Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2008 10:14 - Димитър Василев
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13082 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 10.08.2014 07:42


image
Димитър Василев

Димитър Василев  е роден на 4 април 1926 г. в с. Български извор, Ловешко. Завършва право в СУ ”Кл. Охридски”. Работи като редактор в във в. „Литературен фронт”. Член е СБП. Първият му

литературен опит е повест в стихове, посветена на строителите на един от тунелите на подбалканската ж.п.линия. Сътрудничи със стихове на много литературни издания и ежедневници. В стиховете си се стреми да  отразява вълненията и размислите на съвременника. В белетристиката си прави опити да изобразява проблеми на съвременната действителност. През 1959 г. Русенският нар. театър представя първата му пиеса  „Горчиво кафе”. Автор е на няколко текста на песни. Пише и произведения за деца. Превежда от руски език. Превел е избрани стихотворения от С. Чиковани.

 

Речник на българската литература, 1 том, А-Д, Изд. БАН С., 1976, с.196;

 

Поезия

 

Истина за любовта

Димитър Василев

 

Ах, моя малка! Как ласкаеш

ти мъжката ми суета,

макар да зная, че игра е

това упорство в любовта.

 

Но продължавай. Ще ти вярвам.

Ще бъда сцената дори.

Ще ти подсказвам тези стари,

Очарователни игри.

 

Лъжа било! Но колко истини

направили са ме щастлив?

Аз сам се мамя – значи мисля

и значи съм нетърпелив

 

за любовта и красотата,

за топлотата на света,

където даже и лъжата

е истина за любовта.

 

 

 

Притча

Димитър Василев

 

Твърде малко даде на сърцето,

в своя щедро пръскан календар.

Уморено , старо е момчето.

И светът е уморен и стар.

 

А пък искам да  ти го предложа

Днес, когато зная стойността,

на целувката и ножа,

на живота и смъртта.

 

Искам и усмивки, и гримаси,

планини, реки и небеса

да смаля и побера в дланта си

или може би една сълза.

 

И пред твоя скут да я изпея –

не разкаян, не неутешим –

горд, че мойта мъжка одисея

още има своя блуден син.

 

Приеми ме в старата тревога

Като нова радост и печал.

Друго да ти дам не мога

в този космос обеднял.

 

 

 

Най – дългото сбогуване

Димитър Василев

 

Най – дългото сбогуване не е

с приятел, с брат или с любима,

а с някои неща от теб самия:

с пресъхналия свян, с крилото любопитно,

с пътечката на първите любовни срещи

и с късчето небе – по детски беззащитно,

с костюма ат пиеса преигравана,

с ръждивите скрижали тенекиени,

с полудоволния ти ум и сито чувство

и с оня Дон Кихот – все побеждаван.

Неща от теб откъснати. Плът жива.

Пейзаж от дни примамно романтични.

Изстрадани. До болка вдъхновени.

Преболедувани. И умъртвени.

Хвърли им пръст. Начало е това

на още по-голямото сбогуване.

Ала дано не те завари то

разкаян, изтрезнял, благоразумен,

бедняк прославен – който в дните груби

не може нищо  повече да губи.

 

 image

 

 

Мой ветре суровМ- тексММ

http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=462539&code=139435162b6623ce239a47ddc31dff1cee86dbf8






Гласувай:
1



1. tota - По текст на Димитър Василев
10.08.2008 11:26
Мой ветре суров-
http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=462539&code=139435162b6623ce239a47ddc31dff1cee86dbf8
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12148086
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031