Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2008 21:48 - От старата тетрадка: Спомен за Радичков
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6077 Коментари: 7 Гласове:
2

Последна промяна: 24.10.2014 12:11


От старата тетрадка: Спомен за Радичков

 

На 21 януари 2004 година си отиде от този свят Йордан Радичков – самобитен български писател. Неговият приятел Светлин Русев сподели:

„Радичков имаше благородството на мъдрец. Той знаеше, че животът има и други измерения..Той е тръгнал отдалеч и онези натрупвания, които има може да направи други послания. Достигаше до неща за които не е достатъчно само един талант..Той живееше с природата. Разговаряше със звездите. Те бяха като всяко живо същество. Той като че ли се поумори…Малко говореше… На Йордановден мълчеше  и само се усмихваше…Той знаеше, че е пътник…

Как допускаше приятелите си? Мъдрец и човек с високо духовен ръст той ни допускаше до него като се навеждаше…”

Мисли на Йордан Радичков-  Всички бяхме пълни с надежди, животът не се получи. Ние сме малко унизени, откъде дойде, а човекът е горда същество…Човекът е лакомо същество. Поглеждам от прозореца – кучетата глозкат голям  кокал..Отгоре ги наблюдава свраката и после кълве остатъците…Човекът е много алчен, очите му са големи, гледа все да се налапа…

Светлин Русев: „Накрая самотата му тежеше. И както разбира човек той е имал нужда от тези минути. В изгнание прекарах цял живот. – Лазар печели в двубоя с кучето. Приятелството с един от избраниците от  бога в греховната ни земя…

Йордан Радичков:

 За един шаман, който му казва: „Бог може да го има, може и да го няма, но живей така все едно, че го има..”

За Методи Андонов – той не въведе в магията на театъра, цялата кухня, миризмата…”Чрез книгата говори с писателя. В писането има много капани. .. Нищо не съм скривал от читателя. Театърът и актьорите са говорителите на писателя…В театъра – руска класика, 50% българска тематика, положителни и по-положителни герои. Меден месец на българската култура. Не, набиваха обръчите на интелигенцията да не изкривим гръбнака в някоя посока…”Опит за летене” – клевета към българския народ.

 Винаги се връщам към мястото, където съм роден. От там се зареждам с енергия. Всичко беше подредено..После разбрах, че това е хармония…

Този живот винаги ми носеше това – така спокойно. Лятна буря – всичко се изсипва върху хората, нивите, къщите. Като отмине това, като се разгърне природата мислиш, че всичко се е сринало, а тя се е окъпала…

Убежище в този малък свят – детството. Най-хубавата книга е не написаната., както и любовта- най-хубавата е неизживяната любов, самата природа извършва тази подредба.

За баба Ванга – обърна се към мене и ме попита: Къде е баща ти?Тя ми вика той е до тебе. Държи сечиво. Спря ме. Видя ли как те галеше днес баща ти? Баща ми се зарадвал. Той е винаги по-голям. Не зная дали одобрява това, което върша. Човек се ражда неук, но той е пълен със сетива.

Детството – Баща ми, брат ми, майка ми – най-близките ми хора си отидоха.Човек се чувства все по сам. Емилиян Станев, Григор Вачков, Методи Андонов. Не казвам кой какъв творец е бил, по-важното е че имаш потребност от тези хора..На това коренище се крепи народът ни – на езичеството, на варварството, бедното ни християнство. Въхищавал съм се на бедността на християнството – параклиси, манастири- имал е нужда от тях.

Един шаман т Сибир през 1963 година – „Бог може и да го има и да го няма, но ти живей така, че го има.” Всички тези църквици са знаци, но той българина ги е правил. В това се заключава цялата философия.

И още от Радичков и за Радичков:

„Малките народи сме като малките деца.”

„Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него има място за всеки изпратен от бога човек. Ние, малките народи сме като малките деца – радваме де на всеки знак на внимание от страна на големите. Ние не познаваме високомерието и надменността и не ги обичаме. Може би защото не сме владели други народи. Вярваме, че всеки народ, голям или малък има право на флаг и на глас..

Страната ни е малка по територия, но с течение на годините, човекът тук е наеменувал всяка педя земя, като е давал имена. По този начин българинът е покръствал земята си…У нас даването на име се смята за кръщение и за да покръства земята си, човекът е избирал обърнатите към Слънцето места, наричал ги е Божи места. Ние живеем тук в нашата земя повече от хиляда години и смятаме, че когато в  един дом се роди дете то Бог е разпрострял благодотта си над този дом, който е изпратил в него свой ангел.

