140 години от рождението на Мара Белчева

 

Мара Иванова Белчева (08.09.1868, Севлиево - 16.03.1937, София). Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга й м-р Хр. Белчев (1891) следва филология във Виена. От 1903 е близка с П. П. Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му.Тяхното извисено духовно съжителство е изглеждало твърде предизвикателно за провинциалното еснафство,което им причинява много горчиви мигове.

По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фр. Ницше - "Тъй рече Заратустра" (1915), Г. Хауптман - "Потъналата камбана" (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската "женска" поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите й са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете й е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите й. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството й. Редактор на "Избрани съчинения" на П. П. Славейков (1923).

 Съчинения: На прага стъпки. 1918; Пенчо Славейков. Бегли спомени. 1923; Сонети. 1925; Избрани песни. 1931.

Пак сама

Мара Белчева

О, дай ми Боже сила

света сама да нося

и милост да не прося

аз, никому немила.

На всички дал си мъки ,

Но сила на малцина.

О, дай да не загина

от обич и разлъка!

  

МОЛИТВА

Мара Белчева

Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата!
На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной.
Дали молитвата ми не достига небесата,
дали аз не намирам в себе си покой, -
оназ звезда, която всекиго към Тебе води?
Със камъни ме все замеряш от зори;
назад повика всички тез, които ми проводи,
в сърце ми всичките кумири изгори.
И пак към Тебе стълбата възлизам на колени
с молитва, да прогледат моите очи, -
да виждам че и сълзите ми са благословени
да чувам говора на всичко, що мълчи; -
Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото
да екнат в струмите на моите гърди.
И скитница, нарамила аз злото и доброто,
да пея песните на Твоите звезди.

                                     
                

Родих се да живея в бури...
Мара Белчева
Родих се да живея в бури -
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"
ми каза той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.

Боян Пенев за Мара Белчева

„Една особена склонност у тази жена към догматичност. Всичко, което мисли и слуша, и чете, тя се стреми да превърне в догма. Има склонност към догматична религиозност, към догматичен мистицизъм. Не ми харесва този фалш, този ницшеански език и ницшеанска мисъл (подражание). В писмата , в стихотворенията.Освен това не ми харесва и идолопоклонското преклонение пред Пенча. Нямаше ли нещо свое да каже.”

Пенев Б. Дневник. Спомени С, Бълг. Писател, 1973;

Мара Белчева
Родих се да живея в бури -
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"
ми каза той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.

Благодаря ти!!!

Обожавам я. За мен тя е била невероятна за времето си жена - с търсенията и силата, която е имала е понесла ударите на съдбата.

С крехка душедност и много човечност прозираща в стиховете й !
Много добре си я представила в блога си както винаги!
Благодаря!

Препрочетох тези стихове на Мара Белчева с удоволствие. Благодаря ти!
Поздрав!:)

“Кокиченце” от Мара Белчева

Кокиченце за мене брано,
от него дар на обичта –
от всички минало най-рано
през портите на пролетта!

Ела ми научи душата
как да цъфти в снега и тя
и да извади от земята
сълзиците на любовта.