Честит празник, приятели!

Честит празник! Днес честваме 123-та годишнина от Съединението на България 6 септември и Празника на Пловдив.

На този ден през 1885 г. българският народ извършва едно от най-забележителните дела в своята нова история - Съединението на Княжество България и Източна Румелия.  

Този ден, превърнал се в символ на националното единство, е и официален празник в нашия календар.

Честит празник!

Нека да съхраним единството на нацията и  целостта на майка България!

http://www.youtube.com/watch?v=
rKwo3mcwgwc&feature=related

Едно от малкото нещат, които ни карат да се изправим на крака и да изкрещим гордо "Ние сме българи !".

Възвръщане в отечеството
Иван Вазов
Другари, здравейте, наста часът милий

и много желаний, в който ще се върнъ!

С разкрити обятья вас пак ща прегърнъ

след толкоз години, що нас са делили!



Ей ида и колко съм весел, дружина!

По-скоро подайте ръце си в ръце ми!

Как мило е мене, когато нозе ми

веч стъпат във моята родна долина!



С цалувки по устни и с сълзи от радост,

със думи горещи и с мили названья...

О, сладки минути на нашата младост,

о, родна долино, син ти се покланя!



Чужбина! Каква реч студена и ледна!

Какво неприятно тя в себе си скрива!

Изпитах я ази! О, тя е горчива!

Там дните ни венат, душа ни е бледна!



Как лепи тез крайща се мене являват;

тъй лепи, тъй чудни са още от време,

но днеска по-силно пленяват сърце ми,

по-силно тез гледки духът ми смущават.



Но ето Балкана, висок, грандиозен,

как в свода небесннй глава си опира.

От векове тамо той гордо се взира

ту тих и приветлив, ту бурен и грозен.



Ето и село ми, във злачни могили

обрасло с шумак и с дървета разкошни,

кат орлово гняздо, що ветрове мощни

от върха балканский го долу свалили.



Ей бърдото травно със каменье голи,

де пъстрото стадо тревица си зоби,

де с мойте другари играл съм на роби,

де нужда не сещах, не знаях неволи.



Другари! Мина веч таз пора безпечна,

когато кръвта ми по-силно течеше

и с буйните песни, и с пълните чеши

светът нам рай беше и пролетта вечна.



Минаха дни чудни! От тях ни остана

една само сянка, един сладък спомен;

и нашата младост кат цвят благовонен

една заран само цъфтя, па увяна...



Другари, елате скръбта да оборим!

И в името на тез спомени чудесни

със здравици шумни и с весели песни

миналото щастье на миг да повторим.

Новото гробище над Сливница
Иван Вазов
Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и "Лека нощ" навеки си казахте -

до втората тръба.



Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то - остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

куршума... Спете в мир.



Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.



Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

и майките свети.



Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

от вашето ура.



И тоз венец - той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

над гробни ви хълми.



Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!



1885

Честит празник!

- В блога на skribezium и slavuncho! И на avangardi !!

Честито и от мен!!!

Дано догодина бъде по-добре...

Честито Съединение!!! Поздрави!!!

Прегръщам те силно за празника и за приятелството!

Да си пожелаем да сме здрави и да се обичаме като истински братя и сестри, само заради това, че сме българи и имаме обща участ и съдба!!! Единението ни прави силни!!!

Честит празник!

Мисля, че и днес може...:)

Разбира се, че може, особено ако мислено се пренесем назад във времето преди 123 години и доловим радостта на нашите предци от обединението на майка България!! Празникът е отеквал дълго в душите!!

след Освобождението.

И причината за успеха според мен е, че юдо-хазаря Фердинанд още го е нямало в България.