Умният отстъпва пред глупавия ( опит за есе)

        За да докажем верността на сентенцията „умният отстъпва пред глупавия” трябва да вникнем в понятията „умен” и „глупав”.
В речника срещам следните определения на тези понятия. Умен, който има здрав ум, разумен, мъдър, паметен или който е основан на ум, в който е вложен ум, разбиране. Глупав, който не е умен, ограничен мисловно, несхватлив, недосетлив или лишен, беден откъм смисъл и привлекателност.
        И двете определения са точни. За да е пълен отговорът ни трябва да изходим от същността на отделния индивид, неговите личностни качества, способности, реализация. И все пак защо умния да отстъпва пред глупавия, само защото е умен ли? Или само да избегне сблъсъка с глупака и да не понесе срама му? Да отсъпиш пред глупавия струва ли си, той и без това ще намери „брод” или нищо няма да го спре? Търсейки кокретното доказателство си спомних за приказката за Хитър Петър и чорбаджията, който се опитал да го прогони, като го унизил, хвърляйки калпака му на земята пред всички големци.
       Хитър Петър се навел взел калпака и му разказал приказката за цар Соломон и животните. Всички животни минавали пред големците кротко и прилично. Когато дошъл реда на магарето, приближавайки то навирило опашка и захванало да реве колкото му глас държи. . От поведението му се възмутил конят, а магарето му отвърнало: „Аз  пред толкова народ, ако не си покажа магарията, къде другаде?” Изслушвайки приказката чорбаджията напуснал събранието.
      Мъдра приказка, как да не се поучим и да не изходим  от нея при търсенето на отговор на сентенцията. Наистина, умният отстъпва пред глупавия, но и глупавият не винаги съзнава поведението си.. Разбира се и двамата водени от различни съображения. ...единият от тактичност, а другият от липса на такава. Вероятно за това една поговорка гласи: „Ако между хората нямаше магарета, цената на истинските магарета би се повишила до хиляда лева”.
       И все пак умният отстъпва пред глупавия не само за да не си напакости. Най вече „защото всички неразбории, зависти и укори произлизат повечете от глупостта и са причина за много злини”. В тази връзка е и изреченото от Васил Левски – „ не трябва да се дава подпора на глупци за да вземе силен вървеж работата ни”. Това могат да направят само умни и съобразителни личности.

 

февр. 2004 г.

сполучлив опит за есе! и отново ме провокира в много посоки! и особено в една напоследък наболяла проблема....

а и ето, че се плеснах по челото пак и си рекох: "Боже, та Васил Левски е гений!"

„ не трябва да се дава подпора на глупци за да вземе силен вървеж работата ни”
...

май не във всички случаи трябва да сме отстъпчиви... по-скоро това разбиране за умност е един механизъм да се мотивират хората да избягват конфликти и да са отстъпчиви под предлог-награда, че са по-умните...е наистина конфликтуването, нетолерантността и неразбиратлеството от по-висока гледна точка са глупави.... но в битов план - напротив! нима ако не свиеш перките на някого или не му се накараш и не го завреш там дето сллънце не огрява и по този начин не отстоиш собственото си място под слънцето не е умно? тази поговорка не е ли знаме на страхливите, развяващи я вместо бяло знаме? или като всяко клише е чиста истина? и има неписани закони, в които глупакът е неотстъпващият, конфликтуващият и неразбиращият?

има много истини на тази земя - въпрос на съдба и избор, аз бях обречена да съм по-отстъпчива, но понякога имам и избор!

глупакът е неизбежно и безнадеждно зловреден!
Може би е умно да отстъпваме, поради чистата и проста причина, че е глупаво да противостоиме на неща, които не можеме да промениме......

