Бисер Киров

Културата е най-бързия начин страната ни отново  да се появи на духовната карта, категоричен е известният певец

Бисер Киров е роден на 4.09.1942 г. в София. Завършва естрадна режисура в Москва. Първите стъпки на сцената прави през 1960 г. Става популярен през 1968 г., когато получава златен медал на Световния младежки фестивал. Много са наградите му: "Златен лъв" в Лайпциг, "Гран при" в Дрезден, "Златният делфин" в Югославия, "Гран при" на "Златният Орфей", премия "Шоу мастер" от Ейре, "Гран при" и звезда на ОИРТ от Чехословакия. Бил е солист на "Фридрихщатпалас" в Берлин.

Има 15 дългосвирещи плочи и 8 компактдиска с общ тираж над 8 милиона. От известно време е и съветник по въпросите на културата в посолството на България в Русия.

Разговаря  Александър Симов

- Господин Киров, вие сте съветник по въпросите на културата в посолството на България в Москва. Какви са вашите впечатления от културния живот в Русия и защо се получава така, че българите в последното време знаят малко за него?
- Аз смятам, че българите знаят значително повече за руската култура, отколкото руснаците знаят за българската. Нашата културна програма на руски изпълнители тук е доста богата. Тук бяха Юрий Башмет, Болшой театър, Владимир Спиваков. Тук постоянно има събития и то не само от лекия жанр, но и от сериозния.
А в Москва години наред нямаше нито едно българско събитие. Абсолютно нито едно.
- На какво се дължи това, защо се получава такова различие в информираността?
- Това се дължи на една трагична ситуация в която България много трудно може да се представи и да пробие на руския културен пазар, защото това също е един много сериозен бизнес. Този културен пазар в Русия отдавна е поставен на финансови основи. В първите ми разговори с Комитета за култура в Москва бяха ми казали, че големи събития от типа на гостувания на опери, на симфонични оркестри или театри, не биха могли да се случат без един много сериозен финансов интерес от страна на руската публика, който трябва да бъде пробван предварително.
- А защо руските изпълнители идват по-често в България?
- Руската култура в България се представя подпомогната от сериозни спонсори. Отделят се много средства за представянето на руската култура по света и за задоволяване на потребностите на руската диаспора. Това е един от каналите по които ние можем да видим толкова много изпълнители - Олег Газманов, Йосиф Кобзон, Филип Киркоров и още десетки други. В общи линии оттук се получава дисбаланса. Освен това в много от интервютата си аз просто търся духовният отзвук от страна на големите руски компании. Имам предвид на базата на спечелено у нас да могат да намерят възможност да дадат някакви средства и за българската култура. Защото без спонсориране на българската култура възможностите за нейното представяне в Русия са минимални.
- И все пак не беше ли много рязко скъсването на повечето ни културни връзки с Русия?
- Аз и преди съм казвал. Отношенията между народите се градят с векове. Когато се появи желание всичко да се промени за кратко време, това неизменно е грешка. Вината е обща, а не само в едната или другата страна. В България 70 % от хората знаят руски, но руският език вече не се изучава в училище. Русия снабдява България с газ и нефт, ще строи атомна централа у нас, а не влага пари в това гражданите на двете страни да общуват нормално. Говоря за едно духовно строителство. Това е процесът през който трябва да се мине.
- И все пак кои български прояви в Москва можета да отбележите?
- Ние сме много щастливи, че тази година имахме великолепната възможност да видим Народния театър с блестящото изпълнение на "Хъшове" - в прекрасната режсура и сценарий на Александър Морфов в МХАТ. Освен това видяхме една чудесна и много весела програма на бургаския театър с постановката "Женитба" от която бяхме във възторг. Москва имаше възможност и да се срещне със старинните карти на България на големия колекционер Симеон Симов. Освен това Нешка Робева направи 8 великолепни концерта в Москва и Московска област. България беше представена великолепно на 24 май. Ако трябва да обобщим - имаме много неща с които можем да се гордеем. В Санкт-Петербург имахме представяне на българската култура в което участва Лили Иванова. Започнахме един проект, който се казва "Слово и образ", заедно с градската Комисия по култура във Варна в която участват поети и художници от града под ръководството на Панко Анчев. Направихме две възторжени за нас срещи с българската поезия в която участваха Лъчезар Еленков, Николай Петев. Предстои ни да представим поезията на Любомир Левчев в един цикъл, който се нарича "Гласовете на сърцето".
- Така изброена дейността не изглежда никак малко. Трудно ли се работи в посолство когато отговярате по културните въпроси?
- Тази дейност започна от октомври миналата година. Основен двигател на това разкриване на българската култура в Русия е посланикът ни Пламен Грозданов. Той е един изключително амбициозен, високообразован и за мен велик родолюбец. Всички тези събития нямаше да бъдат възможно без неговото лично участие и ангажимент. Той е един много деен човек, безумен работохолик, който на практика промени категорично дипломатическия оркестър. Под неговата палка смятам, че посолството придоби онази хармония, която особено за мен бе необходима в търсенето на нашите изяви в Москва.
- Като човек, който има преки впечатления от Русия според вас там културата изведена ли е като приоритет на политиката?
- За какво говорим изобщо?! Русия е една осмислена държава с изключително дълбока културна памет, с една огромна история във всички сфери на културата. Русия за мен е една съкровищница на световната литература, на световната музика, художествено изкуство, театър и балет. И казвам това, не защото аз съм продукт на Руската академия за театрално изкуство, а защото 40 години постоянно съм там. Познавам лично представителите на всички тези изкуства, гордея се с това, че ги познавам. Имам чувството, че без руското изкуство, световната култура би била доста празна.
- Дават ли положителен резултат действията, които сте направили като съветник досега?
- Аз се радвам за всяка една направена крачка. Културата е може би най-бързия начин да може отново България да се появи на духовната карта на тази част на света. Това е изключително необходимо, защото има запазена памет за нас. При срещите с Лъчезар Еленков ние видяхме една зала от 160 елитни гости от средите на руската култура. Те се радваха, плакаха, спомниха си, прегръщаха се и всъщност един период от време, който не е чак толкова кратък и не е толкова отдавна отново беше проектиран в спомените и в духа на тези хора. Тогава с очите си видяхме, че това време не е загубено. България има своето място там.
- Какви събития в Русия сте предвидили занапред?
- Принципно избягвам да говоря за плановете, защото всеки има планове, но малко хора ги изпълняват. Естествено имаме много идеи и оперативни планове, които ни очакват. Започваме един цикъл от седмици на българското кино по цяла Русия. Започваме с една панорама на режисьора Иван Ничев, който подбра 7 свои филма от най-различни периоди. По този начин искаме да представим един разрез на българското кино в дълбочина и в нюанси. Филмите на Ничев са най-различни - те са и исторически, и политически, и забавни, и развлекателни, криминални. Надявам се тази нова среща с българското кино да се хареса. Защото тя ще ни даде шанс спечелените на тези прожекции зрители пък да ги поканим на един преглед на новото българско кино.

