Преди  малко приключи заключителното предаване на кампанията „Голямото четене”  на което  стана известен любимият роман на българските читатели...Неговият автор е патриархът на българската литература Иван Вазов, а романът е „Под игото”.
 Споделеното от проф.  Андрей Пантев за романа: 
     „Признавам, че „Под игото” на младини ми изглеждаше прекалено патетичен, наивен и примитивен. След толкова жизнени напластявания и при цялата ми резерва към понятието „най”, намирам че този роман трябва да бъде четен не като назидание, а като потребност да разбереш една епопея, защото всеки народ има изначална епопея, с която оправдава причините за своето съществуване. Бойчо Огнянов е именно тази личностна бленда, където мечът и евангелието са основните фактори в това, което условно наричаме българско националноосвободително движение. Той е и Екзарх и Караджата. Той е духовен човек, той е чувствителен човек, болезнено уязвим човек, той е свидетелство, че повечето наши герои-мъченици, да не кажа – всички, са умирали в пълна самота, умирали са може би, без да се правя на пророк, с едно угнетяващо съмнение, че си отиват мърцина. Че едва ли ще бъдат забелязани, едва ли ще бъдат запомнени, едва ли ще бъдат споменавани някога.
Какво има в „Под игото”? ... Има всичко: предателство, мерзост, грозота, величие, любов, самота, омерзение. Самото понятие „Под игото”, най-напред внушава емоция. Не че са били толкова бедни нашите прадеди. Не че непрекъснато са ги клали, палели и мъчили – а са усещали едно тягосно състояние, че зависят от други, които исторически, а може би и културно, не са по-високо от тях.
Вероятно знаете, че най-напред „Под игото” излиза като отделно книжно тяло в Англия, като притурки на вестник. Това е още едно свидетелство за значимостта на този роман. Не като признание и репутация в чужбина, а защото той е освободен от тази сладникава атмосфера, в която всички са само герои, рицари, или чудовища. Тази многопластовост в „Под игото” е първата индикация за великото и вечното изкуство и затова романът – дано да не ви прозвучи патетично – е безсмъртен. „Под игото” е начало, взрив и в същото време – връх. И затова, като че ли, тази книга остава вечна не само като четиво в учебниците, а вечна като идея, метод и коридор да разберем себе си.”