм убит.
***
Янко Димов е роден на 6 септември 1937 г. в град Хасково. Гимназия завършва в Стара Загора, а висше образование (българска филология) в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Бил е учител, журналист, драматург на театър, редактор. Основател и пръв главен редактор на литературния алманах “Хоризонт” в Стара Загора. Работил е и в Съюза на българските писатели.
За пръв път публикува стихотворение в старозагорския вестник “Септември” през 1953 г.
Първата му книга излиза през 1961 г.
Издал е 14 книги, три от които с избрани стихотворения – “Народна младеж” (1984), “Български писател” (1987), “Жанет 45” (2007).
Носител е на редица национални литературни награди.
Занимава се активно с превод на поезия от руски, украински и белоруски.
Голямата обич
Янко Димов
Ти ме питаш какво е голямата обич
и как се измерва...
Мила моя,
има хора, които до гроба
са останали кротки и верни.
Те не са знаели никаква драма.
Никаква свада семейна.
Просто така са вървели –
двама –
озарени
от любов чародейна.
Но в техните делници, равни и сиви,
само чаят е стоплял душите.
И попиташ ли ги дали са щастливи,
ще кажат:
- Не знаем самите...
Има други.
Те често се мръщят
и понякога се нагрубяват.
Но тоново, отново, отново се връщат
и отново се обожават.
Може днес да се скарат за хляба.
Утре може за солта да се скарат.
Но когато някому огън потрябва –
те и двамата в него изгарят.
Тях дребни неща не ги занимават.
Те на щастие не играят.
А с твърди крачки през света минават
и не ги свързва само чаят.
Тяхната любов е любов – легенда!
Тя остава да свети.
И се мери не с кубатурата на апартамента
а с вместимостта на сърцето!
Тагове:
Не всеки е в състояние да разбере този стих, но и той не е изразен максимално ясно.
Аз пък вярвам в любовта, която е взаимна. И няма нужда да мълчиш само, защото обичаш. Няма опасности, за да мълчиш. Вярвам в любовта, която те оставя да се чувстваш свободен, защото съобразяването е взаимно. Свободията на нашите мъже (жените се опитват да ги следват) е грозна.
Поздрави!:)
Това не са утвърдени автори.
Това са талантливи поети, автори на доста книги. Давид Овадия и Янаки Петров вече са покойници. Янко Димов е възрастен, но духом млад и продължава да твори.
Не съм техен адвокат, но мисля, че изречението "Това не са утвърдени автори." не отговаря на истината.
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com