Мисля че и първият и вторият коментар имат резон. Народът ни е сътворил тази мисъл: умният отстъпва пред глупавия в резултат на опита, който е натрупал с годините и прозирайки до какво може да доведе глупостта... Може би не само заради неща, които не можем да променим, по- скоро за последиците, които могат да последват...
Благодаря за коментарите. Те допълват опита ми да разсъждавам над мъдростта на народа ни ...Хубава вечер!

предполага се, че сложно и дълбоко мислещият не бърза да действа, докато глупакът и повърхностникът бързат да се докопат до земните блага и това е разумното поведение в природата, а и животът е кратък ... но кой ли живот - той един ли е, а и нима дълбокомисленият не усеща вечността?.... и тук изниква още по-спорният въпрос - материалистът без морал глупак ли е? прав си е за себе си и той, нали?

От житейския си опит достигнах до истини, които живялите преди мен също са узнали: че за обществото са валидни законите на физиката. "Моралистът без морал глупак ли е? Прав е за себе си и той, нали?" Да, за момента е така, но не се знаят последиците от това. Натрупалите пари по нечестен път няма да ги ползват те ...или ...Това е суета сует. Не случайно е изречена мисълта: "Когато губиш не знаеш какво печелиш? И още изпитанията на които сме подложени с какво ще ни обогатят. Посрещнах много удари и моят дух бушуваше и бушува от неправдите...Но зная, че животът е колело и нещата в него се редуват. Човек би бил умен, ако можеше да се научи как да живее и как да се радва на живота!!

ако искате да знаете, как стоят нещата, доказано е, че българите са лоши психолози. Вземете или руска, или любимата си американска и английска литература и там ще намерите верния отговор. Учете се от най-добрите.
А в случая, дали умният отстъпва и кой е умният.....има много варианти на това изказване. Не е много дълбокомислено измислено. Най-напред, бих могла да кажа, че няма умни и глупави. Умният за едни е глупав за други. Например, за мен е глупаво да си материалист, но за други не е. То си е глупаво ,ама ...от мен да ми не ;)
А отстъпва е също многосмислено понятие. И в случая нелогично и неточно. Аз отхвърлям като логична тази фраза изобщо. Не е така. Тя прави българите още по-сбъркани.
Ами... да прикриваш неща едва ли е умно. Умният е искрен, защото няма по-голяма наслада от истината. Да почувстваш, че живееш. Ама не всеки е умен да го разбере.
Ами... ако някой не е бил достатъчно умен да върши умни неща, дали е глупав, който се е спънал в тях?
Умният не крие, а се грижи за нещата овреме. А ако крие, сам си носи последствията. И не пише присмехулни откъси.
Това последното към моите приятели в блога.

Умният живее умно, не разбита на случайности.

защото не му се занимава и спори, а и знае че е прав, ама няма кой да го разбере, но това е един компромис, който позволява на глупостта да се шири...навсякъде.

сега пък българите били и лоши психолози!

и как пък е доказано и това наше по-лошо качество?
та българинът - сиромахият човечец - си е жив дявол в оцеляването! а затова се иска много силна психология! Та българинът оцелява в направо абсурдни условия - затова се иска гениална психика и психология!

Бедни сме, вики, викииии... това ни е единственото лошо... бедни и безправни.... поне 88% от нас.... оскотяхме пак.... голяма работа, че ония правят едни цветни хубави диаграми и изследвания на каква ли не глупост /колко процента от жените, носещи бяло бельо не изневеряват/...и голяма работа, че са имали аристокрация и от тая аристокрация някои са си прекарали времето малко по-ползотворно, та са чели, чели, мислили па писали шедьоври на всички времена......... ще ме накараш сега да зачета сума ти български писатели, но от прима виста знам, че има такива на световно ниво.....Драматургията - този най-психологически жанр - та там имаме Радичков, Константин Илиев и още много знайни и незнайни гениални автори... в момента чета малко проф.Исак Паси - е кво му е лошото на философско-психологическото творчество... а кака Мадлен Алгафари може да удовлетвори и най-западната или друга великонациска и модерна читанка в бранша!