/Из словото на Йордан Радичков към Папа Йоан Павел Втори на срещата му с представители на науката, изкуството и културата в НДК 2002 година/

„Плодородните ниви ти свиват венец от златни класове, Балканът ти изпраща аромата на своите вековни дъбрави …”

Валери Петров споделя, че Радичков е създал неоткриваем от другите свят в сложната и интересна българска душевност. От него лъха приказно излъчване. Той е от писателите, които наадникнаха в суеверието, когато става дума за него – всеки казва: А,а а, не пипай . Това е Радичков, разкри поетът …”и на оня свят, да пренесе словесността в отвъдното.”

image

Прощално слово на Светлин Русев

„Не питайте къде е тръгнал..Последно се видяхме на Йордановден. Някаква особена светлина сияеще около него. Всъщност той вече е бил пътник, озарен от светлината на бога. Онзи ден, няколко минути преди две яки момчета да изнесат крехкото му тяло от дома му, за миг отново го видях. Но вече заспал, далечен, отсъстващ. Само някаква неуловима горчивина като като преглътната болка иронично се прокрадваше на лицето му. И за да не се питаме къде е сега Данчо, накъде е тръгнал и защо, с най –близките му хора решихме да го извикаме и изпратим с мъдрост, която той ни е оставил. Позволете ми да я прочета:

” Ние се раждаме и живеем в акустичното гърне на времето населено не само с гласовете на живелите преди нас, но и с ембриона на бъдещето. Задаваме ли си въпроса защо непрекъснато надаваме ухо и се ослушваме? То е, защото чакаме деня, когато скритото зад далечния хоризонт, оттатъшно ще си спомня за нас и ще ни повика. Как и по-какъв начин ще стане това ще разберем, когато ни повика.”

 Прощавай, Данчо!”

 image

 

   


   












Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Из "Педя земя" от Йордан Радичков
15.11.2008 21:53
"Отскубвам се от тази река, излизам по склона покрай липовата гора. Ще поседя в ливадата, ще изпуша една цигара тютюн и ще погледам как суграшицата преминава в сняг и как първият сняг ще започне да застила земята. В края на долината човекът завършва копата със сено. Привързани за каруцата, конете стоят един до друг и мълчат. Снегът се засилва, моята педя земя се смалява. Не виждам вече нито лозята, нито дъбовете, нито будното езерно око; пък и то не ме вижда. Само пътят се очертава все повече и повече, най-напред той побелява. Седя, пуша, мисля си: педя земя, а в нея е отразено цялото ти отечество, тъй както в капка роса се отразява слънцето. Бил съм по други земи, с големи мерки ги мерят, на хектари и мили, на версти и километри, и трябва да кажа, че това са големи земи. Но никъде не съм видял земя, по-голяма от моята, защото това е земя, която измерваме с човешката педя."

http://liternet.bg/publish5/jradichkov/pedia/pedia_zemia.htm
цитирай
2. cocolina - Йордан Радичков за мен е писател № 1
23.11.2008 12:06
за България. Откакто го прочетох, а това беше доста късно, не мога да ранжирам по друг начин нашите творци. Колкото и много други таланти да има:) Благодаря че ми напомни за това:)))) Поздрави и бъди щастлива!:)
цитирай
3. martiniki - тук може да чуеш
28.11.2008 21:01
Радичковия глас

http://hulite.net/index.php

като отвориш линка, вдясно има квадратче - рубрика "Гласове",
Йордан Радичков е представен с няколко записа.
цитирай
4. tota - Благодаря ти!
28.11.2008 22:09
Непременно ще го чуя! Хубава вечер!!
цитирай
5. bestregards - тота,
30.11.2008 22:38
не намирам думи да изразя това, което чувствам при докосване до духа на такъв велик Човек!!!

постингът е ... абе, нямам думи!.....
цитирай
6. galinabg - Благодаря ти, Тота!
02.12.2008 17:13
Радичков е уникален!
цитирай
7. tota - И аз Ви благодаря!
02.12.2008 21:19
Дай Бог на нашата земя да се раждат негови последователи - истински българи, обичащи България!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12148411
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031