Стихове – продължение

Природа

Димитър Василев

При всяка земна доброта

изтръпваме и се вълнуваме.

Но принуждава ни света

в жестоки битки да воюваме.

И все от помисли добри

жестоки ставаме самите.

Изчезва този упорит

и нежен порив на душите.

Остават враговете в нас.

И раните и те остават.

Догаря бално всяка страст

и фронтовете се скъсяват.

Окопите на старостта,

през куп от празни гилзи, водят

пак до онази доброта

на победилата природа.

С приятели и врагове

Димитър Василев

Страхувай се,

когато подбера

не жестове

нехайни и разпуснати.

Страхувай се от моята безупречна игра

и сдържан смях

на устните.

Страхувай се

от моя порив устремен,

без ни едно

странично люшкане.

Дори ако  от злоба

е лишен,

той крие пак

приятелско бездушие.

И позволи да бъда

избухлив.

/Нали тъй устните ни

се целуваха/.

Обичай ме небрежен и ленив –

дете

и мъж

и юноша.

Понякога ме хващай във лъжа.

И други „грешник”

като теб ми викаха.

...С приятелите

Мога да греша.

Със враговете –

никога!

+  +   + 

Димитър Василев

Не искай да се върнеш

в утробата на времето.

Не искай да живееш

живота си отново.

Ще извършиш същите глупости.

И същите грешки

ще обшият духа ти с олово.

И същите пропуски

ще се отворят в теб неизбежно.

И същите пориви

в твоя ден ще залязят.

И ти ще си вървял

пак тъй нестройно.

Потърси

             в малкия остатък

на сърцето си изпепеляло –

не своето повторение,

не своето ново начало,

а своето ново неповторимо

продължение!