Надя Кехлибарева

 

Откъс

Надя Кехлибарева

Да си оставаш скромен...е изкуство,

което ние трудно усвояваме.

А лесно крият орехите

                зрелостта си вкусна

в черупката корава.

Да си оставаш чист

                 като дете, макар към старост

да крачи твоя път, за да заспи до корен.

Такава беше майка ми, отваряше

дома си и душата си

                 за болките на хората...

 

 

 

Думи по телефона

Надя Кехлибарева

 

...Вън събориха звездния кошер.

По стъклото слизат звезди.

Може би ти липсвам в объркани нощи.

Може би ме обичаш както преди.

 

Гордостта ми щом стане умора,

ще потегля към теб през света голям.

Ще ме срещат потоци от хора

по площади, където всеки е сам.

Ще ме стряскат очи, гласове, усмивки –

по-нетрайни от цвете. Жадни за власт.

Може би ще си мисля горчиво:

За човешката скръб

                    е виновен и някой от нас.

 

Ако стигна до теб

                    през света – разстревожен

от игри смъртоносни, от страсти сляп,

на трапезата твоя

                     под късна звезда ще сложа

аз душата си вместо хляб...

 

 

 

Чудотворство

Надя Кехлибарева

 

...А когато

       вълните на болката изневиделица

ме заливат с мрак,

аз долавям, в шепи ръцете си взела,

че за мен

       ти си здрава земя, ти си бряг.

И в страха си мисля: чакаш ли?

И се мъча

        До теб да доплавам. Отвсякъде.

И към твоето рамо

се прилепям, почти изнемогнала.

И сънувам, сънувам ли само,

Че ми връщаш огъня...

 

 

Под тежкото небе

Надя Кехлибарева

 

Засмей се меко на болните, слънце.

Ранените погали.

Накарай пролетен глас да звънне

в сърцанта ни , станали зли.

Изчезнеш ли ти от човека, ще падне

във всички шепи смъртен хлад.

 

За слънчев поглед,

                за нежност  сме жадни

в жестокия свят.

 

 

Из: Кехлибарева Надя Един живот не стига / интимна лирика/ Изд. Български писател, С., 1988.

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А сякаш
после ги изоставя...
Благодаря ти че ги подкрепяш,
по своему!

не излееш всички чувства, които напират в теб :) Страхотни стихове, жалко, че не ги изучват в училище. Светът щеше да изглежда по-различен, не толкова злобен и мрачен. Хубав ден :))

Поезията е музика за душата, която малко хора могат да чуят. А, Надя Кехлибарева е един невероятен талант с нежна душа - струна- долавяла света и претворила го в прекрасни стихове! Наистина си заслужава да не бъдат забравени и четени и от младите хора нашите творци оставили диря след себе си...Хубава вечер!!

с теб tota. Надя Кехлибарова наистина докосва, защото душата й продължава да живее в нейните стихове, въпреки, че тя отдавна не е между живите и те чудно вплитат вътрешността на човек, търсенията и ценностите му с нещата от живота.
Поздрави за избора!