http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=50843

 

ЮБИЛЕЙ НА БИСЕР КИРОВ

На 27-ми ноември в московския театър на естрадата певецът, обществен деец и съветник по въпросите на културата на посолството на България Бисер Киров отбеляза 40-годишния юбилей на своята творческа дейност. „За приятели нищо не е жал” – така се наричаше бенефисното представление, събрало на една сцена Йосиф Кобзон, Радмира Караклаич, Бедрос Киркоров, Валентна Толкунова, Александра Пахмутова, Николай Добронравов и много други звезди на естрадата, които са на повече от 50 години. Самият юбиляр и неговите приятели доказаха, че истинският талант не се влияе от време и възраст – всички изпълнения се съпровождаха с бурни овации. Свой поздрав на Бисер Киров във вид на стихотворения преподнесоха и членове на Съюза на приятелите на България, с който певецът плодотворно сътрудничи вече много години. В него имаше следните думи: „Знаем, помним, ценим, обичаме, и на бенефиса на народния певец изпращаме пожелания за добро здраве и песни, песни, песни без край!”.

За Твоите очи

http://vbox7.com/play:1661eafd

 

Юноша

http://www.youtube.com/watch?v=VJm8zOECgcE

 

http://www.youtube.com/watch?v=uPjPF6F6aEk&feature=related

Ты моя надежда, ты моя отрада

http://www.youtube.com/watch?v=IOaJ3gSDmQk&feature=related

Пейте с мен http://www.youtube.com/watch?v=GkGvbwPNBXw
голямата къща http://www.youtube.com/watch?v=3Bb0LcF-zVg Бисер Киров http://vbox7.com/play:51cf0c2b  

 

Благодаря ти,тота!Много ми е приятно в твоят блог!Добре,че има и хора като теб,че иначе съвсем ще изчезне възможността за някаква обща култура ,относто това което засягаш в темите ти.:)

Аз съм само един юноша весел
и моята възраст е любов.
Пей южният вятър в мен -
във мойто сърце роден
и тъжния миг превръщам в радост.
Как влюбен съм във света,
във слънцето, в пролетта
и птиците срещам със усмивка.

Търся любов, търся мечти
и приятели аз търся в света.
Где да се спра - всичко лети,
както малкия принц търся звезда.

Аз докосвам в нощта нежно луната
и сякаш момиче галя с длан.
На всяка звезда ще дам
обич и младежки плам,
но пак ще остане да обичам.
Как влюбен съм във света,
във слънцето, в пролетта
и птиците срещам със усмивка.

Търся любов, търся мечти
и приятели аз търся в света.
Где да се спра - всичко лети,
както малкия принц търся звезда.

Хей...Хоп...
ля-ля-ля-ля-ля-ля ля-ля-ля-ля
ля-ля-ля ля-ля-ля
ля-ля-ля-ля-ля-ля ля-ля-ля-ля.

блягодаря! за колекцията от незабравимите гласове в българската естрада.